Работна среща с представители на неправителствени организации

Споразумяхме се взаимно – отпада целият текст, както беше по Ваше искане.

Група десет – брадвата и марката в една и съща ръка. Считаме за промяна при условията за обединяване на дейностите по планирано маркирани и извеждане на сечите, продажбата на добита дървесина.

Проблемни текстове – § 67 от ЗИД на Закона за горите.

Ние § 67 вече го минахме и се споразумяхме. Това е последното, което имам записано. Колеги, ако може да уточните кой параграф сте имали предвид?

ПЕТКО ЦВЕТКОВ: Член 165.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, слушаме Вашето предложение.

ПЕТКО ЦВЕТКОВ: Имам принципен коментар върху промените в чл. 165, ако правилно казвам. В момента нямаме подробно разписано предложение, но принципът е: трябва да има текст, който да описва ясно и прозрачно как се случва това –предоставянето и даването на възможност на горските стопанства да извършват тази сеч, за да не се стигне до спекулации и да се стига до сеч, до хранилка на местните шефове на горски стопанства и по този начин и на политическите партии по места. Затова трябва да има яснота, а може би е добре, това е и удобен начин все пак още веднъж да се разгледат и становищата на браншовите организации в сектора. Те имаха доста забележки специално по този член. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ние сме обявили кръгла маса на 3 юли. Дотогава очакваме предложенията. Ако в момента Вие имате предложения в някаква посока, върху които да помислим конкретно, някаква процедура или прочее?

ПЕТКО ЦВЕТКОВ: Нямаме засега.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Нямате.

ИСКРА ФИДОСОВА: Тук е изчистено, махнато е „извън случаите по т. 4”. Проблемът и претенцията по отношение на редакцията на т. 5 ли е? Защото в основния доклад е записано, че тези до 30% са извън случаите по т. 4.

В допълнителния доклад, който сме гласували в Народното събрание, този текст е изчистен, че в тези „до 30” всички, които са преди това. Ако правилно разбирам, ако имате някакви притеснения, пак по самата редакция, защото ние това сме махнали „извън случаите по т. 4”. Може би по друг начин да се изпише, макар че за мен като юрист е ясно какво се има предвид и че тези до 30 включват всичко, тоест отделна точка. Ако идеята е да се редактира още веднъж – няма проблем.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Овчаров.

СВИЛЕН ОВЧАРОВ: Ще повторя позицията на браншовите дърводобивни организации. Те не искат в нито един момент и контролът, и сечта да бъдат в едно и също лице. Тоест, ако се провали търгът, държавното горско стопанство пък точно тези територии да сече. Не съм сигурен, но си спомням, че това им беше принципната забележка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз предлагам, така или иначе предстои такава среща, да не коментираме нещо, което лицата, които са го поискали, в момента отсъстват. Знам за какво става въпрос. Може би трябва да се помисли в посока кой ще извършва маркирането.

ЛЮБОМИР КОСТАДИНОВ: В крайна сметка може би тук екоорганизациите просто вдигат флагчето и сигнализират, че има проблем и напрежение по този въпрос. Добре е и от страна на изпълнителната, и на законодателната власт да се помисли за по-подробна уредба. Може би в този смисъл трябва да интерпретираме това становище. Добре ще е малко да се прецизират нещата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, съгласихме се с това! Ще обсъдим с лицата, които са го поискали и ще помислим в посока за текстове по отношение най-вече на контрола.

С това резюме от тези точки, колеги, моля, ако имате други текстове, тъй като се връщаме на останалия единствен некоментиран чл. 54 или по-скоро, по който не сме стигнали до споразумение.

Други няма – по това резюме всичко останало е свързано с уредбата на чл. 54.

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: В текста, който Ви дадохме има още една група нови предложения, които може би не е сега момента да ги обсъдим, но може би на следващата среща…

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Бих предложила да ги кажете сега.

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Това е в текста, който сега Ви дадохме. Това е текст-проект за редакция на спорни текстове по Закона за изменение и допълнение на Закона за горите. Това е в текста, който Любомир Костадинов Ви предостави и в него беше текст за, поправям се, не е даден този текст. Не става въпрос за ски пистите. Исках да кажа за охраната на частните гори и за проблема с …

Да, дали е допустимо да се обсъждат такива, или не, по-скоро Вие трябва да кажете. Но те са изключително съществени.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В обхвата на ЗИД е коментара.

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Добре, ще ги предоставим на следващия етап от процедурата в такъв случай. Даваме Ви ги, все пак да ги имате за информация, защото това са теми, които възбуждат голямо обществено недоволство, включително и сред производители на животинска продукция и така нататък.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Цветков.

ПЕТКО ЦВЕТКОВ: Ако може и едно становище от нас.

Тази работна група се събра със строго ограничено намерение да гледа само четири проблемни текста, свързани със сечта до 80%, свързани с поречията на реките и със сечта в частните гори до 20 дка и проблемният чл. 54 – за промяна предназначението на горските територии.

Умоляваме и законодателят в лицето на Комисията по земеделие и колегите, представители на протестиращите, да бъдем стриктни, да не излизаме извън тази договорка и да се правим на законодателен орган, и да започваме да разглеждаме абсолютно целия Закон за горите. Това е моят апел. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, колегите се съгласиха. Обсъждаме промените в обхвата на законопроекта.

ЛЮБОМИР КОСТАДИНОВ: Разбирам господин Цанов. Никой не се прави на законодател. Въпросът е все пак да се прецизират текстове и в рамките на процедурата, в която сме в момента, да имаме възможност да обърнем внимание на законодателя върху проблемни текстове. В този смисъл ще използвам възможността да обърнем внимание на § 69, чрез който се изменя Законйт за лова и опазването на дивеча. Там се изменя – в чл. 37б, ал. 2 има изразени опасения в обществото, че приходите ще постъпват отново в наемателите на тези дивечовъдни предприятия и ние обръщаме внимание на законодателя в тази светлина – че е добре този текст да бъде прецизиран и постъпленията да не отиват при тях, а да отиват в държавата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожа Фидосова иска да каже нещо.

ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря. По този текст имахме принципни различия и при нас затова и се наложи промяна с Допълнителния доклад. Там изчистихме две от темите по отношение на възможността за удължаване срока за ловуване. Подкрепям, което каза колегата и нашата парламентарна група ще оттегли подкрепата си за тази точка първа по отношение на постъпването на средствата и няма да подкрепи такъв текст за второ четене.

Така че тук със Закона за лова и опазване на дивеча мисля, че вече няма нещо спорно след изчистването и на другите два текста, които вече са гласувани и смятам за безспорни по отношение на сроковете и спорната точка първа в мое лице твърдо няма подкрепа.

Остава чл. 54.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Остава чл. 54, който е свързан със 73-ти.

Колеги, връщаме се на останалия практически последен и най-спорен момент – за режима за изграждане на ски писти и други съоръжения – чл. 54, свързан със чл. 73.

Останалите моменти ги приемаме за изчистени. Допълненията ще ги разгледаме, но по това, за което тръгнахме да се събираме, остана последното.

Слушаме Вашите становища и предложения.

Слушаме на основание на предната среща получени предложения от Ваша страна, какво е Вашето становище?

СВИЛЕН ОВЧАРОВ: На първо място, то е изразено и вече в новия текст, който днес разпространихме, ние предвиждаме конкретни текстове, а те са следните:

В чл. 54 да останат единствено горско-стопанските и горско- добивните дейности и да се разширят за някои мрежи, например нефтопроводи, топлопроводи и въобще обекти, които могат да бъдат приети пар екселанс винаги за обекти от национално значение. В никакъв случай ние не искаме да препятстваме подобни обекти и тяхното строителство в България.

Предвиждаме нов параграф 74а, където разписваме право на строеж по начин, както принципно бяхме описали в предишни становища. Тук предлагаме текст, който ако се поизглади, може да стане прекрасен вариант, който да обслужва както инвеститорите, така и да защитава природата.

Отново ще припомним нашата концепция на разделяне на дейностите, неприсъщите горски дейности в горите на два вида: такива, които увреждат значително природата, тоест свързани със сеч или изравяне, което също може да мине за строителство и, такива, които – не. Припомняме, че имахме процедура за право на ползване и наем, които не обслужват юридически процедури, обслужват дейности, които не включва сеч, строеж и изравяне, тоест унищожаване на местообитание от природни. В същото време и правото на строеж, който почти винаги включва такива дейности. Защото строителството е или изравяне по чл 147  137 от Закона за устройството на територията, а повече от 1 метър представлява строеж и всички строежи от първа до шеста категория също са строеж. Така че правото на строеж за нас е отделна процедура от правото на ползване и наем, защото то винаги включва някаква увреждаща природата стопанска дейност, а именно строителството. Затова ние сме го предвидили в този нов чл. 74а тук и моля да му обърнете внимание. Мисля, че той ще задоволи …

Сега ще го изчете Любомир Костадинов, но преди това да довърша коментара: той е направен така, че да обслужва всички инвеститори, тоест няма сектор на държавна помощ. Благодаря.

ЛЮБОМИР КОСТАДИНОВ: Създава се чл. 74а:

„Правото на строеж за изграждане на обектите по чл. 54, ал. 1, т. 6 и тези по чл. 73, ал. 1, точки 6,7 и 8 в горските територии държавна и общинска частна собственост се учредява за срок до 30 години. След изтичането на този срок, за който е учредено правото на строеж, построеният обект преминава безвъзмездно в собственост на:

1. държавата за обекти, изградени в горски територии и държавна собственост.

2. собственост на съответната община за обекти, изградени в горски територии и общинска собственост.

(2) Правото на строеж за изграждане на обектите по чл. 73, ал. 1, точки 6,7 и 8 се учредява след провеждането на търг по реда на:

1. Законът за държавната собственост за горски територии държавна собственост;

2. Законът за общинската собственост в горски територии общинска собственост.

(3) Търгът по ал. 2 се открива със:

1. заповед на министъра на земеделието и храните за горски територии държавна собственост.

2. Заповед на кмета на общината след решение на общинския съвет за горски територии общинска собственост.

(4) С акта по ал. 3 се определят началната цена и условията за провеждане на търга. Началната цена за провеждане на търга не може да бъде по-ниска от цената за учредяване право на строеж, определен по наредба по чл. 86, ал. 2.

(5) Инициативата за провеждане на търга за учредяване право на строеж за изграждане на обекти по ал. 1. може да бъде заявено от всяко заинтересовано лице (тук има до съответния орган по ал. 3). Органът по ал. 3 преценява целесъобразността по искането.

(6) Търговете по ал. 2 се провеждат отделно за всеки имот.

(7) След приключване на търга органът по ал. 3 издава удостоверение за резултатите от търга.

(8) Цената за учредяване право на строеж се заплаща в 3-месечен срок от влизане в сила на акта по ал. 7.

(9) Въз основа на влезлия в сила акт по ал. 7 и извършеното плащане по ал. 8 се сключва договор между спечелилия търга и министъра на земеделието и храните съответно кмета на общината. Договорът се вписва от заявителя, Службата по вписванията по местонахождение на имота, а копие от подписания договор се изпраща в Изпълнителната агенция по горите.

(10) Когато се учредява право на строеж по чл. 73, ал. 1, точки 6, 7 и 8 спечелилото търга лице по ал. 7 заплаща и такса за промяна предназначението съгласно наредба по чл. 86, ал. 2.

(11) Когато в резултат на промяната на съоръжението е необходимо рекултивация на терена, същата се извършва за сметка на лицето, в полза на което е учредено правото на строеж.

(12) Правото на строеж за изграждане обектите по чл. 54 ал. 8 се учредява на собствениците на обекти след заплащане на цена, определена по реда на наредба по чл. 56, ал. 4.

ИСКРА ФИДОСОВА: Колеги, това което предлагате, доколкото бързо можем да се ориентираме – чл. 74а, аз като гледам 98% от това, което ние сме приели в Народното събрание.

Пак обръщам внимание: имаше проблем, липсваше процедура по отношение на правото на строеж. Отстранихме го с Допълнителния доклад. Ако се движите по основния доклад, там този текст липсва. В Допълнителния доклад, който е гласуван в пленарната зала, цялата тази процедура е разписана и това, което слушам и гледам набързо, е почти напълно съвпадение. Само една нова такса има тук, което на пръв поглед ми струва, че е различно.

Ще Ви трябва малко време за процедурата, ние нямаме разминаване. Като слушам Вашия текст и това, което сме гласували, няма никаква разлика.

СВИЛЕН ОВЧАРОВ: Има някои малки разлики, които според нас са съществени.

На първо място, ние залагаме по-засилено срочността на това право на строеж. Тоест, какво се случва след изтичането на срока?

Второто нещо, ние го предвиждаме така, че да бъде съвместимо с изключването от горския фонд, за което ние настояваме. Това са двете малки разлики, които като текст изглеждат много малки, но са съществени според нас.

По този начин ние смятаме, че двете процедури не се изключват взаимно – може да се учреди право на строеж като изключиш от горския фонд, след което, по силата на закона той обратно става горски фонд. Освен това, ние предвиждаме какво се случва с пристройката – кой я премахва, или ако не я премахне, става собственост на собственика на земята, която е общината или държавата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.

Господин Цанов искаше думата.

ФИЛИП ЦАНОВ: Аз също искам да дам становището на нашата коалиция.

Ние сме категорично против и сме заявявали това нееднократно, против сме предложението на представителите на протестиращите и на адвокат Овчаров – да има възможност за промяна предназначението на горските територии. Ние настояваме горските територии, това което е достижение през последните 80 90 години, да си останат държавна собственост и така да бъде и за вбъдеще. Ще се мотивирам за това си становище.

Съгласно Закона за горите, горските територии са два вида: гори и незалесени горски територии.

Незалесените горски територии включват в себе си поляни, пасища, ливади, горски пътища, скални образования и други, а пък горите е ясно, че включват гори. Ние имаме много разнообразен релеф.

Както и предишния път каза господин Овчаров, при ски пистите има много малка, съвсем ограничена намеса в териториите, така че смятам, че е абсолютно недопустимо да се променя предназначението на земята за ски пистите, където има съвсем ограничена намеса, свързана малко с подпорни стени, евентуални дренажи, почистване и отводняване.

Същевременно същото се отнася в много голяма степен и за трасетата на лифтовите съоръжения. Лифтовите съоръжения са без контактни със земята, само на местата, където са петите и стълбовете и затова смятам, тоест ние смятаме, че по никакъв начин това не уврежда горската територия.

В световен мащаб е доказано, че лифтовите съоръжения са най-екологичният транспорт в планините и навсякъде в Европа и по света абсолютно ограничена е автомобилната намеса в горските територии. Това е изключително сериозен точно природощадящ довод.

В допълнение искам да кажа, че възможността да се променя статута на тези територии и да се урбанизират, та било то и за някакви 30-4- или 50 г, това е без значение, ще даде възможност да постави хипотетично въпроса: ако се появи някакъв голям инвеститор, това означава, че той на практика може да си купи горските територии и горите, които са високата част на българските планини. Това никога не е правено в историята на България! Предлагам да поема отговорността и сега това да не се случи! Отново ще заявя: ние сме категорично против промяна предназначението на горските територии и тяхната приватизация! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.

Госпожо Сандалска, ще Ви дам думата след това, тъй като колега поиска. Само госпожа Фидосова иска да каже нещо.

ИСКРА ФИДОСОВА: Извинявам се, искам да кажа много малко към това, което преди малко говорихме.

По отношение на процедурата искам да изчистим, за да не остане някакво съмнение и недоразумение. Това, което колегата Овчаров каза: и по отношение на срока, и по отношение на преминаването на собствеността върху тези постройки изрично сме разписали в ал. 4 на приетия текст в пленарната зала. Пак обръщам внимание: той е по Допълнителния доклад! Това, което казахте, че е разлика, разликата и спорът ни е, връщам се към колегите, които бяха на първите срещи, единствено в точките – кое ще отиде с промяна на предназначението, кое ще отиде в процедура с право на строеж. Всичко друго – това, което идвате като текст, това, което ние сме приели, напълно съвпада с изключение на тази нова такса.

В резюме остава всъщност пак да се върнем на въпросните точки и да видим къде можем да намерим баланса между едната и другата страна.

Извиняваме се, но в 11,00 часа имам Правна комисия, ще се присъединя допълнително пак.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.

Заповядайте, господин Ковачев, след това госпожа Сандалска поиска думата.

АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Искам да направя много важно уточнение върху нашия текст. В него ние предлагаме по отношение на съществуващи съоръжения, директно цитирам „стъпки на съществуващи лифтови влекове, които са обявени за търпими строежи по реда на ЗУТ до датата на приемане на този закон за тези съоръжения да може да се издават право на строеж, без промяна на предназначението”

Това е особено важно що касае изключително и казуса Витоша, където имаме такива стари съоръжения върху държавната публична собственост, които фактически в момента има действително затруднение да бъдат подменени с нови и за които това ще може да се реши без промяна на предназначението на земята под тях – те да могат да бъдат подменени с нови съоръжения, без да се променя предназначението на тази земя.

Де факто ние действително предлагаме облекчен режим, когато върху държавна публична собственост гори има частни съоръжения, те са нетърпими по смисъла на ЗУТ без промяна в предназначението да може да бъдат променяни и да се издават разрешения за строеж. Ние се съгласяваме, че наистина сегашният закон създава проблеми за подмяната на съоръжения с нови и предлагаме текст в тази посока.

Мисля, че четейки стенограмата от срещата с премиера имаше изказвания от негова страна, че такова е и неговото виждане, че това е необходимост. Мисля, че и цялото общество ще се съгласи, че е необходимо да има такива текстове. В крайна сметка това са заверени положения и нито инвеститорите, нито някой друг е виновен за това заварено положение. Затова ние предлагаме този текст и мисля, че никой не може да каже, че не е проявено разбиране в тази посока.

Категорични сме обаче, че строителството на новите съоръжения е строителство, включително и на ски писти. Нека всеки да види Закона за физическото възпитание – там ясно е записано какво представлява една ски писта. Не може да навлязат багерите в строителството на ски писта, не може да няма отводнителни съоръжения, не може да няма моделиране на терена, за да отговори на строгите изисквания на така приетия сега закон. Всеки знае как бяха направени ски пистите в ски зона Банско – там имаше до 3 метра насипи и изкопи, за да се моделира теренът. Това пар екселанс е строителство по ЗУТ.

Не може в момента за ски писта, която да отговаря на изискванията на този закон, да се мине без тези неща. Не може без отводнителните съоръжения, това е строителство. Защото тази писта няма да отговоря на никакви изисквания. Оттук насетне това става вече урбанизирана територия – това вече не е гора, това е строителство и никой не може да ме убеди, че когато Морените бъдат премахнати, когато торфищата бъдат пресушени, когато хвойните бъдат изсечени, това ще продължи да бъде ливада, пасище в предишния си вид. Това става една урбанизирана територия. Тя става по-урбанизирана отколкото в момента „Южния парк” между другото. Като биолог мога да отида и да опиша растителността в „Южния парк”. В Южния парк в момента има естествени растителни съобщества. На ски пистата няма да има Натура 2000.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.

По отношение на предложението за съществуващите лифтове и влекове – за стъпките, за режима, който предлагате, ние сме склонни да подкрепим. Ще се съгласим с това, щом е ваше искане, ваше разбиране и ваше становище.

По отношение обаче на редакцията – дали ще остане в т. 6, или юристите ще сметнат да се изведе в нов член, нека да го оставим на правните експерти, за да не вземаме предварително решение.

ПЕТКО ЦВЕТКОВ: Съвсем кратко пояснение за безлесните територии. Ако там не се налага подравняване, не е необходимо да се прави промяна на предназначението и се преминава автоматично към предоставяне право на ползване. Това е просто за илюстрация, за да няма спекулации с тази тема. Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.

Госпожа Сандалска, заповядайте.

НЕЛИ САНДАЛСКА: Благодаря, госпожо председател.

Аз присъствам за първи път, както знаете, на тези обсъждания и дебати във връзка със закона. Позволете ми да изразя едно искрено учудване по повод някои застъпени становища, като например това, което се каза, че от национално значение са електропроводи и други обекти от такова значение – и нефтопроводи и така нататък, за които господата биха изразили съгласие.

Мисля, че по-голямо национално значение от развитието на туризма и туристическата индустрия в България няма. Мисля, че всички сме наясно от факта, че това е и бъдещето на България. Това е отрасълът, който създава най-много работни места. Това е отрасълът, който поема безработицата. Това са все всеизвестни факти, които аз няма защо повече да ги акцентирам.

Освен това аз съм изненадана от смяната на ролята. Мисля, че еколозите не застъпват тезата за защита на природата в случая, в който искат промяна на предназначението. Ако това се урбанизира, ако това се изключи от държавния горски фонд и сложим този срок, който Вие казвате – 30 години, и след това да се върне. На кого да се върне, господа! Нали? Това, според мен, абсолютно е нон-сенс. Това не може да се случи!

Затова ми се струва, че ние трябва наистина да гледаме с едни други очи на развитието на туризма. Това се нарича устойчиво развитие и вие го знаете много добре. Ние сме в ХХІ век и има достатъчно практика на развитите страни като Англия, Франция, Италия, Германия, Швейцария, от които можем да почерпим всякакви примери.

Никой не твърди, че развитието на една дейност и навлизането на човешка намеса в природата, трябва да води до ликвидиране на тази природа. Даже, напротив! Това е новото, това е модерният подход. Аз мисля, че всички ние трябва да бъдем заинтересовани точно от такъв род дейност, от такъв вид подход към защита на това, за което сме се събрали тук. Защото всичко останало, наистина, ако се приеме, то би довело точно до това, от което господата се страхуват. Наистина се опасявам, че това ще се случи. Не можем да изключим нещо от парка и след това да го върнем на кого? И да го урбанизираме?!

Аз мисля, че именно това връщане, което искате – о’кей, след 30 години то трябва да се върне на този, който е собственика, защото правото на строеж – и то, принадлежи на този, който е собственикът на земята. Така че защо трябва да бъдем след това обсъждани на ниво Европа и Европейски парламент за неща, които са толкова ясни? Благодаря.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, госпожо Сандалска.

Господин Петров искаше да вземе думата.

ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря за това, че все пак участвам в този тип дискусия. Мисля, че тук бихме могли да изразим нашето становище във връзка със спорните текстове. Смятам, че реално проблемите се коренят в няколко групи въпроси.