д/. Организация на аналитичното отчитане на разходите и калкулиране себестойността на продукцията от парниковите и оранжерийни производства

Тези производства се характеризират със следните особености:

-Последователно или съвместно през годината върху едни и същи площи се отглеждат различни култури;

-Създава се изкуствен микроклимат, позволяващ интензивно развитие на растенията през цялата година.

Във връзка с посочените особености, е необходимо обособяването на три групи аналитични сметки към с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за растениевъдство.

а/Аналитични сметки за общите разходи. Открива се по една за

всяка оранжерия или парник. По тези аналитични сметки се отчитат всички разходи, свързани с подръжката на парниците и оранжериите, като амортизации, разходи за ремонт и др.

б/Аналитични сметки за сезонните разходи /разходи за отопление, за

осветление, за засенчване и др./. Тези аналитични сметки се откриват за всеки сезон поотделно.

в/Аналитични сметки за отчитане на разходите по засяване и отглеждане на всяка култура /разходи за семена, посадъчен материал, и др./

През течение на отчетния период всички разходи, свързани с оранжерията, респ. парника, намират отражение по дебита на с/ка 611 Рзходи за основна дейност, съответната сметка за растениевъдство. Кредитират се сметките от група 60 Разходи по икономически елементи или с/ка 619 Вътрешен оборот.

В края на отчетния период, за да се калкулира себестойността на единица продукция е необходимо по аналитичните сметки за конкретните култури да намерят отражение и полагащите се сезонни и общи разходи.

Разпределението, както на общите така и на сезонните разходи между културите, отглеждани в парника, респективно оранжерията се извършва на база “рамко-дните” за парници или “квадрато-дни” за оранжериите.

Общите разходи се разпределят между всички култури, отглеждани в парника, респективно оранжерията на база отчетените “рамко-дни” респ. “квадрато-дни”, за всички сезони на годината.Сезонните разходи се разпределят само между културите, отглеждани през съответния сезон на база отчетените “квадрато-дни” респ. “рамко-дни” за съответния сезон.

На база на информацията за разходите от аналитичните сметки за конкретните култури, се калкулира себестойността на единица продукция.

е/. Отчитане на разходите за отглеждане на многогодишни култури с еднократно реколтиране в края на многогодишния период и предсрочно реколтиране на част от продукцията

Съществуват и такива многогодишни култури, при които продукцията се добива в края на един по-дълъг период на отглеждане /разсадници, от които си получават разсади – овощни дръвчета, вкоренени лози и др./

При тези производства част от продукцията може да стане годна за използване по предназначение още преди крайния срок на отглеждане. В случаите, когато част от продукцията се реколтира предсрочно, обект на калкулация е цялото количество продукция /както предсрочно реколтираната, така и оставената за доотглеждане/. Поради това, че разходите по отглеждането се натрупват последователно, по реда на извършването им, то себестойността на предсрочно добитите разсади ще бъде по-ниска от себестойността на тези, които са реколтирани в края на срока за отглеждане.

За отглеждането на тези култури се открива по една аналитична сметка за всяка отделна култура към с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за растениевъдство. Разходите по тези сметки се натрупват през годините, като междувременно те има салда, докато започне реколтирането.

В края на годината, през която е извършено първото реколтиране, общата сума на разходите, без разходите за самото реколтиране, се разделя на общия брой дръвчета или друг вид разсади и се намират полагащите се разходи за единица продукция. Те се умножават по броя на предсрочно реколтираните дръвчата и получената сума, заедно с разходите по предсрочното реколтиране, формират общата фактическа себестойност на предсрочно добитите разсади. Себестойността на единица от добитите разсади се определя с помощта на директния метод за калкулиране.

Трябва да се има предвид че тези изчисления се правят само за калкулиране на фактическата себестойност. Те не са свързани с отчитането на добитите разсади, тъй като последните се оценяват по справедлива стойност, намалена с предварително начислените разходи при продажба. С тази стойност се кредитира с/ка 611 Разходи за основната дейност, съответната сметка за растениевъдство, а се дебитира с/ка 701 Приходи от продажба на продукция /със стойността на продадените разсади/ или с/ка 619 Вътрешен оборот /със стойноста на вътрешно потребената продукция/ или друга сметка в зависимост от направлението на добитите разсади.

Разходите, полагащи се за разсадите, оставени за доотглеждане, заедно с допълнително направените разходи за отглеждане и прибиране, формират общата фактическа себестойност на продукцията, добита в края на периода на отглеждане.
3.Отчитане на разходите и калкулиране себестойността на продукцията в животновъдството

а/. Организация на синтетичното и аналитично отчитане на разходите за дейността в животновъдството.

Обект на отглеждане в животновъдството са дълготрайните и краткотрайни биологични активи. Към дълготрайните биологични активи се отнасят продуктивните животни в основните стада и работните животни. Краткотрйните биологични активи включват дребните продуктивни животни, птиците, пчелните семейства, младите животни и животните за угояване.

Продукцията, която се добива от отглежданите животни, е различна и зависи от вида и предназначението им.

При отглеждането на продуктивните животни в основните стада се добиват преди всичко приплоди, а освен това и друга селскостопанска продукция /мляко, вълна/. При отглеждането на младите животни и животните за угояване основната продукция са самите отгледани животни, а резултатът от отглеждането им за определен период от време се измерва с прираста.

За документиране на разходите в животновъдството се използват разнообразни първични документи, като: Лимитна карта за отпускане на фураж, Искане за медикаменти, Акт за приплоди и прираст, Ведомост за добито мляко и др. Точно кои документи ще ползва и реквизитите в тях, решава всяко предприятие с разработването на вътрешния правилник за документирнето и документооборота.

За синтетичното счетоводно отчитане на разходите в животновъдството се използува с/ка 611 Разходи за основна дейност.

Когато в предприятието се извършват няколко основни дейности е необходимо най-напред да се обособи сметка за селскостопанската дейност – например 6112 Разходи за селскостопанска дейност и съответно с/ка 61122 Животновъдство.

Аналитичното отчитане на разходите в животновъдството може да се организира в следните направления: по видове животни /овцевъдство, свиневъдство и т. н./; по предназначение /краве стадо с млечно направление, свине за угояване и т.н./; по възрастови групи / телета до 6 месеца, телета от 6 до 18 месеца, прасета до 2 месеца, прасета от 2 до 4 месеца и т.н./; по производствени единици и статии на калкулацията.

Примерната калкулационна схема в жиотновъдството може да има следния вид:

1. Разходи за фураж

- концентриран - кг, кр.единици, протеин, стойност;

- сочен - кг, кр. единици, протеин, стойност;

- груб – кг, стойност.

2. Разходи за медикаменти и препарати за зоопрофилактика и борба с болести и вредители.

3. Разходи за външни услуги.

4.Разходи за амортизации.

5. Разходи за заплати.

6. Разходи за социални осигуровки и надбавки

7. Разходи за услуги от спомагателните дейности, вкл. от:

- машинотракторния парк,

- автотранспорта,

- ремонтната работилница,

- работни животни,

- собствени фуражни кухни или цехове.

8. Други разходи

През отчетния период разходите за животновъдството се отчитат най-напред като разходи по икономически елементи.⁵ За отчитането им по функционално предназначение се дебитира с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за животновъдство, конкретната аналитична сметка срещу кредитирането на различни сметки от гр. 60 Разходи по икономически елементи

Разходите за фуражи от собствено производство /груби, сочни, комбинирани/ се отчитат като вътрешен оборот. Дебитира се с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за животновъдство, конкретната аналитична сметка, кредитира се с/ка 619 Вътрешен оборот

По същия начин се отчитат и услугите за животновъдството от собствените спомагателни дейности.

Счетоводните статии за добитите продукти от животновъдството са различни в зависимост от вида и направлението им:

- За продукцията, която се приема на склад /например вълна от овцете/ се дебитира с/ка 303 Продукция, съответната аналитична сметка, /по справедлива стойност, намалена с предварително начислените разходи при продажба/, кредитира се с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за животновъдството, конкретна аналитична сметка.

- За продукцията, която се продава направо от животновъдните ферми /напр. мляко/, се дебитира с/ка 701 Приходи от продажба на продукция срещу кредитирането на с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за животновъдството, конкретната аналитична сметка /оценката е по справедлива стойност на продукцията намалена с предварително начислените разходи при продажба/.

- За добитите през годината приплоди и прираст се дебитира с/ка 311 Млади животни /за добитите приплоди и прираст от младите животни/ или с/ка 312 Животни за угояване /за добития прираст от животните за угояване/ и се кредитира с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за животновъдство, конкретна аналитична сметка /оценката е справедлива стойност на килограм живо тегло за съответния вид животни, намалена с предварително начислените разходи при продажба/.

В края на отчетния период рзликата между общата справедлива стойност на добитите продукти и фактическата им себестойност следва да намери отражение в текущия финансов резултат.

В зависимост от състава на отглежданите животни, а също от вида и

предназначението на получаваните продукти в животновъдството, се обособяват две групи производства:

- Отглеждане на продуктивни животни

- Отглеждане на млади животни и животни за угояване

Обект на калкулиране при отглеждане на продуктивните животни са добитите приплоди и другата селскостопанска продукция⁶. В тази връзка са възможни два случая:

- Когато от отглежданата група продуктивни животни се добива

един основен продукт и допълнителна продукция .

В този случай от общия размер на разходите, отразени по съответната аналитична сметка към сметка Животновъдство се спада, стойността на допълнителната продукция, оценена по нетна реализуема стойност и разликата формира общата фактическа себестойност на добитата основна продукция. Тя се разделя на количеството основна продукция и се получава себестойността на единица.

- Когато от отглежданата група продуктивни животни се получават няколко основни продукта, а така също и допълнителна продукция, се постъпва по следния начин: Общият размер на разходите, отчетени по дебита на с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за животновъдство, конкретната аналитична сметка, намалени със стойноста на допълнителната продукция се разпределя между видовете продукти пропорционално на някаква база, предварително избрана и оповестена в счетоводната политика на предприятието. Най-често за такава се използува справедливата стойност на добитите продукти. Себестойността на единица от всеки продукт се определя, както в първия случай.

Обект на калкулиране при отглеждане на младите животни и животните за угояване е прирастът и живото им тегло. Установяването на себестойността на прираста при младите животни става по различен начин преди отбиването им и след това.

Себестойността на един килограм прираст при прасетата до отбиването се определя, като от общите разходи за отглеждане на основното стадо свине, се спадне стойността /нетна реализуема стойност/ на допълнителната продукция и получената сума се раздели на общото тегло. В този случай в общото тегло се включва, освен прираста, и теглото на прасетата при раждането им.

Себестойността на прираста при агнетата до отбиването се определя, като от общата сума на разходите за отглеждане на основното овче стадо се спадне стойността /нетна реализуема стойност/ на допълнителната продукция и разликата се разпредели между свързаните продукти /вълна, приплоди и прираст/ на предварително избрана от предприятието база. След това по посочената по-горе методика се определя себестойността на един килограм приплоди и прираст.

Себестойността на прираста на младите животни след отбиването им и на животните за угояване се определя като от общата сума на разходите по отглеждането на съответната група животни, се спадне стойноста на допълнителната продукция и разликата се раздели на количеството прираст.

При овцете за угояване и агнетата след отбиването, поради това че при тях се получават повече от един продукт, общата сума на разходите по отглеждането, намалена с оценъчната стойност на допълнителната продукция, се разпределя по изяснената методика между прираста и добитата вълна, след което от полагащите се разходи за прираста се определя себестойноста на единица.

Обект на калкулиране при младите животни и животните за угояване е и живото тегло. За да се определи себестойността на килограм живо тегло, е необходимо да се определи общото живо тегло на отгледаните животни и общта сума на разходите по отглеждането им.

Количеството живо тегло от дадена възрастова група за определен период от време се установява като сбор от теглото на наличните животни в началото на периода, постъпилите от други възрастови групи, закупените отвън, както и добитите през периода приплоди и прираст, /без теглото на умрелите/. Тази информация се установява по счетоводен път от дебитната страна на с/ка 311 Млади животни, съответната аналитична сметка, респ. от с/ка 315 Животни за угояване.

По–труден е въпросът с определянето на общата стойност на отгледаните животни. Тя се формира от фактическата себестойност на наличните в началото на отчетния период животни, доставната стойност на закупените отвън, фактическата себестойност на добитите или прехвърлени от по-низша възрастова група животни и фактическата себестойност на добития през периода прирас. Тази сума, при сегашната нормативна уредба за оценка на биологичните активи и селскостопанската продукция, може да се установи само по извънсчетоводен път.⁷

Като се раздели общата сума на отгледаните животни на тяхното тегло се получава фактическата себестойност на кг живо тегло.

По същия начин може да се определи и фактическата себестойност на едно отгледано животно. В този случай е необходимо, вместо теглото на отгледаните животни, да се установи техният брой.

При калкулиране себестойността на кг живо тегло трябва да се започне от най-младите възрастови групи, след това на следващите по възраст и накрая се стигне до животните за угояване. Това е така, защото за да определим себестойността на отгледаните животни от една възрастова група е необходимо да знаем себестойността на постъпилите животни от по-младата възрастова група.
4. Отчитане на селскостопанската продукция

а/. Характеристика, оценка и организация на отчитането

Краткотрайните активи с биологичен характер се подразделят на селскостопанска продукция и биологични активи.

За селскостопанска продукция се счита “първоначално придобит полезен продукт от биологичните активи на предприятието, който се идентифицира като отделен актив в момента на отделянето му от биологичния актив”⁸.

От тази гледна точка прирастът на животните, който е продукт на труда, получен в резултат на отглеждането на животните, не се включва в понятието селскостопанска продукция, а се отчита като краткотраен биологичен актив.

Добитите приплоди, макар и условно да се считат за продукция, поради по-особения им вид, се отчитат също като краткотрайни биологични активи.

Точното определяне на съдържанието на понятието “селскостопанска продукция” има важно значение по отношение на прилаганата по-нататък оценка.

Селскостопанската продукция “се оценява при първоначалното й признаване по справедлива стойност, намалена с предварително начислените разходи при продажба. След първоначалното признаване и в края на отчетния период селскостопанската продукция се оценява съгласно разпоредбите на НСС 2 - Стоково-материални запаси”⁹.

За синтетичното счетоводно отчитане на селскостопанската продукция се използува с/ка 303 Продукция .

Aналитичното отчитане на същата следва да се организира по: видове; еднородни групи; местонахождение; материално-отговорни лица и др.

б/. Отчитане на увеличението на селскостопанската продукция

Увеличението на селскостопанската продукция най-често е свързано с производството й. При заприходяване на произведената селскостопанската продукция, нейното отчитане зависи от степента на завършеност на технологичния процес, т.е. от необходимостта от допълнителни операции – сушене, сортиране, почистване и т.н.. В тази връзка са възможни следните варианти:

1. Продукцията се заприходява, след като е придобила стандартен вид: Дебитира се с/ка 303 Продукция, съответната аналитична сметка /по справедлива стойност/, кредитира се с/ка 611Разходи за основна дейност, съответната сметка за растениевъдство, конкретна аналитична сметка. Недостатък на този вариант е, че се занижава контролът в периода на дообработка на продукцията.

2. Добитата продукция се заприходява на зърноплощадката по така нареченото бункерно тегло /тегло на добитата продукция в сурово, непречистено състояние/: Дебитира се с/ка 303 Продукция, аналитична сметка Сурова продукция /по справедлива стойност/, кредитира се с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за растениевъдство, конкретна аналитична сметка.

След приключване на обработката на зърноплощадката се съставя Акт за резултатите от почистване, сушене, сортиране и дообработка на селскостопанска продукция. На база на акта и издадена складова разписка се заприходява получената стандартна продукция и получените отсевки с потребителна стойност. Съставя се счетоводна статия: Дебит с/ка 303 Продукция, ан. сметки:

-стандартна продукция

-отсевки с потребителна стойност

и се кредитира с/ка 303 Продукция, аналитична сметка сурова продукция /оценката е по справедлива стойност, която за стандартната продукция и отсевките с потребителна стойност е еднаква/.

След съставянето на посочените по-горе счетоводни статии дебитното салдо по с/ка 303 Продукция, аналитична сметка сурова продукция, показва стойността на отсевките без потребителна стойност /така наречените инертни примеси/. За тях се съставя сторнировъчна счетоводна статия, като се дебитира с/ка 303 Продукция, ан. с/ка Сурова продукция, а се кредитира с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за растениевъдство, ан. с/ка за конкретната култура.

След разпределението на разходите на зърноплощадката на база на съставена таблица се определя каква е полагащата се част за всяка култура. С тази сума се дебитира с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за растениевъдство, аналитичната сметка за конкретната култура и се кредитира с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за зърноплощадката.

Контролът по дообработката се осъществява, като се съпоставят бункерното тегло и теглото на стандартната продукция. Получената разлика би следвало да се равнява на сбора от намалението на количеството, поради сушене и теглото на инертните примеси. Наличието на други разлики е сигнал за злоупотреби¹⁰.

За добитата от животновъдството продукция, заприходена на склад /например вълна от овцевъдството/ се дебитира с/ка 303 Продукция, съответната аналитична сметка /със справедливата стойност на продукцията/ и се кредитира с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за животновъдство, конкретна аналитична сметка

Макар и рядко, увеличението на селскостопанска продукция може да е резултат на безвъзмездно получаване. В този случай на база на протокола за безвъзмезна сделка и опростена фактура /със справедливата стойност/ се дебитира с/ка 303 Продукция, съответната аналитична сметка срещу кредитиране на с/ка с/ка 709 Други приходи от дейноста.

Същата счетоводна статия се съставя и за заприходената селскостопанска продукция, установена като излишък при инвентаризация.

Увеличението на селскостопанската продукция може да е и резултат от непарични вноски на съдружници или на кооператори. В този случай със справедливата стойност на продукцията, определена от вещи лица назначени от съда се дебитира с/ка 303 Продукция, съответната аналитична сметка, като се кредитира с/ка 426 Вземания по записани дялови вноски или с/ка 101 Основен капитал, изискващ регистрация респ. с/ка 102 Основен капитал, неизискващ регистрация.

За определена селскостопанска продукция, заприходяването на склад може да е икономически нецелесъобразно. Например бързоразвалящи се продукти /мляко, някои плодове и зеленчуци и др/. В този случай те направо се реализират, без предварителното им заприходяване и съхранение на склад.¹¹

При отглеждане на пчелни семейства има известни особености. При тях, по сметка 303 Продукция се отчитат само получените мед, восък, пчелно млечице и др. пчелни продукти. При роенето на пчелите се отделя ново пчелно семейство. За заприходяването на новото пчелно семейство се дебитира с/ка 313 Пчелни семейства и се кредитира с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за животновъдство, аналитична сметка “Пчеларство”.

Добитите приплоди, макар и да се отделят от биологичните активи не се отчитат по с/ка 303 Продукция, а по с/ка 311 Млади животни.

Основните направления, свързани с намалението на селскостопанската продукция са: продажба, вътрешно потребление, бракуване поради негодност, липса, раздадена продукция на член- кооператори под формата на натурална рента и др.

Счетоводното отчитане на продажбата на селскостопнска продукция зависи от това, дали продажбата се извършва след заприходяването й на склад или направо от блока, респ. фермата.

При първия случай се състваят следните счетоводни статии:

- За отчитане процеса на реализацията се дебитира с/ка 411 Клиенти и се кредитират с/ки 701 Приходи от продажба на продукция и 4532 Начислен данък за продажбте. /сметката, отчитаща процеса на продажбата се кредитира със справедливата стойност на продадената продукция/.

- За изписване на продадената продукция се дебитира с/ка 701 Приходи от продажба на продукция /с отчетната стойност на продукцията/ и се кредитира с/ка 303 Продукция, съответната аналитична с/ка.

При втория вариант - реализация на продукция без заприходяване в склада – счетоводната статия за отчитане процеса на реализацията е както при първия вариант. За изписване на продадената продукция се дебитира с/ка 701 Приходи от продажба на продукция и се кредитира с/ка 611 Разходи за основна дейностст, съответните сметки за растениевъдство или животновъдство, конкретни аналитични сметки.

За вътрешнопотребената селскостопанска продукция /семена за сеитба, мляко за изхранване на малки телета и др/ се съставят счетоводните статии:

-За изписване на потребената продукция – дебитира се с/ка 619 Вътрешен оборот кредитира се с/ка 303 Продукция, съответната аналитична сметка / ако продукцията е била предварително заприходена на склад/ или с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответните сметки за растениевъдство и животновъдство, конкретни аналитични сметки /ако продукцията се продава без предварително заприходяване/.

- За отразяване на потребента продукция по направление - дебитира се с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за растениевъдството или животновъдството, конкретна аналитична сметка и се кредитира с/ка 619 Вътрешен оборот.

По различни причини селскостопанската продукция може да загуби своите потребителски качества и да не отговаря на съответния стандарт. В тези случаи тя се бракува.

Когато бракът е причинен от непреодолима сила /например стихийно бедствие/ се дебитира с/ка 609 Други разходи и се кредитира с/ка 303 Продукция, съответната аналитична сметка /с отчетната стойност на продукцията/.

В случай, че продукцията се бракува по други причини /не поради стихийни бедствия/, предприятието дължи ДДС. В този случай се дебитира с/ка 609 Други разходи срещу кредитирането на с/ки 303 Продукция, съответната аналитична сметка /с отчетната стойност на продукцията/ и с/ка 4532 Начислен данък за продажбите .

Намаление на продукция се отчита и при констатирани липси в резултат на проведена инвентаризация. Възможни са следните случаи:

- Липсата е в рамките на допустимите норми за естествени фири.

В този случай предприятието не дължи ДДС¹². Когато липсата е над допустимите норми, предприятието е данъчно задължено. За липсите, които са за сметка на предприятието, се съставят счетоводни статии, както при бракуване на продукция.

- Възможно е липсата да е за сметка на материално-отговорното лице. В този случай на основание акта за начет се дебитира се с/ка 442 Вземания по липси и начети /със стойността на начета/ и се кредитират с/ка 303 Продукция, съответната аналитична сметка /със отчетната стойност на липсващата продукция/ и с/ка 4532 Начислен данък за продажбите /със стойността на дължимия ДДС/ .

Намаление на селскостопанска продукция се отчита и в случаите на използуването й за натурално разплащане за полагаща се рента. В този случай със справедливата стойност на продукцията се дебитира с/ка 499 Други кредитори, кредитира се с/ка 701 Постъпление от продажба на продукция. За изписване на раздадената продукция се дебитира с/ка 701 Постъпления от продажба на продукция и се кредитира с/ка 303 Продукция / с отчетната стойност на продукцията/.¹³

Съгласно приложимите счетоводни стандарти в края на отчетния период наличната продукция се оценява по нетна реализуема стойност. Когато отчетната стойност на наличната продукция е по-висока от нетната реализуема стойност, с разликата се дебитира с/ка 631 Загуба /разходи/ от обезценка и се кредитира с/ка 303 Продукция, съответната ан. сметка. За отразяване на обезценката по направление се дебитира с/ка 123 Печалби и загуби от текущата година, а се кредитира с/ка 631 Загуба /разходи/ от обезценка.

Когато през следващ период условията, предизвикали обезценката не са налице, а нетната реализуема стойност е завишена, то до размера на намалението, извършено преди това, се дебитира с/ка 303 Продукция, съответната аналитична сметка и се кредитира с/ка 731 Приходи от възстановени загуби от обезценка.

Краткотрайните биологични активи са част от краткотрайните активи с биологичен произход. Могат да се подразделят на две подгрупи, а именно:

- Краткотрайни продуктивни биологични активи, при които в резултат на биологичната трансформация се получава продукт, който може да се идентифицира като самостоятелен. Към тази група активи спадат: зайци; птици носачки; пуйки; пчелни семейства и др.

- Млади животни и животни за угояване. При тях биологичната трансформация се изразява в растеж под формата на прираст /нарастване на теглото/.

Една част от младите животни са предназначени за зачисляване в състава на продуктивните животни. Друга част, след навършване на определена възраст и тегло се зачисляват в групата на животните за угояване, където се подлагат на специален режим на отглеждане.

За да се включат в обектите на отчитане от предприятията, краткотрайните биологични активи трябва да отговарят на следните условия:

а/ Предприятието да контролира активите в резултат на минали събития. Това се доказва чрез притежаване на съответните документи за собственост.

б/ В предприятието да съществува достатъчна вероятност, че от тях ще се придобие икономическа изгода. Икономическата изгода произтича от биологическата трансформация на биологичните активи т.е. техния растеж и продуктивност, които предизвикват количествени и качествени промени в животните /промени в теглото на животните, получаване на други биологични активи или на активи с биологичен произход/.

в/ Те да бъдат достоверно оценими.

При първоначалното признаване и в края на всеки отчетен период, биологичните активи се оценявят по справедлива стойност, намалена с предварително начислените разходи при продажба с изключение на случаите, при които справедливата стойност не може да бъде надеждно определена.

Определянето на справедливата стойност на биологичните активи може да бъде улеснено чрез тяхното групиране по определени характеристики: възраст, качество и др. Целесъобразно е да се избират тези характеристики, които се ползват на пазара, като ценообразуващ елемент.

При определяне на справедливата стойност на краткотрайните биологични активи, трябва да се вземе под внимание още:

- параметрите на съдържащата се в тях неидентифицирана и призната като такава селскостопанска продукция и други биологични активи. Например: Справедливата цена на шиле с руно ще бъде различна от справедливата цена на остригано шиле.

- физическите промени, които настъпват в процеса на биологичната трансформация, като растеж, производителност и др.

За отчитане на краткотрайните биологични активи са предназначени сметките от група 31 Краткотрайни биологични активи, към която могат да се обособят следните сметки:

311 Дребни продуктивни животни. Сметката се използува за отчитане на различните видове дребни продуктивни животни, отглеждани от предприятието, като зайци, женски животни за еднократен разплод и др. Аналитичното отчитане се организира по видове и предназначение на животните.

312 Птици – основни стада. Използва се за отчитане на различните видове птици, отглеждани от предприятието, като носачки, петли, пуяци и др. Аналитичното отчитане се организира по видове, породи птици, по материално отговорни лица и други признаци.

313 Пчелни семейства. Сметката се използва за отчитне на пчелни семейства, отглеждани от предприятието. /Едно пчелно семейство представлява отделна биологична и производствена единица, състояща се от пчелна майка, определено количество пчели и търтеи/. Аналитичното отчитане се организира по материално отговорни лица, по местонахождение и др. признаци по преценка на предприятието.

314 Млади животни. Сметката се използва за отчитане на отглеждани от предприятието подрастващи животни. Аналитичното отчитане се организира по видове, възрастови групи, местонахождение, материално отговорни лица и др.

315 Животни за угояване. Сметката служи за отчитане на различни видове животни, които са подложени на специален режим на отглеждане до тяхната продажба или отписване по друга причина. Аналитичното отчитане е по вид, местонахождение, материално отговорни лица и др.

316 Животни за експериментални цели. Сметката се използва за отчитане на използваните от предприятието животни за научно изследователска и експериментална дейност.

319 Други краткотрайни биологични активи. Чрез нея се отчитат краткотрайните биологични активи, необхванати от останалите счетоводни сметки от групата.

Всички гореизброени сметки от група 31 Краткотрайни биологични активи са активни сметки. Дебитират се при увеличение на краткотрайните биологични активи, а се кредитират при намалението им.

Съществено значение за счетоводното отчитане на краткотрайните биологични активи има тяхното правилно документиране. Използваните по-важни документи са: Акт за приплоди, Акт за претегляне на прираста, Акт за умиране и клане на животните, Акт за прехвърляне на животни от една възрастова група в друга, Фактура, Сертификат и др.
2.Отчитане на увеличението на краткотрайните биологични активи

Увеличението на краткотрайните биологични активи може да се осъществи по едно от следните направления:

Възможен е и вариант за счетоводно отчитане на покупката на краткотрайни биологични активи чрез използването на с/ка 301 Доставки.

Сметката се дебитира с фактически извършените разходи по доставката на животните, а се кредитира при тяхното заприходяване по справедлива стойност. Приетият вариант се включва в счетоводната политика на предприятието.

б/Добити млади животни /приплоди/ в предприятието. Съгласно издадения Акт за приплод се дебитира с/ка 311 Млади животни, съответната аналитична сметка /със справедливата стойност на кг живо тегло/ и се кредитира с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за животновъдство, конкретната аналитична сметка за отглеждания вид животни.

в/Внесени краткотрайни биологични активи за погасяване на записани дялови вноски от съдружници или кооператори. Със справедливата стойност на внесените животни, определена от вещи лица назначени от съда се дебитира конкретна сметка от група 31 Краткотрайни биологични активи, съответната аналитична с/ка; кредитира се с/ка 426 Вземания по записани дялови вноски или с/ка 101 Основен капитал, изискващ регистрация , респ. с/ка 102 Основен капитал, неизискващ регистрация / когато е кооперация/.

г/Вътрешно прехвърляне на животни от една в друга възрастова група. Както беше посочено, определянето на справедливата стойност на краткотрайните биологични активи може да бъде улеснено чрез тяхното групиране по определени характеристики – възраст, качество и др. Следователно справедливата стойност на един килограм живо тегло при отделните възрастови групи животни ще бъде различна. Например: агнета до отбиването, с цена 6 лв за един килограм се прехвърлят в групата шилета от текущата година с цена 4 лв за един килограм. Разликата 2 лв е отрицателна, поради биологичната трансформация на агнетата и влиянието на пазара от възрастовата характеристика. Възможно е и обратно – възникване на положителна разлика. За отчитане на посочените разлики могат да се използват: за отрицателните – с/ка 608 Разходи от последващи оценки на активи - за положителни с/ка 709 Други приходи от дейността.

Когато справедливата стойност на двете възрастови групи е еднаква се дебитира с/ка 314 Млади животни /новата група на отглеждане/, кредитира се с/ка 314 Млади животни /старата група на отглеждане/.

Когато справедливата стойност на животните в новата възрастова група, в която се прехвърлят, е по-малка от спаведливта стойност на животните в старата възрастова група, се дебитират с/ка 314 Млади животни/новата група на отглеждане/ и с/ка 608 Разходи от последваща оценка на активи /с разликата между справедливите стойтости на двете групи/ и се кредитира се с/ка 314 Млади животни / със справедливата стойност за килограм живо тегло на групата, от която се прехвърлят животни/.

Когато справедливата стойност на животните в новата група на отглеждане е по-голяма от справедливата стойност на животните в старата група на отглеждане – Дебитира се с/ка 314 Млади животни /със справедливата стойност на животните от новата група на отглежданедане/ и се кредитират се с/ка 314 Млади животни /със справедливата стойност на животните от старата група на отглеждане/ и с/ка 709 Други приходи от дейността /с разликата/.

За трансформиране на отрицателната ценовата разлика във финансов резултат за периода, през който е възникнала се дебитира с/ка 123 Печалби и загуби от текущата година и се кредитра с/ка 608 Разходи от последваща оценка на активи. При положителна ценова разлика се дебитира с/ка 709 Други приходи от дейноста и се кредитира с/ка 123 Печалби и загуби от текущата година.

д/Безвъзмездно получени краткотрайни биологични активи. На база на протокол за безвъзмездна сделка и опростена фактура ще се дебитира сметка от група 31 Краткотрайни биологични активи, съответната аналитична сметка, като се кредитира с/ка 709 Други приходи от дейността. Счетоводната статия се съставя със справедливата стойност на получените животни.

е/Прехвърляне на продуктивни животни в групата за угояване На основание издаден акт за прехвърляне се дебитира с/ка 315 Животни за угояване съответната аналитичн сметка / със справедливата стойност за кг живо тегло за тази група/, кредитира се с/ка 274 Животни в основни стада или с/ка 311 Дребни продуктивни животни или с/ка 312 Птици основни стада /изписването на продуктивните животни е по тяхната отчетна стойност/. Ценовата разлика се отчита по дебита на с/ка 608 Разходи от последващи оценки на активи/ при отрицателна разлика/ и по кредита на с/ка 709 Други приходи от дейността /при положителна разлика/. В края на отчетния период тази ценова разлика се отразява за сметка на текущия финансов резултат.

Прираст означава нарастване на теглото на животните, който е един естествен процес и продължава до навършване на определена възраст или до достигането на определено тегло на животните.

По икономическата си същност прирастът е продукт на труда. Измерва се в следните случаи:

а/ Навършване на пределна възраст за прехвърляне в следваща възрастова група или групата за угояване;

б/ Определяне на трудовото възнаграждение на животновъдите, когато то зависи от добития прираст;

в/ Продажба на животни;

г/ Смяна на материално- отговорните лица;

д/ Периодична инвентаризация на животните.

Създаденият в резултат на отглеждането прираст се отчита – количествено /в кг живо тегло/ и стойностно /по справедлива стойност за един килограм живо тегло от съответната група на отглеждане/.

Прирастът най-точно се установява чрез сравняване теглото на всяко животно в начлото и края на отчетния период. Това обаче не винаги е възможно, особено когато в съответната възрастова група има голямо движение.

Количеството на прираста в живо тегло за дадена група животни, за определен период се установява по следния начин: / Тегло на животните от съответната група в края на периода + Теглото на животните напуснали групата/ - /Тегло на животните в началото на периода + Тегло на животните постъпили в групата/.

Информация за изчисляване на прираста може да се вземе от Отчета за движението на животните за периода /Приложения № 1 и 2 към НСС 41 Селско стопанство/.

За счетоводното отчитане на прираста от значение е разграничаването му на брутен и нетен. Брутният прираст включва и теглото на умрелите животни. Нетният прираст се получава, като от брутния прираст се извади теглото на умрелите животни.

Със стойността на брутния прираст се дебитира с/ка 314 Млади животни или с/ка 315 Животни за угояване и се кредитира с/ка 611 Разходи за основна дейност, съответната сметка за животновъдство, конкретната аналитична сметка.

Намаление на краткотрайните биологични активи може да бъде осъществено по едно от следните направления:

За изписване на отчетната стойност на продадените краткотрайни биологични активи се дебитира с/ка 701 Приходи от продажба на продукция и се кредитира сметка от група 31 Краткотрайни биологични активи.

Когато вина за липсата има материално-отговорното лице то се начита. Със сумата на начета се дебитира с/ка 442 Вземания по липси и начети, кредитират се сметка от група 31 Краткотрайни биологични активи / с отчетната стойност на липсващите активи/ и с/ка 453; Начислен данък за продажбите .

г/Умрели краткотрайни биологични активи. Причини за умирането могат да бъдат: стихийни бедствия / пожари, наводниния, урагани и др./; умиране, поради недобросъвестно отношение на животновъдите, които следва да понесат материална отговорност за това; умиране в рамките на технологичните норми при отглеждане на някои животни /птици, зайци и др/.

Умирането поради стихийни бедствия е извънаредно събитие, което не може да бъде предвидено. Затова се приема, че загубата от такава смъртност е извънреден разход за предприятието. С отчетната стойност на умрелите животни се дебитира с/ка 691 Извънредни разходи, кредитира се сметка от група 31 Краткотрайни биологични активи.

Когато вина за умирането на животните носят съответните материално-отговорни лица, това следва да бъде документирано със съответен Акт за начет. В този случай виновното лице се начита. Счетоводната статия е същата, както при констатирана липса на краткотрайни биологични активи по вина на материално-отговорното лице при проведена инвентаризация.

Когато умрелите животни са резултат на необходимо-присъща естествена смъртност, стойността на умрелите животни се третира като увеличение на производствените разходи и се калкулира в себестойността на останалите за доотглеждане животни. За целта е необходимо още в

началото на годината ръководителят на предприятието да издаде заповед за технологичната норма на смъртност. Обикновено тази норма се изразява в брой животни и отразява практиката от няколко предходни години, практиката на сродни предприятия или друг източник на информация. За умрелите животни, в рамките на тези норми, се дебитира с/ка 609 Други разход, кредитира се сметка от група 31 Краткотрайни биологични активи / счетоводната статия се съставя с отчетната стойност на умрелите животни/. За включване стойността на умрелите животни в разходите по отглеждане на съответната група животни се дебитира с/ка 611Разходи за основна дейност, съответната сметка за животновъдство, конкретна аналитична сметка и статия на калкулация, кредитира се с/ка 609 Други разходи.

В края на отчетния период краткотрайните биологични активи се оценяват по справедлива стойност, намалена с предварително начислените разходи при продажба. Възможни са следните случаи:

а/ Когато справедливата стойност е по-висока от отчетната стойност – с разликата се дебитира с/ка от група 31 Краткотрайни биологични активи, кредитира се с/ка 709 Други приходи.

б/Когато справедливата стойност на краткотрайните биологични активи е по-ниска от отчетната стойност – дебитира се с/ка 608 Разходи от последващи оценки на активи, срещу кредитиране на сметка от група 31 Краткотрайни биологични активи.

В края на отчетния период ценовата разлика се отразява за сметка на текущия финансов резултат за същия период. При положителна ценова разлика се дебитира с/ка 709 и се кредитира с/ка 123 Печалби и загуби от текущата година. При отрицателна ценова разлика се дебитира с/ка 123 Печалби и загуби от текущата година и се кредитира с/ка 608 Разходи от последващи оценки на активи.
Обща характеристика на туристическата дейност

Думата “Туризъм” има френски произход и означава почивка и развлечение с туристическа цел. По своята същност туризмът е икономическа дейност, насочена към създаването, предлагането и реализирането на стоки и услуги, Конкретните туристически дейности са 1) хотелиерство, ресторантьорство, туроператорска дейност и 2) други дейности.

В туризма се използват специфични понятия като например:

1. Турист е лице, което предприема краткосрочно или дългосрочно пътуване с цел почивка, лечение, спорт, участие в конкретни прояви (делови разговори, семинари, конференции, симпозиуми), познавателни и хоби дейности и др.Следователно като турист се определя всяко лице, което потребява основна или допълнителна туристическа услуга.

2.Туристически продукт е комплекс от туристически услуги (хотелски, рестотантьорски, екскурзоводски, анимационни и други), предоставяни на туриста.

3. Туристически обект – съгласно Закона за туризма, туристическите обекти са:

- средства за подслон – хотели, мотели, туристически селища

- места за настаняване – пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи и туристически хижи,

- заведения за хранене и развлечения – ресторанти, заведения за бързо хранене, питейни заведения, барове,

- местата за упражняване на туроператорска дейност и туристическа агентска и информационна дейност,

- центровете и местата за предлагане и потребление на допълнителни туристически услуги,

- музеи, резервати, паметници на културата,

- националните паркове, природните паркове, резерватите, защитените местности и природните забележителности

3.Туроператорска дейност е оферирането или продажбата на едро чрез туристически ваучер или договор на пакети услуги, включително предварително заплатени пътувания и ваканции, екскурзии в страната и чужбина, застраховки, резервации на хотелски, транспортни и други услуги.

4.Туроператор е лице, лицензирано по Закона за туризма за извършване на туроператорска дейност

5.Туристически пакет е предварително организирана програма, включваща най-малко две основни (например хранене и транспорт) или допълнителни услуги, продавани с пакетна цена.

6.Изпращащи туроператори са предприятия, които предлагат туристически пакети на международните и вътрешни туристически пазари по предварително сключени договори с лицата, предоставящи туристически услуги.

7. Приемащи туроператори са предприятия, които извършват цялостното обслужване на клиентите в мястото на потребление на услугите посредством собствена материално-техническа база или агентски мрежи.

8.Основни туристически услуги са нощувка и хранене, както и транспортни услуги, осъществявани при спазване изискванията на действащото законодателство в областта на транспорта.

9.Допълнителни туристически услуги са екскурзии, развлечения, прояви и други събития с културен и опознавателен характер, спортно-анимационни, балнеолечебни и други медицински услуги, визови услуги, конгресни и делови прояви, и всички останали дейности, способстващи за развитието на туризма.

10.Организирани групови и индивидуални пътувания с обща цена – това са пътувания по предварително изготвена програма, включваща комбинация от най-малко две от следните услуги а)транспорт, б)нощувка, в)други туристически услуги, които не са свързани с транспорт или нощувка, съставляващи значителна част от пътуването и когато те се продават или предлагат за продажба с обща цена и когато обхващат период по-дълъг от 24 часа или включват нощувка.

Разглеждан като перспективен стопански отрасъл, осигуряващ значителни валутни приходи за страната, туризмът се характеризира със редица специфични особености като:

1. Доминиращо значение на услугите в състава на туристическия продукт.

2. Създаването и потреблението на туристическите услуги съвпада по време и място.

3. Отрасълът е силно зависим от природните фактори, както по отношение на локализирането на туристическите съоръжения, така и при тяхната експлоатация.

4.Специфично използване на ресурси като се създават обекти и явления, които по принцип не се оползотворяват от други стопански дейности (например плажове)

4. Възможностите за бърза реакция поради промяна в потребителското търсене са ограничени, поради което създаването на туристическия продукт зависи до голяма степен от възможностите за неговата реализация. В този аспект туристическата дейност е доста рискова.

5.Силно влияние на имиджа върху потребителското решение за туристически пътувания.

6.Туристите ползват разнообразни услуги, които се предоставят от различни предприятия, което налага сключването на специални договори за качеството на предлаганите от тях услуги и др.

Развитието на туризма изисква и изграждането на безупречна инфраструктура в туристическия комплекс. Туристическите предприятия осъществяват обслужването на чуждестранни и български туристи (пряко или косвено), посредством организирането и осъществяването на различни видове дейности за които се изгражда и подходяща материално-техническа база. Такива са:

а) експлоатация на средства за настаняване – хотели, мотели, и т.н.

б) експлоатация на туристически и товарен транспорт,

в) дейност “Хранене” и търговия със стоки

г) експлоатация на бази за спортуване, отдих, развлечения и пр.

д)посредническо обслужване в т.ч. организирането на екскурзии и мероприятия в страната и чужбина.

е) екскурзоводско обслужване, в т.ч. на вътрешни и международни симпозиуми, конференции, срещи и т.н.

ж)строителство и ремонт на материалната база и др.

Правилното и успешно ръководство на туристическата дейност е немислимо без отчетно-икономическа информация, която се създава, обработва и систематизира посредством счетоводството. Посредством финансовия отчет на предприятието, (създаден на базата на счетоводна информация) може да се получи информация за цялостната стопанска дейност на туристическите предприятия. Основните задачи, стоящи пред счетоводството могат да се формулират по следния начин:

1. Да осигурява информация, необходима за изготвянето на краткосрочни и дългосрочни планове и прогнози на туристическите предприятия, както и за осъществяване на текущ контрол върху тяхното изпълнение.

2.Да осигурява информация за системен и своевременен контрол по опазване на имуществото от разхищения и злоупотреби.

3. Да осигурява информация за извършването на задълбочен икономически анализ на стопанската дейност с оглед разкриването на резерви за повишаване на нейната ефективност.

4. Да осигури информация относно изпълнението на договорите с чуждестранните туроператори, за качеството на предоставяните услуги на туристите, за своевременното уреждане на разплащанията с клиенти и доставчици и др.