Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я четиридесет и трето народно събрание комисия по икономическа политика и туризъм д о к л а д относно : проект на Кодекс
Раздел III Застрахователно събитие
Изтегляне 6.79 Mb.
|
| Раздел III
Застрахователно събитие Настъпване на застрахователно събитие Чл. 395. При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор. Предотвратяване и ограничаване на вредите от страна на застрахования или застраховащия Чл. 396. (1) Застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. (2) Ако един и същ риск е застрахован от повече от един застраховател и застрахователите дадат различни предписания на застрахования, застрахованият трябва да действа по своя разумна преценка с оглед на изпълнението на задълженията си по ал. 1, като уведомява всеки от застрахователите за предприетите действия. (3) При неизпълнение на задълженията по ал. 1 или 2 застрахователят има право да прекрати застрахователния договор само ако не е настъпило застрахователно събитие. (4) При настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора. В случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението. (5) Независимо от ал. 4 застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението на задължението на застрахования по ал. 1 и 2 не е в причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на вида или размера на вредата. (6) При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да положи максимални усилия да намали размера на вредите и да спази указанията на застрахователя, като при неизпълнение от страна на застрахования застрахователят има право да намали застрахователното обезщетение. (7) След настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да допусне извършването на оглед или медицински преглед от застрахователя и да представи поисканите от него документи, пряко свързани с установяването на събитието и размера на вредите. Обезщетение на разходите за ограничаване на размера на вредите Чл. 397. (1) Застрахователят обезщетява застрахования отделно за разходите, които е направил за ограничаване на вредите, когато е действал с необходимата за случая грижа, дори ако усилията му са останали безрезултатни. В този случай застрахователят може да бъде задължаван и над застрахователната сума, когато разходите са били направени в изпълнение на негови указания. (2) Ако застрахователят има право да намали застрахователното обезщетение на основание чл. 396, ал. 4 поради груба небрежност, той може да намали и обезщетението по ал. 1. (3) Разходите на застрахования, които е понесъл в изпълнение на указанията на застрахователя, се обезщетяват и когато заедно с другите обезщетения надвишат застрахователната сума. (4) При застраховане на животни разходите за храна и грижа и разходите за ветеринарен преглед и лечение не се считат за разходи, които се обезщетяват от застрахователя съгласно ал. 1-3. Разходи на застрахования по определяне размера на вредите Чл. 398. (1) Застрахователят трябва да възстанови на застрахования направените разходи за установяване на причините и размера на вредите, когато тези разходи са били предварително одобрени от застрахователя. (2) Ако застрахователят има право да намали дължимото обезщетение на основание чл. 396, ал. 4, той може да намали пропорционално и сумата във връзка с възстановяването на разходите по ал. 1. Раздел IV Застраховане в полза на трето лице Застраховане в полза на трето лице Чл. 399. (1) Застраховащият може да сключи застрахователен договор от свое име в полза на трето ползващо се лице (бенефициер). Третото ползващо се лице може да бъде и определяемо. (2) Ако в текста на застрахователния договор не е изрично отбелязано, че договорът е сключен в полза на трето лице, се счита, че договорът е в лична полза на застраховащия. (3) В случай на застраховане в полза на трето ползващо се лице то има правата, които произтичат от застрахователния договор. Застрахователят предоставя застрахователната полица и застрахователния сертификат само на застраховащия, освен ако друго е предвидено в застрахователния договор или в закона. (4) В случаите на застрахователно събитие третото ползващо се лице по застрахователния договор има право да получи застрахователното обезщетение и всички права по договора. (5) Застраховащият може да отмени уговорката в полза на третото ползващо се лице без негово съгласие, освен ако е настъпило застрахователно събитие. (6) Отмяната по ал. 5 обвързва застрахователя от получаване на писмено уведомление от застраховащия за това. Предложение от н. п. Димитър Танев и група народни представители: В чл. 399, ал. 5 се заличава. Глава тридесет и девета ИМУЩЕСТВЕНО ЗАСТРАХОВАНЕ Раздел I Общи положения Предмет на застрахователния договор Чл. 400. Предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. Застрахователна стойност Чл. 401. (1) За действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. (2) За възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в т. ч. всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. (3) Когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. За установяване на действителната стойност застрахователят има право да извърши оглед на застрахованото имущество. Застраховане на съвкупност на вещи Чл. 402. (1) Застрахователен договор, сключен за съвкупност от вещи, се отнася за всяка отделна вещ от съвкупността. (2) Ако застрахователният договор е сключен за съвкупност от вещи, договорът се отнася и към вещите, принадлежащи на лицата, с които застрахованият живее съвместно към момента на настъпване на застрахователното събитие или които са наети от застрахования към този момент за изпълнение на дейност на мястото, уговорено в застрахователния договор. В тези случаи застрахователният договор се счита за сключен за чужда сметка. Сключване на договор без пълномощие Чл. 403. (1) Който от свое име застрахова чуждо имущество, отговаря лично за плащането на застрахователната премия. (2) Договорът за застраховка на чуждо имущество е действителен, ако е налице одобрение от собственика на застрахованото имущество. (3) Ако премията е редовно платена, одобрението на застрахователния договор има сила и когато е направено след настъпването на застрахователното събитие. Задължение за уведомяване за застрахователно събитие Чл. 404. (1) При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в срок седем работни дни от узнаването за настъпило застрахователно събитие да уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок. (2) Срокът за уведомяване за настъпило застрахователно събитие по договора не може да е по-кратък от три работни дни от узнаването. При застраховки срещу рисковете от кражба или грабеж срокът за уведомяване по договора не може да е по-кратък от 24 часа от узнаването. (3) Ако трето лице има право да получи плащане по застрахователен договор, то е длъжно да уведоми застрахователя за настъпването на застрахователно събитие в сроковете и по реда на ал. 1 и 2 независимо от задължението на застрахования за уведомяване. (4) Застрахователят има право да откаже плащането, ако нито застрахованият или застраховащият, нито третото лице по ал. 3 са изпълнили задълженията си в сроковете по ал. 1 и 2 с цел да се попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя. (5) Застрахователят не може да откаже плащане, ако е узнал за настъпване на застрахователното събитие, преди да е уведомен по реда на ал. 1 и 2. Задължение за предоставяне на информация при застрахователно събитие Чл. 405. (1) След настъпване на застрахователното събитие застрахователят има право да изисква от застрахования и застраховащия необходимата информация с оглед на установяване на фактите и обстоятелствата във връзка със застрахователното събитие или определянето на размера на обезщетението от страна на застрахователя. (2) Алинея 1 се прилага и в случаите, при които трето лице има право да получи плащане по застрахователен договор. Застрахователно обезщетение Чл. 406. (1) При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1, 2, 3 или 5. (2) Застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго в застрахователния договор. (3) Ако след плащане на застрахователното обезщетение противозаконно отнетото или изгубено застраховано имущество е намерено, застрахованият е длъжен да прехвърли правото на собственост върху него на застрахователя или на писмено посочено от застрахователя лице. В случай че застрахованият желае да задържи намереното имущество, той е длъжен да върне на застрахователя полученото обезщетение и всички останали разумни разноски, направени от застрахователя във връзка с възникналата вреда. Възстановяване на вреди в натура Чл. 407. При настъпване на застрахователно събитие застрахователят може със съгласието на застрахования да възстанови претърпените от него вреди и в натура, като за случая се прилага съответно чл. 108, ал. 7. Частично погиване Чл. 408. При частично погиване на застрахованото имущество то се смята за застраховано до изтичане срока на застрахователния договор в размер, равен на разликата между първоначалната застрахователна сума и изплатеното застрахователно обезщетение, освен ако в застрахователния договор е уговорено друго. Застрахователната сума не се намалява по реда на изречение първо, когато застрахованият е предоставил всички необходими доказателства за осъществяването на правото на регрес срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” и тези доказателства са приети от застрахователя по имуществената застраховка като достатъчни. Отказ за плащане на застрахователно обезщетение Чл. 409. (1) Застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. при настъпване на събитие, което е изключен риск по застрахователния договор; 5. в други случаи, предвидени със закон. (2) В случаите по ал. 1, т. 1, когато трето ползващо се лице умишлено е причинило застрахователното събитие без знанието и участието на застрахования или на другите ползващи се лица, обезщетението се плаща на другите ползващи се лица, а ако няма такива – на застрахования или на неговите наследници. В случай на плащане на застрахователно обезщетение по изречение първо застрахователят се суброгира в правата на застрахования срещу лицето, което умишлено е предизвикало застрахователното събитие. Лихви върху застрахователното обезщетение Чл. 410. Застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 406 освен в случаите на чл. 380, ал. 3. Встъпване в правата на застрахования (Суброгация) Чл. 411. (1) С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу:
(2) Ако лицето, причинило вредата, е възходящ, низходящ или негов съпруг, както и ако принадлежи към домакинството на застрахования или живее във фактическо извънбрачно съжителство с него, застрахователят има правата по ал. 1, ако то е действало умишлено. (3) Застрахованият, застраховащият или третите лица, които имат право да получат застрахователно обезщетение, са длъжни да съдействат на застрахователя при упражняване на правата му срещу причинителя на вредата. (4) Ако имуществото на причинителя на вредата е недостатъчно, суброгиралият се застраховател се удовлетворява след застрахования или третите увредени лица, които имат право да получат обезщетение. (5) В случай че причинителят на вредата е обезщетил застрахования в пълен размер, застрахователят се освобождава от задължението си да плати застрахователно обезщетение. Встъпване в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" от застрахователя по имуществената застраховка Чл. 412. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание на чл. 495. Уреждане на вземанията между застрахователя по имуществена застраховка на увреденото лице и застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, причинило вредата Чл. 413. (1) Застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател, като прилага преписката с доказателствата, с които разполага, в т. ч. доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно произшествие в случаите на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" удостоверява всяка претенция, заведена по изречение първо. (2) Когато застрахователят по имуществената застраховка не е представил всички доказателства или когато са необходими допълнителни доказателства за установяване на основанието или размера на вредата, необходимостта от които не е могла да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има право да ги поиска в срок до 45 дни от датата на завеждане на претенцията, като за случая се прилага съответно чл. 106, ал. 5. (3) В срок 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането. Раздел II Прехвърляне на застрахованото имущество Прехвърляне на застрахованото имущество Чл. 414. (1) Ако по време на действието на застрахователния договор застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор. (2) Прехвърлителят и приобретателят са солидарно отговорни за заплащане на неплатената част от премията до встъпването. Прекратяване на застрахователния договор след прехвърляне на застрахованото имущество Чл. 415. (1) В случаите по чл. 414, ал. 1 застрахователят има право да прекрати застрахователното правоотношение с приобретателя на застрахованото имущество с едномесечно писмено предизвестие. Правото на прекратяване от страна на застрахователя се погасява, когато не бъде упражнено от негова страна, в рамките на един месец след узнаване за промяната в правото на собственост на застрахованото имущество. (2) В случаите по чл. 414, ал. 1 приобретателят на застрахованото имущество има право да прекрати застрахователното правоотношение незабавно, като писмено уведоми застрахователя за това. Правото на прекратяване от страна на приобретателя се погасява, когато не бъде упражнено от него в рамките на един месец след придобиването, а ако приобретателят не е знаел за наличието на застрахователния договор - след узнаването за него. (3) В случай на прекратяване на застрахователното правоотношение по реда и в сроковете на ал. 1 или 2 прехвърлителят е длъжен да заплати дължимата премия до датата на прекратяването. В този случай приобретателят не дължи плащане на премията. (4) В случай на прекратяване на застрахователното правоотношение по реда и в сроковете на ал. 1 или 2 застрахователят е длъжен да върне на прехвърлителя частта от премията, съответстваща на периода след датата на прекратяване на застрахователното покритие. Уведомяване на застрахователя за прехвърлянето Чл. 416. (1) Прехвърлителят или приобретателят уведомява писмено застрахователя за прехвърлянето в 7-дневен срок от прехвърляне на правото на собственост. Ако не е извършено уведомяване по изречение първо, застрахователят не е длъжен да плати застрахователно обезщетение, в случай че застрахователното събитие е настъпило след изтичането на един месец от датата на прехвърляне на правото на собственост и при условие че той не би сключил съществуващия договор с приобретателя поради съществено увеличение на риска. (2) Застрахователят не може да се позовава на ал. 1, изречение второ, когато към момента на настъпване на застрахователното събитие е знаел за прехвърлянето на правото на собственост или е изтекъл срокът по чл. 415, ал. 1 за отправяне на предизвестие за прекратяване на застрахователния договор от страна на застрахователя и той не го е прекратил. Защита на купувача Чл. 417. Застрахователят не може да се позовава във вреда на приобретателя на застрахователни условия, които се различават от разпоредбите на чл. 414-416. Промяна на собствеността на моторно превозно средство Чл. 418. Разпоредбите на чл. 414-416 не се прилагат при промяна на собствеността на моторно превозно средство в случаите на задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Принудително изпълнение, придобиване на право за ползване Чл. 419. Членове 414-417 се прилагат и когато собствеността върху застрахованото имущество се придобие в рамките на принудително изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс или ако трето лице придобие правата върху застрахована земеделска продукция от земя в резултат на право на ползване, аренда или друго правоотношение. Глава четиридесета ОТДЕЛНИ КЛАСОВЕ ЗАСТРАХОВКИ СРЕЩУ ВРЕДИ Раздел I Транспортно застраховане Застраховане срещу рисковете по превоза Чл. 420. (1) Застрахователният договор при сухопътни, въздушни и речни превози покрива всички рискове, на които е изложен превозваният товар, освен ако е уговорено друго. (2) Превозваните товари могат да се застраховат до пазарната цена, която имат в местоназначението. (3) Застрахователният договор влиза в сила с предаването на товара за превоз и има действие до предаването му на получателя, включително при претоварване и складиране, освен ако е уговорено друго. (4) Застрахователят не покрива рисковете след прекъсване на превоза или отклонение от пътя, освен ако е уговорено друго. (5) Ако получателят по превозния договор приеме товара, преди да са установени вредите, застрахователят не дължи обезщетение. (6) Ако повредите не са могли да се забележат външно при получаването, а са установени след това, но в срока според правилата за съответния вид превоз, застрахователят дължи обезщетение само ако получателят му изпрати съобщение, но не по-късно от 15 работни дни от получаването на товара. Раздел II Застраховане на правни разноски Същност Чл. 421. (1) С договора за застраховка на правни разноски застрахователят покрива рискове съгласно клас 17 на раздел II от приложение № 1 и срещу заплащане на премия се задължава да поеме разноските на застрахования във връзка с участието му в съдебни, досъдебни, административни и арбитражни производства и да предостави други услуги, пряко свързани със застрахователното покритие, по-специално при: 1. осигуряване на обезщетение за претърпяната от застрахованото лице загуба, вреда или телесна повреда чрез извънсъдебно споразумение или чрез гражданско или наказателно производство; 2. защита или представителство на застрахованото лице в гражданско, наказателно, административно или друго производство или във връзка с всеки предявен иск срещу това лице. (2) Изискванията на този раздел не се прилагат за застраховки на правни разноски: 1. в случаите на правни спорове или рискове, произтичащи от или във връзка с използването на морски плавателни съдове; 2. в случаите на защита и представителство на застрахованото лице във връзка с договор за застраховка "Гражданска отговорност", които застрахователят осигурява за защита и на своите интереси. (3) Не се допуска застраховането на задължения за плащане на глоба, конфискация или друга имуществена санкция по смисъла на наказателна или административнонаказателна разпоредба. Договор за застраховка на правни разноски. Задължително съдържание Чл. 422. (1) Договорът за застраховане на правни разноски се сключва: 1. отделно от договора за покритие на други рискове, или 2. като обособена част от договор за покритие на други рискове, в която се посочват размерът на премията и видът на покритите правни разноски. (2) В договора за застраховка на правни разноски изрично се посочват: 1. начинът за уреждане на претенции по чл. 147, приет от застрахователя; 2. правата на застрахования по чл. 424 и 425. Уреждане на претенциите Чл. 423. Всеки застраховател е задължен да приеме и прилага най-малко един от следните начини за уреждане на претенциите по застраховки на правни разноски: 1. да не допуска нито един служител, който се занимава с уреждане на претенциите за правни разноски или с правни консултации във връзка с тях, същевременно да упражнява сходна дейност в друго предприятие, което е финансово, търговски или административно свързано със застрахователя и което упражнява дейност със застраховки по един или повече от останалите класове, посочени в раздел II, буква „А” на приложение № 1; 2. застрахователят да прехвърли дейността по уреждането на претенциите във връзка със застраховки за правни разноски на друго юридическо лице; това лице се посочва в отделния договор или в отделната част по чл. 422 и трябва да отговаря на условията по т. 1; 3. да предостави на застрахования правото да упълномощи адвокат по свой избор за защита на неговите интереси от момента, в който за застрахования е възникнало правото да получи обезщетение по застраховката. Право на избор Чл. 424. (1) Застрахованият има право по свой избор да упълномощи адвокат или друго лице, което да дава юридически съвети, или да осъществява процесуално представителство в производство по чл. 421, ал. 1 в съответствие със закона по седалището на органа, пред който се развива производството. (2) Застрахованият има правото по ал. 1 и в случай на конфликт на интереси в отношенията със застрахователя. (3) Лицата, упълномощени от застрахования в съответствие с ал. 1 или 2, не могат да получават указания във връзка с дейността си от застрахователя. Извънсъдебно решаване на спорове Чл. 425. Застрахованото лице има право да се отнесе до обективен и безпристрастен орган за извънсъдебно решаване на спорове във всеки случай на разногласие със застрахователя във връзка с договора за застраховка на правни разноски. Правото на иск пред съда не може да се ограничава. Уведомяване на застрахованото лице Чл. 426. Застрахователят, съответно лицето за уреждане на претенции по чл. 147, т. 2, е длъжно да уведоми застрахования за правата му по чл. 424 и 425 във всеки случай на конфликт на интереси или на разногласие със застрахования. Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 6.79 Mb. Сподели с приятели:
|