Wisteria sinensis
Този вид ни впечатлява преди всичко с едрите си гроздове от лилави цветове, които са позната гледка. Вистерия е едро мощно растение, което освен с цъфтежа си прави впечатление и с мощното си стъбло, което привлича вниманието както през лятото, така и перез зимата. Листната и маса е нежна, свежо зелена и доста плътна, поради което тя е извънредно ценна като покриващ вид. Вистерията може да бъде използвана на всеки балкон, стига да имаме желание за едро и обемисто растение. Най-често растенията се засаждат в градината или пред блока, след което се качват на балкона. Този вариант дава оптимални условия за развитие на вистерията и прави поддържането и много по-лесно. За да има ефект на балкона, засадената в градината вистерия трябва да се поведе по шнур или друга опорка до балкона. Този вид може да стигне дължина на основното си стебло до над 15 метра, което го прави подходящ и за по-високи балкони. Често поради различни причини няма възможност растенията да се отглеждат под сградата, поради което се налага, ако желаем лилавият водопад на вистерията да облее нашия балкон да я отглеждаме в съд. Този вид макар че се развива като мощно растение, понася идеално отглеждането в контейнер . В северна и западна Европа той често се отглежда в контейнери дори в градината. За вистерията изберете голям съд с объем минимум 30-40 л. Растенията ще нарастват бързо в началото, но в последствие силата на растеж ще започне да намалява. Отглежданите в конбтейнер растения задължително трябва да се подхранват от пролета до средата на месец август, два или три пъти месечно, с комплексни бързо действащи торове. Като катерливо растение вистерията се нуждае от конструкцията по която да се развива. Най-често за конструкция се използва парапетът на балкона, когато той е ажурен. Ако той не може да служи като опора за развитие на растенията, трябва да предвидите конструкция. При този вид може да не се изграждат плътни решетки и други, а само да се прекрепят основните кордони, от които излизат по тънките клони и леторасти.
Цветя (цъфтящи и нецъфтящи):
Anemone heparica и A. nartissiflora
Анемоне (Anemone) - розов цвят, многогодишно перенно растение, градинско, тревисто.
Изисква слънчеви места и дренирани почви.
Armeria maritimа
Този растителен вид може да се срещне сред природата на северното полукълбо. Америята е популярно градинско цвете, разпространено по цял свят. Изключително е подходящо при аранжирането на алпинеуми или „каменни” градини. Америята е многогодишно растение, което образува ниски, компактни групи. Много е подходяща и при оформянето на ниската част на цветни бордюри. Армерията цъфти през пролетта и лятото с дребни, розови, червени или бели цветове, събрани в кълбовидни съцветия. Армерията е подходяща да се отглежда и за рязан цвят или в съндъчета на балкона. Армерията достига до 20 см височина и вирее на места където има ярко слънце. Армерията се полива рядко а размножаването става чрез вкореняване на резници или разделяне на туфата (само през пролетта).
Campanula carpatica
Описание:
|
Родът обхваща около 300 представители - едногодишни, двугодишни и многогодишни.
Най - популярните многогодишни са Campanula cochlearifolia, Campanula Grandiflora, C. Carpatica и C. Rotundifolia.
в
Камбанката цъфти от май/юни до септември/октомври бяло, синьо и лилаво. Цветовете са във формата на камбанка или звезда. Има назъбени листа от 3 до 5 см. дълги. Растението достига височина 25-50 см.
Образува големи туфи.
|
Грижи:
|
Сравнително лесно за гледане растение. Полива се умерено. Най - добре вирее в песъклива почва, с умерено съдържание на хранителни вещества.
|
Място:
|
Слънчево до полу - слънчево място.
|
Размножаване:
|
Чрез семена или базални резници. Семената се слагат в хубава почвена смес, покриват се с тънък слой пясък и се държат на полу - сянка, като почвата се поддържа влажна. Младите растения се показват на повърхността след 2 до 3 седмици.
Големите растения се разделят пролет или есен.
|
Съвет на градинаря:
|
Подходящо за алпинеуми, бордюри, масиви
|
Celosia plumosа
Популярно име: Целозия; Петльов гребен Латинско име: Celosia plumosa Произход: Индия Височина: 50-60 см.
Място: слънчево.
Почва: богата. Цъфтеж: от юни до окт
Dianthus alpinus
Семейство (род): Карамфилови (Caryophyllaceae)
Вид: Цъфтящо Многогодишно
Изложение: Слънце
Поливане: Умерена нужда от вода
Не живеят дълго, но лесно се размножават чрез семена. Белите, розовите или червените цветове с назъбена периферия са много ефективни. Поставете ги на добре осветено място и не позволявайте на почвата да изсъхва. През горещите дни им осигурете свеж въздух.
Температура: хладно - идеалната температура е 10-15 º С.
Светлина: ярко осветено място, но засенчвайте от обедното слънце.
Вода: почвата трябва да е непрекъснато влажна.
Влажност на въздуха: от време на време пулверизирайте листата.
Erica vegans
|
|
Форма
|
Ниска
|
Размер
|
до 50 см височина
|
Цветове
|
Бели цветове (цъфти в началото на Лято), Златни Листа
|
Грижи
|
лесна поддръжка
|
Издържливост
|
Много жилав, толерантен на суша
|
Растеж
|
Среден
|
Hedera helix
Семейство (род): Аралиеви (Araliaceae)
Вид: Стайно Листно-декоративно Многогодишно
Изложение: Частично слънце/полусянка
Min t°: 0 Max t°: 30
Поливане: Умерена нужда от вода
Има няколко вида бръшлян - германски, шведски и т. н. тук става дума за "истинските" бръшляни, които са сортове на род Хедера. Те с право заслужават репутацията си на декоративни растения и от дълго време са едни от основните растения в саксийните групи. Катерливи са и бързо "обличат" голи повърхности, при условие че сте си избрали бързорастящ сорт на хедера хеликс. Стъблата са с въздушни корени и се захващат за тапети, мебели и т.н. За хедера канариензис, която е с по-големи листа, но няма въздушни корени, трябва да осигурите подпорки.
Бръшляните са не само катерливи. Може да ги използвате и като растения с падащи стъбла във висящи кошници или пълзящи - като килим по почвата (почвопокривни) между по-големи растения, което е подходящо място за по-малките храстовидни сортове, например Eva, Glacier и Needelepoint ivy.
Светлина: ярко осветено място през зимата; през лятото избягвайте пряката слънчева светлина.
Вода: през лятото поливайте редовно, така че почвата да е непрекъснато влажна, а през зимата поливайте оскъдно.
Размножаване: от време на време пензирайте връхчета, за да се разклони бръшлянът, използвайте тези връхчета като стъблени резници.
Jasminum nudiflorum
Период на цъфтене: Февруари до април.
Произход: Западен Китай.
Месторастене: Слънчево до полусенчесто, защитено.
Субстрат: Глинесто-хумусна градинска пръст, оптимална пръст, обича варовик.
Поливане, торене: Полива се умерено и след цъфтежа.
Други грижи: Прецъфтелите издънки редовно се прореждат, ако растението стане много гъсто.
Презимуване: На открито, само ако е много студено - със зимна защита. В немразовити дни изсъхналият субстрат се полива умерено.
Вредители, болести: Рядко.
Размножаване: Чрез части от стъбла, които се вкореняват, поставени в пръст, а през юни и юли чрез резници.
Съвети за оформление: Солитерно растение, което поради буйния си растеж не е подходящо за подсевна култура и като стайно растение. Разстила се красиво по зидове и може да се използува за засаждане в корита по края на терасата.
Nepeta faassenii
Описание
Ароматни сиво-зелени листа. Цветове като на лавандула-сини. Цъфти от началото на лятото до есента.
Почва
Отцедливи почви.
Изложение
Слънчево
Полива се умерено
Nimphaea alba
Познати са около 50 вида водни лилий разделени в 2 групи – тропически и устойчиви . Тропическите водни лилии имат по- едри и наситени цветове от устойчивите . Големината на тропическите достига от 90 см до 3,5 м в диаметър , а цветовете им са обагрени в бяло ,малинено – червено ,лилаво , розово , лимонено жълто , оранжево или небесно син цвят . Устойчивите видове се отличават с по – дребни размери и по –бледи цветове , но това ги прави само още по – нежни и прелестни .
Petunia hibrida grandiflora
Описание:
|
Още едно любимо цвете от нашите балконски, дворни и обществени градини, което ни радва с нежен аромат, безброй варианти и багри на цветовете от юни до късна есен.
Родът носи името си от думата petun - бразилското име на тютюна – намек за приликата между двата рода. Този вид е резултат от кръстоски е един от най-срещаните у нас. Стъблото е разклонено и височината на разновидностите варира от 20 до 50 см. Цветовете имат форма на фунийка, разположени поединично на къси дръжки, излизащи от пазвите на листата.
Голямото разнообразие от този вид може да се сведе до следните групи: Petunia hybrida nana compacta – с ниски, гъсти стъбла и по-дребни цветове; Petunia hybrida grandiflora – с по-едри цветове; Petunia hybrida pendula – балконна петуния, с висящи стъбла. Във всяка група има разновидности с едноцветни или пъстри цветове.
Petunia superbissima е къдравата петуния, която има по-широки листа, дебело стъбло и значително по-едри цветове с широко отворено гърло и накъдрена периферия. Тя дава значително по-малко цветове от Petunia hybrida, които са много нежни и лесно опадат при дъжд или невнимателно оросяване. По другите си изисквания не се различава.
|
Грижи:
|
Петунията се развива добре и цъфти изобилно на слънчеви места и почви, умерено наторени с угнил животински тор. Сравнително устойчива е на суша.
|
Място:
|
Petunia hybrida се използва се за цветни лехи, за бордюри, балкони, тераси и др.
Petunia superbissima се препоръчва повече за украса на балкони, вази, тераси и саксийна култура, отколкото за цветни лехи.
|
Размножаване:
|
Петунията се размножава чрез семена. Засяват се през януари, за да зацъфтят през втората половина на май. Почвената смеска е от компост, парникова пръст и пясък или перлит, като съвсем леко се притъпква след засяване. Сандъчетата се държат се при 15-20°С. Щом се образуват 2 листчета на поникналите стъбълца, се разсаждат на разстояние 3-4 см или по едно в саксийка № 6-8.
При вида Petunia hybrida семената са много ситни и като се сеят, може да се смесят с малко пясък за по-равномерно разпределение в сандъчето.
За получаване на жизнени семена от Petunia superbissima е необходимо изкуствено опрашване.
|
Съвет на градинаря:
|
Използването на неугнил тор или азотни торове намалява цъфтежа!
|
Pelargonium cordifolium
Цъфти в бяло, и различни нюанси на червено, розово, цикламено и виолетово.
Произход: Южна Африка
Приложение: За Балкони в сандъчета и висящи кошници. Самостоятелно и в композиции от различни разцветки или с други балконски растения.
Цъфтеж: Април – Октомври до първите слани.
Почва: Добре дренирана богата на азот и калий. pH – 5, 5-6.
Торене: На 14 дена с добре балансиран комплексен тор.
Температури: 18-22 C. При студена сутрин – компактен хабитус и по-обилен цъфтеж.
Светлина: Обилна. Да се избягва силното обедно и следобедно слънце.
Поливане: Умерено.
Оформяне: Пензиране 2 седмици след засаждането.
Болести: Загниване и подсичане от гъбни и бактериални зарази. Листни въшки, белокрилка, вируси, пренасяни от паразитите, гъсеници.
Potentila velvet
Това растение има различни сортове в зависимост от цветовете - бели, жълти, розови, бронзови, червени, малинови. Цветчетата са малки, но много ярки и красиви и радват окото с обилното си цъфтене от май до септември.
Потентилата не е сложна за отглеждане - няма строги изисквания към почвата, издържа на засушаване и по-големи застудявания.
По-високостеблените сортове за подходящи за бордюри, а нискостеблените (около 20 см) са идеални за алпинеуми. При храстовидните форми е добре през май да се изрязват старите и слаби клонки, за да се обнови храста и да се предизвика по-обилното му цъфтене.
Sedum rupestre
Растенията обикновено са до 10 см високи. Подобно на повечето други Sedum видове, то расте като малки храсти. Той е популярно декоративно растение.
Отглежда се в градини или къщи. Всички нормални издънки трябва да бъдат отстранени, за да поддържа форма.
Sempervivum tectorum
Описание:
|
Представител на семейство Rosales/Розоцветни.
Това е изключително непретенциозно растение, подходящо за начинаещи цветари. Малките му листни розети са покрити с бели косъмчета, подобни на паяжини. През летния сезон се появяват красиви звездовидни цветчета в жълт и пурпурен цвят.
|
Грижи:
|
Семпервивумът обича слънчево място, но спокойно може да преживее зимата в градината, тъй като зимува на хладно.
Полива се малко – дори и през лятото – веднъж на 2 или 3 седмици, а зимата – изобщо не се полива. Не е необходимо да се тори.
|
Място:
|
Често сукулентното растение се отглежда като стайно, но се чувства много по-добре навън, в каменна градина.
|
Размножаване:
|
Размножава се чрез естествено засяване или отделяне на новите розети.
Ако все пак решите да го отглеждате в стайни условия, можете да го засадите в плоски купи или много ниски саксии, напълнени с градинска пръст и пясък, защото корените на растението са къси.
|
|
|
|
|
Сподели с приятели: |