Отговорен редактор: Стефка Стойчева Пловдив Редакционен съвет

С Божието слово

Продължение

1.(По слав. 50). /За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Витсавия/.

Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; Според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми.

2.Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми.

3.Защото престъплението си аз признавам, И грехът ми е винаги пред мене.

4.На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред Тебе сторих това зло; Признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш, И да излезеш непорочен, когато съдиш.

5.Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми.

6.Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, Научи ме на мъдрост в скришното на сърцето ми.

7.Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.

8.Дай ми да чуя радост и веселие, За да се зарадват костите, които си строшил.

9.Отвърни лицето Си от греховете ми. И всичките ми беззакония изличи.

10.Сърцето чисто сътвори в мене, Боже, И дух постоянен обновявай вътре в мене,

11.Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.

12.Повърни ми радостта на спасението Си: И освобождаващият Дух нека ме подкрепи.

13.Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища, И грешници ще се обърнат към Тебе.

14.Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми; И езикът ми ще пее високо за Твоята правда.

15.Господи, отвори устните ми; И устата ми ще разгласят Твоята хвала.

16.Защото не щеш да Ти принеса жертва; Всеизгаряния не Ти са угодни.

17.Жертви на Бога с дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.

18.Стори добро на Сион според благоволението Си; Съгради стените на Ерусалим.

19.Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда, в приноси и всеизгаряния; Тогава ще принасят юнци на олтара Ти.
ПСАЛМ 52

1.(По слав. 51). /За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула, та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща/.

Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века.

2.Езикът ти, като действа коварно, подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.

3.Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села).

4.Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.

5.Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, и ще те изкорени от земята на живите. (Села).

6.А праведните, като видят това, ще се убоят, и ще му се присмеят и рекат:

7.Ето човек, който не направи Бога своя крепост, но уповаваше на многото си богатство, и се закрепваше в нечестието си.

8.А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века и до века.

9.Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, защото е благо.
ПСАЛМ 53

1.(По слав. 52). /За първия певец, до боледуването му, Давидово поучение/

Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се и сториха гнусно беззаконие; Няма кой да прави добро.

2.Бог надникна от небето на човешките чада, За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.

3.Всеки един от тях се обърна надире; всички заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

4.Без разум ли са ония, които беззаконстват, които изпояждат людете ми както ядат хляб, И не призовават Бога?

5.Там ги нападна голям страх, гдето нямаше страх; Защото Бог разпръсна костите на опълчаващите се против тебе; Посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.

6.Дано дойде от Сион избавление за Израиля! Когато върне Бог Своите люде от плен, тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

1.(По слав. 53). /За първия певец, върху струнни инструменти, Давидово поучение, когато зифеяните дойдоха и казаха на Саула: Ето, Давид се крие между нас/.

Боже, избави ме чрез името Си, и в силата Си съди ме.

2.Боже, слушай молитвата ми, внимавай в думите на устата ми,

3.Защото чужденци се повдигнаха против мене, и насилници търсят душата ми; Не поставиха Бога пред себе си. (Села).

4.Ето, Бог ми помага; Господ е от ония, които подкрепяват душата ми.

5.Той ще въздаде злото върху неприятелите ми; Според Твоята вярност изтреби ги.

6.Доброволно ще Ти принеса жертва; Ще славословя името Ти, Господи, защото е благо.

7.Защото Си ме избавил от всяко утеснение; И окото ми е видяло повалянето на неприятелите ми.
ПСАЛМ 55

1.(По слав. 54). /За първия певец, на струнни инструменти. Давидово поучение/.

Послушай, Боже, молитвата ми. И не се крий от молбата ми.

2.Внимавай в мене и отговори ми. Безпокоя се в тъженето си, и стена;

3.Поради гласа на неприятеля, Поради притеснението на нечестивия; Защото приписват на мене беззаконие, и с гняв ми враждуват,

4.Сърцето ми тъжи дълбоко в мене, и смъртен ужас ме нападна;

5.Страх и трепет дойдоха върху мене, и ужас ме потопи.

6.И рекох: Дано да имах крила като на гълъба! Щях да отлетя и да си почина.

7.Ето, щях да бягам надалеч, щях да живея в пустинята; (Села).

8.Щях да ускоря бягането си от вихъра и от бурята.

9.Опропасти ги, Господи, и раздели съвета им; Защото видях насилие и разпри в града.

10.Денем и нощем го обикалят по стените му, и беззаконие и зло има всред него;

11.Нечестие има всред него; Угнетение и измама не се отдалечават от улиците му.

12.Понеже не беше неприятел, който ме укори, - Това бих претърпял, - Нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, - Тогава бих се скрил от него;

13.Но ти, човек равен на мене, другар мой, и мой близък приятел.

14.Заедно се разговаряхме сладко, с множеството ходехме в Божия дом.

15.Нека дойде ненадейно смърт на тях. Нека слязат живи в преизподнята; Защото в жилищата им, и в сърцата им има злодейство.

16.Но аз към Бога ще извикам; И Господ ще ме избави.

17.Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена; И Той ще чуе гласа ми.

18.Ще избави душата ми и ще я успокои от тоя, който е против мене; Защото мнозина са с мене.

19.Бог, Който се е възцарил преди вековете, ще чуе и ще ги съкруши, (Села). Ще съкруши човеците, които неизменимо не се боят от Бога.

20.Всеки един от тях простира ръце против ония, които са в мир с него; Нарушава съюза си.

21.Устата му са по-мазни от масло, Но в сърцето му има война; Думите му са по-меки от дървено масло, Но пак са голи саби.

22.Възложи на Господа това, което ти е възложил и Той ще те подпре; Никога не ще допусне да се поклати праведният.

23.Но Ти, Боже, ще ги сведеш в гибелния ров; Мъже кръвопийци и измамници няма да стигнат и до половината на дните си; Но аз ще уповавам на Тебе.
Характера на християнина

1. Общение с Бога

Киеран Бевил
"Но плода на Духа е: любов, радост, мир, търпение, милост, благост, верност, милосърдие и себевладение." (Галатяни 5 22-23)

Тези стихове ни показват един прекрасен портрет на Святия Дух, а именно Неговия плод, който се състои от девет взаимозависими атрибута . Те изявяват работата на Божия Дух в живота на християнина. Като християни, ние сме предизвикани да живеем победоносен и Христосоподобен живот. Живот, изпълнен със Святия Дух, свидетелстващ за възкресенската сила на Евангелието и за славата на Бога. Трябва да имаме желание плода на Духа да заема все по-голямо място в живота ни, защото като християни, ние искаме да приличаме на Исус, а Той Го изявяваше в пълнота.

Да се стремим да придобием всички качества, а не само някои от тях. Ако има любов, всички останали ще са в изобилие. Ако има повече търпение, ще има и повече себевладение и мир и т.н. Не можем да ги разделяме. Да си изберем някое качество, а да пренебрегваме другите. Например, да кажем: "Аз не съм много търпелив човек, но пък ми е лесно да показвам милост. Ще акцентирам върху това." Тези качества взети заедно определят характера на зрелия християнин. Както цветовете, които композират бялата светлина се пречупват през призма или чрез дъгата и могат да се видят като отделни, но в бялата светлина те са като един цвят. Можем да говорим за плода на Духа като за девет отделни качества, но те действат в единство.

Спомням си в моето детство, голямото ябълково дърво в нашата градина. То имаше най-големите и най-красивите плодове, които съм виждал някога. Спомням си, че и съседите ни имаха ябълково дърво от същия вид и големина. Предполагам, че и почвата е била почти еднаква, но нашето дърво раждаше големи и сладки ябълки, а ябълковото дърво на съседите раждаше по-малки и не толкова вкусни плодове. Мога да предположа две причини, които предпоставят това. Първата причина е, че нашето дърво беше посадено в добре поддържана градина, а на съседа - в буренясала и необработвана. Моят баща отглеждаше също така зеленчуци и други плодни дръвчета и като разораваше, наторяваше и поливаше общо градината и ябълковото дърво печелеше от това. Подобно на това християнинът се нуждае светлината на Божието слово да осветява живота му за да бъде духовно здрав и щастлив. Не е достатъчно само да четем и да коментираме Божието слово всеки ден, а да го прилагаме в живота си. Светлината на Божието слово трябва да прониква в сърцата и умовете ни за да произвежда божествената енергия нужна за храна на плода на Святия Дух. И пак ще се върна на ябълковото дърво, че за него беше естествено всяка година да облича клоните си с листа, да цъфти и да ражда плодове. Така и за християните трябва да е естествено да култивират характера си съобразно Божия стандарт. Плодът на Духа е резултат от всекидневно общуване с Бога, чрез което ние постепенно се променяме съобразно Христос. (2Коринтяни 3 18). Това всъщност е крайната цел на Бог за вярващите. В посланието към Римляните 8 29, Павел обяснява: "Защото, които Бог предозна, тях предопредели да са като Христос - Неговия Син." Тази промяна се забелязва от околните, макар за самите християни, тя да става неусетно.

Важно е да забележим, че тези качества от Галатяни 5 22-23 са били Божествени атрибути преди да станат човешки характеристики. Тези стихове показват какво Святият Дух произвежда, а не какво ние можем да направим само със собствени сили. Работата на Бог във нас ще произвежда всичките тези качества, така че Той да рефлектира в нас за да представяме истинското естество на този чието име носим като християни.

Да си припомним случая с Мойсей, когато слизаше от планината Синай с плочите на Завета. В Изход 34 30 четем: "Когато Аарон и другите Израилтяни видяха Мойсей, неговото лице светеше."

Преди няколко години с моето семейство бяхме на почивка в Ирландия за две седмици в плуване, слънчеви бани, игри и четене. По време на тази почивка, сякаш бяхме извън времето. Събитията, които гледахме по телевизията ни изглеждаха чужди и отнасящи се за друг свят. Видимият резултат от тази почивка беше, че бяхме почернели от слънцето, околните го забелязваха веднага. Аналогично на това е, че ако прекарваме повече време в общение с нашия Господ Исус Христос, ние ще излъчваме Неговата светлина и това ще се забелязва. В Деяния на Апостолите четвъртата глава четем, че Петър и Йоан бяха извикани пред Синедриона, защото проповядваха Евангелието. В тринадесети стих се казва: “и като видяха дързостта на Петър и Йоан и като разбраха, че са обикновени, неграмотни човеци, се чудеха и познаха, че са били с Исус." Дързостта и знанието им са идентифицирани като черти, свързани с характера и влиянието на Исус. Също така притежаването на качествата на плода на Святия Дух изявява нашето общение с Исус Христос. Това, че Бог е дал нещо специално на своя народ - като например плода на Духа придружава прокламирането на Евангелието, способността ни да живеем в реалността на Божията благодат в домовете си, на работните си места, с нашите колеги и всички, които ни заобикалят. Ако искаме да бъдем ефективни евангелизатори трябва да обръщаме внимание на тази област в нашия живот. Ключът на плодоносния живот на Христос на земята беше Неговото единение и общение с Отец. Например в Лука 5 16 се казва, че Исус често се уединяваше на самотни места и се молеше. Честата и пламенна молитва свидетелства за динамична и реална духовна връзка с Бога.

В Евангелието на Йоан от 14 до 16 глава, Исус говори за интимна и органична връзка, която трябва да има между учениците Му и Него.

Стефка Стойчева

По Божия образ и подобие
Желанието за плода на Святия Дух трябва да има голямо място в нашата лична и корпоративна молитва, защото ние желаем да сме като Исус, а Той Го изявяваше изобилно.

Приемане на всички духовни благости.

Независимо от деветте компонента, ние говорим за плода, а не за плодовете на Духа. Тези компоненти, взети заедно, определят степента на зрялост в характера на християнина. Цветовете, които съставят бялата светлина се виждат само когато тя е пречупена през призма или както е в дъгата. Така и ние можем да говорим за плода на Духа като за девет отделни качества, но в действителност, те са в неделимо единство.

Добър плод.

Чудният странник
Много страни посетил навремето си старият Серапион. Нямал постоянно жилище - обикалял ту родната си египетска земя, ту град след град в далечна Гърция, ту се озовавал в околностите на Рим.

- Остани при нас, отче! Защото е време да си отдъхнеш. Остани, твоето старо тяло отдавна се нуждае от почивка! - молили гостоприемни стопани да им погостува няколко дни старецът, увлечени от неговите мъдри и благи думи за Христа и за християнския живот.

- Не бива! Не мога! отговарял престарелият Серапион. Моята душа не позволява. За това и ходя, защото душата ми покой търси и не намира. Правда в хората търси душата ми, живот с любов, а тях ги няма.

- Какво ще направиш, като ги няма? - питали го те.

- Трябва да се разнасят. Ето, търговците разнасят своите стоки из различни страни, навсякъде показват мостри и търговията започва. Така трябва да постъпваме и с Христовото учение, и с евангелската правда - да се разнесат навсякъде, да се покажат на хората и търговията ще разцъфти.

- Не обичат хората твърде такава покупка... - тъжно поклащали глава говорещите.

- А откъде знаете? - настоявал Серапион. Вие сте виждали как върху зидовете на някоя кула в пукнатините на някоя скала растат храсти. Откъде са се взели? Духал в гората вятър, подхванал няколко семена, понесъл ги на своите крила и ги посял тук-там. Паднало едно на кулата, друго в пукнатината на камъка на върха на скалата и пораснали храстите. Така трябва да се посее Христовото зърно в човешката душа.

И Серапион взимал единственото си имущество - ръкописното Евангелие, и тръгвал по-нататък. Някога той бил богат, имал чифлици, въртял голяма търговия. Но после с течение на годините изоставил всичко.

- Някога аз се занимавах с такива дела - говорел на тези, които го питали. - Едните мисли пречеха на другите. Мислиш за живота, а тук те питат и ти говорят за пазарните цени. Искаш да се отдадеш на Божието дело, пречат ти грижите по стопанството. Също като кораба, който е пуснал котва - иска ти се да плаваш, а котвата не позволява: или стой на едно място, или дигни котвата. Аз я вдигнах и се освободих.

Случвало се, че някои не само не слушали стареца, но не се и спирали да разменят поне една дума с него. Тогава Серапион горко плачел. Сядал някъде по средата на площада или на кръстопътя и горещи сълзи почвали да текат по неговото старческо лице.

- Защо плачеш, старче? - заобикаляли го хората. - Болен ли си, или някаква скръб те е налегнала?

- Голяма скръб. На мене и на моите другари господарят повери голямо имане, а ние го изгубихме; аз не зная какво ще стане сега. Как ще се завърна при господаря си? Какво ще му кажа?

- Къде са твоите другари?

- Те всички се разбягаха. За съкровището на господаря не искат и да помислят.

Народът гледал дрипите на Серапион, гледал изнемощялото му тяло и се чудел:

- За какъв господар говориш ти? Какво имане ти е поверил той? Ти изглеждаш беден.

- Моят господар не гледа на външността на своите слуги - отговорил Серапион. - Той и на бедния поверява такова съкровище, каквото и на царете.

- Какво е това имане у бедния? - чудели се в тълпата.

- Душата - казал Серапион. - Всеки от нас Господ е създал по Своя образ и подобие. Какво правим е даденото ни богатство?

- Виждаш ли към какво сведе работата старецът? - казвали, като се замисляли някои, спирали се при него, за да поговорят по-дълго или го канели при себе си.

Мнозина, като минавали покрай Серапион, му дарявали пари, храна и дрехи.

- Благодаря. Дайте на тези, които имат нужда от това, които се чувствуват зле без тях, а на мене те не са нужни. За мене това е бреме, излишен товар - отказвал се Серапион и като се увивал в своето покривало, притискайки Евангелието към гърдите си, тръгвал по-нататък.

Веднъж даже останал и без това покривало. Дошъл с един свой ученик до Александрия. Било зима. Времето не било толкова студено, както става при нас, но все пак било хладно. На края на града срещнал един бедняк. Той бил съвсем гол. Само на бедрата му висял един вълнен пояс.

Серапион пратил ученика си, дал на бедняка своето покривало и препасал около бедрата си пояса на бедняка. Само с него влязъл в града. На площада го срещнал един познат и зачудено го попитал:

- Серапионе, кой те е съблякъл?

- Тази свята книга - показал Серапион Евангелието, което притискал към гърдите си.

Познатият още повече се зачудил. Помислил, че Серапион не е с ума си, и се отбил настрани. Той не разбирал смисъла на думите му, че е дал своите дрехи, защото така повелява учението на Исуса Христа, изложено в Евангелието.

Друг познат, който срещнал гол Серапион, побързал да снеме своята горна дреха и облякъл полуголия старец.

- Да ти възвърне Бог за твоето добро дело, да те облече в нетленна дреха в своето царство! - поблагодарил Серапион на добрия човек и тръгнал към площада.

Тук видял мрачна картина. Някакъв бедняк, глава на семейство, за дълг бил продаван в робство.

- Христос, Син Божи, е предал Себе Си за нашите дългове - обърнал се Серапион към тълпата - а нима никой от вас няма да вземе на себе си дълга на този бедняк? В тълпата се разсмели.

- Ти, види се, си богат? Може би ще платиш?

Серапион приближил към заемодавеца и казал:

- Освободи семейния човек! Вземи в робство мен вместо него!

Заемодавецът с пренебрежение погледнал слабото тяло на Серапион и грубо му казал:

- Ти и за храна на кучетата не ставаш - много си сух!

Серапион замълчал и си тръгнал. Обаче сега му хрумнала нова мисъл и пак се върнал при заемодавеца.

- Като не приемаш мене, вземи тази книга - подал той ръкописното Евангелие.

Ръкописът бил скъп, дългът - малък, и заемодавецът се съгласил да отпусне длъжника на свобода. Освободеният с радост се хвърлил в нозете на Серапион, но той го вдигнал.

- Трябва да благодарим на Господа, че Той ни е пратил тази голяма радост.

Серапион се радвал не по-малко от освободения.

Когато ученикът му го попитал:

- Отче, къде е твоето Евангелие? Серапион отговорил:

- Аз с него постъпих според думите му, както всякога ме учеше:

"Продай си имота си и давай милостиня". То бе моето имане и аз го дадох.

Веднъж се случило на Серапион да остане дълго на едно място.

Срещнал някакъв клоун на площада в един голям град. Представителен, с умно и красиво лице, той забавлявал народа с непристойни игри. Тълпата се смеела и шумно му ръкопляскала. Той се радвал на одобрението й и се стараел повече, отколкото му позволявали силите в своите груби игри.

Серапион дочакал до края и по пътя, когато комедиантът се връщал дома, го настигнал.

- Доволен ли си от успеха? - попитал той клоуна.

- Да, много. Ти видя как тълпата посрещаше и изпращаше всяка моя дума. Повече не желая.

- Нима? - зачудил се Серапион. - Ти с толкова малко ли се задоволяваш? Ти си представителен, ум се чете в твоите очи и при все това се задоволяваш с ролята на клоун?

- А що, старче, все някой трябва да е клоун, който и да е той.

- Вярно. Малко ли е онова, което е нужно в живота. Само, струва ми се, че трябва да се позамислим кое е потребно и кому трябва. На малките деца е нужна бавачка, за нечистотиите - чистач. Искал бих да зная, съгласил ли се би ти да станеш бавачка или чистач?

- Не! - засмял се клоунът. - Аз се надявам на нещо по-добро.

- А на какво именно? Само да бъдеш клоун?

Разговорът заинтересувал клоуна. Той повикал при себе си Серапион. Серапион влязъл в дома му и видял, че той храни цяло семейство - жена, деца - две големи дъщери. "Какво ще стане с тях?", свило се сърцето на Серапион. Той попитал клоуна:

- Добре ли ти е тук? На мен ми харесва. Купи ме като роб. За това аз ще ти взема малко и ще ти служа вярно и честно. Ще седя много при теб.

Клоунът се зарадвал, че ще има свой роб, за малка сума купил Серапион и той заживял в дома на клоуна. Ставал по-рано от всички, вършел цялата работа, стараел се на всички да угоди. Винаги работел засмян и весел.

Децата обикнали стареца, привързали се към него и щом останела някоя свободна минута се събирали около него.

- Разкажи ни нещо, дядо!

И старецът разказвал. Много било онова, което бил видял, и всичко представял в особена светлина. Децата слушали със затаен дъх, а после, като оставали сами, дълго и дълбоко се замисляли.

За една година те станали други. Родителите им не можели да ги познаят. Впрочем за една година много се променил и самият клоун.

- Знаеш, старче - казал той на своя роб, - повече не ми харесва моето занятие. Срам ме е от децата. Мисля си какво би станало, ако те ме чуеха пред тълпата?

- Да - спокойно забелязал Серапион. - Наистина е лошо, когато бащата почне да се срамува пред децата си от своето занятие!

- Ето, аз искам да оставя своето занятие. Ще си купя земя на село и ще се заема със стопанството.

- Бог да ти е на помощ! И ще ти помогне Бог! Клоунът така и направил. Заловил се със земеделие. Тогава Серапион донесъл парите, които получил, като се продал в робство, сложил ги на масата и казал:

- Сега моята работа е свършена, ти намери за себе си достойно занятие и аз съм свободен, повече не съм ти нужен. Вземи обратно своите пари и ме пусни на свобода!

Стопанинът се помъчил да го задържи.

- Остани при нас, живей като член на нашето семейство. Ние сега ще ти служим.

- Не, не мога! - отговорил Божият странник. - Моят път още не е свършил. Аз съм длъжен да ида още по-нататък. Ти вече влезе в пътя, а другите още се правят на клоуни в живота. Занимават се с всичко, само не и с Божието дело. Трябва и в тяхната душа да потропам с въпроса: "С какво се занимавате? Защо хабите своя живот?"

- Вземи поне парите! Ти си ги заслужил!

- Защо са ми? Нима е възможно да се купува душата с пари? Ти с цялото си семейство се обърна към Бога. Уместни ли са тук парите, нужна ли е награда?

С това Серапион си тръгнал. Взел своята тояга и отново се отправил на път. Стигнал до Рим, върнал се в своята родина и в дълбока старост завършил своето странстване. На Земята от него не останало нищо, но при Бога, на Небето, занесъл със себе си голямото съкровище на своята душа. Много богатства оставил скрити в сърцето на хората.

Гр. Петров

В светлината на Божието слово
Когато ученикът се усъвършенства, ще бъде като своя учител.

Вече говорихме за Исус Христос, Който живя като човек на земята и стана пример за служение на всички повярвали. Ние вървим по стъпките на Христа. Както Той служеше на тази земя, така и ние трябва да служим. Петър каза ясно истината, че трябва да следваме стъпките на Христос в 1 Петрово 2:21. Ние сме родени от Духа. След като се роди от Духа, християнинът става част от специална група хора, следваща примера на своя основоположник Исус Христос. След като бъдем кръстени в Духа, ние получаваме същата сила, която бе и в Христос . Библията казва:

"Именно Исус от Назарет, - как Бог Го помаза със Святия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него." Деяния 10:38

Той се движеше в силата на Духа. Това бе тайната на Неговата сила и мощ. Ако и ние позволим на Святия Дух да ни ръководи, ще станем свидетели как Неговата сила протича през нас. В Лука 6:40 четем"- "Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.” Това е обещание за всеки, който вярва. Проповедниците днес несъзнателно намекват, че нещата са се променили в наше време. По този начин Бог е ограничен. На вярващия днес се казва, че Бог не очаква от него това, което е очаквал от ранната църква. Истината е, че Исус е същият вчера, днес и завинаги. Когато погледнем служението на християните в ранната църква, ще забележим, че те вършеха същите дела като Исусовите, когато Той бе в човешка плът. Ние, съвременните християни трябва да следваме стъпките на апостолите и служителите от ранната църква. Ние сме духовни хора, изпълнени със Святия божи Дух. От нас се иска да вършим Божиите дела. Ние също можем да вършим чудеса, да изцеряваме болни и да правим всичко, което Исус вършеше сред хората. Бог сам ни каза, че можем да вършим това, а Той не лъже (Числа 23:19).

Тези, които се усъвършенстват и изпълнят условията на ученичеството, ще бъдат като своя Господ. Искам да уточня нещо: Когато се усъвършенстваме, ние ставаме като човека Исус, а не като Бога Исус. Дори за момент не си помисляйте, че ще станем малки богове. Евреи 2:16 казва:

"(Защото наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство)."

"7 но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;

“8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст." Филипяни 2:7, 8

Когато Исус смъмри бурята, Неговите ученици се питаха що за човек е Той. Те недоумяваха откъде човек има такава сила. Христовият отговор съдържаше намека, че вярващите ще вършат подобни чудеса. Когато населението на Листра видя Павел да се движи под помазанието на Духа и да върши чудеса, възкликна: Боговете са слезли при нас в човешки образ (Деяния 14:11). Тези необразовани езичници не знаеха, че хората също имат силата да вършат чудеса. Много християни и днес не са достигнали до това откровение. Като служители на живия Бог ние имаме задача да премахнем завесата от очите на църквата и да накараме вярващите да разберат, че сега е благоприятно време за проповядване на Евангелието. Когато хората от Листра бяха на път да принесат жертва в чест на Павел и Варнава, те ги спряха, обяснявайки, че са хора със същото естество като тях. Павел казваше, че и той е човек от плът и кръв. Това са думи на насърчение за нас. Ние също недоглеждаме някои важни библейски истини. Тази е една от тях. Не трябва да забравяме, че Библията е единствената книга на земята, в която всяка дума е от голямо значение. От огромното знание, което Бог притежава, Той е отделил една важна част и я е предал на хората. Всяка точка и запетайка в тази книга е важна.

Това, което павловите думи още значат е, че те са хора със същите желания и изкушения. Разликата между тях и жителите на града бе, че те бяха изпълнени с Божието присъствие. Павел не беше свръхчовек, нито пък някакво специално Божие творение. Той каза: “С евреите бях като евреин, с езичниците като езичник.” Това не значи, че апостолът беше лицемер. Има се предвид, че знае с какво се бори всеки от тези хора, че е преминал през всичко което минават другите.

Исус не бе получовек - полубог. Той бе едновременно съвършен човек и съвършен Бог. Мощните Му дела не бяха извършени от божественото Му естество, а от човешкото. На земята Исус беше Бог - част от Светото Триединство. Той съществува от предвечността - винаги е бил и ще продължава да бъде Бог (Йоан 1:1, 14). Той бе с Отец преди създаването на света. Този единороден Божий Син остави славата Си в небесата и дойде на земята като безпомощно бебе. Постепенно Той напредваше в мъдрост през своето детство и юношество (Лука 2:52). Той плачеше, уморяваше се, знаеше какво значи да си гладен, преживя всяка човешка слабост и ограничение, с които е белязана нашата плът.

"И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола." Евреи 2:14

"Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях." Евреи 4:15

"Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало." Йоан 1:3

Въпреки това, когато Той бе на земята и служеше, не употреби власт и сила, която всеки християнин изпълнен с Духа да не може да демонстрира по Негов пример. Трябва да разбираме добре тази истина и да действаме според нея. След като получихме кръщението в Духа, ние приехме същата сила, която бе в Христос. Това е учението на Библията. Всеки, който се усъвършенства, ще бъде като учителя си.

"Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света." Йоан 17:18

"Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца." Йоан 14:12

Въпреки, че Исус бе Бог в Своето земно служение, Той заяви:

"… но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела." Йоан 14:10.

Отговорът на въпроса - Що за човек е този- не се крие в силата на божеството, а в Христовия земен, човешки живот. Исус демонстрира на дело какви трябва да са последователите Му.

Ако Исус бе употребил сила, недостъпна за хората, за теб и мен щеше да е невъзможно да следваме Неговия пример в живота си. Той обаче ни завеща същата сила, която беше в Него по време на земното Му служение. Деяния 1:8 гласи:

"Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята."

"Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди." Лука 10:19

Исус не извърши никакво чудо докато не се облече със силата на Святия Дух. Едва тогава се изпълни стиха от Деяния 10:38. Ние, съвременните християни не трябва да забравяме, че сме призовани да вършим делата, които Исус вършеше на земята. Както Той се обхождаше, така трябва да правим и ние. Служението на Христос на земята трябва да е и наше служение, докато Бог не ни вземе при Себе Си. Отец ни е призовал да следваме примера на своя Учител. Що за човек е Този?-помазан със Святия Дух и сила, човек ходещ с Бога. Той се сблъска с всякакви изкушения и изпитания. Когато сатана Го изкушаваше в пустинята, той искаше от Него да извърши нещо, което изискваше силата на Бога. Ако Исус го бе сторил, нямаше да може да се каже, че е бил изкушаван във всичко, но пак без грях. В Неговия отговор нямаше и следа от стремеж да се представи като Бог. Това е много важно за нас, които сме призовани да вършим Божиите дела и се подготвяме да служим със силата и властта, на Бога, по примера на нашия Учител. Всичко, което той извърши бе извършено от безгрешен човек. Исус отговори на сатана както би трябвало да отговори човек:

"А Той в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста." Матей 4:4

В това изречение откриваме двете естества на Исус - божественото и човешкото. Дяволът Го изкушаваше да действа против волята на Отец, но Той му се противопостави като праведен човек, употребяващ меча на Божието слово. Сам Исус наричаше себе си "човешки син".

Тъй като Исус е нашият пример, трябва да познаваме задълбочено Неговия живот. Какви трябва да сме ние? Първо Исус бе човек със сила.

"И те се чудеха на учението Му; защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като книжниците." Марк 1:22

Хората около Него бяха удивени, понеже за разлика от религиозните им водачи, Той притежаваше сила и власт. Той надскочи религиозните порядки чрез думите на изцерение, освобождение, обновление и мъдрост. Онези, които са като своя Господ, ще говорят с властта, която Той имаше на земята. Тази власт Той имаше от Своя Отец: - Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас (Йоан 20:21). Това значи, че сме изпратени със същата сила, която Той имаше да служи на хората от името на Отец. Той бе законния представител на Бога за да върши Неговите дела. Когато бе на земята, Исус избра дванайсетте ученика, а после още седемдесет, като им даде същата власт, която Отец Му бе дал. Така те станаха Неговите представители пред хората. Те вършеха същите дела. Те бяха обучени под прякото настойничество на Исус с мисията да разнасят навсякъде вестта за всичко, което Той вършеше и учеше. Когато Исус се върна при Своя Отец, Неговото желание беше делото, родено чрез страдание и жертва да продължи. Тези, които вярваха в Него, както и всички онези които щяха да бъдат прибавени към църквата, щяха да станат представители на Христос на земята. В Негово име им бе заръчано да вършат делата, които Той самия вършеше докато бе на земята. Нито веднъж Исус не каза, че тази сила ще престане да действа след като се завърне при Отец. Напротив! В Матей 28:18-20Той заявява:

"18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.

19 Идете, прочее, и научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,

20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века."

Христовите последователи излязоха и проповядваха навсякъде, като им съдействуваше Господ, и потвърждаваше словото със знаменията, които го придружаваха (Марк 16:20). Докато бяха изпълнени с Духа и Бог беше с тях, учениците на Исус не преставаха да вършат делата, които Той вършеше. Ученикът не би трябвало да се счита за по-горен от учителя си, но като се усъвършенства ще стане като учителя си. Ние всички трябва да бъдем като Христос, притежавайки Неговата сила и власт. Трябва да сме подобни на Него в святост, освещение, смирение и състрадание към погиващия свят. Трябва да приличаме на Него в молитва и общение с Отец, трябва да бъдем като Него във вяра, себеотричане и пост. Трябва да сме като Него във всичко. Животът ни като християни трябва да е живот на святост и освещение. Има цена, която трябва да платим за да придобием това, което Бог ни предлага. От една страна то ни е дадено даром, но от друга страна, ние трябва да платим цената на послушанието и непрестанна подготовка. Бог иска да ви подготви да вършите Неговите дела на земята. Дори спасението изисква от нас покаяние и изповядване на греховете. Дарът на Святия Дух е за покорните на Бога. Силата, която Исус притежаваше е дадена на онези, които са изпълнили това условие. За тях се казва, че като се усъвършенстват, ще бъдат като своя Господ и Учител (Лука 6:40). Това са Божиите думи към нас. Те изграждат нашата вяра и искрено желание да излезем и демонстрираме на дело истинското Евангелие. Когато говорим, че трябва да се усъвършенстваме, това означава, че трябва да станем зрели в покорство към Бога и в своето поведение като християни. Да се усъвършенстваш не означава, всяка твоя слабост и несъвършенство да бъдат изличени. Ако си новороден, изпълнен с Духа и следваш Неговото ръководство, ще излезеш в света и ще изпълним заедно Великото поръчение. Ние трябва да бъдем като нашия Господ.