Разтройство на динамиката и качеството на мисленето

Оценката за норма в сексуалността зависи от свързаните с времето и мястото социокултурни, религиозни и лични обстоятелства, от традиционно обусловените морално-етични нагласи. Центърът на сексуалното поведение на полово зрелия човек е коитусът, а нормалното сексуално поведение се формулира: „Нормално е всяко коитално общуване с хетеросексуален партньор при условие, че може да се осъществи оплождане и никой от партньорите не страда и не бива увреден. Други форми на сексуално поведение при полово зрели хора могат да се сметнат за абнормни, когато са доминиращи въпреки възможността за нормален секс. Тогава се говори са сексуални девиации. Колкото по-голямо е отклонението от нормално поведение, колкото по-незряла е личността, колкото по-голяма е сексуалната фиксация, толкова по-оправдан е терминът „перверзия”, но сексуалните разстройства трябва да се възприемат като израз на нарушени взаимоотношения по принцип, а не само в сексуалната сфера, тъй като сексуалността е само един от аспектите на междучовешки взаимоотношения.

Еротично привличане, сексуална възбуда и евентуално секс чрез общуване с партньори от същия пол. Не всяко привличане между хора от един и същи пол може да означава хомусексуално. Трябва да се прави и разграничаване между явната хомосексуалност /като склонност и практика/ от психоаналитичното понятие за латентна хомосексуалност. Трудността при разграничаването произхожда от бисексуалната природа на човека по принцип. Към края на пубертета като преходен стадий в нормалното психосексуално развитие съществува склонност към хомоеротика преди окончателното хетеросексуално насочване. По-ясно се различава хомосексуалността по принуда при липса на хетеросексуални контакти /затвор, казарма/ при хора които принципно са хетеросексуално ориентирани. У някои племена хомосексуалната практика – най-често между мъже и момчета преди инициацията, съществува заедно с хетеросексуалните практики.

Генеза на хомосексуалността:

При първичния хомосексуализъм са открити органични изменения. Психогенезата на хомосексуалността е комплексна както по отношение на възникване, така и по отношение на желанието за лечение.

Хомосексуалността се дели на три групи:

Първична хомосексуалност – обусловена е от предразположеност – причина за възникването й не е точно установена, вероятно е конституционална, генетико-биологична. Така например в сънищата на хомосексуалисти никога не се появяват хетеросексуални елементи. При тях липсва желание да се освободят от своята наклонност. При тях терапията се свежда до това да им се помогне да разберат своите нагласи и да преодолеят свързаното с тях чувство за малоценност.

Вторична хомосексуалност – причините за възникването й са различни, но на преден план са страхът от хетеросексуални контакти и задръжки, които водят до едно заместващо поведение на хетеросексуалност /изстласкана от страх/. В сънищата на тези индивиди постоянно се появяват хетеросексуални елементи /т.е. в сънищата си изживяват хетеросексуални връзки/. Много от тези хомосексуалисти са незрели. Те се страхуват от сексуалността въобще, тъй като те самите не са сигурни в своята полова роля. Този тип хомосексуалисти страда от своята наклонност, желае освобождаване и е по-достъпен до терапия.

Психотична хомосексуалност – може да настъпи при шизофренното стесняване на екзистенцията и ограничените възможности за връзки. В някои случаи може да се приеме и интерпретацията, че партньорът се търси за подсилване на собствената липсваща, слаба и несигурна мъжественост или женственост.

Социални проблеми при хомосексуализма.

Хомосексуалистите често понасят пренебрежение и заклеймяване на техните наклонности от обществото – днес те са особена рискова група за HIV. Живеят скрито и самотно. Някои развиват протестна нагласа към обществото, други изпадат в хронични депресивни състояния. По тази причина може да се стигне до вторичен алкохолизъм и други пристрастявания.

Докато лицата, чийто сексуални обекти не спадат към нормално подходящия за целта пол,изглеждат на наблюдателя като иначе пълноценни индивиди, то случаите при които незрели лица /деца/ биват използвани за сексуални обекти се явяват отклонения от нормата. Сексуалното желание и задоволяване с полово незрели обекти се нарича педофилия. Тя съществува в хетеросексуална и в хомосексуална форма. Среща се често при хора със силни задръжки и слабост в способността за контакт, поради което достъпът до възрастни сексуални партньори е затруднен. Среща се при психопати, алкохолици, олигофрени, понякога при старци. Сексуалните действия най-чести са мастурбационни, орални, анални, есхибиционистични. Инцестът също е израз на педофилна нагласа и поведение.

Най-често се среща при мъже като хетеросексуален и като хомосексуален. Фетишът не само замества партньора, но и го отстранява като реален обект за задоволяване. Понякога това се дължи на страх от партньора и неговите гениталии и се търси заместител. Психоанализата тълкува генезиса на фетишизма като възникнала в прегениталната фаза на развитие аберация – фиксация върху първия обект на любов /майчината гърда/. Често към това се наслагва садистичен елемент – фетишът често се превръща в обект за упражняване на насилие и разрушение.

За нормална сексуална цел се счита съединението на гениталиите в обозначавания като съвкупление акт, който води до разтоварване от сексуалното напрежение и до временно угасване на половия нагон /удовлетворяване, аналогично на засищането при глада/. Но още в най-нормалното полово сношение могат да се открият ония наченки, чието развитие води към отклоненията, които са описани като перверзии. Перверзиите са или прекрачване на анатомичните граници на областите на тялото или задържане при междинните отношения към сексуалния обект, които нормално трябва да бъдат преминати бързо по пътя към окончателната сексуална цел.

Определение: Сексуално задоволяване чрез орални действия /смукане, близане, хапане и т.н./ на половите органи. Среща се в хетеро и хомосексуална форма като активен и пасивен орализъм. Орализмът е честа и не винаги абнормна форма на сексуална практика при двата пола. Превръща се в девиация, когато индивидът се фиксира изключително и само върху тази форма на сексуално задоволяване. От психосоматична гледна точка оралъзмът е сексуална практика, обусловена от сукането на детето от майчиното зърно. Въз основа на това орализмът се тълкува като фиксация върху по-ранна либидонозна /орална/ фаза на развитие. Следователон орализмът е израз на едно незряло, евентуално спряло психосексуално развитие.

Определение: Използване на аналния отвор и дебелото черво за сексуална стимулация и задоволяване. Среща се в хетеро и хомосексуалната практика и представлява 20 % от сексуалните практики на хомосексуалните. Съществува активен и пасивен анализъм. По-рядко се среща автоанализмът, пир който се стига до сексуална възбуда чрез инструментално въвеждане в ануса на различни предмети.

Сексуалната роля на аналната лигавица съвсем не се ограничава със сношенията между мъже и предпочитането което й се отдава не е нещо характерно за инвентираното чувство. Напротив, изглежда че педерастията на мъжа дължи своята роля на аналогията с акта с жената, докато при сношенията на инвертирани сексуалната цел най-вече е взаимна мастурбация.

В някои култури – напр. в Нова Гвинея съществуват хомосексуални анални сношения между мъже и момчета с магическо вярване, че това помага на момчетата да узреят като истински мъже. Психоаналитичното тълкуване на анализма сочи една фиксация и регресия в аналната фаза на развитие. Заместването на вагината с ануса става чрез кондициониране.

Вероятно съществува връзка между сексуалния садизъм и несексуалната жестокост. Особена форма на садизъм е еротофонията – беззащитен обект бива обсипван с най- цинични думи.

Сексуалният садист изразява чувствата си само чрез жестокост. Той е опасен „само” за онези, които би обичал /ако беше нормален/. Често е импотентен и може да постигне сексуално разтоварване само чрез садистични актове.

В „Отвъд принципа на удоволствието” Фройд допуска следните възможности:

А) нагонът към смърт /Танатос/ е насочен срещу собствения Аз

Б)при сексуално удоволствие от умъртвяването е налице комбинация на либидо /Ерос/ и Танатос. Така възниква мазохизмът.

В) Мазохизмът се инвертира /обръща/ и екстернализира като садизъм
4.5. Мазохизъм – синоним: пасивна алголалия. Мазохизмът е сексуална възбуда и задоволяване чрез изпитване на болка, самоунижаване, оставяне в ръцете на другия. Мазохизмът съществува в хетеро и хомосексуален, но и като автомазохизъм.
4.6. Воайорство – синоними: скоптофилия, воайоризъм, удоволствие при гледане. Воайорството е сексуална възбуда и задоволяване чрез наблюдаване на други хора, когато се събличат, в банята и особено при полов акт. Тази девиация се среща изключително при мъже, особено с проблеми в общуването и сближаването с жени. Воайоризмът се интерпретира като фиксация на инфантилно удоволствие от наблюдение на сексуални действия.
4.7. Есхибиционизъм – сексуална възбуда и задоволяване чрез излагане на показ на гениталиите пред други хора. Среща се най-често при мъже, повече в хетеро-, отколкото в хомосексуална форма. Есхибиционистът трябва да се схваща като един своеибразен /поради страх/ сексуален апел /психоаналитично като фиксация на инфантилното удоволствие при показване на собственото тяло/.
4.8. Фротюризъм – сексуална възбуда и задоволяване чрез триене, притискане, блъскане в други хора. Появява се най-вече в навалица от много хора. Често се комбинира с други перверзии като есхибиционизъм и фетишизъм.
4.9. Трансвестицизъм – сексуално удоволствие от носене дрехи на противоположния пол. Това е така да се каже, извършена само в облеклото смяна на пола и удоволствие от тази смяна. Понякога се сменя само бельото. Понякога трансвестицизмът се появява само временно /например под влияние на алкохол. Среща се при хора с хетеросексуална и хомосексуална нагласа, при мъжете по-често, отколкото при жените. Причините са неизвестни.
5. Отхвърляне на собствения биологичен пол.

Тези синдроми често са обозначавани неправилно като разстройства на половата идентификация. По принцип едно лице /от мъжки или от женски пол/ отхвърля дадената полова принадлежност, не иска или не може да я приеме. Някои се чувстват психически по-близки или еднакви с другия пол-обратно полово съзнание. При морфологична принадлежност към даден пол е налице болезнено желание за принадлежност към другия пол. Нарича се още и трансексуализъм – желание за оперативна и/или хормонална морфологична промяна на пола.

Синдромът е полиморфен и не трябва да се разглежда винаги като болестен. Трябва да се изследва личността, нейната конституция и психосоциалния контекст, както и невинаги наличната психопатология: аномалии при узряването и личностови девиации, шизофренни заболявания и др. от комплекса фактори зависи решението за или против оперативна смяна на пола.

Среща се по-често при мъже, които искат да бъдат жени. Отношението мъже/жени при транссексуализма е 3:1. Честотата е около 1,5 на 100 000 души.

Транссексуалността трябва да се различава от хермафродитизма. При нея най-често се приема заучена полова роля, а не биологичната.
6. Абнормности в силата на нагона – хиперсексуалност и хипосексуалност – тези понятия не могат да бъдат точно описани, тъй като не съществува норма за сексуална дейност и сексуални желания и понеже върху сексуалността оказват влияние много фактори – телесно здраве, отпочиналост, умора, възраст, положителен отговор на партньора, потентност, емоционално състояние, темперамент и др.
6.1. Хиперсексуалност – при мъжа се нарича сатириазис, а при жената нимфомания. Изразът еротомания трябва да се избягва, тъй като се се използва и за хиперсексуалност и за любовна налудност.

6.1.1. Психологични причини за възникването й.

Причините са многобройни, например импулсивност и липса на задръжки при изразяване на сексуалното желание. Понякога хиперсексуалното поведение може да бъде и нарцистично доказване на себе си чрез нови сексуални „завоевания”. В хиперсексуалността може да се види и ненавист към родителя от противоположния пол, която се проявява като генерализирана омраза към другия пол въобще.

Натрапливо-импулсивното поведение на завоюване на нови сексуални обекти и тяхното отхвърляне често е показател за защитни механизми срещу страха, отвращението, омразата и самозадоволяването.

При мъжете това води понякога до сексуален терор на жени /например на работното място/ и до злоупотреби, нарушаващи границите /напр. като терапевт, учител/

6.1.2. Психотично обусловена хиперсексуалност. При органичните психози може да се стигне до отпадане на задръжките и загуба на контрол /както и при манията/, както и до реално повишаване на сексуалните потребности. При манията често се стига до безразборен промискуитет, венерически заболявания и забременявания. Сексуалността при шизофренията е по-слабо изразена. Понякога се среща привидна хиперсексуалност при липса на задръжки и контрол при шизофренни жени, което по-скоро е тенденция за себедоказване, а не повишено сексуално желание. Някои органични заболявания на централната нервна система /на междинния мозък, епифизата, темпоралния дял/ също могат да доведат до хиперсексуални прояви.

6.1.3. Хормонална генеза – добавянето на мъжки полови хормони води както при мъжа /особено при дефицит/, така и при жената до увеличаване на сексуалността.

6.1.4. медикаментозно токсично влияние – тъй наречените афродизиаци разгръщат своето сексуално възбуждащо действие най-вече локално чрез засилване на кръвооросяването ан половите органи.

Хипосиксуалност се наблюдава при общ телесен и духовен инфантилизъм, при невротична потиснатост и плахост, а при ендогенната депресия се стига почти редовно до угасване на сексуалността. Шизофренният аутизъм също води до преустановяване на сексуалните контакти.

6.2.1. Хормонална генеза – при хипо- и агонадизъм /занижена или липсваща дейност на семенните жлези/, при кастрирани и при даване на антиандрогенни субстанции.

6.2.2. Органична генеза – при заболявания с общо изтощение, при напреднали мозъчни заболявания и при хромозомни аберации /абнормност на половите хромозоми/. Хипосексуалност се предизвиква и чрез медикаменти – невролептиците понижават сексуалността и забавят еякулацията.

Сексуална потентност е способността ад се води полов живот с възможност за оплождане. Разстройството на тази способност се нарича импотентност. Това понятие трябва да се различава от понятието безплодие /стерилност/ Impotentia generandi и неспособност за полов акт Impotentia coeundi.

При мъжете се описват и намаляване или липса на либидо, смущения в ерекцията и еякулацията. При жените най-чести са сексуалната анестезия, или фригидността /полова студенина/, липса на оргазъм /аноргазмия/, мускулни спазми и спазми на влагалището, както и болки при полови сношения.

7.1. Органични и психогенни причини.

Причини за генезиса могат да бъдат заболявания на ЦНС, тежки общи заболявания /напр. на черния дроб/, а също и урологенични заболявания от различен вид. Големи дози лекарства /невролептици/ могат да потиснат либидото и сексуалните реакции да степен на импотентност.

Към психическите причини за разстройството на сексуалните функции спадат конфликти с партньора, личностови проблеми /страх, депресия, неуравновесеност, високи изисквания към себе си или партньора, доминиране, подчиняване, зависимост, модели за идеален полов живот и много други/, както и липса на чувства и страх от провал.

Инцестът играе важна роля в психологията с оглед на нейните превантивни и психотерапевтични задачи. Тази забранена тема стана по-достъпна и се откри честотата на явлението инцест – особено баща-дъщеря, както и тежките последици под формата на психотравматичен синдром с хронична депресивност, различни вегетативно и психосоматични разстройства, сексуални и личностови девиации. Еднопосочни теории за болестния характер на инцеста не са приложими, тъй като инцестът е само един аспект на патологично разстройство в човешките взаимоотношения въобще.

Трудно е да се установи какво от сексуалните практики /генитални и извънгенитални/ спада към понятието инцест /напр. отношение към голотата, поведение на нежност/

Травмата от реалния инцест трябва да се приема много сериозно. Разграничаването на „забравения” инцест от реалния понякога е доста трудно. Упорито изискваното спомняне може да доведе до нова травма – синдром на „фалшивите спомени” – под давление на „експерта” може да се оформи псевдоспомен.

При некомпетентните терапевти жертвите на инцест могат да се озоват отново в опасната ситуация на преминаване на границите и на експлоатация.
9. Заключение

Специалистите, които са изследвали перверзиите отначало въз основа на характерни за случая и при особени условия са били склонни да припишат характера на болест или дегенерация както при инверсията. Всекидневния опит показва, че повечето от тези отклонения, поне по-малко сериозните от тях, представляват рядко липсваща съставна част от сексуалния живот на здравите хора и се оценяват от тях като другите интимности.

В повечето случаи болестния характер на перверзията се открива не в съдържанието на сексуалната цел, а в отношението към нормалното.

При изследването на перверзиите се стига до извода, че половият нагон трябва да се бори срещу известни душевни сили, представляващи задръжки, сред които най-ясно изпъква срамът и отвращението. Има основание да се предполага, че тези сили действат за възпиране на нагона в рамките на приетите за нормални граници и че ако те са се развили у индивида по-рано, преди половият нагон да е достигнал пълната си сила, навярно тъкмо те са определили посоката на неговото развитие.

Друг важен извод е, че за нормалното развитие на съзнанието за пол, полови усещания и поведение е необходима нормална психосоциална среда, адекватни връзки с майката, бащата и останалите членове на семейството, с братя и сестри, както и с всички други от противоположния пол. Неотделимото от сексуалността личностово развитие се определя и от социални, етични, религиозни, културни влияния, както и от цялостната житейска история и конкретна ситуация.

Според Фройд развитието на либидото може да спре на всяко ниво на развитие чрез кондиционеране, фиксация, регресия и да доведе до перверзии. Особено важни фази за оформяне на сексуалното съзнание са ранното детство и пубертетът. Само чрез пълноценно „общуване”, вземане на пример от модели и езиково споделяне може да се развие една нормална способност за създаване на връзки и нормална сексуалност.

Използвана литература:

Проф.д-р Васил Милев и д-р. Румен Милев „Психопатология”, К. Шафертер, „Обща психопатология”, З. Фройд „Психология на сексуалността”, З. Фройд „Неврозите. Произход и лекуване”, З. Фройд „Отвъд принципа на удоволствието”.

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ



КУРСОВА РАБОТА

По ПСИХОПАТОЛОГИЯ

Тема: РАЗСТРОЙСТВО НА ИНСТИНКТИТЕ И ВЛЕЧЕНИЯТА

Разработена от: КАМЕЛИЯ ДИМЧЕВА ВИТАНСКА

Фак. № 0938

Специалност: ПСИХОЛОГИЯ

гр.Враца

декември 2008г.

Съдържание:

1. Инстинкт, мотивация и воля

2. Разстройства на влеченията

2.1. Разстройство на половия идентитет

2.2. Сексуални дисфункции

2.3. Парафилии

3. Разстройства на инстинкта за запазване на индивида.

_{3.1. Разстройство на инстинкта за самосъхранение}

3.2. Разстройства на хранителния инстинкт

3.3. Други самозапазващи функции

4. Разстройствата на подтиците, мотивацията и

целенасочените дейс­твия

4.1. Количествени разстройства

4.2. Качествени разстройства

Използвана литература

РАЗСТРОЙСТВО НА

ИНСТИНКТИТЕ И ВЛЕЧЕНИЯТА
1. Инстинкт, мотивация и воля

Човешкото поведение е детерминирано от съзнавани и не­съзнавани подбуди. Макар водеща да е разсъдъчната дейност, неговото подбуждане може да се реализира от инстинкти. Инстинктът според Тинберген е "йе­рархично организиран нервен механизъм, който е в състояние да отговаря на определни стимули и да влияе на движението, модифицирайки го така, че то да бъде в посока на запазване на живота на индивида или вида". Според Торре това е "на­шият естествен водач, непридобит и неизбран. Насочен е към запазване на индивида и вида и е свързан с определена орга­нична структура". Поведението на човека се ръководи основно от собствената му волева активност. Волята се определя като способност за планомерно организирана дейност и поведение, насочени към постигане на осъзнати цели. Волевата дейност се регулира от мотивите, които се определят като осъзнати цели и рационална програма за тяхното осъществяване. Уста­новено, че най-голяма роля в мотивацията имат потребности­те, които при човека имат йерархия от физиологичните, до самоактуализацията. Потребността е стремеж, който се преживява като желание за определен предмет, състояние, дейност. Волевият акт, който е насочен към акту­ализиране на потребностите има процесуална последовател­ност. На първия етап е на лице дискомфорт, смътно усещане за недостатък. На втория етап се появява мотивът осъзнаване на потребността. На третия има борба на мотиви. На четвъртия - решение за действие.

Сложното взаимодействие на желания, влечения(нагони), импулси често правят мотивацията несигурна, а волевата активност нерационална и проблемна. В резултат се явяват редица наруше­ния.
2. Разстройства на влеченията.

Тези разстройства засягат сексуалния инстинкт, който се свързва с инстинкта за запазване на вида. Към тях се отнасят:

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт

Изтегляне 3.39 Mb.

Сподели с приятели: