Република българия

1.3Инвестиции

Делът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор към 31.12.2010 г. показва значителни междурегионални и вътрешнорегионални различия, което показва, че инвестиционното решение се взема не на база регион, а по-скоро град или сектор. Северозападен (в който са привлечени само 2.3% от общия обем на ПЧИ) и Северен централен (3.7%) райони изостават чувствително. С по-висок дял са Североизточен (9.5%) и Югоизточен (12.3%), но доминиращ е Югозападен район (64.6%), където само в столичния район са концентрирани 56.4% от всички ПЧИ в България. Районите на другите три най-големи града в страната Бургас, Варна и Пловдив също отчитат по-висока инвестиционна привлекателност за чуждите инвеститори (съответно с привлечени 7.3%, 6.9% и 5.1% от ПЧИ). Могат да се направят изводите за пряка връзка между размера на инвестициите (вътрешни и външни) и реализирания регионален растеж, както и за основните факторите, влияещи върху привлекателността на регионите за инвестиции: силно урбанизирани зони с добре развита инфраструктура в близост до големите градове.

Освен преките чуждестранни инвестиции от важно значение е и полученото подпомагане с европейски и национален произход. Така напр., съществува тясна връзка между реализираните инвестиции в дълготрайни материални активи в селското стопанство и полученото европейско и национално финансиране, което води до тяхното нарастване (фиг. 5). Очевиден е стремежът на земеделските производители да инвестират в модерни производствени технологии, както и голямата роля на полученото подпомагане при осъществяване на инвестиционните намерения.

Фиг. 5. Дял на инвестициите в ДМА на селското стопанство по области през 2010 г.

2демографско развитие

Към края на 2011 г. населените места в България са 5 302, от които 257 са градове и 5 045 - села. В 183 населени места няма население. В 1 127, или в 21.3% от населените места живеят от 1 до 50 души. В градовете живеят 5 324 900, или 72.7%, а в селата - 2 002 324, или 27.3% от населението на страната.

В районите в южната част на България е концентрирано по-голяма част от населението (64%), което е важен фактор по отношение на потенциала им за развитие. Близо половината от населението в страната живее в Югозападен и Южен централен район, като тяхното население е съответно 2 131 хил. (29,1%) и 1 471 хил. души (20,1%).

Най-висока степен на урбанизация е достигната в Североизточния и Югозападния район.

В периода между двете преброявания 2001-2011 г. намалението на населението е 564 хил. души, при средногодишен темп от 0,7%. Демографски спад отчитат всички райони от ниво 2, с изключение на Югозападен район (поради увеличено население на столичния град). Тревожна е тенденцията на намаляване на населението в СЗР (18.8%) и СЦР (14.1%). Югоизточен и Южен централен район показват еднакви тенденции на демографско развитие със спад за периода от 8% (фиг.6).

Фиг. 6. Темп на изменение на броя на населението 2006-2011, в %, 2006 г.=100%

Източник: НСИ

За този период се е увеличило населението само на областите София (столица) (15.8%) и Варна (1.3%). Във всички останали области населението намалява, като за областите Бургас, Пловдив, Благоевград и Кърджали относителният дял на намалението е по-нисък от средния за страната. С над 20 % е намаляло населението на областите Враца, Видин и Монтана.

Процесът на застаряване засяга всички райони на страната. Силно влошена е възрастовата характеристика на населението в Северозападен и Северен централен райони, където населението на 65 и повече години е съответно 23.2% и 20.8% през 2011 г., докато в останалите райони е 17-18%. Тези райони са и с най-високи коефициенти на възрастова зависимост на населението, характеризиращи отношението на населението на възраст под 15 и на 65 и повече години към населението от 15 до 64 години. Общият коефициент на възрастова зависимост за страната е 46.5 %. Това съотношение е по-благоприятно в градовете – 41 %, в сравнение със селата – 63.1 %. Коефициентът е значително по-неблагоприятен в Северозападен район – 55.4. Показателят има най-ниска стойност в Югозападен район – 42.2%.

Коефициентът на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 г.) е най-неблагоприятен в Северозападен район – 58, а със сравнително по–добри стойности – в Южен централен (76) и Североизточен район (75). В останалите райони коефициентът е под и около средното за страната (68): Северен централен (65), Югозападен (67) и Югоизточен (71). Налага се изводът, че в страната е налице сериозен проблем по отношение на възрастовата структура и възпроизводството на трудоспособното население. В СЗР и СЦР този процес се очертава като изключително негативен – 100 излизащи се заместват съответно от 58 и 65 души младо население. За сравнение, през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Застаряването на работната сила в условия на динамичен пазар на труда с постоянно променящи се изисквания към квалификацията и професионалните умения на заетите, поражда необходимостта от непрекъснато повишаване на общия потенциал и учене през целия живот на работната сила.

Вътрешно регионалните неравновесия в демографското развитие са по-силно изразени на ниво области и общини. Независимо че през 2011 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст, с най-малки стойности на коефициентите на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.1‰), Варна (-1.5‰) и Сливен (-2.0‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст са областите Видин, Монтана и Перник, в които той достига съответно минус 15.2, минус 12.3 и минус 11.3‰. Коефициентът на демографско заместване е с най-благоприятни стойности в областите Кърджали (91), Благоевград (86) и Сливен (84) и най-нисък в областите Габрово и Видин, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват съответно от 48 и 51 лица, влизащи в трудоспособна възраст. Запазват се значително неблагоприятните демографски тенденции във всички области и преобладаващата част от общините в Северозападен и Северен централен район.

Основните проблеми за демографското развитие на страната са предизвикани от задържащото се високо ниво на смъртността, сравнително по-ниската средна продължителност на живота и по-високото ниво на детска смъртност в сравнение с другите европейски страни, както и отрицателното външно миграционно салдо. Посочените проблеми имат и силно изразен регионален аспект. По данни на НСИ за 2011 г. стойността на коефициента на детска смъртност (на 1 000 живородени деца) е 17,0 ‰ за област Сливен, 10,5‰ за област Силистра, като средната за страната стойността на показателя се равнява на 8,5‰.

Коефициентът на миграция на населението на възраст 0-19 г. има най-неблагоприятни стойности в Северозападен район. Тази тенденция в съчетание с протичащия процес на силно негативно естествено движение на населението очертава изключително неблагоприятни перспективи за демографско развитие на този район. На следващо място, но със сравнително по-ниски стойности, се подрежда Югоизточен район. Единственият район от ниво 2 в България с положително миграционно салдо е Югозападен.

Идентифицирани потребности:

Постигането на четири от петте цели на стратегия „Европа 2020” (без целта за климатичните промени), на целите на Националната програма за реформи 2011-2015 г. и Националната програма за развитие: България 2020 зависи от способността на държавата да се адаптират отделните секторни политики към демографските промени и остаряването на населението. Необходимо е регионалната политика да се насочи към:

• 
  подобряването на условията за живеене, бизнес и заетост в районите, в които сега се наблюдава силен отлив на население;
  
• 
  подобряване на възможностите за разделяне на месторабота и местоживеене, основно чрез подобрена свързаност и нови форми на заетост;
  
• 
  търсене на алтернативни подходи за използването на вътрешен потенциал за развитие в най-непривлекателните региони;
  
• 
  посрещане на предизвикателствата, предизвикани от струпването на населението в определени градове и райони.