Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я четиридесет и трето народно събрание комисия по икономическа политика и туризъм д о к л а д относно : проект на Кодекс
Изтегляне 6.79 Mb.
|
(5) В случаите по ал. 4 представителят за уреждане на претенции разполага с правомощията да събира всички необходими сведения за установяване настъпването на застрахователното събитие и на размера на причинените вреди, както и да договаря уреждането на претенцията по извънсъдебен ред и да изпълнява изцяло задълженията, които произтичат от тези претенции. (6) Назначаването на представител по този член не ограничава правото на увреденото лице да предяви претенциите си направо пред застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на виновния водач или срещу виновния водач. (7) Алинеи 1-6 се прилагат съответно и за дейността на представителите за уреждане на претенции, които действат в страната от името на застрахователи със седалище в държава членка. (8) Гаранционният фонд поддържа регистър на представителите за уреждане на претенции, определени от застрахователите на държавите членки да ги представляват на територията на Република България, както и на представителите за уреждане на претенции, определени от застрахователите, които са получили лиценз за застраховане по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Делегация Чл. 505. (1) Комисията приема наредба за условията и реда за извършване на задължителното застраховане по застраховките „Гражданска отговорност” на автомобилистите и „Злополука” на пътниците, както и за реда за тяхното отчитане. (2) С наредбата по ал. 1 се уреждат и: 1. единната унифицирана номерация за полиците по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, полиците по гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сертификатите „Зелена карта“ и полиците по задължителната застраховка "Злополука" на пътниците; 2. единна методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства; 3. съдържанието на полиците по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Чл. 506. За задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се прилагат глави четиридесет и първа, четиридесет и четвърта и четиридесет и пета, доколкото друго не е уредено в този дял. Глава четиридесет и осма НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ Раздел I Общи положения Статут на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи Чл. 507. (1) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, наричано по-нататък "бюрото", е сдружение с нестопанска цел със седалище в София, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. (2) Бюрото е представително национално бюро на застрахователите за Република България в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите членки и в държавите, подписали Многостранното споразумение. (3) Бюрото изпълнява функциите на компенсационен орган - като извършва плащания в случаите по чл. 516. Дължимите плащания от компенсационния орган се извършват със средствата от гаранционния фонд на бюрото. (4) Организацията и дейността на бюрото се уреждат в този кодекс, вътрешните правила на Съвета на бюрата и устава на бюрото. Надзор Чл. 508. (1) Бюрото подлежи на надзор по този кодекс, като се прилагат съответно чл. 577, ал. 1, чл. 580, 588, 589 и 590. (2) Промените в устава на бюрото се предоставят в комисията. Членуване в бюрото Чл. 509. (1) Всеки застраховател, получил лиценз по раздел II, буква "А", т. 10.1 от приложение № 1, или застраховател от държава членка, който предлага задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в Република България по предвидения в този кодекс ред, е длъжен да стане член на бюрото, преди да започне да упражнява дейност по тази застраховка. (2) Изискванията за членуване в бюрото се уреждат в неговия устав. Членовете на бюрото са длъжни да спазват изискванията на устава на бюрото, включително да представят и да поддържат банкова гаранция в съответствие с устава на бюрото и презастрахователен договор в съответствие с критерии, определени от бюрото. (3) Членството в бюрото се прекратява само с отнемане на издадения лиценз по изречение първо, съответно когато застрахователят от държава членка е престанал да предлага задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в Република България. (4) Дейност по предлагане на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на територията на Република България не може да се извършва, без застрахователят да е член на бюрото. Финансиране дейността на бюрото Чл. 510. (1) Членовете на бюрото плащат в негова полза членски внос и други имуществени вноски, предвидени в устава. (2) Дължимите плащания се установяват по основание и размер с решение на управителния съвет на бюрото. Кореспонденти на застрахователи Чл. 511. (1) Бюрото одобрява за територията на Република България кореспондентите на застрахователите, които членуват в националните бюра, участващи в системата „Зелена карта”. (2) Бюрото приема правила за одобряване на кореспонденти, както и за взаимодействието с тях. Застрахователни събития, настъпили на територията на Република България Чл. 512. (1) В случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от:
(2) В случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство по чл. 484, ал. 4, т. 2, претенцията се обработва от бюрото. (3) В случаите на ал. 1, т. 1-3 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл. 497, ал. 1, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилагат чл. 380 и 381. В случаите по ал. 2 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако бюрото не се е произнесло по подадената претенция в срока по чл. 497, ал. 1, отказало е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилагат чл. 380 и 381. Дейност по обработка на претенции Чл. 513. (1) Когато към бюрото или кореспондента се предяви претенция за обезщетение, се прилага чл. 497. (2) Алинея 1 не се прилага, когато бюрото действа като Компенсационен орган. Процесуална легитимация Чл. 514. (1) В случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 512, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл. 512, ал. 3 бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач. Кореспондентът на този застраховател не е процесуално легитимиран по исковете по изречение първо. (2) В случаите на съдебен иск на основание чл. 516, ал.1, т. 1 и при спазване на чл. 517, ал. 8 бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд. Представителят на застрахователя по чл. 504 не е процесуално легитимиран по исковете по изречение първо. Предоставяне на информация от и на бюрото Чл. 515. (1) Бюрото има право на достъп до информация в Информационния център на Гаранционния фонд само във връзка с конкретни претенции в рамките на правомощията на бюрото по този закон. (2) Бюрото изпраща получената информация на застрахователя и на националното застрахователно бюро на държавата, където моторното превозно средство обичайно се намира. (3) Застрахователите са длъжни да предоставят статистическа информация на бюрото при условията и в сроковете, определени в устава на бюрото. (4) При обработката на лични данни бюрото прилага Закона за защита на личните данни. Раздел II Компенсационен орган Компенсационен орган Чл. 516. (1) Бюрото в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България, само когато: 1. застрахователят на виновния водач или неговият представител за уреждане на претенции в Република България не са дали мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията, в тримесечен срок от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за плащане пред застрахователя или представителя, или 2. застрахователят на виновния водач не е назначил представител за уреждане на претенции в Република България. (2) Право на обезщетение по ал. 1 има увреденото лице, което пребивава в Република България, при условие че: 1. застрахователният договор на виновния водач е сключен със застраховател, установен в държава членка, различна от Република България; 2. застрахованото моторно превозно средство на виновния водач обичайно се намира в държава членка, различна от Република България, и 3. застрахователното събитие е настъпило извън Република България в държава членка или когато произшествието е настъпило на територията на трета държава, чието бюро участва в системата „Зелена карта” - при използването на моторни превозни средства, които са застраховани и обичайно се намират на територията на държави членки. (3) Бюрото в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България, и когато: 1. не може да се идентифицира моторното превозно средство, което е причинило застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България, или 2. в двумесечен срок от настъпването на застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България, не може да се определи застрахователят на виновния водач. (4) Увредените лица не могат да предявяват претенция пред бюрото в качеството му на Компенсационен орган, когато: 1. при условията на ал. 1, т. 2 са предявили претенцията си за обезщетение направо пред застрахователя или пред неговия представител в Република България и в тримесечния срок по ал. 1, т. 1 са получили мотивиран отговор по претенцията, или 2. са предявили претенцията си към застрахователя по съдебен ред. Производство пред Компенсационния орган Чл. 517. (1) Увреденото лице е длъжно да предяви претенцията си за изплащане на обезщетение пред Компенсационния орган с писмено искане, придружено от доказателствата, с които лицето разполага. В този случай се прилага чл. 380. (2) Срокът за произнасяне на Компенсационния орган е два месеца считано от датата на предявяване на претенцията пред него. (3) При получаване на застрахователната претенция по ал. 1 Компенсационният орган незабавно уведомява, че пред него е подадена претенция от увреденото лице и че ще се произнесе по претенцията в двумесечен срок от подаването й, както следва: 1. застрахователя на виновния водач и неговия представител в Република България за уреждане на претенции; 2. институцията, натоварена да действа като компенсационен орган в държавата членка, където е установен застрахователят; 3. виновния водач, ако са известни самоличността и адресът му; 4. гаранционния фонд на държавата членка, в която е мястото, където се намира моторното превозно средство на виновния водач, когато не може да се установи застрахователят; 5. гаранционния фонд на държавата членка, в която е настъпило застрахователното събитие и не може да се установи моторното превозно средство на виновния водач. (4) Компенсационният орган дължи върху платеното застрахователно обезщетение законната лихва за забава считано от датата, на която изтича срокът по ал. 2, до датата на плащането. (5) Производството пред Компенсационния орган се прекратява, ако в срока за произнасяне по ал. 2 увреденото лице получи обезщетение от виновния водач, от застрахователя или от трето лице, освен в случаите, когато е получено плащане по застраховка "Живот" или застраховка "Злополука". Когато производството е по претенция за обезщетение по чл. 516, ал. 1, то се прекратява и ако в срока за произнасяне на компенсационния орган по ал. 2 застрахователят или неговият представител за уреждане на претенции впоследствие дадат мотивирано отговор по предявената пред тях претенция. (6) Увреденото лице не е длъжно да доказва, че виновният водач не може или отказва да плати обезщетението. (7) Функциите на Компенсационния орган се състоят в уреждане на претенции в случаи, които подлежат на обективно установяване, и поради това дейността му се ограничава до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се прави преценка по същество. Отказите за плащане по чл. 516 се мотивират. (8) Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако Компенсационният орган не се е произнесъл по подадената претенция в срока по ал. 2, отказал е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението. Възстановяване на платените обезщетения и встъпване в правата на удовлетворения кредитор Чл. 518. (1) В случаите на плащане по чл. 516, ал. 1 в полза на Компенсационния орган възниква вземане към институцията, натоварена да действа като компенсационен орган в държавата членка, където е установен застрахователят на виновния водач. (2) В случаите на плащане по чл. 516, ал. 3 в полза на Компенсационния орган възниква вземане към: 1. институцията, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 519, в държавата членка, където обичайно се намира моторното превозно средство на виновния водач, когато не може да се определи застрахователят; 2. институцията, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 519, в държавата членка, където е настъпило застрахователното събитие, когато не може да се определи моторното превозно средство; 3. институцията, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 519, в държавата членка, където е настъпило застрахователното събитие, когато моторното превозно средство обичайно се намира на територията на трета държава; 4. институцията, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 519, в държавата членка, включила моторното превозно средство в списък на освободените от задължението за сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно чл. 484, ал. 4. (3) При възникване на вземане към Компенсационния орган от компенсационен орган в държава членка той възстановява пълния размер на платеното обезщетение и встъпва в правата на увреденото лице спрямо виновния водач и неговия застраховател или спрямо Гаранционния фонд - в случаите на незастраховано моторно превозно средство. Дял Трети ГАРАНЦИОНЕН ФОНД Глава четиридесет и девета ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Статут на Гаранционния фонд Чл. 519. (1) Гаранционният фонд е юридическо лице със седалище в София. (2) Гаранционният фонд може да се преобразува, прекратява и ликвидира само със закон. (3) При ликвидация на Гаранционния фонд след изплащането на задълженията му остатъкът от неговото имущество се разпределя между застрахователите пропорционално на вноските, платени от тях, с изключение на тези застрахователи, чиито задължения към ползвателите на застрахователни услуги са изплатени от обезпечителния фонд. (4) Гаранционният фонд е освободен от плащането на държавни и местни данъци и такси във връзка с извършването на дейността на фондовете по чл. 522, ал. 1, т. 1 и 2. Функции на Гаранционния фонд Чл. 520. Гаранционният фонд: 1. извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от неидентифицирано моторно превозно средство, когато виновният водач на моторно превозно средство няма сключена валидна задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз; 2. гарантира вземанията на увредените лица за отговорността, свързана с моторни превозни средства, които обичайно се намират в Република България, при условията и по реда на този кодекс при несъстоятелност на застрахователи, предлагащи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и/или задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, които застрахователи са със седалище в Република България или са от трета държава, регистрирали клон по Търговския закон в Република България; 3. гарантира вземанията по застраховките по раздел 1 от приложение № 1 при несъстоятелност на застрахователи със седалище в Република България или от трета държава, регистрирали клон по Търговския закон в Република България; 4. създава и поддържа Информационен център, който предоставя информация на увредените лица във връзка със задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз; 5. изпълнява предвидените в този кодекс функции във връзка с несъстоятелност на застраховател; 6. създава и поддържа електронна информационна система за оценка, управление и контрол на риска, в т. ч. за издаване на застрахователни полици по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз. Вноски в Гаранционния фонд Чл. 521. (1) Всички застрахователи със седалище в Република България и застрахователите от трета държава, регистрирали клон по Търговския закон в Република България, предлагащи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и/или задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, или застраховка по раздел I от приложение № 1, са длъжни да правят вноски в Гаранционния фонд в размер и по начин, определени съгласно този кодекс. (2) Застрахователите от държави членки, които предлагат задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и/или задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз в страната при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги, правят вноски във фонда по чл. 522, ал. 1, т. 1. Вноските се определят на същата база и при същите условия, както за застрахователите по ал. 1. Парични фондове на Гаранционния фонд Чл. 522. (1) Гаранционният фонд създава и управлява като обособени сметки:
(2) Фондовете по ал. 1 се създават и управляват разделно. Не се допуска плащането на задължения от единия фонд със средства от другия фонд. Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 6.79 Mb. Сподели с приятели:
|