Татко мой Татко мой 112 обща история и наследство в земята. Законите на Израел признавали важността на поддържането на връзката на човека с имота в земята. Главен пример е Юбилейната година, която била предназначена да възстановява семейства към тяхната връзка с тяхната наследствена идентичност, осезаемо свързана с притежанието им на земята. Всяка петдесета година, всички земи отчуждени от първоначалните им притежатели поради затруднения или бедствия се връщали на директните собственици, които били живи по това време.
Осветете петдесетата година и прогласете свобода по земята за всичките й жители. Това ще бъде юбилей за вас всеки от вас да се върне в семейното си притежание и в рода си. В тази Юбилейна година всеки да се върне в собственото си притежание. Ако продадете земя на някои от своите хора или купите земя от тях, не се възползвайте един от друг. Купувайте от своите хора въз основан на годините оставащи до Юбилейната година. Земята не трябва да се продава за постоянно, понеже земята е Моя и вие живеете в Моята земя като чужденци и странници. Ако някой сред вас обеднее и продаде нещо от притежанието си, най-близкият му роднина да дойде ида изкупи това, което е продал.288
В Левитския кодекс, много правила снабдявали изкупуването на земеделска земя, къщи в градовете и дори договори за лични услуги. Законите, които управлявали репатрирането на семействата в техните наследствени имоти в земята били ясно замислени да поддържат една продължаваща връзка с тяхната уникална цел като потомците на Авраам. Те направили това като създали и поддържали една култура, която държала хората заедно. Редът обновявал нацията на
всеки петдесет години, като поставял наново семействата в тяхната бащиния и наследство. Дори идеята за патриарха била свързана сдаването на земя. Исторически, думата патриарх се отнасяла и за баща и за наследствен родина. Термина „патриа“ произлиза от този корени като цяло се отнася за родината на бащите на някого. Когато Господ даде обещанието на
Авраам, Той го дадена него и на потомците му, тази земя от Египетската река до голямата река, Ефрат – земята на кенейците, кенезейците, кадмонейците, хетейците, ферезейците, рафаимите, аморейците, хананейците, гергесейците и евусейците“.
289
Започвайки с Авраам, обещанието за Месията включваше даването на земята. По времето на Исус Навин, Бог дадена Израел наследството в земята, която беше обещал на Авраам. Исус Навин контролираше правилното й разпределяне. На всяко племе беше му дадено неговия дял, с изключение на племето на Леви, тъй като те трябваше да служат като свещеници сред народа.
290
Всяко племе подраздели земята си сред родовете на племето, а домочадията народа допълнително разделиха делът си сред семействата на домочадието. Израел получи и завзе земята според този ред. Този ред продължаваше до Вавилонското робство. Когато цар Давид установи реда на скинията, той разпредели отговорностите по племена, родове, домочадия и
288
Левит 25:10-25 NIV (2010). Битие 15:18-21 NIV (2010). Вижте Исус Навин 13:14.
Татко мой Татко мой 113 семейства.
291
Същия ред беше пренесен в Сломоновия храм, който последва. Векове по- късно, когато Израел беше възстановен в земята на дедите си след седемдесет години на робство във Вавилон, и Ездра и Неемия, лидерите на Израел по това време, възстановиха нацията като пренаредиха завърналия се остатък според същия древен ред.
292
Тази подредба на нацията пазеше в човешка култура реда, който представляваше небесните реалности. Нацията беше подредена по този начин, за да съдържа небесния редна Бащата и Сина ида показва тази небесна култура сред народите по света.
Тъй като Бащата и Сина са Дух, за да се покаже пълната степенна живота в тях, се изискваше цяла нация. Любовта, която един баща има към сина и доверието, което един син има към бащата е централната форма на този ред. Пълното показване на всички аспекти на това централно взаимоотношение може да бъде демонстрирано в своята пълнота единствено чрез една нация. От отделния човек до цялата нация, Бог възнамеряваше да влее този ред с небесната реалност. Никой ред не може да съществува корпоративно, ако не съществува индивидуално, тъй като корпоративното изразяване е обобщение на това, което съществува в индивидуалните компоненти. Ако отделния човек почита и уважава Бога, тогава нацията ще
отразява същото почитание, и съответно, ако отделния човек не познава Бога или не избере да Го почита, нито нацията ще го прави.
Сподели с приятели: