Програма "Регионално развитие"


Цели и политики на Община Пазарджик



страница6/40
Дата23.07.2016
Размер5.54 Mb.
#2319
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40

Цели и политики на Община Пазарджик

Стратегически документи
Демографската политика в община Пазарджик е в унисон с прироритетите на следните стратегически документи на национално ниво:

  • Актуализирана национална стратегия за демографско развитие на Република България (2012 – 2030г.)

Националната стратегия е основен документ, който формулира приоритетните направления и задачи в областта на демографската политика, насочени към забавяне темповете на намаляване броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включително хората с тяхното здравословно състояние, образованост, способности и умения.

Стратегията обхваща периода 2012– 2030г., в рамките на който могат да се отграничат два основни под-периода. Първият под-период е до 2015г. като действията и приоритетите ще бъдат насочени към доизграждане на основните елементи на активната демографска политика: промяна и доразвитие на нормативната база, създаване на нови, укрепване и координиране на съществуващи управленски структури и изграждане на Национален институционален механизъм за действие, осигуряване на финансиране и реформиране на социалните системи в съответствие с демографските промени и тенденции, вкл.: образователна система, здравеопазване, системата за социална подкрепа на семействата, децата и хората в риск, системата на пазара на труда, пенсионната система и др. В оставащия период от 15 години до 2030г. последователно ще бъдат въведени всички компоненти на активната демографска политика, заложени в настоящата стратегия.



  • Национална стратегия за регионално развитие ( 2005 – 2015г.)

Националната стратегия за регионално развитие включва и доразвива положителните практики на политиката за регионално развитие през последните години, като ги приобщава към целите и приоритетите на Националния план за развитие. Тя отчита действащите и нови цели на структурните и кохезионна политики на ЕС.

Тя дава стратегическите направления и равнища на регионалната политика и представлява отправна точка за придобиване и разпределение на помощта от ЕС при изпълнение на програмите, отнасящи се до регионалното развитие.



  • Актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Южен централен район за планиране (2011- 2013г.)

Регионалния план за развитие на Южен централен район определя средносрочните цели и приоритети за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие. Приоритет 3: „Подобряване на социалната инфраструктура” обхваща дефинираните интервенции в национална цел 1: „Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20-64 г. до 2020 г.” от Националната програма за реформи (2011-2015г.). Мерките, които се прилагат за изпълнение на този приоритет ще способстват за достигане не само на националната цел по заетостта, но и за изпълнение на национална цел 5 „Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души”, заложена в Националната програма за реформи в изпълнение на стратегия „Европа 2020”. Мерките, които са насочени към постигане на целта за достигане на заетост от 76% до 2020 г. са за по-ефективно използване на трудовия потенциал, и ще допринесат не само за повишаване на равнищата на икономическа активност и заетост, но и за предотвратяване на превръщането на нарасналата безработица в структурна. В дългосрочен план това ще допринесе за реализиране на едни от най-важните приоритети в демографската политика на страната, свързани с подобряване на качествените характеристики на човешкия капитал, преодоляване на негативните последици от застаряването на населението и създаване на равни възможности за всички.



    1. Възможности за развитие (потенциал, тенденции, политики)




  • По данни на НСИ от преброяването на населението от 2011 г. ромите остават третата по големина етническа група в България. Като роми са се самоопределили 325 343 души или 4.9% от българските граждани. Едва 50.2% от икономически активните лица или 19.35% от всички роми над 15 години обаче работят. В град Пазарджик процентът на живеещите роми е над средния за страната. За групата е характерно ниското образование, неграмотност, ранно отпадане от училище и естествено най-голяма безработица. Небходимо е да се предприемат спешни и целенасочени действия за по-голямо обхващане на ромите в програми за заетост, разработване на мерки заедно със синдикати и работодатели, включително стимули за бизнеса при наемане на роми или дори насърчаването на предприемачеството сред ромите.

  • Необходимо е да се използват добрите практики от реализирани успешни проекти за ромско включване от граждански организации и институции и да се ползват като пример за целенасочена и активна работа на местно ниво. Бъдещите проекти трябва да са с по-голяма продължителност и устойчивост на резултатите.

  • Ромските общности са концентрирани най-вече в зоните Махалата, кв. Изток, Поликлиниката и Център. Необходимо е да се проучат нуждите от предоставянето на специализирани услуги за това население в тези зони като: социални услуги, ограмотяване, превенция на изоставането на деца в инситтуции, повишаване на здравната култура и др.

  • В зоните Гарата и кв. Казармата концентрирано живят голям относителен дял хора в пенсионна възраст, което създава предпоставка за повишен риск от социална изключеност и налага проучване на нуждите от развитие на наличните услуги и предоставяне на нови социални услуги

  • Небходимо е нова общинска политика за стимулиране на раждаемостта и приемане на програми , които да подпомагат родителите в отглеждането на децата

  • В град Пазарджик се наблюдава голям процент на нискообразованите лица, затова се налага да се развиват нови гъвкави форми за подобряване на образователната структура чрез програми за ограмотяване в рискови групи, пълно обхващане в образователната система на децата в предучилищна и по-малка възраст от етническите групи, разработка на програми за превенция от отпадане на училище, развитие на нови и разнообразни извънкласни и извънучилищни форми и др.

  • От проведеното проучване сред жителите на град Пазарджик и специфичните групи (безработни, младежи, роми) става ясно, че почти 90% от анкетираните определят като основен проблем, пред който е изправен градът – безработицата. Затова справянето с безработицата, логично, е най-важният приоритет, с който управляващите в община Пазарджик би следвало да се заемат приоритетно.

  • Необходими са мерки за максимално използване на възможностите, които дават схеми и операции по ОП за развиване на капацитета, мобилността и адаптивността на работната сила чрез придоване на нови знания и умения.

  • Необходими са дейности за прилагане на разнообразни форми за насърчаване на гъвкава заетост, насърчаване на териториалната мобилност, прилагане на стимулиращи форми за работа на непълен работен ден

  • Необходимо е да се стимулират партгньорски проекти за придобиване на нова квалификация, повишаване на квалификацията на работното място с цел постигане на по- висока производителност, съответстваща на потребностите на пазара на труда и повишаване на конкурентоспособността на местната икономика

  • Повишаване на икономическата активност и заетостта и намаляване на безработицата чрез насърчаване на предприемачеството, създаването на малки и микро предприятия и подпомагане на самонаемането

  • Създаване на нови работни места в сектора на социалната икономика

  • Идентифициране на неактивните лица и включването им в заетост чрез предоставяне на услуги, съобразени с индивидуалните им потребности в това число професионално обучение, чуждоезиково обучение, ориентиране, информиране и консултиране.




  1. Икономическо развитие и инвестиционна активност

    1. Анализ на състоянието (описание, изводи/оценка на състоянието)

Анализът на някои от основните икономически показатели на Пазарджик, поставени в контекст и сравнимост с тези на национално и регионално ниво дават информация за мястото на града и региона в съпоставимост, така че да може да се направи адекватна оценка за базовото състояние, осите на влияние и оцени реалния потенциал при очертаване на бъдещите тенденции за развитие на града.


БДС и БВП

Анализът на данните за Брутната добавена стойност по основни икномически сектори за периода 2004 – 2009 г. показва, че в сравнение с областите от Южен централен район, от който Пазарджик е част и България като цяло, за област Пазарджик се запазва положителна тенденция на ръст на БВП и БДС през целия анализиран период.





Източник: НСИ
През целия анализилан период за ЮЦР БДС и БВПна област Пазарджик запазват второ място след област Пловдив.
Един от основните показатели за равнище на икономическо развитие е БВП на глава от населението, който косвено отчита и жизнения стандарт на населението в изследвания регион. Както и при останалите показатели брутният вътрешен продукт на глава от населението за област Пазарджик остава по-нисък от средния за страната и на последно място след останалите области за 2004 и 2005 година, бележейки ръст през 2006 година и достигайки второ място за района след област Пловдив за 2006 и 2007 година. През 2009 година област Пазарджик остава на трето място след Пловдив и Смолян по БВП на глава от населението.



Нетни приходи от продажби

Нетни приходи от продажби на нефинансовите предприятия по икономически дейности в община Пазарджик


От приложената графика може да се направи извод, че нетните приходи от продажби на нефинансовите предприятия в Община Пазарджик показват колебания, като най-високото ниво е от 1 531 318 хил.лв. през 2008 година, а най-ниски стойности показателят е имал през 2007 година, когато нетните приходи са 1 379 076 хил.лв. След спада от 2009 година към края на изследвания период приходите растат и през 2010 година достигат 1 505 469 хил.лв, доближавайки стойностите от 2008 г.
Очаквано общият спад през 2009 година се отразява най-силно в секторите на преработвателната промишленост и търговията.
Интересна тенденция е нарастването на нетните приходи от продажби в общината в секторите селско, горско и рибно стопанство; доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване; хотелиерство и ресторантьорство, операции с недвижими имоти; хуманно здравеопазване и социални дейности през изследвания период от 2007 до 2010 година. Секторите строителство; административни и спомагателни дейности; култура, спорт и развлечения показват тенденция към траен спад.



Източник ТСБ В.Търново
През 2010 година с най-високи стойности са нетните приходи от продажби от дейностите търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети – 699 032 хил.лв.; преработвателна промишленост – 432 027 хил.лв.; строителство – 99 585 хил.лв.

Структура на заетостта
Структура на заетостта за община Пазарджик в сравнимост с регинално и национално ниво

Отраслова структура на заетостта за Р България и Община Пазарджик

Отраслови сектори по КИД-2008

2008


2009


2010


Процентно изменение на заетостта през 2010 спрямо 2009г.




РБ

Общ.П

РБ

Общ.П

РБ

Общ.П

РБ

Общ.П

A Селско, горско и рибно стопанство

2,66

5,31

2,81

-

2,92

4,62

-3,13

-

В Добивна промишленост

1,20

-

1,09

-

1,10

-

-5,89

-

C Преработваща промишленост

24,66

27,88

22,49

25,32

22,22

25,86

-7,85

-7,26

D Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива

1,41

-

1,42

0,29

1,45

-

-4,93

-

E Доставяне на води;канализационни услуги,управление на отпадъци и възстановяване

1,38

1,46

1,36

1,94

1,55

2,03

5,97

-4,77

F Строителство

9,79

8,02

8,88

7,58

7,11

6,71

-25,28

-19,71

G Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети

16,09

16,78

17,11

19,88

17,68

20,47

-3,64

-6,53

Н Транспорт, складиране и пощи

5,91

4,17

5,94

4,14

6,07

4,19

-4,79

-8,16

I Хотелиерство и ресторантьорство

4,41

2,55

4,81

3,32

4,94

3,40

-4,13

-6,92

J Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения

2,43

0,98

2,63

1,11

2,80

0,85

-0,89

-30,66

K Финансови и застрахователни дейности

2,16

2,34

2,33

1,61

2,52

1,80

0,91

1,58

L Операции с недвижими имоти

1,01

1,24

1,08

1,39

1,08

0,87

-7,00

-43,22

M Професионални дейности и научни изследвания

2,86

1,15

3,10

1,54

3,15

1,65

-5,12

-2,49

N Административни и спомагателни дейности

4,22

2,98

4,42

2,70

4,26

2,32

-10,08

-21,84

O Държавно управление

5,25

6,76

5,38

6,83

5,22

6,12

-9,59

-18,67

P Образование

6,95

7,36

6,92

7,21

7,32

7,69

-1,34

-3,18

Q Хуманно здравеопазване и социална работа

5,12

6,99

5,45

7,34

5,81

8,52

-0,64

5,34

R Култура,спорт и развлечения

1,28

1,02

1,39

1,13

1,37

1,13

-7,94

-9,04

S Други дейности

1,23

1,22

1,40

1,46

1,45

1,30

-3,35

-19,04


Източник НСИ и собствени изчисления

През 2010 година спрямо 2009 година ръст в броя на заетите в община Пазарджик се наблюдава само в секторите хуманно здравеопазване и социални дейности и финансови и застрахователни дейности.

За наблюдавания пероид от 2007 до 2010 година се наблюдава спад в заетостта в почти всички сектори в община Пазарджик. Това може да се обясни с общия спад на заетостта в общината и в област Пазарджик.


Каталог: new
new -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на
new -> Община пловдив пловдив, 4000, пл. “Стефан Стамболов” №1 тел: (032) 656 701, факс: (032) 656 703
new -> Хипотезата за „странната долина ” и мястото й в „географската и историческа карта” на анимацията
new -> Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. От рождения си ден 1 юни 1996 г., Закона за общинската собственост претърпя множество промени, основните от които бяха през 1999 г и 2004 г
new -> Тантриското преобразяване
new -> Тема: здравеопазване
new -> П р а в и л а за провеждане на 68-ми Национален и Международен Туристически Поход "По пътя на Ботевата чета" Козлодуй Околчица" 27 май 2 юни 2014 година I. Цел и задачи
new -> І. Заградете верния отговор за задачи от 1 до 10


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница