5Приложение 1: РЕГИОНАЛНИ различия и потенциал за изпълнение на тематичните цели на Общата стратегическа рамка 5.1научно-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА дейност, технологично развитие и иновации
Като член на ЕС България е заявила намеренията си да участва активно в постигането на целта за засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите.
В ЕС, преобладаващата част на инвестициите в наука са от бизнес сектора. Подобна тенденция вече се наблюдава и в България през 2010 г., когато се отчита най-голям дял на разходите за НИРД от бизнес сектора - 50.3% спрямо 37.3% на разходите в държавния сектор и 11.8% за разходите в сектор „Висше образование”. Дотогава преобладава делът на държавните разходи за НИРД. До голяма степен обръщането на бизнеса към новите технологии и иновациите се дължи на необходимостта да бъде конкурентоспособен в условията на икономическа криза. Макар вложените средства за НИРД на предприятията плавно да се увеличават през годините, това все още не става с необходимите размери и темпове.
Състояние и основни тенденции:
-
Традиционни научно-изследователски центрове в България са университетите, научните институти и звена на БАН, както и малкото останали ведомствени изследователски структури. В университети (45) и самостоятелните колежи (9) има специализирани звена за научна, изследователска и развойна дейност.
-
Равнището на инвестициите в областта на научните изследвания и иновациите е ниско. Разходите за НИРД и делът им в БВП страната и всички райони са незадоволителни. Тези разходи представляват 0.45% през 2007 г. и 0.6% през 2010 г. Изоставането по този показател поставя под въпрос реализирането на целта за постигане на равнище от 1.5% от БВП на разходите за НИРД през 2020 г., дефинирана от Националната програма за реформи 2011-2015 г. в изпълнение на стратегията Европа 2020.
Фиг. 11. Разходи за НИРД - % от БВП
Източник: НСИ
Фиг. 12. Персонал, зает с НИРД
-
При стойности за ЕС от 1.03% за 2010 г. на заетите с НИРД (преизчислени в еквивалент на пълна заетост) от икономически активното население, за България този индикатор е едва 0.7%. Единствен Югозападен район се характеризира с по-високи от средните за ЕС-27 показатели за персонал, зает с НИРД (1.36%), но тази стойност е значително по-ниска от заетостта в метрополните (metropolitan) райони на ЕС. В останалите райони заетостта в НИРД е в границите от 0.21% за Северозападен до 0.56% за Североизточен.
-
Регионалните различия в концентрацията на държавен ресурс за НИРД и на вложените средства в научни продукти от предприятията са значителни. Така напр. през 2010 г. в Югозападен район е концентриран значителен ресурс за НИРД (общо 83% от разходите за НИРД), а от друга страна разходите за научни изследвания на предприятията също са значителни (85% от разходите в бизнес сектора). На другия полюс е Северозападен район, където в държавния сектор се изразходват едва 3.2% от общите разходи за НИРД, а вложените средства в научни продукти от предприятията са под 2% от общите разходи на предприятията в страната. В Северен централен се концентрират 0.83% от разходите в държавния сектор и 2.52% от разходите на предприятията, а в Югоизточен район - 3% от разходите в държавния сектор и 5% от разходите на предприятията.
-
Независимо от относително високия брой на образователни и изследователски центрове, няма качествен преход към приложни изследвания и трансфер на иновации и технологии към останалите сектори. Връзката между научноизследователските и образователните институции и бизнеса във всички райони е слаба или липсва. Все още на територията на нито един район не е реализирана идеята за техно-паркове и други структури от този вид.
-
Съгласно Innovation Union Scoreboard 2011, България е на предпоследно място по стойност на иновационния индекс, следвана единствено от Латвия и се намира в групата страни, изоставащи най-съществено в своето иновационно развитие. Съгласно Regional innovation scoreboard 12 и доклада на Лисабонския съвет през 2011 г. Югозападен район е на 182 място от сравняваните 263 европейски региони по критериите за иновативност на икономиката.
-
В регионален аспект развитието на високите технологии в България е изключително неравномерно. През 2010 г. високотехнологичният сектор в България осигурява заетост на 95 хил. души или 2,92% от заетите лица в националната икономика. Средното равнище в ЕС е 3.73%. С най-висок дял на заетите във високотехнологични отрасли през е Югозападен (4.2%), а с най-нисък – Югоизточен район (1.9%). През периода на кризата се наблюдава положителна тенденция за нарастване на заетостта и растежа във високотехнологични отрасли и услуги, както и процес на разширено внедряване на иновации в предприятията. Високата специализация и продължаващото разрастване на наукоемките услуги в ЮЗР (заетостта в наукоемки услуги, измерена като % от общата заетост, възлиза на 28,22% и е най-висока за страната) са естествено допълнение към разположените там високотехнологични производства.
-
Сериозното недооценяване на възможностите, предоставяни от взаимодействието между звената на иновационната система и бизнеса е проблем на всички райони, дори по-добре развитите. Въпреки наличието на изследователски и университетски организации в районите, взаимодействието с бизнеса няма системен характер и рядко е свързано с осъществяването на съвместна изследователска и иновационна дейност. Липсва ясна тематична насоченост и разпределение на научната инфраструктура спрямо специфичния потенциал на районите и тяхната специализация. Подобни стъпки вече се предприемат, но досега те са само концепции за изграждане на научни и технопаркове в градовете София, Бургас и Варна. Финансирането по ОСР може да го зададе както стратегическия подход, както и конкретни стимули за взаимодействие.
-
Финансовата осигуреност за наука и иновации остава под необходимото равнище за подобряване на иновационния потенциал на районите, което ще се отрази в по-нисък растеж в бъдеще. Продължаващите процеси на декапитализация (не се обновява основния капитал, използван за научни изследвания) и деквалификация (населението в трудоспособна възраст не участва активно в продължаващо образование и не възприема усъвършенстването като начин за професионално израстване) на факторите имащи негативни ефекти върху производителността и конкурентоспособността на националната и регионална икономика на фона на изпреварващото развитие на технологиите могат да доведат до още по-драстично изоставане.
-
Структурата на разходите в държавния сектор и липсата на концентрация на ресурсите не стимулират целенасочени научни изследвания. Преобладава институционалната подкрепа за много на брой научни организации при много нисък дял програмно-проектно финансиране в различни области, често пъти разминаващи се с търсените от страна на бизнеса.
Идентифицирани потребности
-
Необходимост от тематично разпределение на научната инфраструктура, териториална концентрация, обвързана с регионалните/местните нужди, национален каталог включващ и приоритизация на научните съоръжения.
-
Подкрепа за развитие на посредническа инфраструктура на научните изследвания и иновациите с бизнеса, напр. технопаркове, мрежа от бизнес инкубатори и дигитални партньорства, формирования за трансфер на иновации и др.
-
Липса на достатъчна подкрепа за създаване на високотехнологични работни места и фирми в райони с потенциал за развитие на високотехнологични дейности. Необходимо е да се създадат условия за развиване на иновационния потенциал на фирмите чрез разширяване на достъпа до рисков капитал, насърчаване на инвестициите в човешки ресурси и по-агресивното включване в трансфера на знание и технологии.
-
В редица райони (ЮЗР, СИР и др.) има опити и условия за изграждане на регионални иновационни клъстери. Необходимо е да се намерят подходящите инструменти за насърчаване на това клъстеризиране чрез повишаване готовността на бизнеса за участие в клъстери и подпомагане на тяхното създаване и управление. Същото важи за центровете на знанието – необходими са правилно обвързани териториално предложения за изграждане на центрове на знанието и иновациите, на изследователската и развойна дейност около големи градове с потенциал и с налична база, персонал и традиции в тази сфера – София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен, профилирани в съответствие с характеристиките на региона.
-
Ключов проблем остава липсата на адекватни инструменти за издърпване или допълване на частното финансиране за НИРД чрез държавни фондове.
-
Основно предизвикателство пред засилване на иновационния потенциал и преструктурирането на регионалната икономика към сектори, интензивни на знания и високи технологии, и сектори с висока добавена стойност, остава развитието на човешкия потенциал, което налага подготовка и стимули за развитие на висококвалифициран човешки ресурс в научно-техническите дисциплини.
Сподели с приятели: |
