Политическа култура и ценностни ориентации на младите хора в съвременното българско общество Ирена Тодорова асистент в департамент „Политически науки”

Значителният набор от материалите, с които разполагам показват разнопосочно схващане при формирането на политическия, по-скоро партийния избор.

От една страна младите хора първо правят избора на партия и след това се идентифицират или приемат водещите й политически ценности, т.е. вярванията не са споделени a priori, но posteriori.

Трудностите, с които се е сблъсках в София ме провокираха да се занимавам с политика. В ДПС намерих приятели. Положих много усилия, не знаех нищо за политиката и реших да покажа, че политиката не е купон. Моята цел не беше партийно израстване, то се случи бързо, а сприятеляване. Всеки идва сам в София, иска да принадлежи към нещо, да не е сам, а към голямото семейство.(А. Х., 23г., Младежко ДПС)

В този случай, можем да разгледаме избора на партия, като легитимация на принадлежността към турския етнос – голямото семейство и необходимост не толкова от изява, колкото от сигурност – искам да не съм сам. Разбира се това е типично за партия като ДПС, тъй като нейното съществуване се дължи преди всичко на лоялността на електората и членската маса към общността, която е намерила естествено политическо представителство в лицето на Движението за права и свободи.

Подобен пример мога да дам и с младежкия председател на Младежко НДСВ, които в интервюто си споделя, че е искал да се занимава с политика („само да не е в БСП”) от малък, като първоначално се е включил доброволно в предизборната кампания на СДС ( 2001г. ), почувствал че не е оценен и сам се е отдръпнал, по-късно с появата на НДСВ намира своето място. Подобно търсене на партия до известна степен показва, че вярванията биха могли да се формират и post factum.

От друга, партийния етикет, родовата принадлежност и схващането за политиката като професия също могат да бъдат водещи при избора, а политическите ценности като свобода, стабилен пазар, ограничено правителството, християнските традиции, толерантност се оказват второстепенни.

Тук виждаме как работят върху представите партийните етикети - БСП е натоварена с представи за „лошия” режим. НДСВ да, но в момента е в изолация. ДПС е за предпочитане, историите на близките, конкурентна среда и видими възможности за израстване ( кадрови интерес ) се явяват предопределящи избора.

Тук ясно се вижда вярването, че се раждаш такъв – раждаш се земеделец.

В този случай семейството, силно политизираната семейна среда, разговорът за политика вкъщи водят до убеждението, че именно това е партията – децата се явяват като проекция на родителите.

Политиката се разбира като работно място на срочен трудов договор, където ако си вършиш добре работата договорът се продължава (определя се на избори или от партийното ръководство в зависимост от позицията).

Също така дългогодишните ми наблюденията в областта разкриват, че припознаването с партия продължава да служи по-скоро по посока вярата или легитимацията с партийния етикет, а не толкова с идентификация с политически ценности.

Антикомунизмът, може би най-експлицитно сред конвенционалните партии присъстващ в реториката на ПП ДСБ, бе основната причина да се запиша като редови член на партията. Русофобският „климат”, алергичността към азиатско-тоталитарния манталитет в ПП ДСБ също са ми конгениални като светоусещане.

Отвъд негативната мотивация, оценявам като релевантни отривистите и смели реформаторски усилия, проевропейския дискурс и лидерския характер, които като цяло винаги съм асоциирал с ДСБ.

Интелектуално-снобарският имидж на партията е само „гарнитура” към споменатите мотиви, с които съзнателно съм избрал да бъда част от ДСБ. (М.Т., 27г., ДСБ )
Обикновено партийните идентификации представляват емоционална привързаност към политическата партия, която конструира социалния образ на партиите. Основните политически ценности свързани с хуманност и обществени дела са абстрактни и по-скоро традиционно установени. Гражданите конструират техните политически предпочитания на базата на политическите фигури и твърдите партийни принципи. (Goren, 2005: 881)

Тук можем да посочим партиите като ГЕРБ, ДПС, ДСБ и Атака, където ролята на лидера е доминираща и е по-важна от водещата политическа платформа.⁷

Наблюдават се макар и все по-рядко примери затова как политическите ценности предопределят избора на партия при младите и обратното как партийната идентификация подменя основните ценностни разбирания или „защитавам партията, а не нейните политики”.
Чувствам се като човек на XVII век, станах член на ДСБ заради консерватизма. (П.Н., 31, ДСБ )
Бях член на БСП дълго време, заради семейството ми, а и вярата в тази партия, когато се появи ГЕРБ, хареса ми идеята за промяна и категоричността на действията на Борисов, в същото време вече бях разочарован от БСП и реших да се преориентирам. ГЕРБ напоследък не води политика, която одобрявам, но аз вярвам в партията. (Г. Д., 27г., ГЕРБ)
Партийната идентификация обаче се оказва по-осъзната, отколкото политическите ценности. Това твърдение е подкрепено и от невъзможността на младите да посочат водещи за тях ценности, т.е. проблема идва още при дефинирането им. В този смисъл ценностите по-рядко служат като сериозна база при избора на партия и често поради тяхната неустойчивост могат да се видоизменят.

За да се идентифицираш с партия, преди това трябва да я избереш. Спецификите на младите хора, промяната на традиционната политика, динамиките на обществените процеси и ред други изменения на съвремието правят сложен политическия избор: - воден по-често от интерес, отколкото от каузата.

Изборът на партия е цялостен комплекс от историята на младия човек, неговото обкръжение, образование или моментно емоционално състояние.

Моите изследователски резултати очертават няколко повтарящи се тенденции:

• 
  Унаследеност на избора: избирам партията на моите родители и/или близки. Изборът остава предрешен;
  
• 
  Лидерът като предпоставка за избора: избирам лидера, а не партията;⁸
  
• 
  Припознаване на партийните принципи, като свои: избирам онова, което най-силно изразява интересите на моята социална група;
  
• 
  Каузата: имам проблем ( кауза ) търся решение;
  
• 
  Професионализация на избора: работи ми се политик.
  

Друг важен елемент от партийната идентификация е лидерството. Да се обгърнеш със словото на лидера, да превърнеш думите му във закон са ярка проява, както я нарича Анна Кръстева, на интериоризирана и всепоглъщаща партийна идентичност.

От проведените интервюта и анкети можем да смятаме, че активно включените в партията младежи не са склонни да променят политическата си идентичност, т.е. тя остава устойчива във времето.

Същият този младеж е от онези, които имат ясно установени ценности в политиката и не е склонен на отстъп заради неочаквана партийна трансформация. В този случай политическите ценности се явяват първостепенни при избора на партия.

Размишлявайки върху казаното от младите политици или по-скоро партийци в мен изниква въпроса и за партийната лоялност. Ако приемем, че лоялността е състояние, породено от отношението към партията, в тесния смисъл, което отношение препраща към определен избор и поведение, граничещо с почтеност и добросъвестност, то трудно бихме могли да определим степента на лоялност в различните партиите. Можем да смятаме, че най-лоялни са членовете в така наречените лидерски партии – отговорността към лидера е по-видима от тази към партията или с други думи пазя поведение пред „вожда, бащицата”. Всичко това личи ако се вгледаме по-внимателно в политическия дискурс на членове на ГЕРБ и вече в по-малка степен ДСБ, ДПС, и Атака ( която е пред разпад ), които доказват лоялността като поет ангажимент към Бойко Борисов, а не толкова към ГЕРБ.

От интервютата е показателно, че младите членове в по-малки партии имат по-голяма склонност към лоялност, тъй като вярата в ценностите на партията е по-силна от мотивацията за израстване в партийната йерархия или държавната власт или администрация. Друг е въпроса, че вътрешното разединение и воденето на противоречива политика, като тук визирам СДС и ДСБ, земеделските движения, отслабват максимално тази лоялност и често пъти води до оттегляне.

Като извод от казаното дотук бих предложила следната дефиниция: политическата идентичност е сложен комплекс от въздействието на личностните емоционални нагласи, партийните принципи и лидера, към които като допълващ елемент могат да се съотнесат и политическите ценности.

Политическата култура се оформя в процеса на социализация, когато се формират и определени политически възгледи, но тези възгледи не са до там устойчиви, така както социалните ценности, тъй като те могат да се видоизменят посредством влиянието на политическите сили. Ценностите било то и политическите са по-стабилни и устойчиви от политическата идентификация, а политическите предпочитания не рефлектират директно върху политическите ценности. Не бива обаче да изключваме и друга вече посочена възможност, силното въздействие на лидера върху партийната цялост може да засили или отслаби някои политически ценности.

Концентрирах се предимно на партийната идентификация, защото тя е предпоставка за избора на партия. И независимо от първопричините за този избор, представата за това с какво ще бъдеш припознат е не по-малко важна от всички други елементи. Всички тези твърдения са хипотетични и се основават единствено и само на емпиричния материал и изследователските ми наблюдения. За да се открои ясно връзката или въздействието на политическите ценности върху избора на партия следва да се приложат и методите на психоанализата.

Каузата в политиката сама по себе си е изгубила отдавна ценностно си измерение сред младите и се свързва по-скоро с проблем, а не с дело, с интерес, а не с мисия.

За М. П., председател на МГЕРБ и народен представител каузата не бива да е лична, не за лична облага. Политикът, освен от каузи, трябва да бъде ръководен и от определена експертиза, а не само от политическо говорене и участие по всички теми от дневния ред. Трябва да умееш както да лансираш дадени идеи, така и аргументирано да ги защитаваш. Но каквото и да избереш за себе си: кауза и/или професия, преди всичко е много важно когато правиш нещо, независимо какво е то, да го правиш с желание и да имаш мотивацията за това. Иначе не се получава. (М.П.)
От това твърдение се предполага, че каузата е по-скоро всеобща идея и интерес.
Каузата на младите земеделци е родолюбието, което носи и любовта към земята. Докато има земя, ще има и земеделци. (Г.Д., 34г.,ОЗ)
Каузата на ВМРО е съхраняването на българските традиции, националните ценности и историческата памет. ( А.Д.,32г., ВМРО )
В този случай обаче откриваме повече чувственост и осъзнатост на политическата кауза. Всъщност съвсем логично е националистически и земеделски партии да са съставлявани от млади хора с повече убеждения и вяра в каузи, отколкото в политически проекти, тъй като това са партии със слаб финансов ресурс и ограничено политическо представителство. В тези случай младежките партийни активисти се ръководят от каузата, а не от кадрови интерес.
Каузите все повече се унифицират сред политическите партии, в този смисъл акцентът трябва да бъде в това кой политически субект е готов да реализира в действителност своята кауза, дори и ако това означава да се редуцира електорално на политическия пазар. Т.е. освен целта, редно е да стане дума и за цената. (М.Т., 27г., ДСБ)
БСП и ГЕРБ например като водещи партии в България, представляват значителен електорат, които не може да бъде консолидиран около една всеобща кауза, именно заради това каузите са абстрактни и трудно се посочват.
....И то мечтата, която носи със себе си изконните човешки ценности, нормите на поведение и морала, който дължим на самите себе си и близките си. Вярата в човека и неговото постоянното позициониране в центъра на левите политики. Доста идеалистично, но много близко. И иска ми се да вярвам, че за моята партия често много по-важно в една кауза е пътят, а не целта. (Г.А., 35г., МО на БСП)
Каузата на антикомунизма на СДС вече е изчерпана, а ДПС с възродителния процес не може още дълго да задържи новото поколение политици, просто защото те не са били обект на това време. Би следвало да започне разговор за новите каузи в политиката и да спрат да се експлоатират вече чужди за младите теми.
Каузата на ДПС? Тя се крие в инициалите на ДПС. Аз се движа, за да съм свободен. ( А.Х., 27г., Младежко ДПС ) Или движението е движение, когато е в движение.

От така посочената кауза на младежа от ДПС можем да смятаме, че става въпрос за свободата, тъй като самия той заявява в същия разговор, че не се чувства свободен, тъй като бива дискриминиран заради турското си име. Обществото обаче все повече се отваря към етническите различия, неминуемо в контекста на европейските ценности и актовете на дискриминация и не толерантност все повече отслабват. Т.е. тази битка в партията ще губи своята тежест, за да оцелее партийната идентичност следва да се обновяват каузите. Затварянето на етническите турци в общност – партия оттук насетне може да допринесе за тяхната макар и бавна изолация.

Каузата преди всичко е значимо общо дело, което предполага споделени усилия за постигането му, в този смисъл можем да говорим за съществуването под една или друга форма на каузите в политика. Но динамиката на съвремието и технологизирането на света, направиха възможно обединяването около „кауза” по-бързо от всякога, „деполитизацията” на политика и избледнелите политически идеологии, подмениха трайно смисъла на каузата като нещо устойчиво, свято, общо значимо, споделено дело, което има ценностна натовареност и я превърнаха по-скоро в интерес или проблем за разрешаване.
Каузата на НДСВ е икономическото развитие, адаптацията на България в ЕС, свободния пазар и възможността за развитие на дребния и средния бизнес, на средна класа, а това се постига не с леви мерки. НДСВ се бори за европейски модел на поведение и стабилност на бизнеса, които не е налице. (И. Ч., 28г., НДСВ)

или

Има известни предположения, че подобни малки политически субекти нямат дългосрочна визия и претенция за дълго съществуване на политическата сцена (обикновено се появяват преди избори), в този смисъл се обяснява и дефинирането на партийната кауза.

Днешните реалности ни поднасят ежедневно нови теми за размисъл и в този аспект не е възможно, а и не е нужно, обричането на дългосрочни каузи, които рискуват просто не са адекватни на времето. Този процес се обяснява и с появилите се напоследък каузи в социалните мрежи и онлайн медиите, където под кауза се разбира проблема или темата на деня, където подкрепа се изразява с натиска на бутона “join”. Разбира се подобни каузи нямат успех, но позволяват разговор – вдигат шум. Именно подобен улеснен акт на съпричастност разкрива изместването на ценностния заряд на каузата. Каузата е лесно достъпна, често не добре обмислена, появява се ад хок и не предполага отдаденост.

Проведените от мен интервюта показват объркване при дефинирането на политическата кауза, което често съдейки по отговорите кореспондира с партийните принципи или преповтаряне на установените „правила”. Някои от респондентите посочват лични каузи, които са изключителни за партията, и които сами отстояват, което отново потвърждава измененото значение на думата.

Каузата в политическите платформи се появява експлицитно при Зелените или „Каузата за живот”, при всички останали превес взимат целите, принципите и идеите. Каузата при Зелените е база за съществуването им, тъй като това е формирование създадено около определен проблем/ кауза – защита на природните богатства от последиците на индустриалното развитие върху околната среда. По правило зелените са противниците на материалните ценности и икономическия растеж. Зелените движения или партии биват определяни като постматериалистични, отхвърлящи стремежа към материално задоволяване, което дава оправдано схващане за партийна легитимация чрез определена кауза.

Но ако излезем от полето на младите хора в политиката и разгледаме каузите на тези извън нея ще се сблъскаме с някои общи субкултурни младежки характеристики. Изследването „Новите млади, новите медии” разглежда младежта на няколко основни под групи – информационно-технологични млади, природозащитници, млади родители (в частност форум БГ Мама), националисти, футболни агитки.

Информационно технологичните млади са аполитични и това се дължи на прекаления материализъм на поколението, което прави и каузите не до там значими. Политиката е нещо неясно, абстрактно, а границите ляво/ дясно са размити. За тази група младежи се смята, че са крайни индивидуалисти и действията са лични, а не провокирани „отвън” особено от партии. Отличителна характеристика за тях е че, рядко се интересуват от граждански каузи, но често подписват петиции свързани с еко-каузи, без директна подкрепа и включване в акции. Каузите около, които се обединяват са в защита на торентите.

Най-голямото виртуално доброволно сдружение, което събира над 80 000 потребителя – БГ Мама, прераства от сайт за взаимопомощ към сайт за социална помощ или трансформира контакта на потребителите от търсенето и даването на съвети в реални граждански дейности. Диапазонът на теми е толкова голям, че е съвсем логично в него да се зараждат граждански инициативи, които да консолидират определени групи в дадени каузи. В голямата си степен участниците в този форум са млади родители, които твърдят, че не правят политика и не я разбират. В същия момент дейностите и кампаниите в сайта форма на политическо участие от което те се дистанцират. Но какво е разбирането за политиката и политическото? Политиката и политическото не са тема за общността, политиците намират присъствие, само когато са им необходими за реализирането на някоя гражданска инициатива. Всяка кампания, целяща промяна в социалното статукво, се определя като гражданска и в този смисъл на гражданското поведение се гледа като на личностна категория. Така социалните каузи възникнали в БГ Мама отговарят на определението „личното като политическо”.

Природозащитниците са нов тип мода, присъщ за младите хора от големия град, занимаващи се пряко с организиране на подписки и протести. При тях активността е предимно онлайн - петиции, електронни писма, фейсбук каузи, дискусионни виртуални платформи. Подкрепят национално-патриотичната кауза, а говоренето за политика е уеднаквено, изцяло в контекста на еко-тематиката.

Национализмът е присъщ на футболните фенове. Футболните фенове не са аполитични и симпатизират на националистически партии.

По време на местни избори върху агитките се оказва влияние чрез обещания за подобряване на базите или чрез пари за гласуване за даден кандидат. Връзка между местните лидери и тарторите на агитки. Лявото и дясното е размито, няма пристрастия към парламентарно представени лидери. Активни са във форуми, в които често се прокрадват политически интереси. Що се отнася до каузите, те са отново националистически. Обявяват се срещу изборния туризъм и опазване на историческото наследство.

Краткото представяне на специфичните за младите каузи потвърждава до известна степен моята първоначална хипотеза за размития смисъл на понятието и основното му схващане като каузата - проблем за преодоляване. В този контекст каузата все още присъства в политиката, независимо, че е леко видоизменена, в една или друга форма тя прави политиката възможна. Партиите имат своите каузи, безработицата, здравеопазването, опазването на обществения ред, закрила на слаби и уязвимите, толерантност към различните, чрез които придават смисъл на своето съществуване.

Каузата е част от партийната идентификация, но ако принадлежността към партията не кореспондира пряко с политическите ценности, то каузата в повече случаи е вплетена в ценностните представи на младите хора. Онова, което изглежда важно за едно поколение, излиза важно и за следващото. Макар да става дума за личен опит, натрупан не рядко в съвсем нови обстоятелства, базовият опит с властта възниква първо у дома, после в училище, а той е този, който филтрира актуалните въздействия върху личността. Сегашният опит излиза зависим от социализирания в миналото. А именно че по-ранното усвояване определя по-късното и че актьорите търсят „ориентационно съзвучие”, т.е. избягват конфликт между старото установено и новото усвоявано съдържание. (Танев, 2001: 241)

На кратко можем да възприемем възходящата тенденция към отстъп от политиката като призвание, породен от възхода на икономическите ценности и ерозията на социалните връзки. Можем да смятаме и че по-възрастното поколение е по-политизирано, и с по-висока степен на политическа култура, но това е наследено от еднопартийния режим преди 1989 година, периода на личностно формиране на родителите на днешните млади, когато образователната система налага познанието за партията – политиката и неминуемо индивида говори за и/или прави политика. Що се отнася до политическото ангажиране то запазва сходни нива на членство в политическите организации. Много от по-възрастните остават верни на партията (т.е. продължават да гласуват за нея) наследник на БКП, но напускат партийните редиците други преминават в движенията на антикомунизма и в партии като СДС. При по-възрастното поколение се наблюдава по-голямо нежелание за включване в партийния живот, отколкото сред по-младите, като процента на младежите, които имат желание да се ангажират с политика е под 3%.

Тази негативна тенденция се обяснява със слабото доверие в институциите, политиците и партиите, непрестанното съмнение в коректността на околните, липсата на каузи и идеали, които поставят под съмнение качеството на демокрацията в България.

На фона на политическата и икономическата криза и непрестанните реформи най-вече в образователната система младите изпадат в една особена форма на краен индивидуализъм, който поражда отказ от колективистични форми на участие и висока степен на политическа апатия. Младите хора са изправени пред предизвикателството да работят и да учат, в този контекст нямат време за политика, тези които все още се интересуват предпочитат интернет критиката пред организирания коректив.