Проницателят
Изтегляне 1.2 Mb. Pdf просмотр
|
| даваш живота си… Иска просто да подкастриш онзи храст. Ян и Бари искаха да си поговорят още с Джоунс и се опитаха да го задържат, но той бе казал всичко, което имаше за казване. Учтиво отклони всичките им предложения да му се отплатят, не прие дори да го подслонят или да го поканят на вечеря, извини се и продължи да крачи на изток. Семейство Хенсън гледаха след него. Сега вече осъзнаха с пълна сила, че не знаят абсолютно нищо за този старец — нито откъде е дошъл, нито дали ще го видят отново. — Божичко… Куфарът му — измърмори Бари, когато фигурата на Джоунс се скри в далечината. — Какво за куфара? — попита Ян. — Трябваше поне да му предложа да го понося вместо него. 36 ТРЕТА ГЛАВА Слънцето ярко грееше, когато Джоунс стъпи на кея на Гълф Стейт Парк и бавно закрачи по него. Аз го чаках, седнал на една от масите за пикник, вдигнал крака на пейката до нея. Пиех безалкохолно и зяпах рибарите. Поздравихме се и заприказвахме — най-вече за моя живот и какво ми се е случило, след като се бяхме разделили. Не че толкова държах да говорим само за мен. Самият Джоунс проявяваше силна неохота да разказва, когато станеше дума за него. Питах го къде е бил и той отвърна: „Къде ли не“, после го попитах с какво се е занимавал междувременно и отговорът беше: „С разни работи“. В някакъв смисъл беше дразнещо, но аз си знаех, че не бива да настоявам повече. Джоунс отклони поканата ми да отседне у дома, макар че ме поздрави за това, че съм се сдобил с дом. После посочи под кея и с престорено сериозен глас каза: — По-хубав е от предишното място, нали? След това ми разказа за Ян и Бари. Не нарушавал никаква тайна, обясни Джоунс, защото разказвал само своята версия на историята. — Освен това — добави той — те бездруго съвсем скоро ще разкажат на всички какви нови неща са научили един за друг. Докато ми излагаше тезата си за различните начини, по които хората изразяват или „произнасят“ обичта си, аз попитах дали тези начини са само два — начинът на Бари и начинът на Ян, които Джоунс току-що им беше разяснил — или има и други. — О, да, има и други — отвърна старецът. — Съществуват четири основни начина, по които ние изразяваме обичта си и които, приложени към нас, ни карат да се чувстваме обичани. Съществуват и комбинации между четирите, както и междинни случаи, предполагам, но в общи линии начините са си четири. — Добре — насърчих го аз, — вече научих два: изразяване на обич чрез думи и чрез дела. Кои са другите два начина? 37 — Третият начин — започна Джоунс — е изразяването на обич чрез физически контакт. Типът на този контакт варира силно — от просто потупване по гърба до сериозната дълбочина на сексуалната връзка. Бързо погалване по гърба, разрошване на косата, прегръдка или целувка — всичко това са обичайните „думи“ при това „произношение“. Хората, които изразяват обичта си чрез физически контакт, се чувстват обичани само ако обич към тях бъде засвидетелствана по същия начин. Понякога дори това е единственият начин да се почувстват обичани. — Такива хора могат да показват обичта си само по този начин, така ли? — попитах. — Точно така — отвърна той. — Тук не може да става дума за правилно или неправилно. Това просто е единственият начин за изразяване на обич, който те разбират. Спокойно можеш да гледаш на такива хора като на котки. — Моля? — попитах учудено аз. — Котките са същества на физическия контакт — отвърна Джоунс, като сам се усмихна широко като Чешърския котарак от приказката за Алиса. — Знаеш ги какви са… Не е нужно дори да ги храниш. Ако една котка е гладна, тя сама ще си намери плячка. Котките не обръщат никакво внимание на думите — няма смисъл да ги викаш или мамиш. Те така или иначе няма да се приближат, ако не искат. Котките искат да бъдат галени. Само така се чувстват обичани. А виждал ли си как самите котки изразяват обичта си? Търкат муцунките или гърбовете си в теб. Така котката казва: Пипни ме. Някои хора постъпват точно по същия начин. — Колко си прав! — възкликнах аз. — Забележително. А кой е четвъртият начин? — Четвъртият начин е изразяване на обич чрез време, отделено специално за прекарване с любимия човек — обясни Джоунс. — За хората, които изразяват обичта си по този начин, няма никакво значение дали ги докосваш, дали правиш нещо за тях или дали им повтаряш непрекъснато, че ги обичаш. Единственото, което им въздейства, е това да видят и усетят, че ти си отделил специално време, което да прекараш пълноценно с тях. Ти не си от този тип хора, Анди — каза Джоунс през смях. — Да те питам обаче нещо. Чувал ли 38 си съпругата си да казва неща от рода на: „Иска ми се да прекарваме повече време заедно“ или „Теб все те няма“? Кимнах колебливо, защото започнах да усещам накъде ме води Джоунс, и отвърнах: — Всъщност да, тя често казва такива неща. А пък аз работя вкъщи, така че постоянно се питам: Какво искаш да кажеш с това Изтегляне 1.2 Mb. Сподели с приятели:
|