ЗАЩО ДА НЕ ИЗБЪРЗВАМЕ СЪС СЕКСА?

ЗАЩО ДА НЕ ИЗБЪРЗВАМЕ СЪС СЕКСА?

05 Февруари 2005 г.

Сексът е един от Божиите дарове за нас. Бог иска сексът да е нещо положително в нашия живот, но често ние злоупотребяваме с него. Как искате да използвате този дар? Този материал изтъква някои причини, поради които си струва да чакаш докато се ожениш, за да имаш сексуални взаимоотношения с твоя партньор. Който чака за нещо добро накрая бива възнаграден.

1. Сексуалният контакт и други интимни сексуални преживявания с партньор, когото обичате, създава силна връзка между вас двамата. Това е вярно дори когато няма някаква основа за сериозна връзка с цел брак. Много вероятно е сексът да ви затрудни в опитите да откриете дали връзката ви се основава на истинска любов или е по-скоро въпрос на влюбване и физическо привличане. Така можете лесно да поддържате една връзка, на която всъщност трябва да сложите край, и дори да се ожените един за друг. Тогава странно ли е, че често след подобно начало настъпват сериозни проблеми в общуването...?

2. Илюзия е да се мисли, че можете да откриете дали вие и вашият партньор си подхождате, като имате секс. Физически почти всички мъже и жени си подхождат. Сексуалната съвместимост е най-вече въпрос на приспособяване. Ето защо, за да откриете дали вие и вашият любим сте добра двойка много по-важно е да се опитате да си отговорите на въпроси като следните: "Подхождаме ли си като характери, като интереси, сходни ли са целите ни в живота, нашето минало и възпитание, добрите и лошите ни навици и т.н.?" Отговорите на подобни въпроси не могат да бъдат намерени в леглото! Нещо повече, всички опитни брачни двойки ще ви кажат, че сексуалното приспособяване един към друг може да отнеме няколко години. Това не е нещо, което можете да опитате за няколко седмици.

3. Да чакаш за секс означава, че си готов да чакаш за нещо, което наистина желаеш. Това показва готовност да жертваш и да кажеш "не" - качество, което е също много необходимо за един добър брак. Отказването от нещо с готовност ни помага да израснем в духовна зрялост. Може би ще се съгласите с психолозите, които казват че важен белег на един зрял човек е способността да се откаже от малко за кратък период, за да получи повече за по-дълъг период от време. Дори семейните могат да бъдат сексуално привлечени от други хора. Ако не се научите да контролирате сексуалния си апетит преди брака, как ще успявате да го правите след като сте се оженил?

4. Много млади хора биват наранявани от ранни сексуални преживявания. Отрицателните емоции могат да причинят дълбоки рани, които не зарастват бързо. Без сигурността, увереността и верността, които предлага бракът, сексът не може да функционира така, както Бог изначално е определил. Сексът извън една сериозна връзка, в която двамата партньори са верни един на друг лесно води до чувството че се явяваш на изпит, който трябва на всяка цена да издържиш. От само себе си се разбира, че това води до несигурност и неправилно отношение към себе си и към своя партньор.

5. Самоконтролът в областта на секса ще накара вас и партньора ви да проявявате своята любов и привързаност по други начини. В резултат вие ще развиете способности и области във взаимоотношенията ви, които иначе биха били лесно "удавени" в секса. Една връзка между двама млади хора може лесно да бъде подчинена от секса, ако те се оставят да бъдат водени от своите страсти. Един тийнейджър обяснява това така: "Миналата година започнах да излизам с едно страхотно момиче. Постепенно сексът стана най-важното нещо в нашите взаимоотношения. Това беше единственото, поради което очаквахме с нетърпение нашите срещи. Всичко останало, което правехме беше само подготовка за това да спим заедно. Затова нашата връзка стана много повърхностна и не след дълго ние се разделихме."

6. Любовта между една двойка не расте непременно, защото те имат сексуален живот. Всъщност, така тя може много лесно да бъде разрушена. Мнозина са се уверявали от опит, че техният партньор е губел интерес към тях, след като са влизали в сексуална връзка помежду си. Сексът не е доказателство за любов. Не е ли той по-скоро знак за егоизъм и желание за незабавно задоволяване?

7. Сексуалните връзки с други хора могат да разрушат способността ви да останете верен на един човек, когато се ожените. Няма ли тогава да бъдете постоянно изкушаван да сравнявате настоящите с по-ранни сексуални преживявания, било то съзнателно или подсъзнателно? Когато бракът ви преминава през проблеми няма ли да е лесно да си мислите за предишни партньори - нещо, което може да изглежда по-вълнуващо? Това може да ви изкуши да си мислите, че вашият партньор не е наистина "подходящ" за вас ...

8. Сексът носи възможността жената да забременее и да има деца. Готови ли сте за това? Сексът не е просто преживяване на двама души, които се обичат, той води до създаване на нов живот, на когото вероятно те ще станат родители. Контролът на раждаемостта ни даде до голяма степен способност да контролираме човешкото възпроизводство, но също така допринесе за изместване на секса от първоначално определената му среда: брака. Сексуалният контакт, верността и готовността да се поеме отговорността за децата принадлежат заедно на Божия план.

9. Ако вие и вашият партньор имате добра връзка, която води до брак, няма да загубите нищо, ако изчакате до деня на своята сватба и тогава осъществите сексуален контакт. Тъкмо обратното, няма ли и двамата да спечелите много: сигурност, уважение, доверие, нараснала способност за самоконтрол, чиста съвест и т.н.? (Между другото, срещали ли сте някога съпрузи, които са съжалявали че са имали секс едва след своята сватба?) Ако имате връзка, която не води към брак, какво очаквате да спечелите, като спите заедно?

10. Сексуалната активност преди брака е станала норма на поведение в нашето общество. Но това повдига важния въпрос: Ако лягането с вашия/ата приятел/ка подготвя младите хора по-добре за брака, защо все повече бракове завършват с развод? Не е ли очевидно, че сексуалните преживявания преди брака по никакъв начин не са добра подготовка за една доживотна вярна връзка? Помислете за това!

И накрая: грижете се добре за своята сексуалност - този ценен дар, който Бог ви е дал. Доверете се на Бога и бъдете уверени: Неговият план за вашия живот е винаги най-добрият, включително за секса и любовта.

Не чакай последния шанс да си близо до Бог

Рик Елиас

Рик Елиас седял на първия ред на самолета, който се приземил аварийно в река Хъдсън, Ню Йорк през януари 2009 (полет 1549). Какво е преминавало през ума му, докато обреченият самолет падал?

„Трите неща, които научих, докато самолетът ми се разбиваше“.

Представете си голяма експлозия, докато се издигате на 3000 фута (900 метра). Представете си самолет, пълен с дим.

Представете си двигател, който трака:

„Трак-трак-трак...“! Звучи страшно. Седях на място 1D. Бях единственият, който можеше да говори със стюардесите.

Обърнах се към тях и те веднага казаха:

„Няма проблем. Вероятно сме ударили птици.“ Пилотът вече беше обърнал самолета, а и ние не се бяхме отдалечили много. Виждаше се Манхатън.

Две минути по-късно се случиха едновременно три неща: Пилотът изравни самолета с река Хъдсън (това обикновено не е включено в маршрута); изключиха двигателите(представете си да летите в самолет без звук); и после той каза три думи – най-смразяващите думи, които някога съм чувал. Той каза: „Подгответе се за сблъсък“.

Нямаше нужда повече да говоря със стюардесата. Можех да видя ужаса в очите й. Животът ни приключваше.

Сега искам да споделя с вас трите неща, които научих за себе си през този ден. Осъзнах, че всичко може да се промени в един миг. Всички имаме списък с цели, които желаем да постигнем. Има доста неща, които бихме искали да направим в живота си. Мислех си за всички хора, с които бих искал да се срещна, но нямаше да мога; за всички взаимоотношения, които трябваше да поправя; за всички преживявания, които исках да имам, но никога не ги сторих. Размишлявайки за това по-късно, се сетих за поговорката: „Аз събирам лоши вина“. Сега, ако виното е готово и човекът е там, аз го отварям.

Повече не желая да отлагам нищо! Тази неотложност наистина промени живота ми.

Второто нещо, което научих и това се случи, докато прелитахме доста ниско над моста Джордж Вашингтон, мислех си за... Уау! Аз наистина изпитвах дълбоко съжаление... Бях живял добър живот – с моята доброта и моите грешки. Стараех се да стана по-добър във всичко, което вършех. Но поради човешката си природа, позволявах и на егото си да надделява. И съжалих за изгубеното за незначителни неща време с хора, които бяха ценни.

Мислех за взаимоотношенията с жена ми, с моите приятели, с хората... И после, докато размишлявах над това, реших да премахна негативната енергия от живота си. Все още не е съвършено, но е доста по-добре. Не съм се карал с жена си от две години. Чувството е страхотно! ВЕЧЕ НЕ СЕ СТРЕМЯ ДА БЪДА ПРАВ!

ИЗБИРАМ ДА БЪДА ЩАСТЛИВ.

Третото нещо, което научих, докато вътрешният ми часовник отброяваше последните секунди: „15, 14, 13...“ Можехме да видим водата пред нас. И си казвах:

„Моля те, гръмни!“ Не исках самолетът да се разбие на 20 парчета, както сме виждали по документалните филми. И докато падахме, имах чувството, че да умреш всъщност не е страшно. Сякаш се подготвяме за смъртта през целия си живот. Но ми беше много тъжно. Все още не исках да си отивам. Обичах живота си! И тази тъга се изрази в една мисъл, която беше... Копнеех за следното: Искаше ми се да видя как децата ми порастват.

Около месец по-късно бях на представление на дъщеря ми. Тя е първокласничка с не особено голям артистичен талант – засега. Разплаках се като малко дете.

И в това се изразяваше целият смисъл на съществуването за мен: В този момент осъзнах, че единственото, което има значение в живота ми, беше да съм страхотен баща. Преди всичко. Най-вече. Най-важната цел в живота ми беше да съм добър баща.

Бях дарен с чудото да не умра през този ден. Беше ми дарен и още един подарък, който бе, че имах възможността да надникна в бъдещето и да се върна, за да живея по различен начин.

Затова ви предизвиквам, хора, които летите днес, да си представите как същото нещо се случва с вашия самолет (дано не бъде!), но си го представете, и как бихте се променили? Какво бихте направили, което сега отлагате, защото си мислите, че ще бъдете тук вечно? Как бихте променили взаимоотношенията си? И повече от всичко, дали сте най-добрите родители, които можете да бъдете? Благодаря ви!

От стареца Паисий от Света Гора

Из „Да превърнеш чуждата болка в своя”

"Към всичко се отнасяй духовно с вяра и доверие в Бога. Мисли за това, че ти си в Божиите ръце и ако нещо се случва не така, както искаш и желаеш, приеми го с благодарност." - старецът Паисий (Езнепидис) от Света Гора (1924 - 1994)

”Когато казва на хората да живеят без грях, старецът не иска от тях дела свръх силите им. „Вие не можете да избягате от света”, но „насочете всичките си сили към това добро, което можете да извършите в него”.

(„Да превърнеш...”) - Той учи човека, че понякога е достатъчно „ако не можем да се подвизаваме много или никак, поне смирено да го признаваме и да просим Божията милост”. Бог заради смирението ни ще ни предпази от вършене на зло...

Вземи „малко от касата на търпението” и живей в „дух на непрестанно славословие и благодарност, защото най-големият грях се оказва неблагодарността, а най-големият грешник - неблагодарният човек” („Да се превърнеш..). Повери на „Бога това, което от човешка гледна точка е трудно изпълнимо... Тогава ще имаш и външен и вътрешен покой... и ще се избавиш от стреса и напрежението” („Да се превърнеш...”).

„Да вярваме в Бога и имаме доверие към Неговата бащинска грижа за нас... да знаем, че Бог познава всичките ни нужди и се грижи за проблемите ни... Когато имаме тази вяра и това вътрешно разположение, ние ще можем да видим Божиите чудеса - Самия Бог, Който е близо до нас при всички обстоятелства. Но за да стане това, трябва да отхвърлим всяка помощ, която иде от света... и с чисто сърце, непоколебимо и доверчиво да представим ума си на Бога” („Старецът Паисий...”).”

Източник:

http://synpress-classic.dveri.bg/03-2003/stPaisii.htm

Трите особености на благодарността

Първата е да открием причини да бъдем благодарни.

На второ място, благодарността говори за наличие на някой, който дава благата.

Третата страна на благодарността е, че тя се изразява с действие.

Източник: http://boji-dar.info/m/articles/view

"Човек стоящ на колене пред Бога е в състояние да види много по-далеч, отколкото може да види целият останал свят, дори да се повдига на пръсти." (Джон Уесли)

Детска страничка

Обяд с Бог

Из бюлетин 50 на "Нова надежда"

Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живее. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие.

Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек.

Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда към сандвичите му с гладен поглед. То предложило на човека сандвич.

Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада.

Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.

Когато започнало да се смрачава, момчето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка.

Когато малко по-късно момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лице на сина си, че го попитала: “Какво те направи толкова щастлив?” Момчето отговорило: “Обядвах с Бог.” И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило: “И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал.”

През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал: “Татко, какво те направи толкова щастлив?” Той отговорил: “Ядох сандвичи с Бог в парка.” Преди синът да успее да каже нещо, той добавил: “И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах.”

Дори и палачите имат душа

Превод от френски:

Христина Панджаридис

През юни 1940 г. собствената къща на семейство Житранер е заета от немците. Младата Маити е забелязана с таланта си на пианист. Тя е мобилизирана да свири на пиано на един вечерен световен концерт за Гестапо в Париж.

На края на представлението Маити заменя своята заплата за освобождаването на двама или трима приятели, „арестувани по погрешка”.

Шефът на Гестапо открива през 1943 г, че младата пианистка е една малка мравка от Съпротивата.

Измъчвана е жестоко и оставена на произвола на съдбата. Спасена е от Червения кръст. Прекарва осем дълги и тъжни години в болница. Никога повече не може да свири на пиано и живее в състояние на страдание ден и нощ. След този ад две желания се утвърждават в нея.

Първото е да прости на този, който унищожи дарбата и бъдещето й... „Но как да го направя? Възможно ли е това?” Второто желание е да открива възможности да помага на другите. „Тези две желания никога не са ме напускали.”

В продължение на 40 години, Маити се моли всеки ден за този мъж, нейния мъчител.

Чрез своя баща е получила християнска вяра. Много млада е четяла Библията. Думите на Господ са в живота й, тя ги пази в паметта си. „Когато открих тази връзка от човек до човек чрез Господ, аз осъзнах, че Бог не иска да имаме по пътя си страдание и нещастие. Той ми помогна да изляза от ситуацията и да мога да дам нещо и на другите хора.”

1984 г. приема едно обаждане по телефона. Веднага познава гласа.

„Можем ли да се срещнем?”

Имала чувството, че сградата е паднала върху главата й. Изживяла твърде болезнен момент и се чула да казва: „Елате!”

Лео, нейният палач, лекар, бил вече твърде болен. Не му оставали повече от няколко седмици живот. Намерил младата жена, която измъчвал, преди своята смърт.

Маити му разказва за Божията любов към всички хора.

„Но мислите ли, че има едно място за такива като мен в рая?...”

Тя му говори за любовта, за Бог...

"В момента, преди тръгване, той беше прав до леглото ми и ме прегърна, за да даде сърцето си на Господ. И много тихо ми каза: "Простете."

Оттогава насам съм сигурна, че съм му простила.”

Маити Житранер

публикувано във вестник "L'appel de la vie", 2009 г.

Малки историйки

Неизвестен автор

Превод от английски: Негослав Събев

Човекът, който падна в трапа

Един човек паднал в един трап и не можел да излезе от там сам. Субективистът минал и изразил съчувствие.

Минал от там и Обективистът, казвайки: "Логично е някой да падне в такъв трап". След време от там минал и един богослов. Той казал: "Само си мислиш, че си паднал в трап."

Фарисеят казал, че само лошите хора падат в трапове. Математикът изчислил как точно човекът е попаднал там.

Журналистът искал да направи страхотен репортаж от този ров. Фундаменталистът обявил падането за напълно заслужено.

Калвинистът добавил, че ако човекът е наистина спасен, никога нямало да падне в трап. Един последовател на Уесли пък се учудил, че въпреки спасението си човекът е паднал в трапа. Харизматикът посъветвал човека да изповяда, че не е в трапа. Реалистът възкликнал: "На това му се вика трап!". Геологът пък го посъветвал да оцени скалните пластове.

Данъчният го попитал дали си е платил данъка за трапа. Строителният инспектор пък искал да узнае дали има разрешение да изкопае трапа. Колебливият просто пренебрегнал цялата случка. Самосъжаляващият се подхвърлил, че това не е никакъв трап в сравнение с неговия. Оптимистът казал, че е могло да бъде и по-зле. Песимистът уверил,че нещата със сигурност ще се влошат. Исус минал, видял човека, протегнал се, хванал го за ръката и го измъкнал от трапа.

Това е поема, написана през 1926 г. от д-р Джеймс Алън Франсис. Няма да можем да я представим в рима, но смисълът й е достатъчно ясен.

Iztochnik: https://www.readability.com/articles/sjybrsmm

Един брилянтен живот

Той беше роден в затънтено село

Дете на селянка

Израсна в друго затънтено село,

Където работеше в дърводелски дюкян

докато навърши 30 години, когато общественото мнение се обърна срещу Него

Той никога не написа книга

Никога не е имал офис

Никога не завърши колеж

Никога не посети голям град

Никога не е пътувал повече от 200 мили

От родното си място

Не направи нищо,

Което обикновено се свързва с велика личност

Нямаше препоръки, освен Себе Си

Той беше само на трийсет и три

Приятелите Му се разбягаха

Един дори се отрече от Него

Той бе предаден на враговете си

И послужи за подигравка в съдебен процес

Беше прикован на кръст между двама разбойници

Докато умираше, екзекуторите Му разиграваха дрехите Му,

Единственото му земно притежание

Когато умря,

Бе погребан в чужд гроб

Съжален от приятел

Деветнайсет века дойдоха и отминаха.

И днес Исус е централната фигура за човечеството.

И водач на човешкия прогрес.

Всички армии, които някога са марширували.

Всички флоти, които някога са кръстосвали моретата.

Всички парламенти, които някога са заседавали.

Всички монарси, които някога са владеели, взети заедно Не са повлияли върху човешкия род по земята толкова,

Колкото този брилянтен живот.

Поезия

На мама

Архимандрит Серафим Алексиев

Слънце мое сияйно, мила мамо!

Моя радост, тиха моя скръб!

В тоз далечен край да знаеш само,

колко твоят образ ми е скъп!

Във деня, кога се разделих

от обятията твои топли,

аз не плаках, аз бях твърд и тих,

но в сърцето си чух глухи вопли.

Сам не знаех, че за мен си ти

въздух, слънце, сянка благодатна,

че без тебе ще ме сполети

толкоз мъка, майко моя златна!

Докато при теб и с теб живях,

не усещах добрините твои.

Аз не виждах нищо чудно в тях.

Смятах, че това права са мои.

Но сега, кога не съм при тебе,

и вей хлад от всеки чужд покров,

как ми липсваш! Как ми е потребен

пламът чист на твоята любов!

Всякога ти сетната си хапка

даваше ми, за да бъда сит.

И софрата бе за тебе сладка,

щом ме виждаше, че съм честит.

Спомням си подробности сега, —

как над мене в болести си бдяла,

с колко вяра и с каква тъга

Богу си молитвички шептяла.

Как е гряло твоето сърце

като свещ над мене нощи цели,

как напуканите ти ръце

неуморно са за мене плели.

В кухнята, на двора, на чешмата,

с хурка, със игла, на малък стол,

аз те виждам през далечината

все в един и същи ореол.

Ти бе тъй съсухрена, привита,

но велика в своя малък ръст.

всякога изглеждаше честита,

скритом носейки огромен кръст.

О, тогаз не виждах нищо аз!

Тулеха те много дреболии

от очите ми, че всеки час

хвърляше те в нови залисии.

Аз не знаех, че и в дребни грижи

е могло човек да е велик,

че и в най-прихлупените хижи

може да сияе мъченик.

Как копнея да се върна веч,

да прегърна мойта чудна мама!

Мъничка отблизо, отдалеч

ти изглеждаш ми безкрай голяма!

Аз се моля Бог над теб да бди,

за да бъдеш здрава, майко златна,

и да бъдат светли твойте дни

като дълга, светла вечер лятна!

Приеми далечните привети,

мойта обич свежа като крин!

Приеми с това писмо сърцето

пламенно на твоя любящ син!

Каталог: spisanie
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Благодат християнско тримесечно списание за търсещи читатели Лято 2007 Брой 2 (20)
spisanie -> Отговорен редактор: Стефка Стойчева – Пловдив Редакционен съвет
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Наредба държавно първенство 2017 г. Деца, юноши, девойки, младежи
spisanie -> Отговорен редактор
spisanie -> Толерантност, приятелство, красота Организационен етап

Изтегляне 417.55 Kb.

Сподели с приятели: