Разтройство на динамиката и качеството на мисленето
Психични разстройства при зависимост към опий и опиеви производни(опиоидна зависимост)
Изтегляне 3.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.Психични разстройства при зависимост към канабиноиди(хашиш и марихуана)
- 5.Психични разстройства, предизвикани от зависимостта към халюциногени.
- 6.Психични разстройства, предизвикани при злоупотреба и зависимост от медикаменти.
- 7. Психични разстройства,дължащи се на злоулотреба с ксантени(кофеин)и никотин.
2.Психични разстройства при зависимост към опий и опиеви производни(опиоидна зависимост)Опият и производните му са познати на човека много отдавна(около 5 000 г. пр. н.е.) Най-напред е използван сок от мак за лечение на различни заболявания. Морфинът е изолиран за първи път през 1806г. от опиума.Първите данни за хероин са от 1874г.,а производството му започва през 1898г.През следващите години се утвърждава производството и на други групи опиеви производни,с което се увеличава възможността за създаване на по-широк кръг опиева зависимост. От съществуващите групои опиеви производни наркоманите у нас най-често използват Хероина,Морфина,Кодеина и Фентанила.Предпочитаният начин за приемане е венозният,защото ефектът настъпва най-бързо и се усеща най-силно.Хероинът е най-силно действащият опиоид. При острата интоксикация психичните разстройства се изразяват в еуфория(по-рядко дисфория и страх) с психомоторна забавеност и релаксация.Нарушени са вниманието и паметта. Употребата на алкохол,барбитурати или транквиланти по време на интоксикация с опиоиди може да засили и протрахира настъпилите психични разстройства. Според психичните разстройства,които се наблюдават при хроничната интоксикация,на преден план излизат личностовите промени,които по същество са много по –тежки в сравнение със соматичните увреждания.Зад фасадата на една диференцирана личност се открива болестно променения и непълноценен наркоман.Наркоманите стават все по-лабилни,свръхчувствителни,раздразнителни и лесно уморяеми.Много впечатляваща е рязката смяна на настроението –от пълна дезинтересованост и безразличие –към тежки и гневни реакции.На близките прави впечетление,че пациентите на моменти са апатични и разбити и след кратко време се появяват приповдигнати .,склонни към разговор и движение. Продължителната зависимост към опиоиди води до загуба на идеалите и интересите към живота и труда,загуба на чувството за дълг и коректност в отношението към околните,егоцентризъм и лъжливост.Моралните задръжки,самокритичността и чувството за социална отговорност намаляват и постепенно изчезват.Цялата активност в поведението на наркомана се изчерпва в набавянето на дозата.
Епидемиологичнитепроучвания показват,че около 6% от всички наркомани са зависими от кокаин.Кокаинът се приема през устата,чрез смъркане или пушене,както и венозно.В момента той е най-скъпата дрога. Към голямата група на психостимулантите,към които се създава зависимост,се отнасят още амфитамините,кофеинът и никотинът. Стимулантите предизвикват остри психични разстройства значително по-често,отколкото които и да било други психоактивни вещества.В повечето случаи клиничната картина прилича на манийно състояние или психоза,много наподобяваща параноидно -халюцинаторна или параноидно-катонна шизофрения. При хронично употребяващите стимуланти често се наблюдават повишена подозрителност или параноидни налудности на фона на ясно съзнание.Тези психози обикновено се развиват постепенно,макар че в редица случаи на еднократно вземане на много висока доза амфетамини ,психозата може да се развие остро и внезапно.Нейната клинична картина включва параноидни налудности,слухови и тактилни халюцинации и много нестабилно настроение,сменящо се понякога през няколко миняти .Чести са също така импулсивните действия.При около 15% от пациентите се наблюдават зрителни халюцинации и илюзии,при 12%-13%-тактилни халюцинации, при 4%-5%-олфакторни (мирисни) халюцинации с много неприятна миризма.Параноидните налудности са със заплашително съдържание и естествено ,на фона на изострено активно и пасивно внимание,ясно съзнание и импулсивност,често води до агресивни действия.В повечето случаи амфетаминовата психоза отзвучава спонтанно няколко дни след спиране на употребата ,като първо изчезват халюцинациите,а малко по-късно и налудностите.След като отминат психотичните симптоми,се наблюдава депресия,както и нарушения на съня при почти 100% от пациентите .При някои има остатъчни симптоми дори 1 година след острата психоза, макар че тези случаи са рядкост и винаги поставят въпроса за възможна коморбидност и наличие на независимо психиатрично разстройство. Депресиите са много чести и по симптоматика са практически идентични с ендогенните депресии,особено по време на абстиненция.Също така са чести паническите атаки ,така наречените „псевдо -инфаркти”.При пациентите се наблюдават повтарящи се стереотипни движения,много наподобяващи какатонията. Всички тези психични разстройства са преходни ,отзвучават за период от няколко седмици след спиране на употребата.
Известни са със своите психоактивни качества.При употреба на малки и умерени дози Предизвикват лека еуфория и релаксация.Уротребата на високи дози има халюциногенен ефект. В Китай и Индия дълго време марихуаната е използвана като лечебно средство за облекчаване на психическото напрежение и за подобряване на настроението. В Европа по-широко се употребява хашишът.Той е много по-силно действаща психоактивна субстанция от марихуаната Основните консуматори на канабиоидите са младите хора.В повечето случаи употребата на марихуана започва на 14-16 годишна възраст и продължава много години .Доста често младежи с неустойчиво поведение или личностови разстройства от експанзивен тип ,които употребяват марихуана ,бързо преминават към по-тежки дроги.По този начин се създава впечатление,че марихуаната ги е „ въвела „ към хероина. Хашишът и марихуаната могат да се пушат(смесени с тютюн),да се ядат,да се пият(запарки) и смъркат. В много изследвания са описани когнитивни нарушения като резултат от хроничната употреба на канабиноиди.Те се проявяват най-вече като промени в краткосрочната памет,усещането за време,разпределяемост на времето и концентрацията.Обикновено те отзвучават за няколко дни или седмици след спиране на употребата,но са описани случаи на тежки когнитивни нарушения,които продължават месеци и години . Описан е и т.нар.амотивационен синдром при хронична употреба на канабиноиди.Той се изразява в апатия ,намаляване на стимулите,стеснен емоционален диапазон,забавено мислене и нарушено целево поведение.Липсват,обаче убедителни данни,че тези поведенчески характеристики не са съществували преди началото на употребата на канабис. Особен интерес предизвикват психозите,които се развиват след хронична употреба на канабиноиди при някои индивиди.Описан е остър параноиден синдром със зрителни илюзиии халюцинации при еднократна употреба на високи концентрации от активната съставка.Поведението става нелепо,дезорганизирано,с епизоди на интензивен страх. Психозата продължава от няколко часа до няколко дни и ако продължителността й е по- дълга,по вероятно е да се касае за друго психиатрично разстройство,което да е било обострено от употребата на ТНС(делта-9-тетрахидроканабинол)В случаите на остра психотична реакция,пациентът се нуждае от психологическа подкрепа и наблюдение. Вредните последици от хроничната злоупотреба с канабиноиди се изразява в психологицен дискомфорт поради чувството за „провал” от неразрешаването на личните проблеми с използваната дрога,срам,отчаяние,чувство за безизходност,унизеност и апатия.При по-продължителна злоупотреба с по-големи дози може да настъпи трайна промяна на личността,която се проявява със загуба на интересите,равнодушие и същевременно повишена раздразнителност,слабост на задръжките и антисоциално поведение.
От втората половина на 20 век,след синтезирането на диетиламида на лизергиновата киселина,маскалина,псилоцибина,фенциклидина и други,нараства и практическото значение на злоупотребата с тях.Предполага се,че 2 до 7% от всички наркомани са зависими от халюциногени. По правило всички халюциногенни средства се приемат през устата,но кои от тях могат да се инхалират. В клиничната картина на острите интоксикации доминират разстройствата на възприятно-представната дейност-зрителни и кинестетични(лъжлив усет за движение), Халъцинации,дереализационни и депресонализационни преживяввания.Възприятно-представните разстройства имат фантастичен характер,а настроението е повишено. Интоксикираният с халюциногени се преживява като участник в тези ярки сцени,които могат да бъдат придружени от силен страх или от радост,удоволствие,щастие.Така напр. При концентрации на LSD от0,5-2,0 мг./кг. Се предизвиква сънливост,замаяност,а по-късно еуфория и спорадични халюцинации,продължаващи 6-12 часа.При Екстази интоксикацията се изразява в еуфория,усещане за общност и близост с други хора,прилив на енергия.В редица случаи се развиват панически състояния и флуктуи-ращо настроение с преобладаваща тревожност.При употребата на Мескалин халюцинациите обикновено се проявяват като различни светлини с много ярки цветове и продължават от 1 до 6 часа. Някои относително специфични особености се наблюдават при злоупотреба с фенциклидин\PCP\ Той се приема като дрога по избор за промяна на съзнанието.Твър-ди се ,че той е дрогата на бъдещето. Психозите се развиват при около 15-20% от употребяващите фенциклидина.Те манифестират с остра параноидно-халюцинаторна симптоматика(предимно зрителни халюцинации),тежка ажитираност и враждебност.Наподобяват ендогенните психози от шизофренния кръг.В повечето случаи психозата продължава 3-4 дни,но може да има затегнат ход и да продължи около 30 дни. При около 25% от пациентите се развиват делирни симптоми,много сходни с алкохолния делир,но с определено по-изразена агресивност в поведението.Делирната симптоматика отзвучава за 24-36 часа,след което ,при повечето пациенти се отбелязват изразени паметови и интелектуални смущения ,лека дезориентация и импулсивни гневни изблици.Тези симптоми могат да продължат седмици и месеци. PCP придизвиква тревожно- страхови симптоми при голям брои от пациентите,като при тях също така има изявено агресивно поведение.Симптомите обикновено отзвучават спонтанно за няколко дни. Към халюциногените могат да бъдат отнесени и летливите вещества ( разтворители или аерозоли)Най-широко се използват ацетон,толуол,бензин и халогенен въглеводород. Употребяват се главно от деца от 7 до 15 години,предимно от бедни семейства.Инхалантите се използват чрез вдишване с помощта „тръбички”,напоени парцали и т.н.Опиянението продължава около 35-40 минути.Психологичните и психиатрични симптоми са в голям диапазон-от обърканост,понякога с откъслечни халюцинации,до дълбока кома.В резултат на хроничната употреба при много пациенти се развива дифузна енцефалопатия с тремор,неустойчива походка и скандирана реч. Настъпва деменция , придружена от халюцинации и налудности.Тази симптоматика може да продължи неопределено дълго време,понякога без оздравяване дори години след спиране на употребата на инхаланта.В началото ,вследствие на възбудата и еуфорията интоксикираните са склонни към импулсивни и агресивни действия,включително и към самонаранявания.По-късно пациентите са отпуснати,забавени,сънливи.Може да настъпи ступор и кома. 6.Психични разстройства, предизвикани при злоупотреба и зависимост от медикаменти.Това са легални фармацевтични продукти,продавани свободно или само с лекарско предписание.През последните 20-30 години злоупотребата с тях зачести.Това са някои Хистамино-съдържащи препарати(сънотворни и антиалергични средства),аналгетици и препарати за контрол на теглото. Употребата на високи дози антихистаминни препарати в комбинация с алкохол или с опиатни вещества предизвиква халюцинации и обърканост. При злоупотреба с препарати за контрол на теглото са описани остри психози. Завишената употреба на антихолинергични препарати предизвиква еуфория,стимулация и усещане за улеснени социални контакти.Понякога се развиват делирни психотични картини,които много приличат на алкохолен делир и при които една от клиничните особености са зрителни халюцинации в ярко жълто ,а понякога-само жълти петна. При хроничната употреба на анаболни стероиди се наблюдава еуфория,както и висока честота на депресивните разстройства,с преобладаваща тъга,чувство за вина и тежка инсомния.След повтарящи се интоксикации са описани случаи на параноидни психози с подчертана агресивност.В повечето случаи тези синдроми отзвучават спонтанно след спиране на употребата . 7. Психични разстройства,дължащи се на злоулотреба с ксантени(кофеин)и никотин.Употребата и злоупотребата с тези две вещества вероятно е най-разпространената в света.Всяка година светът използва над 2 милиарда килограма кафе.Приблизително 85-95% от възрастното население по света пие напитки,съдържащи кофеин. Ефектите от кофеина приличат на тези на амфетамините ,макар да са значително по-леко изразени.Изследванията показват,че при над 50% от хронично употребяващите кофеин се наблюдава покачване на толеранса и наличие на леки и средни абстинентни явления.Те се проявяват с главоболие,лесна уморяемост,прозяване и гадене.Голяма част от хронично употребяващите кофеин споделят,че периодически надхвърлят обичайната за тях дневна доза и им се налага да правят усилие ,за да контролират употребата. Предозирането с кофеин е изключително рядко,тъй като това вещество има много висок праг на поносимост.Токсичните ефекти на веществото са свръхактивност,тревожност,световъртеж,звън в ушите,обърканост,които могат да се наблюдават при употреба на много високи дози(5-10 г.,което приблизително е еквивалентно на 100 чаши кафе) Високото кръвно налягане и тахикардията с екстрасистоли също могат да представляват сериозен здравен проблем. Психозите при употребата на кофеин са много редки и в повечето случаи става дума за преходно психиатрично заболяване,чиито симптоми са били засилени от кофеина.`` Употребата на никотин също има много дълга история.За него се споменава в надписите върху камъни от епохата на маите,преди повече от 2000 години.Никотина е употребяван масово от племената в Северна,Централна и Южна Америка,предимно под формата на пушене и дъвчене на листата на тютюн. В наши дни разпространението на тютюнопушенето,както и разстройствата причинени от него имат водещо място. Никотинът е уникално вещество,заради това,че притежава клиничните ефекти на стимулантите и депресантите в зависимост от часовете на деня.Сутрин,в началото на деня ,никотинът има въздействието на стимулант.През втората половина на деня,особено привечер,никотинът притежава леко седативно действие. В повечето случаи ,употребата на никотин започва на 12-14 годишна възраст и почти винаги това става под влиянието и натиска на средата .По-късно продължава,заради стимулиращите му ефекти ,а още по-късно,когато зависимостта е формирана,за да се избегнат неприятните абстинентни явления.Зависимостта се формира бавно,от няколко месеца до няколко години ,по-бързо в случаите ,когато родителите или хора от близкото обкръжение пушат. Изследванията сочат,че почти всички пушачи са правили многократни опити да контролират или да прекратят пушенето,но само 2,5-4% от тях са успели да спрат за 5 и повече години .Около 50% от пушачите успяват да постигнат краткотрайни ремисии-от 2до 3 месеца,след което повечето от тях рецидивират.Спирането на употребата на никотин е особено труден процес.Всеки опит за спиране или намаляване на пушенето предизвиква развитие на абстинентни симптоми още през първите часове.Наблюдава се общ дисомфорт,силно влечение,раздразнителност,тревожност,трудности в концентрацията,слюноотделяне.Интензивността на симптомите нараства през първия ден,достига максимума към 3-4 дени може да продължава седмици и месеци с бавно намаляване.Описаните явления са абстинентни симптоми на формирана зависимост от никотин Особен научен интерес предизвиква комбинацията между пушене и алкохолизъм.Над 80% от алкохолно зависимите са също така зависими от никотин.Ал-кохолно зависимите пушачи много по-трудно спират употребата и на двете вещества в сравнение с алкохолно зависимите ,които не пушат или зависимите от никотин без алкохолна зависимост. Най-голямо разпространение след тютюнопушенето има Алкохолната зависимост(хроничен алкохолизъм,алкохолна болест) Броят на алкохолно болните сред населението трудно се определя.Много от тях скриват заболяването си ,а други не го осъзнават и не се приемат за болни.От друга страна ,зависимостта не винаги се разграничава от случайното(битово) пиянство,от опасната и вредна употреба. В малки количества алкохолът най-често активира жизнените и психичните процеси,а в значителни –нерядко обуславя неспокойствие и възбуда ,която сравнитилно често довежда до словесна или физическа агресия.Консумацията на прекомерни количества може да причини ограничение на активността,сънливост,заспиване и кома. Алкохолната интоксикация (обикновеното)алкохолно опиване най-често е неусложнена.Усложненото алкохолно опиване се изразява в тревога,неспокойствие,което понякога се трансформира в необуздана възбудаВъзприемането на околната обстановка е неадекватно.По-често е у алкохолно болни с психоорганичен синдром ,у психопатни и дефектни личности и у прекарали мозъчни увреди.Описва се и патологично алкохолно опиване,при което след незначителна алкохолна консумация се разгръща психотично поведение с налудни интерпретации,халюцинации,илюзорно възприемане на действителността. Хроничната злоупотреба с алкохол довежда до развитието на т.нар. Корсакова психоза Тук най-съществено е увреждането на фиксационната памет-лицето е в състояние да повтаря чутото и видяното,но веднага го забравя.Заучаването на нов материал е почти невъзможно.Налице е амнестична дезориентация.Незапомнянето на текущите събития представлява антероградна амнезия.Хроничната злоупотреба с алкохол води до трайна промяна на личността с патологично развитие.Поведението придобива антисоциален облик.Настъпва трайно интелектуално снижение на паметта,което неусетно може да се задълбочи и да прерастне в алкохолна деменця.
Известно е ,че над 70% от алкохолно зависимите са едновременно зависими и от никотин;При над 50% от зависимите от кокаин има данни за злоупотреба или зависимост от алкохол;Типична е и злоупотребата с бензодиазепини при алкохолно зависимите. Няма сигурни данни за разпространението на наркоманиите в различните страни на света.Предполага се ,че понастоящем в света има 38 милиона наркомани,от тях около 650 000 живеят в Западна Европа. По-голяма част от злоупотребяващите с дрогаи са мъже,но напоследък много бързо нараства броят на жените. Наркоманиите са болестно състояние,а не само дезактивирано поведение.Те трябва да се лекуват ,като лечението трябва да бъде комплексно:съчетаване на медикаментозно лечение,психотерапия и рехабилитация. При работа с наркомани са необходими следните качества:професионализъм,яснота,откритост,точен регламент по отношение на режим,дози и време,безусловна подкрепа,твърдосттърпение и годност да се понасят разочарования.
1.Тодор Станкушев , Георги Арсенов ,Георги Ончев ,Валентин Акабалиев - „Практически подходи при лечението на наркоманиите”-1995 г.
„СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ КАТЕДРА ПСИХОЛОГИЯ КУРСОВА РАБОТА По психопатология На тема ПСИХОПАТОЛОГИЧНА СИМПТОМАТИКА В ДЕТСКО-ЮНОШЕСКАТА ВЪЗРАСТ Изготвил: Мариела Сиянова Дамянова Специалност „Психология” Фак. №0948 2008 г.
Психогенното въздействие се осъществява във взаимодействието на външния фактор и индивида.Факторът носи определено предметно съдържание,което освен с обективната си страна е заредено и със сигнално значение за дадения индивид.Всеки индивид е сплав от исторически установена характеристика на психогенни, характерологични и вегетативно-соматични качества и от "физиологичния фон" по времето на актуалната психогенна ситуация. От значение е и преумората, изтощението на централната нервна система, но то само не определя заболяването, а единствено в контекста на психогенния механизъм. Съвременният свят - във всичките му социално-групови и възрастови параметри,е все повече атакуван от масовото разпространение на неврози,психози и психопатии. Това налага с особена острота научното изучаване на тези болестни състояния- важна предпоставка за успешното им преодоляване. Ефективността на борбата с тях е в правопропорционална връзка с ранното им разкриване и овладяване. Психопатологията на детско-юношеската възраст е изцяло зависима от процеса на развитието. През онтогенезата на развитието на отделните функции следва определена закономерност и последователност при здравия организъм независимо от някои индивидуални варианти. Болестотворни фактори, действащи през различните периоди на формирането, могат да разстроят нормалния ход на развитието, доведат до спиране, задръжка /ретардация/ или отклонение/патологично развитие/. Това отклонение засяга или отделна функция /напр. говор, моторика/ ,или общото психично развитие /олигофрения/, или страни от характера /характерови отклонения/. Степента на зрелост в даден момент определя възможностите за функционалха организация и оттам формите на поведение и реагиране при здраве и при болест. Всяка възраст има определен диапазон от възможности за психопатологично реагиране при неблагоприятни въздействия на средата. Той зависи от биологичната зрелост, от диюостигнатата степен на оформяне на отделните психични функции, от кръга на междуличностните отношения, в които детето встъпва в дадена възраст, и от социалните изисквания към него. Някои процесни заболявания, единни по своята нозологична същност за всички възрасти, получават през детско-юношеския период характерна "възрастова патоморфоза". През всяка възраст най-раними се оказват тези функции, които са в процес на най-интензивно развитие /в първите месеци-храненето, към третата година- речта, към седмата година- фината моторика, в пубертета- овладяване на инстинктите и влеченията. В първите години на живота, когато психичните функции не са още развити и не могат да се разгърнат сложни сложни психопатологични реакции спрямо психотравмиращите въздействия, се отбелязва подчертана тенденция за "соматизация" на реакциите, и то също към тази функционална система,която е в процес на най-интензивно формиране /храносмилане, дишане, контрол на сфинктерите и пр./ Болестните процеси в детството се разгръщат по начало с по-голяма разрушителна сила, тъй като засягат организъм, незавършил своето развитие. От друга страна обаче, биологично заложената тенденция към по-нататъшното развитие дава по-широки възможности за компенсация на дефектите. РАЗСТРОЙСТВА НА ПСИХОМОТОРИКАТА Болестните процеси, които разрушават анатомичните системи, осъществяващи движениятя, водят до моторни разстройства, които са предмет на изучаване от страна на неврологията /парези, парализи, координационни разтройства, хиперкинези/. По-междинно място заемат разстройствата на праксиса /апраксии/ и разстройствата при увреда на челния дял. Психиатричните разстройства на моториката се отнасят до отклонения в нейното съзряване, функционални /психогенно възникващи /разстройства на двигателната дейност и разстройства на моториката при психотични състояния. Синдромът "моторна незрелост"/моторен инфантилизъм/ се характеризира с обща несръчност на волевите актове, с недостатъчно овладяване на синхронното участие на групите мускули в тях, с множество излишни синкинезии. Синдромът на хиперактивност /психомоторна лабилност/ е характерен за детството и пубертета. Състои се в непрестанен стремеж към движение. Действията са импулсивни, незавършени,постоянно изменящи се. Често преминават в агресия и разрушение, за които детето веднага след това съжалява. Непрестанното двигателно неспокойство прави децата неспособни да се включват не само в учебния процес, но и в игри. Настроението е лабилно, постъпките се ръководят от моментните желания, без да се спазват ред, дисциплина или забрана. Това поведение поставя детето неизбежно в конфликт със семейната и училищната среда, което неминуемо засилва агресивността му, като тя става вече и форма на протест. Друг път детето остава напълно безразлично към отношението на околните. Синдрома се обяснява със слабост на кората и преобладаване на подкорието. Това е физиологично явление през известни възрастови периоди, но при увреждане на кората остава като патологично явление и през по-късните преходи на детството. Подобно разстройство в поведението може да възникне и по психогенен път. Тогава обаче в голяма степен постъпките са породени от ситуацията, а афективните нагласи и агресията са конкретно насочени и имат характер на протест. Смята се, че синдромът е характерен за възрастта между 3 и 15 години, като най-интензивната му изявеност съвпада с встъпването в училище. Към функционалните /психогенно възникващи/ разстройства на психомоториката се разглеждат тиковете - непроизволни, внезапни, стереотипни двигателни актове, които се повтарят в неравномерни интервали. Най- често те засягат мимичната мускулатура- мигане, отклоняване на очните ябълки, повдигане на веждите, мръщене, гримаси с устните и пр. Могат да обхващат шията /поклащане или отмятанена главата/, раменете и крайниците /повдигане на раменете, различни движения с ръцете/. Към тиковете се отнасят и внезапните актове под формата на рязко изпускане на въздух с шум, издаване на звуци, покашляне и пр. В първата година на живота детето извършва много неорганизирани движения, които са нормален етап в развитието на психомоториката. Някои от тези движения то може да започне многократно и те се задържат до по-късен възрастов преход- клатене на главата, търкане на крачетата или игра с някои части на тялото - смукане на палеца, въртене на косата, пипане на половите органи. Механизмът, по който тези действия се фиксират, вероятно е удоволственият. Децата ги възпроизвеждат, за да предизвикат отново проприоцептивните усещания, които ги съпровождат и които носят приятна емоционална оцветеност. Така действието се превръща в патологичен навик. По-сложен по произхода си навик е трихотиломанията- непреодолимо желание да се скубят космите, най-често на главата, при това децата най-често отричат, че скубят произволно косата си. Гризането на ноктите е също натраплив навик. Може да се съпровожда от други разстройства в поведението. Патологичните навици най-често отзвучават спонтанно, при изградено правилно отношение от страна на родителите. Кататонният синдром със своите две разновидности- кататонен ступор и кататонна възбуда, може да се включва в клиничната картина на шизофренията във всяка възраст. Той следователно не е възрастово специфичен, но има някои особености в проявите през детската и юношеската възраст. В ранната детска възраст са възможни периоди, през които децата лежат вцепенени в ембрионалноподобна поза, откажат да приемат храна, проявяват негативизъм при опит да се наруши неподвижността им /променим ли позата им, те се връщат отново към нея или обратното - имат елементи на восъчна гъвкавост и автоматична подчиняемост/, имат мутизъм и дори задръжка на урината. Обикновено тези епизоди са кратки. В детството синдромът се проявява в безсмислено двигателно неспокойство, като движенията се повтарят и имат характера на странни импулсивни действия,съпътствани понякога от речеви разстройства. Децата бягат от стена до стена, размахват еднообразно ръцете си, подскачат, клатят се, въртят някакъв предмет, подвикват, бърборят, повтарят отделни срички. В пубертета катонният синдром е по-близък до този на възрастните- извънредна лабилност, променливост на проявите. РАЗСТРОЙСТВО НА ХРАНЕНЕТО Детето се ражда с изграден рефлекс за сучене, което осигурява съществуването му. Първите условни връзки, които то създава, се отнасят също до храненето. Първият обект от света, който опознава, е този, който осигурява храненето- майката или нейният заместник. Чрез тази функция детето влиза и в първото междуличностно отношение. Този факт обяснява възможността детето да получи чрез него и първите си психотравми. Така се появява анорексията /безапетитие/ - прекалената точност от страна на майката /за часовете на хранене, количеството, бързината на поемането/, грубото отношение и недобре подбраната храна свързват самия ритуал на храненето с отрицателни емоции и водят до разстройство на апетита. Детето свързва храненето с получения вече неприятен опит и то става нежелано за него- не гълта храната, държи я е устата, оставя я да изтече или се съпротивлява, блъска лъжицата, плюе, повръща храната. В пубертета се касае за упорит отказ от храна и стремеж към отслабване. Детето си налага да гладува поради реално напълняване и забележки от останалите деца по този повод. Предимно засегнати са момичетата / вземат очистително, предизвикват повръщане/. Постепенно се стига до истинска кахексия, придружена от отпадналост, потиснато настроение или апатия. Наред с кахексията настъпват аменорея, тежка обстипация, трофични изменения на кожата и космите, акроцианоза, анемия. Соматичните симптоми са вторични, в резултат на кахексията. Ако не се вземат мерки, се стига до заплашващо живота състояние. Понякога се наблюдава период на неконтролирана булимия- "рухват" мощните забрани за поемане на храна и се поглъщат огромни количества, най-често еднотипна храна и организмът бързо натрупва подкожна тлъстина. Това води до нарастваща тревожност, безпомощност и отчаяние- търсят се начини за бързо отслабване чрез повръщане, клизми, лаксативни средства. В стремежа към отслабване може да се види протест срещу физическите промени, настъпващи в пубертета. С тях се бележи краят на детството. Трудно обясним патогенетично е синдромът "пика" - стремежът да се поглъщат неща, които не са за ядене - тебешир, креда, въглища, мазилка, пръст, сапун. Възниква в състояние на фрустрация.
Сомнамбулизъм. По-разпространен е при момчетата. Появява се най-често около 7-8 год.възраст. Детето става по време на сън и извършва подредени автоматизирани действия, които са напълно безсмислени за момента. След минути до половин час се връща в леглото, сам или се оставя да го сложат да легне, като продължава да спи. На сутринта има амнезия за пристъпа. РАЗСТРОЙСТВА В КОНТРОЛА НА СФИНКТЕРИТЕ Когато детето не може да контролира волево изпразването на пикочния мехур, въпреки че е навлязло във възрастта, в която има достатъчна физиологична зрелост за това /над три години/ и няма органични увреждания, говорим за енуреза. Тя може да бъде нощна, дневна и съчетание от двете. Най-честа е нощната. Енурезата е първична, когато детето изобщо не е успяло да установи волев контрол над дневното или нощното уриниране, или вторична, когато то е имало изграден траен навик за чистота, който се е разрушил. При вторичната енуреза ясно изпъква значението на психотравмените преживявания- раздяла или загуба на близък, разочарования, семейни проблеми и пр. Чрез енурезата, която в случая се явява форма на регрес в поведението, детето се приравнява към малкото братче или сестриче, за да получи същата грижа и внимание. Разстройството, особено когато продължава и през училищната възраст, създава у децата чувство на срам, на малоценност, непрестанно тревожно очакване на повторението му. Дневната енуреза най-често се среща при емоционални и активни деца,които участват с особено увлечение в игрите, така че не усещат навреме дразненето на напълнения мехур. Енкопреза се нарича непроизволната дефекация при деца на възраст над 2- 2 и половина год., които нямат данни за увреждания на нервната система или друго органично заболяване.Както при енурезата, има първична и вторична енкопреза. Дневната е по-често срещана и засяга предимно момчетата. РАЗСТРОЙСТВА НА СЕКСУАЛНОСТТА Онанизъм /мастурбация/-предизвикване на сексуална възбуда и сексуално удоволствие, като индивидът сам чрез различни действия дразни ерогенни зони на гениталиите. В ранното детство мастурбацията се фиксира като един патологичен навик поради удоволствените усещания, получени при случайно раздразване на половите органи. По време на мастурбация има редица вегетативни прояви- зачервяване,изпотяване,ерекция. Детето има разсеяно-унесен вид. Често склонни към онанизъм са склонни деца, които са оставени дълго сами, лишени от ласка и афективна връзка с околните. Вонанизма те намират занимание, удоволствие и утеха. При неправилно отношение на родителите към патологичния навик се прибавят невротични надстройки. Онанизмът с основание може да буди тревога, когато е ексцесивен, нескриван, извършващ се без да се съблюдават някакви норми на поведение и срам. Това се среща при юноши, прекарали травми и енцефалити с последвали груби разстройства на влеченията, а в редки случай бележи началото на пубертетна шизофрения. Ранен пубертет /преди седем години при момичетата и преди девет години при момчетата/. При снизен интелект и намалени задръжки са възможни безизборни сексуални агресии. Често заболяването води до промяна на характера с прояви на дистимия, дисфория, изолиране от света, потъване в преждевременни за възрастта интереси или до прояви на неспокойство, гневни избухвания. Това може да е реакция спрямо особеното положение, в което детето е поставено. То не може да намери мястото си в колектива, чувства се различно по своя физически вид от връстниците си. В пубертета за известно време настъпва едно изравняване, но след това остават по-дребни на ръст и диспластични по вид. Така ранният пубертет поставя детето пред редица психотравмени ситуации. Забавен пубертет. Децата имат обикновено изразен физически и психически инфантилизъм в сравнение с връстниците си. Това ги отделя от другарската среда,създава им чувство за малоценност. Отклонение в обектното насочване на сексуалния нагон. Голяма част от сексуалните перверзии възникват в пубертета- хомосексуализъм, трансвестицизъм, воайорство. Огрубяване и засилване на нагоните след органични мозъчни увреди улесняват развитието на содомия, ексхибиционизъм, педофилия, садизъм. Накрая в много случаи перверзията се формира по механизма на създаване на патологична условна връзка. Този механизъм се разкрива при много младежи с хомосексуализъм, фетишизъм, мазохизъм и пр. РАЗСТРОЙСТВА НА ВЛЕЧЕНИЯТА, СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ И ПОВЕДЕНИЕТО Разстройства в овладяването на влеченията и произтичащите от това нарушения в поведението и социалната адаптация могат да настъпят при следните обстоятелства: 1. Болестна усиленост на увлеченията. /Поривите стават неовладими, стига се до тежки извращения, несъвместими със социалната среда./ 2. Липсващ възпитателен авторитет. /Когато поведението на самите родители е противоречащо на морално-етичните и обществените норми, детето няма от кого да възприема и изгражда правилна социална адаптация, няма с кого да се идентифицира./ 3. Протестни реакции. /Детето,особено юношата,може чрез абнормното си поведение да протестира срещу обществото, в което живее,в т.ч. микросоциума на семейството, да отмъщава за това, че е лишено от обич, радост, сигурност и признание, че е отблъснато, пренебрегвано, нежелано, несправедливо оценено./ 4. Неразрешими личностови конфликти. /Чрез импулсивните действия се търси всъщност разрешение на конфликта./ 5. Дромомания/скитничества, бягства/. В училищната възраст детето бяга от дома и училище, защото не може да отговори на училищните изисквания/ и поради органично или психогенно обусловено разстройство на поведението/, страда от непрестанни неуспехи, не е прието топло от другарската среда, бягат от източника на неприятни изживявания към забавленията на играта и пр. След това поради страх от наказания не се завръща в къщи, а продължава да скита, докато го открият. В пубертета бягствата са особено чести, поради стремеж към самостоятелност, себеутвърждаване и свобода, отричане на авторитети, възхищението от силата и геройството, увлечението по новото и тайнственото, протестни бягства,като средство за нерешим конфликт и пр. Деца с мозъчна увреденост и разстройства на поведението тръгват без цел и посока, скитат до изтощение в студ, глад и лишения, спят където намерят и това продължително скитничество ги тласка към асоциални действия. Пиромания. Това е патологичен стремеж към подпалване. Разстройството се среща рядко. Касае се най-често за болни от енцефалопатия, които имат и други разстройства във влеченията. Понякога подпалването е свързано със сексуално удоволствие. Много рядко е проява на протест. Кражби. Често при по-големи деца трябва да преценим какво и защо е откраднато. Понякога взетият предмет крие особен символичен смисъл. Токсикомании. Системното поемане на определени вещества, при което се стига до привикване, физическа или психическа зависимост и при някои води до тежки абстинентни явления, които могат да подтикнат детето към самоунищожителни актове. Хебоиден синдром. Основните разстройства се състоят в засилване, разголване и извращение на влеченията, съчетани с емоционално охладняване и загуба на висшите социални чувства. Поведението на болните се владее от хладна агресивност насочена към най-близките или /при по-големите/ проявена в асоциалност с по-широк обхват. Заострят се сексуалните влечения при липса на чувство за срам /онанират пред родителите си, говорят цинизми, проявяват ексхибиционистична наклонност, измъчват животни, изпитват удоволствие от страданията на малки деца, на безпомощни старци, на близките си, не се гнусят от мръсотия, не се къпят, обличат се странно, някои показват дромоманна или пироманна склонност, лесно се увличат в алкохолна злоупотреба/. Ранни прекурсори на синдрома могат да се наблюдават и далеч преди пубертета. РАЗСТРОЙСТВА НА ВЪЗПРИЯТНО-ПРЕДСТАВНАТА ДЕЙНОСТ Характерното за детската възраст преобладаване на сетивно-образното над абстрактно-логическото познание, на първата сигнална система над втората дава отражение върху възприятно-представните процеси. Ейдетизъм е състояние,при което представите се оживяват до степен на възприятия , т.е. състояние на извънредно жива представност и е нормално за детската възраст. Не по-малко тези физиологични особености дават своето отражение и в патологията. Синдром на патологична фантастност. Установява се най-често у деца с чери на инфантилизъм и незрелост в поведението. У тези деца се наблюдават несъответно за възрастта им ексцесивно фантазиране, често при повишена внушаемост, неустойчивост в общото поведение, склонност към собствена значимост, израстваща нерядко от чувство за малоценност. В патологичните фантастни преживявания най-често се долавят неосъществени желания и стремежи, Халюцинации. Характерно за детската възраст независимо от нозологичното естество на заболяването е преобладаването на зрителните халюцинации. Приема се, че до пет годишна възраст халюцинаторни изживявания не се наблюдават. Поради недостатъчния словесен отчет и поради характерните за детската шизофрения промени и регрес в развитието на речта за халюцинаторните изживявания често съдим по общото поведение на детето- страхова напрегнатост, тревожно вглеждане в една точка, внезапен израз на ужас/ детето крещи, крие се и бяга, вкопчва се в първия срещнат, търсейки помощ и т.н./. В по-късната възраст се наблюдават и тактилни и слухови халюцинаторни изживявания, вкусовите и обонятелните са твърде редки. Псевдохалюцинации. По-чести са зрителните псевдохалюцинации при състояние на преумора, при различни инфекциозни заболявания и интоксикации, без да бъдат белег на някакво психично разстройство. Слуховите псевдохалюцинации се срещат сравнително рядко, предимно в пубертета. РАЗСТРОЙСТВА В ЕМОЦИИТЕ Детски страхове. Смята се,че първата страхoва реакция е т.нар. осеммесечен страх- детето познава вече родителите си и ако види не тях, а непознат човек- реагира със страх. Такива страхове са фазово специфични, но не още патологични. Хипохондричните страхове /от несъществуващо телесно заболяване/ могат да бъдат само едно преходно опасение, да се превърнат в доминиращо преживяване, в натрапливост или да се включат в съдържанието на налудните идеи. Пубертетната възраст е особено предразполагаща към изграждане на хипохондрични синдроми както в рамките на психогенните заболявания, така и при ендогенните психози. Фобии /натрапливи страхове/ могат да се формират доста рано - страх от мишки, от кучета, от гръмотевици, от гълтане след задавяне и пр. За пубертета е характерна дисморфофобията /опасение, че някоя част от тялото им е неправилно оформена/. Синдром на раздразнителна слабост. Бързопреходен, но може да се фиксира като трайно разстройство при неправилен педагогически подход. След телесни боледувания децата често проявяват особена капризност, сензитивност, раздразнителност, бързо преминаващи в плач, следван от обща умора и изчерпване. Еуфория и дисфория /недистантно, глуповато закачливо-весело настроение и мрачно, злобно напрегнато настроение с готовност към агресии/. Депресивните реакции в ранното детство се проявяват предимно със соматични симптоми, понякога съчетани с прояви на протест. По-късно може да се проявява с плахост и плачливост, с двигателна потиснатост, мутизъм или с агитираност. Депресията може да се появи и в регрес на поведението с възвръщане на някои навици - смучене на палеца, трихотиломания, или да се появят енуреза, енкопреза, онанизъм. През пубертета депресивната реакция се приближава по клинични прояви до тази при възрастните - главоболие, потиснатост, мрачни мисли и опасения. Маниино-депресивна психоза - бързопреминаващи една в друга краткотрайните фази на меланхолния и манииния синдром /след 10-12 годишна възраст/. РАЗСТРОЙСТВА НА РЕЧТА Могат да се разделят на:1.разстройства в развитието на речта- релативно забавен говор, логопатии, изоставане поради интелектуална недостатъчност; 2. функционални разстройства на речта- мутизъм/ внезапна загуба на говора при стресови ситуации/, заекване /клонично- с неколкократно повторение на първата сричка на думата и тонично - удължаване на първата буква на думата, която след това се изговаря залпово и третия вид заекване е смесено/;3. психотични разстройства на речта /аутистична реч- детето престава да общува с околните речево, само спонтанна реч под формата на констатации, на разговори със себе си, не се използват лични местоимения, детето говори за себе си във второ и трето лице. Невъзможността или затруднението да се овладее четенето се нарича дислексия и е по-честа при момчетата. Дизграфията е разстройство в овладяване на писането. Обикновено съпътства дизлексията./. Известни затруднения срещат децата с намален слух - възбудимост, двигателно неспокойство, отвлекаемост. Съвкупността от проявите лесно може да заблуди, че се касае за олигифрения. РАЗСТРОЙСТВА НА МИСЛЕНЕТО И ПАМЕТТА Те се изявяват като характерен симптом на отделните психопатологични синдроми / ускореност при маниакалния синдром, потиснатост при меланхолния, обстоятелственост при епилептичния/. Изразена разкъсаност на мисловния процес се наблюдава едва при пубертетните форми на шизофрения. При ранната детска шизофрения с все по-ясно очертаващ се аутизъм се забелязва едно потъване на детето в свой собствен свят, отделен и несвързан с реалния. С изграждането на речта и при липса на възможност за истинска словесна връзка, за състоянието съдим по своеобразната промяна в поведението / напр.двигателни стереотипи с игров характер, често придружен с шептящи, неразбираеми изказвания/. В пубертетния период се наблюдават истински налудности. Особено характерна е дисморфофобната налудност /краката са криви, носът е голям, устата разкривени/, откъдето израстват сензитивните налудности /заради тези"дефекти"хората го гледат особено, променят отношението си,и т.н./. Общо в тази възрастова фаза налудните идеи се характеризират с откъслечност, неоформеност, монотонност и елементарност, несистематизираност и сравнителна бързопреходност. Характерен за пубертета е т.нар.синдром на свръхценни интереси / философски разсъждения с безплодно мъдруване, псевдонаучни - математически, астрономически, астрофизически разработки и пр./ и странни увлечения / йогииски упражнения, вегетариански ограничения, странно колекциониране и пр./. Паметовите нарушения в ранната възраст се откриват трудно. След прекарана мозъчна травма, енцефалити и др. може да настъпи тежък срив на психиката и преходна загуба на овладените от детето стъчности и знания, които след различно дълъг интервал се възвръщат постепенно. РАЗСТРОЙСТВА НА ИНТЕЛЕКТА Болестните разстройства на интелектуалната дейност обхващат два основни синдрома: олигофрения и деменция. Олигофренията е разстройство на цялостното психично развитие и преди всичко на интелектуалната дейност, което настъпва вследствие на вродена или рано придобита / до 3-4-тата година на живота/ органична мозъчна увреда. За съжаление загиналите ганглиеви клетки на мозъчната кора са невъзстановими, така че по-нататъшното развитие на тези деца протича на основата на невъзвратим мозъчен дефект и винаги е на поднормално равнище. В зависимост от дълбочината на интелектуалния дефект олигофренията се дели на дебилност / най-леката степен, дебилните имат развита фразова реч, но възможностите им за абстрактно мислене са извънредно ограничени/, имбецилност / ограничени речеви възможности, фразите са аграматично построени, те не могат да бъдат ограмотени и на са в състояние да се включат в трудовия процес/, и идиотия / нямат развита реч, не са в състояние да изграждат представи, не познават близките си, не могат да се обслужват и се нуждаят от непрекъснати грижи/. Деменцията се дължи на различни мозъчни процеси, които водят до необратима увреда на коровия паренхим. Разграждат се интелектуални възможности, които преди това са били нормално развити. РАЗСТРОЙСТВА НА СЪЗНАНИЕТО Възникват при инфекциозни и соматични заболявания, протичащи с висока температура; енцефалити, бързо нарастващи тумори и кръвоизливи; черепномозъчни травми и интоксикации. Обнубилация /замъгленост/- лека, едва забележима степен на унесеност с неустойчивост и трудна концентрация на активното внимание, повишен е прагът на дразнимост. Сомнолентност- по-дълбока степен на помраченост, възможна е все пак при по-силни външни дразнители елементарна словесна връзка. Сопор- дълбока помраченост на съзнанието с изразена потиснатост на цялостната психична дейност, контактът не е възможен, болните реагират само на силни болкови дразнения. Кома- състояние на пълно безсъзнание. Делир - дезориентираност, афект на страх с двигателно неспокойство, обилни зрителни халюцинации. Делирният епизод е значително по-краткотраен /минути, часове/. На преден план се откроява страховият ефект, много по-изразен, отколкото при възрастните - неистов страх от халюцинаторните преживявания, от които детето бяга, за да се спаси, крещи обезумяло, брани се и търси помощ. При по-големи деца делирът може да протече, включвайки преживявания от миналия опит на детето. Аменция. Дълготрайно и сериозно заболяване, наблюдава се при тежки и изтощителни заболявания. Децата са в непрекъснато движение, безсмислено и безцелно и за разлика от възрастните не в рамките на леглото, в необуздан порив за движение и бягство, при което се наблюдават прояви на примитивна агресивност- нападат, хапят, рушат. Налице е дълбока помраченост на съзнанието с пълна дезориентираност, липсва възможност за емоционална действена и словесна връзка с детето. Липсва и изразения страхов афект, характерен за делира; болните най-често са недоумяващи. Характерни белези при психогенните помрачения в детската възраст са сравнителната им краткотрайност, по подчертаното моторно неспокойство, специфичната за детската възраст психотравми /неуспех в училище, страх от наказание, отказ за получаване на желани вещи и т.н./, при съответни характерови особености и отношения в семейната среда.
Помощта за психично-болните деца има своя специфичност, наложена от особеностите на заболяванията в детско-юношеската възраст и необходимостта от специфичен, клиничен, терапевтичен, рехабилитационен и прогностичен подход към тях. БИБЛИОГРАФИЯ
Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 3.39 Mb. Сподели с приятели:
|