Истинското творение, така нареченото “чисто духовно творение”, започва от петото и завършва в осмото ниво на съзнателност – нивото на Самия Създател в неговата Абсолютна Форма. Светците на Звуковия Поток, свързвайки душата от по-нисшето творение със Звуковия Поток (т.е. вътрешния Звук в човека), поемат задължението да отведат душата в петото ниво на съзнателност – първото ниво от чисто духовното творение – когато душата следва техните инструкции. Но ако душата вземе решение да тръгне по Пътя към Дома, а прави онова, което нейният ум пожелае, тогава Учителите-Светци остават душата сама да осъзнае необходимостта от дисциплина и спазване на указанията на Учителите-Светци посредством тежките уроци на “второстепенния бог” – така наречения “бог на времето” или “бог на смъртта”. Душата, която следва указанията на Учителя-Светец, неин съвременник, свързал я със Звуковия Поток, преминава непоклатимо през всички предизвикателства на живота на земята и живее щастливо и радостно до края на живота си тук, като след това се прибира у Дома – в чисто духовното творение – б.пр.
[2] Учението на Звуковия Поток – учението на Звуковия Поток съществува на земята, откакто Създателят е създал човека (човешката форма), защото вътрешният Звук може да бъде използван за завръщане в истинския Дом (чисто духовното творение) единствено в човешка форма. Смята се, че Първоучителят на Звуковия Поток е Кабир (1392-1512), който според книгата “Анураг Сагар – Океанът от Любов” (която е била диктувана от него на единия от приемниците му – Дарам Дас и която представлява единствения писмен документ, който обяснява как се е появило цялото творение), е слизал на Земята във всяка една от четирите епохи на времето (Сат юга – Златната епоха, Трета юга – Сребърната епоха, Двапар юга – Медната епоха и Кали юга – Желязната епоха, в която живеем сега).
Соами Джи единствено обяснил – за своето време – учението на Кабир, като това е първото подробно и ясно обяснение в писмен вид на учението за вътрешния Звук (това са книгите му “Беседи за Същността” в проза и поезия) в духовната литература, съществувала дотогава на Земята в тази епоха – Кали юга (Желязната епоха).
[3] Десетте сетивни органи – пет сетивни органи или насочени навън способности във физическото тяло и пет сетивни органи (насочени навън способности) във финото (астралното тяло) – б.пр.
[4] Сатгуру – означава Учител на Истината, съвършен Учител. Всъщност, на физическо ниво съвършеният Учител представлява едно физическо тяло, в което и чрез което действа Силата на Истинския Бог – именно тази Сила се нарича Сатгуру. Тя говори и действа чрез физическото тяло на съвършениия Учител и по този начин ръководи хората на физическо ниво – б.пр.
[5] Саду (Сад) – оттеглил се от света; отрекъл се от света – б.пр.
[6] Знаещ (в духовен смисъл), т.е. познаващ духовността – б.пр.
[7] Сант Сатгуру – Учител-Светец на Звуковия Поток, който има заповед от Върховния Бог да отвежда душите, свързани от него с вътрешния Звук, в петото ниво на съзнание – първото чисто духовно ниво от цялото Творение – б.пр.
[8] Сахансдал Камал – центърът на фината (астралната) област; терминът обозначава още и самата фина (астралната) област – б.пр.
[9] Карма – действие; противодействие; законът за действие и противодействие; впечатленията, складирани в ума на човека, които трябва да се изяват.
[10] Сатгуру –
Сподели с приятели: |