Разстройство на половия идентитет

Разстройство на половия инстинкт – свързан е със съзнанието, объркване на спомен в съзнанието за половата принадлежност. Това сексуално разстройство се представя основно от хомосексуализма и транссексуализма.

- Хомосексуализмът сексу­ално влечение към лица от същия пол. Може да съществува успоредно с нормален хетеросексуализъм и тогава говорим за бисексуализъм. Мъжкият хомосексуализъм се нарича ура­низъм, а женският - сапфизъм. Хомосесуалното влечение към мъже се нарича андрофилия, а към момчета - ефебофилия, и съ­ответно хомосесуалното влечение към жени - гинекофилия, а към момичета - корофилия.

- Транссексуализмът се характеризира с хронично чувство на дискомфорт спрямо собствения анатомичен пол и постоя­нно желание да се премахнат сабствените гениталии за да се живее като част от другия пол.

3асягат мъжа и жената и се отнасят към целия сексуален цикъл желание, възбуда, оргазъм.

- Липса на сексуално удоволствие – липса на удоволствие и отвращение (по – често при жените и е в резултат на сексуално насилие).

- Слабост на гениталния отговор – липса на ерекция, липса на лубрикация на влагалището.

- Аноргазмия – липса на преживяване на оргазъм или силно забавяне на такъв.

- Преждевременна еякуляция - при мъжете след продължително въздържане.

- Вагинизъм – спазъм на мускулите, водещ до невъзможност за контакт.

- Свръхмерно полово влечение – при жените е нимфомания, а при мъжете – сатириазис. “Дърт мераклия” – при деменция.
2.3. Парафилии (сексуални извращения, перверзии)

В природата на човека до известна степен има вродена перверзност. Перверзиите представляват стереотипизирани и затвърдени перверзни начини или фантазии за постигане на полова възбуда и удов­летворение. Изразяват се в множество перверзни действия като:

- педофилия – сексуално задоволяване с полово незрели обекти. Среща се при психопати, алкохолици, олигофрени, понякога и при старци.;

- геронтофилия – сексуално желание за контакт и евентуално сексуално задоволяване със старци;

- зоофилия(содомия) – използване на животно за сексуален обект. Най-често в ситуация на нагонна принуда;

- садизъм - сексуална възбуда и задоволяване чрез причиняване на болка и(или) унижение по време на сек­суалния акт;

- фетишизъм – сексуална възбуда и задоволяване чрез заместващи обекти;

- мазохизъм - сексуална възбуда и задоволяване чрез изпитване на болка, самоунижаване;

- ексхибиционизъм - сексуална възбуда и задоволяване чрез излагане на показ на гениталиите пред други хора;

- воайорство - сексуална възбуда и задоволяване чрез наблюдаване на други хора, когато се събличат, в банята или при полов акт;

- некрофилия – използване на мъртво тяло за сексуален обект. Среща се при слабоумни, душевноболни.;

- инцест - секс с роднини по права линия; и пр.

Тук се включват разстройства на инстинкта за _{самосъхранение, разстройствата на хранителния инстинкт.}

3а психопатологията интерес представляват самоубийствата, които се извършват в следствие на различни разстройства. Идентифицирани са следните видове самоубийства: индуци­рано, демонстративно, импулсивно, епилептиформено, халю­цинаторно, налудно, депресивно, реактивно, невротично и др.

Това са булимия - патологична лакомия (при излишък на храна) и ситофобията - отхвърлянето на храна.

- Анорексията (Anorexia nervosa) е психогенно разстройство на храненето — намаляване на храната породено от силен страх от затлъстяване и изкривен Аз-образ (възприемане на себе си като по-пълен, отколкото човек е в действителност) и слабеене до опасно за живота изтощение. Такава анорексия се проявява в „чист вид” или във връзка с булимични пристъпи, със и без повръщане и вземане на лаксативни средства. Симптоматиката при жените често включва аменорея. До отказ от храна може да се стигне и при някои негативистично настроени шизофренно болни или при налуд­ност за отравяне.

Поглъщането на пирони и лъжици не е резултат на разстройства на апетита, а проява на синдрома на Мюнхаузен (целта е отиване в болница на лишени от свобода, откъдето е по-лесно да избягат).

- Полидипсия – увеличена жажда. Среща се при хипофизен или бъбречен Diabetes insipidus, при шизофрения (понякога се наблюдава извращение на вкуса - например пиене на вода от тоалетната чиния).

- Хиперсомния. Изразена сънлнвост, която се среща при тежки изтощи­телни телесни заболявания, при астенни състояния и депресивни синд­роми (бягство в съня).

- Хипосомния, инсомния. Намаление или липса на сън. Разграничават се смущения при заспиване, по време на сън и при събуждане. Чест симп­том при депресивно болни. Маниакално болните имат по-малка потреб­ност от сън.

- Обръщане на ритъма сън - бодърстване. Среща се при нощни състояния на възбуда при органично-мозъчни синдроми (може да се придружава с обърканост и дезориентация).

- Защита от опасност (самозащитен нагон) - Понякога може да се стигне до пълно отпадане на естествената реакция на защита, респективно бягство, например при тежка олигофрения, при хронич­на шизофрения с дефицит на подтиците и изразен аутизъм (от друга стра­на, опасността може да изтръгне шизофренно болния от неговия аутизъм).
4. Разстройства на подтиците, мотивацията и

целенасочените дейс­твия.

Разстройствата на подтиците (влеченията), мотивацията и целенасочените дейс­твия(волята), макар и условно, се разделят, на количествени и качествени. Количествените биват хипобулия, хипербулия ,и абулия. Качествените разстройства на подтиците и мотивацията са из­вестни под названието парабулии.

4.1. Количествени разстройства:

- Хипобулия (от гр: хипо - под, отдолу и буле - воля) е болестно отслабване на волевата активност. Изразява се обикновено в намалена активност и инициатива. Мотивацията е бедна и често има вътрешна борба на мотиви. Решението се взема трудно, с мъка се извършва и най-незначителната работа. Хипобулията се среща при депресивни състояния. В тези случаи понякога въпреки дълбоката тъга и нежелание за живот болните нямат сила да посегнат на себе си. Хипобулията е свойствена още за някои олигофрении, психопатии, напредваща шизофрения, органични поражения на главния мозък, неврози и пр. Нерядко тя настъпва при хроничен алкохолизъм и неалкохолни наркомании, където е сериозна пречка за преодоляване на болестното пристрастяване към използваните упойващи средства. При различните пси­хични заболявания могат да бъдат нарушени в различна степен волевите действия. Колебливост, нерешителност, продължителна бор­ба на мотиви и контрамотиви са характерни белези на ананкастната психопатия. Недостиг на енергия за осъществяване на желаната цел и бедност на мотивите се наблюдават при тежки депресии.

- Абулия - състои се в загуба или неразвитост на подтиците. Изразява се в пълна липса на инициатива и желание за правене на нещо, често придружено от апатия. Среща се при дълбоката умствена изостаналост и като последствие на че­репно-мозъчни травми.

Парабулиите представляват дълбоко разстройство в меха­низма на мотивация, при което се губи връзката между дейст­вие, мотив и цел. Поведението на засегнатите става импулсив­но, неясно и нелепо. Действията могат да бъдат обусловени и от лъжливи възприятия или налудности (психотична моти­вация). Парабулиите могат да се дължат и на регрес на лич­ността, който повлиява мотивацията (при алкохолизъм). Парабулични по своя характер са свръхмотивацията (перфекцио­низъм и високи цели), както и приемането на външна (чужда) мотивация безкритично. Качествените разстройства на воля­та и мотивацията могат да се проявяват чрез много различни поведения.

Парабулията е характерно разстройство у шизофренно болните. При шизофренната психоза се наблюдават и редица други прояви. Негативизмът се изявява в две форми: активен и пасивен. При активния негативизъм болният извършва действие, точно пртивопо­ложно на онова, което му е поръчано. При подаване на ръка за поздрав той отдръпва своята назад. В основата на активния негативизъм вероятно стои ултрапарадоксална фаза - на положителните дразните­ли болният извършва действие с противоположен ефект. За пасивен негативизъм се говори в случаите, когато болният въобще не реагира на предложените му поръчения.

- Автоматичната подчиняемост е тежко разстройство на съзнателното действие. Болните изпълняват всички покани машинално, дори и когато са неприятни за тях - например при поръчението да си покаже езика или да си подаде ръката болният прави това всякога, дори когато всеки път го убождат.

- Многократно извършване на едни и същи движения се означава като стереотипия, например клатене на тялото, на краката, еднообразно пляскане с ръце и пр. Повтарянето на цели изречения е персеверация, на отделни думи - вербигерация. Ехолалията представлява повтаря­не като ехо на всичко чуто от околните. Ехопраксията в повтаряне на наблюдаваните движения на присъстващите.

- Патологично влечение към хазарт – честа, постоянна игра на хазартни игри – включително тото (идеята за користния мотив не е водеща, съзнанието е свръхангажирано).

- Патологичното влечение към подпалване(пиромания) – осъзнава се действието и евентуалните щети, които може да нанесе, но то не може да се въздържи. Етиологичното и психологичното обяснение е , че е остатък от праисторическото минало, когато огънят е имал приоритетно значение за оцеляването.

- Патологично влечение към кражба(клептомания) – противозаконно отнемане на чужда вещ. Трябва да се изключи користния момент. Важен е актът на открадването, съществува напрежение, което се снема с открадването.

- Дромомания - влечение към пътешествия и скитничество.; и пр.

Използвана литература:

1. 
   Шарфетер, Кристиан, Обща психопатология, Плевен, 1999, 317с.
   
2. 
   Милев,В., Р. Милев, Психопатология, София, 1994, 271с.
   

Степен: магистратура- 3 семестър

Разстройствата на интелекта се разпределят в две големи групи: деменции и олигофрении.Олигофренията представлява група от различни заболявания, характеризиращи се с дефектно развитие на цялата психична дейност, но предимно с умствено- паметова слабост. Наблюдава се поначало в детската възраст и се развива върху основата на наследствено нарушение на развитието на структурите и функциите на главния мозък или на рано придобити органични поражения на главния мозък / вътреутробно или до две- три години след раждането /. При направени изследвания на олигофренни индивиди показват дифузни нарушения освен в интелекта и във всички процеси. Материалът, който се възприема се стеснява, усещанията и възприятията протичат със забавен темп. Откриват се и значителни отклонения в развитието на речта. Забавено е усвояването и правилното произношение на новите думи, речника е силно ограничен, изразите са кратки. На ниско ниво изостава и мисленето. Най- характерна особеност на мисленето при олигофрениите се проявява в неговата конкретност и образност. Служат си с единични образи, а скритите зад тях общи и съществени белези остават недостъпни. Те по- скоро си спомнят отколкото размислят, боравят повече със случайни външни признаци, не отразяват съществени свойства и качества на предметите и явленията. Не осмислят действията си и не предвиждат техния резултат, рядко забелязват грешките си. Паметовите функции също са непълноценни. За да запомнят каквото и да е събитие или изучаване на учебен материал, изисква многократно повтаряне. При олигофренни индивиди се наблюдава по- добре развита механичната, отколкото логичната памет.Много руски изследователи смятат обаче, че такова разграничаване на паметта не е правилно. Те предпочитат да говорят за етапи на нейното развитие. Емоционалната сфера също е с отклонения. Характерното тук е примитивността на чувствата- изпитват или само удоволствие или неудоволствие. Изостават чувства като съвест, отговорност и други подобни. Често се срещат раздразнителна слабост, дисфорични реакции, еуфория или пък апатия. Волевите качества на увредените хора също имат редица особености- лесно изпадат под чуждо влияние и с удоволствие се отдават на различни порочни навици. Те се различават и по своя темперамент и психомоторика. Едни от тях се характеризират с вялост, апатия, недостатъчна подвижност, ограничена инициативност. За друга част от тях са присъщи неспокойствието, агресивността или еуфоричното настроение.

В зависимост от степента на изразеност на психичната недоразвитост се различават три степени на олигофрения: дебилност, имбецилност и идиотия. Най- леката степен на олигофренията е дебилността. Децата по- трудно прохождат и по –късно проговарят. Въпреки това могат да натрупат известен обем от знания. С много усилия и непрекъсната помощ от страна на родителите и учителите могат да учат в редовни училища, но това им се отразява неблагоприятно. Не рядко притежават сръчност и овладяват професии, могат да работят и самостоятелно. Като основен техен недостатък е трудното им преминаване от сетивното към логичното познание, също така са егоцентрични и с високо мнение за себе си, някои проявяват импулсивност. Трудно потискат влеченията си и не са достатъчно критични към своето състояние и възможности. Признава им се вменяемост, ако извършат противообществено деяние.

Имбецилността е средна степен на олигофренията. При нея речта и мисленето са рязко ограничени. Научават се на елементарен говор със затруднено произношение. Те не се обучават в помощни училища, а в специални домове по специални програми. Не разпознават цветове, броят но не са в състояние да смятат до десет. Имат добра физическа издръжливост и някои от тях се отличават с голямо трудолюбие. Чрез подчертаната им внушаемост лесно попадат под чужда воля, не малко от тях се отдават на лек живот и пиянство. Често срещана при тях е половата разпуснатост, много от жените забременяват в юношеска възраст, а някои проституират. Не са способни за самостоятелен живот. И при тях има такива, които се намират в постоянна еуфория и благодушие и други, които са злобни и капризни.

Най- тежката и най- дълбоката степен на олигофренията е идиотията. В повечето случаи липсва всякаква реч и мислене. Основното в поведението са инстинктите, които в отделни случаи могат да бъдат повече или по- малко разстроени. Може да се каже, че липсват каквито и да са психични функции. Повечето спят продължително, пробуждат се за удовлетворяване на естествените физиологични нужди, при глад плачат, издавайки примитивни звуци. Трудно разграничават това, което се яде, от онова, което не може да се използва за храна. Хранят се лакомо и неестетично. Не познават близките си повечето от тях и не дават израз на никаква човешка емоция. Нечистоплътни са, имат различни дефекти- деформация на черепа, липса на мозъчно вещество, парализи, неправилно разположение на ушните миди и други подобни. При по- леките степени на идиотия могат да се открият елементарни психични функции.

Олигофрениите са широко разпространени и поради тази причина имат голямо социално значение, те са много важен медицински, педагогичен и социален проблем. С постиженията в медицината постепенно се разкриват не само причините на заболяването, но се подобрява и социалното положение на болните. Причините за олигофрениите са наследствени и екзогенни /външни/. Ролята на наследствеността е от много голямо значение. Около половината от случаите са наследствено обусловени. Между тях най- голяма е групата, съставена от нарушения в обмяната на веществата. Те се дължат на ензимни дефекти, които могат да бъдат установени лесно още през първите дни у новороденото, ако в пелените му се сложи късче индикаторна хартия или съответен реактивен молив. Ако бъде назначена специална диета, бедна на фенилаланин, може да се предпази детето от заболяването. И това е голям успех в борбата срещу психичното изоставане. Има олигофрении, причинени от хромозомни аберации / преустройки / такива са - синдрома на Даун, синдрома на Клайнфелтер, синдром на Шерешевски- Търнер, също и при Rh- несъвместимост,когато майката е Rh- отрицателна, а бащата и плодът са Rh- положителни. Всички те спадат към наследствените форми на олигофрениите. Като други форми можем да посочим екзогенните фактори, които също имат голямо многообразие. На първо място са инфекциите на майката и плода. От тях с по- голямо значение са рубеолата, токсоплазмозата, грипът, вродения сифилис и др. Опасност представляват противозачатъчните средства, също психично недоразвитие може да се получи и при травматично увреждане на плода /по време на раждане и през първите две- три години/. Остава и не малка част от олигофрениите с неустановена етиология.

Другият вид разстройство на интелекта това е Деменцията, както вече споменах. Това е заболяване, при което интелекта упада след като е бил оформен или правилно се е развивал до заболяването- то е придобито слабоумие. И при този вид разстройство не се касае само за разграждането на ума, а на цялата психична дейност. Тя може да се развие във всеки възрастов преход, но е най- характерна за старческата възраст. Свързана е с ограничаване, преустановяване или силно засягане на използването на натрупания жизнен опит. На първо място се нарушават дълбоко паметовите функции, намалява се запасът от думи, понятия и представи. Свързана е със затрудняване и ограничаване, а в последствие и преустановяване при изпълнение на поставени умствени задачи. Тя обаче не бива да се смесва с естественото състаряване и ограничението на психичната дейност. Деменцията се дели на частична /парциална или лакунарна/ и цялостна /обща, глобарна/.

При лакунарната деменция дълго се запазва ядрото на личността. Това ще рече,че болния запазва най- характерните за него индивидуални личностови особености- навици, интереси, начини на реагиране. Той осъзнава своя интелектуален дефект. Основни клинични прояви при този вид деменция са следните: забавяне на психичните процеси, трудно съобразяване, бедност на асоциациите, отслабване на паметовите и интелектуалните функции, те постепенно се задълбочават. В основата на този вид деменция се откриват огнищни деструктивни процеси- атеросклероза, тумори на мозъка, алкохолизъм и други заболявания. При глобарната деменция се наблюдава постепенен, но равномерен, едновременен упадък на всички психични функции- интелектуални операции, реч, мислене, памет. Интелектуалната деградация е обща и дълбока, опустошават се запасите от миналия опит. Тя се предизвиква от дифузни поражения на мозъчния паренхим.

При старческото оглупяване /сенилна деменция/ , се проявява в различни клинични форми. Болните стават злобни, егоистични, раздразнителни, но най- открояващи са промените в морално- етичните норми и чувства. Заболяването се проявява в старческа възраст, започва постепенно и неусетно, като промените настъпват в характера. Тежки поражения се получават в мисленето и речта, липсват емоции. Не могат да разпознаят близките си, някои от тях не се разпознават себе си в огледалото. Смъртта им настъпва при пълно изтощение на организма.

Друг вид деменция е предстарческата. При нея са характерни разстройствата на речта, до смъртен изход се достига след 7-8 години. По- злокачествен ход има болестта на Алцхаймер, при нея симптомите започват с тежки разстройства на паметта. Наблюдават се груби неврологични изменения, в това число са загуба на говора /афазии/, неразпознаване на обектите от външната действителност, невъзможност да извършва сложни действия като обличане и други. Болните умират при пълно телесно и психическо изтощение средно за 2-3 години, но има и такива, които преживяват до 10 и повече години.

В основата на всички форми на психическо увреждане са наследствените фактори, взаимодействайки с околната среда. Необходимо е да се правят консултации по генетични въпроси, после следва да има прегледи по време на бременността. При съмнение за наследствено заболяване би трябвало родителите да се откажат от създаване на потомства. Ако е налице бременност е необходимо още в най- ранна кърмаческа възраст чрез методи да бъдат разкрити причините за заболяването, което ще позволи повлияване на болестните прояви /както например е възможно при фенилкетонурия чрез отстраняване на вредните храни.

Използвана литература:
Ст.Мутафов „Клинични форми на олигофренията”

Волфганг Франк „Психиатрия”

ВТУ „Св.св.Кирил и Методий”

Философски факултет

Катедра Психология

ІІІ семестър