Цели и политики на Община Пазарджик
Стратегически документи
Демографската политика в община Пазарджик е в унисон с прироритетите на следните стратегически документи на национално ниво:
-
Актуализирана национална стратегия за демографско развитие на Република България (2012 – 2030г.)
Националната стратегия е основен документ, който формулира приоритетните направления и задачи в областта на демографската политика, насочени към забавяне темповете на намаляване броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включително хората с тяхното здравословно състояние, образованост, способности и умения.
Стратегията обхваща периода 2012– 2030г., в рамките на който могат да се отграничат два основни под-периода. Първият под-период е до 2015г. като действията и приоритетите ще бъдат насочени към доизграждане на основните елементи на активната демографска политика: промяна и доразвитие на нормативната база, създаване на нови, укрепване и координиране на съществуващи управленски структури и изграждане на Национален институционален механизъм за действие, осигуряване на финансиране и реформиране на социалните системи в съответствие с демографските промени и тенденции, вкл.: образователна система, здравеопазване, системата за социална подкрепа на семействата, децата и хората в риск, системата на пазара на труда, пенсионната система и др. В оставащия период от 15 години до 2030г. последователно ще бъдат въведени всички компоненти на активната демографска политика, заложени в настоящата стратегия.
-
Национална стратегия за регионално развитие ( 2005 – 2015г.)
Националната стратегия за регионално развитие включва и доразвива положителните практики на политиката за регионално развитие през последните години, като ги приобщава към целите и приоритетите на Националния план за развитие. Тя отчита действащите и нови цели на структурните и кохезионна политики на ЕС.
Тя дава стратегическите направления и равнища на регионалната политика и представлява отправна точка за придобиване и разпределение на помощта от ЕС при изпълнение на програмите, отнасящи се до регионалното развитие.
-
Актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Южен централен район за планиране (2011- 2013г.)
Регионалния план за развитие на Южен централен район определя средносрочните цели и приоритети за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие. Приоритет 3: „Подобряване на социалната инфраструктура” обхваща дефинираните интервенции в национална цел 1: „Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20-64 г. до 2020 г.” от Националната програма за реформи (2011-2015г.). Мерките, които се прилагат за изпълнение на този приоритет ще способстват за достигане не само на националната цел по заетостта, но и за изпълнение на национална цел 5 „Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души”, заложена в Националната програма за реформи в изпълнение на стратегия „Европа 2020”. Мерките, които са насочени към постигане на целта за достигане на заетост от 76% до 2020 г. са за по-ефективно използване на трудовия потенциал, и ще допринесат не само за повишаване на равнищата на икономическа активност и заетост, но и за предотвратяване на превръщането на нарасналата безработица в структурна. В дългосрочен план това ще допринесе за реализиране на едни от най-важните приоритети в демографската политика на страната, свързани с подобряване на качествените характеристики на човешкия капитал, преодоляване на негативните последици от застаряването на населението и създаване на равни възможности за всички.
-
Възможности за развитие (потенциал, тенденции, политики)
-
По данни на НСИ от преброяването на населението от 2011 г. ромите остават третата по големина етническа група в България. Като роми са се самоопределили 325 343 души или 4.9% от българските граждани. Едва 50.2% от икономически активните лица или 19.35% от всички роми над 15 години обаче работят. В град Пазарджик процентът на живеещите роми е над средния за страната. За групата е характерно ниското образование, неграмотност, ранно отпадане от училище и естествено най-голяма безработица. Небходимо е да се предприемат спешни и целенасочени действия за по-голямо обхващане на ромите в програми за заетост, разработване на мерки заедно със синдикати и работодатели, включително стимули за бизнеса при наемане на роми или дори насърчаването на предприемачеството сред ромите.
-
Необходимо е да се използват добрите практики от реализирани успешни проекти за ромско включване от граждански организации и институции и да се ползват като пример за целенасочена и активна работа на местно ниво. Бъдещите проекти трябва да са с по-голяма продължителност и устойчивост на резултатите.
-
Ромските общности са концентрирани най-вече в зоните Махалата, кв. Изток, Поликлиниката и Център. Необходимо е да се проучат нуждите от предоставянето на специализирани услуги за това население в тези зони като: социални услуги, ограмотяване, превенция на изоставането на деца в инситтуции, повишаване на здравната култура и др.
-
В зоните Гарата и кв. Казармата концентрирано живят голям относителен дял хора в пенсионна възраст, което създава предпоставка за повишен риск от социална изключеност и налага проучване на нуждите от развитие на наличните услуги и предоставяне на нови социални услуги
-
Небходимо е нова общинска политика за стимулиране на раждаемостта и приемане на програми , които да подпомагат родителите в отглеждането на децата
-
В град Пазарджик се наблюдава голям процент на нискообразованите лица, затова се налага да се развиват нови гъвкави форми за подобряване на образователната структура чрез програми за ограмотяване в рискови групи, пълно обхващане в образователната система на децата в предучилищна и по-малка възраст от етническите групи, разработка на програми за превенция от отпадане на училище, развитие на нови и разнообразни извънкласни и извънучилищни форми и др.
-
От проведеното проучване сред жителите на град Пазарджик и специфичните групи (безработни, младежи, роми) става ясно, че почти 90% от анкетираните определят като основен проблем, пред който е изправен градът – безработицата. Затова справянето с безработицата, логично, е най-важният приоритет, с който управляващите в община Пазарджик би следвало да се заемат приоритетно.
-
Необходими са мерки за максимално използване на възможностите, които дават схеми и операции по ОП за развиване на капацитета, мобилността и адаптивността на работната сила чрез придоване на нови знания и умения.
-
Необходими са дейности за прилагане на разнообразни форми за насърчаване на гъвкава заетост, насърчаване на териториалната мобилност, прилагане на стимулиращи форми за работа на непълен работен ден
-
Необходимо е да се стимулират партгньорски проекти за придобиване на нова квалификация, повишаване на квалификацията на работното място с цел постигане на по- висока производителност, съответстваща на потребностите на пазара на труда и повишаване на конкурентоспособността на местната икономика
-
Повишаване на икономическата активност и заетостта и намаляване на безработицата чрез насърчаване на предприемачеството, създаването на малки и микро предприятия и подпомагане на самонаемането
-
Създаване на нови работни места в сектора на социалната икономика
-
Идентифициране на неактивните лица и включването им в заетост чрез предоставяне на услуги, съобразени с индивидуалните им потребности в това число професионално обучение, чуждоезиково обучение, ориентиране, информиране и консултиране.
-
Икономическо развитие и инвестиционна активност
-
Анализ на състоянието (описание, изводи/оценка на състоянието)
Анализът на някои от основните икономически показатели на Пазарджик, поставени в контекст и сравнимост с тези на национално и регионално ниво дават информация за мястото на града и региона в съпоставимост, така че да може да се направи адекватна оценка за базовото състояние, осите на влияние и оцени реалния потенциал при очертаване на бъдещите тенденции за развитие на града.
БДС и БВП
Анализът на данните за Брутната добавена стойност по основни икномически сектори за периода 2004 – 2009 г. показва, че в сравнение с областите от Южен централен район, от който Пазарджик е част и България като цяло, за област Пазарджик се запазва положителна тенденция на ръст на БВП и БДС през целия анализиран период.
Източник: НСИ
През целия анализилан период за ЮЦР БДС и БВПна област Пазарджик запазват второ място след област Пловдив.
Един от основните показатели за равнище на икономическо развитие е БВП на глава от населението, който косвено отчита и жизнения стандарт на населението в изследвания регион. Както и при останалите показатели брутният вътрешен продукт на глава от населението за област Пазарджик остава по-нисък от средния за страната и на последно място след останалите области за 2004 и 2005 година, бележейки ръст през 2006 година и достигайки второ място за района след област Пловдив за 2006 и 2007 година. През 2009 година област Пазарджик остава на трето място след Пловдив и Смолян по БВП на глава от населението.
Нетни приходи от продажби
Нетни приходи от продажби на нефинансовите предприятия по икономически дейности в община Пазарджик
От приложената графика може да се направи извод, че нетните приходи от продажби на нефинансовите предприятия в Община Пазарджик показват колебания, като най-високото ниво е от 1 531 318 хил.лв. през 2008 година, а най-ниски стойности показателят е имал през 2007 година, когато нетните приходи са 1 379 076 хил.лв. След спада от 2009 година към края на изследвания период приходите растат и през 2010 година достигат 1 505 469 хил.лв, доближавайки стойностите от 2008 г.
Очаквано общият спад през 2009 година се отразява най-силно в секторите на преработвателната промишленост и търговията.
Интересна тенденция е нарастването на нетните приходи от продажби в общината в секторите селско, горско и рибно стопанство; доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване; хотелиерство и ресторантьорство, операции с недвижими имоти; хуманно здравеопазване и социални дейности през изследвания период от 2007 до 2010 година. Секторите строителство; административни и спомагателни дейности; култура, спорт и развлечения показват тенденция към траен спад.
Източник ТСБ В.Търново
През 2010 година с най-високи стойности са нетните приходи от продажби от дейностите търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети – 699 032 хил.лв.; преработвателна промишленост – 432 027 хил.лв.; строителство – 99 585 хил.лв.
Структура на заетостта
Структура на заетостта за община Пазарджик в сравнимост с регинално и национално ниво
Отраслова структура на заетостта за Р България и Община Пазарджик
Отраслови сектори по КИД-2008
|
2008
|
2009
|
2010
|
Процентно изменение на заетостта през 2010 спрямо 2009г.
|
|
РБ
|
Общ.П
|
РБ
|
Общ.П
|
РБ
|
Общ.П
|
РБ
|
Общ.П
|
A Селско, горско и рибно стопанство
|
2,66
|
5,31
|
2,81
|
-
|
2,92
|
4,62
|
-3,13
|
-
|
В Добивна промишленост
|
1,20
|
-
|
1,09
|
-
|
1,10
|
-
|
-5,89
|
-
|
C Преработваща промишленост
|
24,66
|
27,88
|
22,49
|
25,32
|
22,22
|
25,86
|
-7,85
|
-7,26
|
D Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива
|
1,41
|
-
|
1,42
|
0,29
|
1,45
|
-
|
-4,93
|
-
|
E Доставяне на води;канализационни услуги,управление на отпадъци и възстановяване
|
1,38
|
1,46
|
1,36
|
1,94
|
1,55
|
2,03
|
5,97
|
-4,77
|
F Строителство
|
9,79
|
8,02
|
8,88
|
7,58
|
7,11
|
6,71
|
-25,28
|
-19,71
|
G Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети
|
16,09
|
16,78
|
17,11
|
19,88
|
17,68
|
20,47
|
-3,64
|
-6,53
|
Н Транспорт, складиране и пощи
|
5,91
|
4,17
|
5,94
|
4,14
|
6,07
|
4,19
|
-4,79
|
-8,16
|
I Хотелиерство и ресторантьорство
|
4,41
|
2,55
|
4,81
|
3,32
|
4,94
|
3,40
|
-4,13
|
-6,92
|
J Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения
|
2,43
|
0,98
|
2,63
|
1,11
|
2,80
|
0,85
|
-0,89
|
-30,66
|
K Финансови и застрахователни дейности
|
2,16
|
2,34
|
2,33
|
1,61
|
2,52
|
1,80
|
0,91
|
1,58
|
L Операции с недвижими имоти
|
1,01
|
1,24
|
1,08
|
1,39
|
1,08
|
0,87
|
-7,00
|
-43,22
|
M Професионални дейности и научни изследвания
|
2,86
|
1,15
|
3,10
|
1,54
|
3,15
|
1,65
|
-5,12
|
-2,49
|
N Административни и спомагателни дейности
|
4,22
|
2,98
|
4,42
|
2,70
|
4,26
|
2,32
|
-10,08
|
-21,84
|
O Държавно управление
|
5,25
|
6,76
|
5,38
|
6,83
|
5,22
|
6,12
|
-9,59
|
-18,67
|
P Образование
|
6,95
|
7,36
|
6,92
|
7,21
|
7,32
|
7,69
|
-1,34
|
-3,18
|
Q Хуманно здравеопазване и социална работа
|
5,12
|
6,99
|
5,45
|
7,34
|
5,81
|
8,52
|
-0,64
|
5,34
|
R Култура,спорт и развлечения
|
1,28
|
1,02
|
1,39
|
1,13
|
1,37
|
1,13
|
-7,94
|
-9,04
|
S Други дейности
|
1,23
|
1,22
|
1,40
|
1,46
|
1,45
|
1,30
|
-3,35
|
-19,04
|
Източник НСИ и собствени изчисления
През 2010 година спрямо 2009 година ръст в броя на заетите в община Пазарджик се наблюдава само в секторите хуманно здравеопазване и социални дейности и финансови и застрахователни дейности.
За наблюдавания пероид от 2007 до 2010 година се наблюдава спад в заетостта в почти всички сектори в община Пазарджик. Това може да се обясни с общия спад на заетостта в общината и в област Пазарджик.
Сподели с приятели: |