39
него и слуша песента му. Ако едно канарче бъде пренебрегнато, то ще умре. Не от липса на храна, а от липса на обич и внимание.
— А
аз от кой тип съм, Джоунс? — попитах, като се взирах в очите на стареца.
— Ти, приятелю — с усмивка отговори Джоунс, — си кученце.
Сигурен съм, че се чувстваш обичан, когато чуваш думи на одобрение и обич.
— Абсолютно си прав! — засмях се аз. — Но защо пък да съм кученце?
— Ами помисли — отвърна той. — Кажи на едно кученце колко е сладко и прекрасно и ще видиш, че то не просто маха с опашка от радост, то маха с
цялото си телце. А кой е най-ефективният начин да дресираш кученце? Ами като го хвалиш! Като казваш: „Добро момче!“, „Добро куче!“. Но запомни: за човек, който се чувства обичан
само когато чува думи на обич, няма нищо по-страшно от това да слуша думи на
неодобрение, произнесени с гневен тон. В такива случаи кученцата се свиват, сякаш някой ги напада. Така постъпват и хората, за които говорим.
— Добре, дотук имаме котки, канарчета и кученца… —
преброих на пръсти аз. — А кое е животното, което се интересува от делата? На кое животно приличат хората от типа на Ян?
— Ами — каза Джоунс — Ян и хората като нея аз наричам златни рибки.
Засмях се високо.
— Сигурен съм, че Ян няма много да се зарадва да чуе това!
— Аз пък съм сигурен, че ти ще й го кажеш при първа възможност! — стрелна ме Джоунс и ми намигна в отговор.
— Джоунс — отвърнах през смях. — Не само на нея. Ще го разкажа на всички.
Той сви рамене:
— Е, в
крайна сметка какво пък, може би не е зле повече хора да знаят тия неща. Това знание може да бъде от полза не само на женени двойки.
Когато се научиш да разпознаваш различните
„произношения“ на обичта, ще ти стане много по-лесно да общуваш с децата си, с приятелите, дори с колегите. Да, без значение от възрастта или типа връзка, която имаш с даден човек, трябва да помниш, че всеки —
всеки жив човек — изразява обичта си по
40
конкретен начин. Как мислиш, ако можехме да разбираме тези начини по-добре, светът нямаше ли да бъде едно по-щастливо място?
Замислих се за миг, а после се сетих.
— Джоунс, защо Ян да прилича точно на златна рибка?
— Една златна рибка се чувства обичана само ако за нея се правят разни неща. Не можеш да докоснеш рибката. Можеш да й говориш, но аз лично не съм сигурен дали рибките изобщо чуват, така че със сигурност не се нуждаят от одобрението ти. Що се отнася до отделено време, те въобще не се интересуват от присъствието ти!
Златната рибка иска просто да я храниш и да почистваш аквариума. А,
и да оправяш водораслите и разните му други неща във водата.
Избухнах в смях:
— Е, Джоунс, добре го каза!
— Ами —
скромно отвърна старецът, — това са само някои наблюдения, които съм правил през годините. Просто една нова гледна точка към начина, по който се отнасяме с околните. — Той се изправи, протегна се и отбеляза: — Стана късно. Сигурен съм, че трябва да се прибираш у дома и да прекараш известно време с прекрасната си съпруга.
Аз също се изправих, готов да си тръгна, но изведнъж се почувствах неловко. Хрумна ми колко много всъщност дължах на този възрастен мъж — човек, за когото не знаех буквално нищо. Но въпреки това толкова го обичах. Чувствах също, че и той ме обича.
— Джоунс — подхванах, — сигурен ли си, че не искаш да дойдеш у дома…
— Виж, оценявам поканата ти, наистина — отговори той, — но няма нужда. Не съм гладен, не ми е студено, дори не вали. Не се тревожи за стария Джоунс. Всъщност ме чака още една среща. Така че ти просто тръгвай.
Той ми се усмихна, вдигна куфара от земята и тръгна по кея.
Вече бях стигнал до колата, когато се обърнах и извиках:
— Ще се видим ли отново? Имам предвид, докато си в града?
— О, разбира се! — отвърна Джоунс. — Ще бъда наоколо известно време. Оглеждай се за мен. — После прокара длани по тениската и дънките си: —
Щом видиш тия дрехи, значи съм аз!