Проницателят

18
После Джоунс ми донесе „Хариет Тъбман“
[5]
, „Кралица Елизабет I“ и
„Джон Адамс“
[6]
. Биографии с номера тринайсет, четиринайсет и петнайсет бяха тези на Елинор Рузвелт
[7]
, Марк Твен и Джошуа
Чембърлейн
[8]
В книгата за Чембърлейн отново бе пъхната бележка от Джоунс с молба аз да върна последните три книги в библиотеката. Така и направих и използвах възможността сам да си взема биографиите на
Джордж Вашингтон, Ане Франк и Христофор Колумб.
Скоро забелязах, че Джоунс е изчезнал.
Търсих го седмици наред. На всяка крачка срещах доказателства,
че се е „навъртал наоколо“. Например беше уредил Нанси,
собственичка на „Морска пяна“ — един рибен ресторант на брега —
да ми пържи риба всеки път, когато уловя и й занеса. Към уговореното меню вървяха още фалафелчета и студен чай, плюс толкова солени бисквити, колкото мога да изям. В резултат от усилията на Джоунс при Нанси всичко това щеше да ми струва само един долар.
След това изведнъж все повече собственици от пристанището започнаха да ме викат да мия яхтите им, а в много случаи и да чистя рибата, която бяха уловили клиентите им при разходката из залива.
Всеки път името на Джоунс се споменаваше по някакъв повод.
Един ден Брент Бърнс, автор на песни, който изпълняваше свои композиции в заведението на хотел „Холидей Ин“, ми каза как някакъв възрастен мъж му разправил, че съм много интересен младеж и бих могъл да забавлявам публиката в антракта. Та Брент питаше дали наистина бих искал да се заема с тази задача. Аз се съгласих и макар че сигурно не бях много добър, Брент се смееше на вицовете ми няколко пъти седмично и ме насърчаваше с думи и от време на време с някоя безплатна вечеря.
Следващите няколко години минаха като в мъгла. Вече не живеех под кея, но продължих да чета биографии. Чрез влиянието,
което ми оказаха генерал Джон Патън
[9]
, Мария Кюри, Исус Навин
[10]
,
Халев
[11]
, Хариет Бичер Стоу, Александър Велики, Букър Т.
Вашингтон
[12]
, Даниел Буун
[13]
и още над двеста други, аз започнах да придвижвам живота си в някаква посока.

19
В един определен момент, докато отново четях за живота на някой влиятелен, финансово обезпечен и преуспял човек, ме осени ясна мисъл. Проумях, че някаква част от разума ми подсъзнателно е успяла да изведе седем характеристики, които бяха общи за всички велики хора — седем принципа, които всички те прилагали в живота си. Тогава си помислих: Какво ще се случи с моя живот, ако аз също
започна да прилагам тези принципи? В края на краищата, мислех аз,
принципите винаги работят, независимо дали аз разбирам как
действат или не. Ето законът за гравитацията си е действал дълго,
преди ябълката да падне на главата на Нютон… а когато тя все пак
паднала, Нютон прозрял принципа, залегнал зад падането, а
обществото от своя страна вече можело да го използва в своя полза
— измислило самолетите, висящите мостове и още куп други
работи!
Следвайки тази си мисъл, аз постепенно се убедих, че принципите на успеха — успех във всичко: в отглеждането на деца, в печеленето на пари, в личните отношения и в ръководенето на други хора — не се различават много от закона за гравитацията. След като
те действат винаги, независимо дали си давам сметка за тях или не,
заключих аз, защо пък да не ги впрегна в своя полза и да не започна да
ги прилагам в ежедневния си живот, за да постигна бъдещето, което
Бог желае за мен?
Така и направих.
Животът ми днес, доброто в живота на семейството ми и всички успехи, на които съм се радвал, са пряк резултат от силата на тези седем принципа. Преди няколко години ги споделих със света чрез една книга, която стана бестселър на „Ню Йорк Таймс“ и до днес вече е преведена на двайсет езика. Книгата се казва „Съкровищата на
пътешественика“ и помага на фирми, екипи, държавни служби и отделни хора по целия свят.
„Съкровищата на пътешественика“ разказва историята на едно семейство, което преживява тежки дни. Главата на семейството
Дейвид Пондър получава възможност да пътува през времето и при тези пътувания се среща със седем исторически личности, които също преживяват трудности. Всеки от седмината — сред тях са Хари
Труман, Ане Франк, Ейбрахам Линкълн, цар Соломон и Христофор
Колумб — споделя с Дейвид по един принцип, който той да усвои и да

20
възприеме като свой. Чрез тях животът на Дейвид се променя завинаги.
Така че ако някой от вас ме е слушал да говоря по семинари,
прехвърлял е написаното от мен и се е чудил как е станало така, че съм прочел над двеста биографии — книги, които са ме довели до осъзнаването на седемте принципа — вече знаете отговора. Един стар човек на име Джоунс някога се заинтересува или може би се съжали над младеж, който преживяваше най-тежките си дни.
Мисля за Джоунс всеки божи ден през последните двайсет и пет години. В деня на сватбата си се надявах той да дойде. Исках да седи на първия ред — там, където щеше да седи баща ми, ако беше жив.
Когато се раждаха синовете ми, аз и двата пъти излизах за малко пред болницата съвсем самичък, заставах в сумрака на ранното утро и се надявах да видя Джоунс, седнал отпред, усмихнат, готов да ме посъветва и да ме успокои в тревогата ми от бащинството. Колко пъти съм искал пак да прекарам, макар и само час със стареца, но напразно. Никога повече не го видях.
До миналата седмица.
[1]
Ваканционно селище — парк на брега на Мексиканския залив с множество хотели, вили и бунгала. Намира се на територията на щата Алабама. — Б.пр.
↑
[2]
Уилям Пен Адеър „Уил“ Роджърс (1879–1935) —
американски каубой, комик, хуморист, фейлетонист и актьор от индиански произход. Придобива световна известност, обожаван в американското общество. — Б.пр.
↑
[3]
Джордж Вашингтон Карвър (1864–1943) — американски химик, учен и ботаник. Чернокож, роден в робство. Работи върху развитието на различни посеви с цел по-висока ефективност на селското стопанство. — Б.пр.
↑
[4]
Флорънс Найтингейл (1820–1910) — известна британска медицинска сестра и общественичка. Национална героиня на
Обединеното кралство. Създателка на светското сестринско дело в
Англия. — Б.пр.
↑

21
[5]
Хариет Тъбман, родена Амринта Рос (1821–1913) —
американска аболиционистка и защитничка на човешките права,
бивша робиня, една от основните създателки на т.нар. „Подземен път“
за бягство на роби от южните към северните щати. — Б.пр.
↑
[6]
Джон Адамс (1735–1826) — първият вицепрезидент на САЩ
и вторият президент на САЩ от 1797 до 1801 г. — Б.пр.
↑
[7]
Ана Елинор Рузвелт (1884–1962) — американска общественичка, съпруга на 32-ия президент на САЩ Франклин
Делано Рузвелт. Племенница на 26-ия президент на САЩ Теодор
Рузвелт. — Б.пр.
↑
[8]
Джошуа Чембърлейн (1828–1914) — известен генерал от армията на северните щати през Гражданската война в САЩ, бивш университетски професор, по-късно губернатор на щата Мейн.
Проявил се в битката при Гетисбърг, предопределила победата на северните щати. — Б.пр.
↑
[9]
Джон Патън (Джон Смит Патън III) (1885–1945) —
американски генерал, ръководил атаката и напредването на американските войски в Европа по време на финалната фаза от
Втората световна война. — Б.пр.
↑
[10]
Исус Навин — библейска фигура от Стария завет.
Наследникът на Моисей, поел след смъртта му водачеството на израилтяните при завладяването на Ханаанската земя. — Б.пр.
↑
[11]
Халев — библейска фигура от Стария завет, дарен с голяма вяра в Бога, убеден, че израилтяните ще наследят Ханаанската земя.
Получил от Бога благословия да оцелее след четирийсетгодишното скитане на евреите из пустинята, за да види бъдещия живот на еврейските племена в Обетованата земя. — Б.пр.
↑
[12]
Букър Талиаферо Вашингтон (1856–1915) — американски политически деец и оратор. Чернокож, защитник на човешките права.
Водач на афроамериканската общност в периода 1890–1915 г. — Б.пр.
↑
[13]
Даниел Буун (1834–1920) — американски трапер,
авантюрист, пионер в незавладените западни територии, изследовател и ловец. Прави възможно овладяването на американския континент от белите заселници и се превръща в герой на новия американски фолклор, заедно с фигури като Дейви Крокет. — Б.пр.
↑

22

Изтегляне 1.2 Mb.

Сподели с приятели: