С упование в бога

В Белия дом

Семейство Мюлер заминават за Съединените щати през август 1877 г. с кораба „Сардиниън“ с водоизместимост 4000 тона. Не ясно защо те са настанени в каютата на помощник-капитана, която според Сузана ,,е поносима“.

Въпреки бурите в Атлантическия океан корабът се движи по разписание и близо до остров Нюфаундланд навлиза в гъста мъгла. Капитан Дътън е прекарал на мостика цяло денонощие, когато при него идва Георг Мюлер.

- Капитане, дошъл съм да ви съобщя, че до събота следобед трябва да съм в Квебек.

- Това е невъзможно – отсича капитанът.

- Добре тогава – отвръща Мюлер, – ако вашият кораб не може да ме откара, Бог все ще намери начин да го стори. От петдесет и две години не съм се отмятал от думата си. Нека слезем в каюткомпанията и се помолим.

Капитан Дътън се пита от коя ли лудница е избягал Мюлер.

- Знаете ли колко гъста е мъглата? – пита го капитана.

- Взорът ми е вперен не в гъстата мъгла, а в живия Бог, Който направлява всички обстоятелства в живота ми.

Сетне Мюлер пада на колене и се моли с най-обикновени думи. След като свършва, капитанът понечва да се помоли, но проповедникът слага ръка на рамото му.

- Не е нужно да се молите. Вие не вярвате, че Бог ще ви отговори, но Той вече ме е чул и затова е излишно да се молите.

Капитан Дъгън го поглежда смаян.

- Капитане – продължава Мюлер, – познавам своя Господ от петдесет и две години и през нито един ден Царят не се е отвърнал от мен. Изправете се, капитане, отворете вратата и ще видите, че мъглата се разсейва.

Капитанът отваря вратата. Мъглата наистина се е вдигнала.

Той разказва тази случка многократно през дългата си служба като капитан на кораба ,,Сардиниън“, а след време един известен проповедник го описва като ,,един от най-благочестивите хора, които съм срещал“.

Когато наближават Квебек, корабът дава топовни изстрели за да извести, че пристига. В хотел „Сейнт Луис“ Мюлер го очакват цяла купчина покани да проповядва. Преди да поеме на юг, към Ню Йорк, семейството намира време да посети Ниагарския водопад.

Георг и Сузана са разочаровани от гледката в далечината.

След като достигат до водопада, те се качват по стълба до остров Луна и застанали на ръба на бездната на американския водопад, са възхитени от величието на спускащата се с тътен вода. „Това надмина очакванията ни – казват си те, – вероятно е най-величественият водопад на земята!“

Оказва се, че грешат – само след няколко минути съзират огромния водопад Хорс Шу откъм канадския бряг, който се спуска от голяма височина към пропаст, наподобяваща врящ казан.

Сузана и Георг се любуват на Ниагарския водопад, който се спуска от „каменните зъбери и гранитни блокове. Водната стихия се пени и пръска хиляди капки във вихрен Шеметен танц, сякаш се е устремила главоломно към бездната“.

В неделя сутринта, на 9 септември, в църквата на доктор Талмидж, която е една от най-големите в Съединените щати, преподобният професор Е. П. Туинг представя Мюлер пред паството. Гостът от Бристол проповядва в продължение на четиридесет и пет минути. След вечерната служба една възпитаничка на Ашли Даун, която се е омъжила и живее в Щатите, поздравява лично сем. Мюлер.

Мюлер изнася около петдесет проповеди в Бруклин и Ню Йорк, дори говори и на немски пред голямата германска общност. След това заминава с жена си за Бостън, където има уговорка да проповядва в църквата на Муди – огромна сграда, с аудитория седем хиляди души.

Мюлер проповядва два пъти в старата презвитерианска църква „Нюбърипорт“, основана от Джордж Уайтфийлд, и раздвижва духовете, като чете от личната Библия на великия мъж, чиято биография е прочел преди четиридесет години. Никой досега не се е докосвал до книгата. Мюлер говори от амвона, разположен точно над мястото, където е погребан Уайтфийлд.

– Скъпи братко, Бог те е изпратил в Америка! – възкликва един пастир, след като той проповядвал в църквата на доктор Мичъл във Вашингтон – Тъкмо от това се нуждаем – послание, което да събуди заспалите християни и да разтърси невярващите. Бог те е пратил в Америка – сигурен съм в това!

Сем. Мюлер получава официална покана за посещение в Белия дом за 9.30 сутринта на 10 януари 1878 г. от президента и неговата съпруга. „Посрещнаха ни много любезно – разказва Сузана – и след като ни разпитаха за работата ни в Англия, президентът проведе половинчасов разговор с Георг. След това г-жа Хейс ни разведе из Белия дом – огромна старинна сграда, – показа ни покоите на държавния глава и много интересни предмети, съхранявани в президентската резиденция“

Мюлер прекарва три уморителни седмици във Вашингтон, често проповядва по два пъти на ден, но заедно с жена си намира време да изкачи четирите хиляди стъпала до последния етаж на Конгреса, за да се полюбува на гледката. От Вашингтон те отиват в Сейлем, щата Вирджиния, в Алегенските планини, където се оказва, че славата на Мюлер го е изпреварила. В Лутеранската църква са се стекли „стотици младежи, повечето студенти в университета ,,Роаноук“, и от богословската семинария. Мнозина от тях се тълпят на входа докато други седят плътно един до друг около амвона. На балкона „няма къде игла да падне. Други младежи бяха застанал ина най-невероятни места, така щото главите им се опираха в тавана, а пред предните седалки на балкона бяха накацали няколко малчугана, които клатеха краката си опасно близо до главите на хората“.

Роаноукският колежански вестник пише в уводната си статия със заглавие „Преподобният Георг Мюлер“ в броя си от януари 1878 г. следното:

Този благочестив човек, широко известен като основател на сиропиталището в Бристол – Англия, и автор на книгата „Живот с вяра“, ни посети тези дни… Висок е към метър и осемдесет, със сребристо-бяла къдрава коса, пристъпва уверено и напето, а стойката му е стегната по военному. Лицето му носи отличителните черти на немската раса, а изражението му сияе от радост и свещена увереност… Основни теми в проповедта му бяха грешните и праведните молитви. Грешно е да се молите от себични подбуди. Праведната молитва има три отличителни черти: 1) С нея желаеш да прославиш Бога; 2) С нея изповядваш своята нищожност и възвеличаваш Исуса Христа; 3) Да вярваш, че наистина ще получиш онова, което искаш.

Сетне семейството пропътува шестстотин километра, за да отиде в Колумбия, щата Южна Каролина, където отсяда у главния съдия Уилард. Г -н Уилард отвежда Георг и Сузана в сградата на местния парламент и ги запознава с губернатора и държавния секретар. Мюлер открива с молитва сесията на долната камара.

В края на февруари сем. Мюлер се качват на речния параход „Бриджтаун“ и започват изтощително пътуване надолу по течението на река Савана към Джаксънвил. Корабът често засяда на плитчини. В Джаксънвил са се събрали много вярващи, дошли да чуят Мюлер – според някои това е най-голямото множество, стичало се някога в града.

След службите в Монтгомъри и Ню Орлиънс храброто семейство се качва на парахода „Джон Скъдър“ за дълго пътешествие по течението на Мисисипи чак до град Мемфис. Макар че кухнята на кораба е превъзходна, Георг и Сузана не след дълго откриват със свито сърце, че на палубата няма прясна питейна вода, ако не се брои мътилката в реката. Тя е толкова мръсна и тинеста, че пада с дебела утайка на дъното на чашата. Клетите Георг и Сузана все не могат да решат дали да я пият, или да я преваряват, като правят с нея чай или кафе. Накрая си поръчват кани с лед, който топят, смесват го с малко вино и вода, за да притъпят студа, и пият получената напитка. Мюлер проповядва на „всички пътници, цветнокожи слуги и онези от екипажа, които са свободни.“ Скоро установява, че пътниците са предимно хора, отдадени на забавления, които се веселят с песни, танци и игра на карти. „Нямаше отърване от тях, понеже виждахме и чувахме от каютата всичко, което ставаше“ Ако сем. Мюлер бяха пътували десет години по-късно, вероятно щяха да се смущават от джаз съставите на Ню Орлиънс, които не след дълго ще станат популярни.

На 18 април 1878 г. семейството става в пет и половина сутринта и поема на дълго пътешествие от Сейнт Луис до Сан Франциско, които отстоят на около три хиляди и осемстотин километра. Пътуват в самостоятелно купе в Пулманов вагон, което дори Сузана нарича комфортно и с всички удобства за спане. Първата сутрин, когато спират за закуска в Каунсил Блъфс, се срещат с голяма група преселници, поели към Калифорния, сред които разпространяват религиозни брошури. След град Омаха в шата Небраска поемат през прериите и известно време Сузана не проумява защо влакът пъпли с двадесетина километра в час. Накрая разбира (или може би Георг й казва), че изкачват планински възвишения високи стотици метри – по едно време локомотивът прегрява и се поврежда, а пътниците слизат да се полюбуват на невероятната гледка. Мюлер и жена му виждат в това възможност да раздават религиозните брошури. Скоро повредата криво-ляво е отстранена и влакът потегля, пълзейки към гара Шърман, разположена най-високо в целия свят, където камъните се пукат от студ, а преспите са с човешки бой.

Когато пристигат в град Уелс, виждат няколко групички индианци, заметнати е яркочервени одеяла и вълнени раирани понча във всички цветове на дъгата. Тогава все още няма телевизионни уестърни, затова госпожа Мюлер се прехласва по „странните им капели, окичени с пера и широки панделки“, и отбелязва, че ,,лицата им бяха изрисувани в пурпур“.

Сутринта на 23 април, малко след като се пуква зората, те зърват за пръв път Калифорния.

Пред нас се откри великолепна, неописуемо величествена гледка. Високо над гара Съмит в небесата се възправяха безчет планински върхове. Слънцето грееше ослепително, озаряваше белия сняг, който сияеше. Навред около нас зееха дълбоки пропасти, проломи и клисури, скатовете на планината бяха обрасли с множество борове и ели. Гледката ставаше още по-прелестна, когато погледнеш надолу към долините, покрити с най-тучна зеленина

В осем часа шафнерът чука на вратата на купето.

- Кейп Хорн? – провикна се той.

Пътниците скачат на крака и се втурват към прозорците, откъдето виждат, че влакът пъпли покрай урва, дълбока около седемстотин и петдесет метра. През „Проломът на преселниците“ те се спускат към Калифорния. Става по-топло и Сузана вижда, че „нивите са покрити с трева, осеяна с красиви полски цветя – нацъфтяла лупина, диви рози, гераниум и милиони калифорнийски макове, които с яркожълтите си, почти оранжеви цветове затулваха всички останали цветя“.

- Тук, в Калифорния, .сякаш за пръв път виждам цветя! – провиква се един от пътниците.

На гара Оукланд в Сан Франциско ги посрещат двама приятели, които ги изпращат до кораба „Ел Капитан“, който ги превозва до другата страна на залива Сан Франциско. След това сем. Мюлер се настаняват в апартамент в хотел ,,Палис“, резервиран от техните приятели.

През първата си неделя в Калифорния Мюлер проповядва пред две хиляди души в Презвитерианската църква на ул. „Тайлър“. Във вторник един приятел ти развежда с кабриолет из града.

Сем. Мюлер се разхождат по плажа и усещат полъха на Тихия океан. После, както си спомня Сузана, ,,нашият приятел ни заведе в „Клиф Хаус“, хотел на висок зъбер с изглед към океана, където от един балкон се полюбувахме на големите гривести тюлени, излегнали се на издадените над водата скали. Виждаха се стотици от тези причудливи земноводни животни с остри глави и лъскави хлъзгави туловища. Някои се припичаха на слънце по сухите скали, други се гмуркаха в морето, трети се катереха по стръмния камънак или издаваха шумни звуци, които огласяха околността“

На масата им в „Клиф Хаус“ идва един келнер.

- Моля да ви се представя, г-н Мюлер. Брат съм на Ема Евънс, момиченце, израсло в Ашли Даун. Преди години, в Бристол, често съм слушал вашите проповеди, слушал съм ви и тук, в Съединените щати, и много се радвам, че ви познах. Преди да си тръгнат, сервитьорът им поднася букет цветя.

В Оукланд всички големи църкви отменят своите служби, за да могат вярващите да чуят Мюлер който ще проповядва в Първа Презвитерианска църква. Там се стича такова множество, че доста от желаещите да влязат остават отвън и така и не успяват да чуят проповедта на Мюлер, който говори върху двадесет и втори до двадесет и шести стих от трета глава на „Плачът на Еремия“.

– Присъствах на славна служба – казва след това един пастир на Мюлер.

От В Сан Хосе той получава писмо от жена, чиято дъщеря е повярвала в Христос на четиринадесет години, но две години по-късно се е увлякла по спиритизма, към който се е пристрастила от девет години. В Сан Франциско чула няколко проповеди на Мюлер и една от тях я смаяла. „Вие сте първият човек през тези девет години, открил път към сърцето й. – пише майката – Дъщеря ми твърди че не би пропуснала тази проповед и за сто долара.“ (Средният приход на едно градско семейство през 1877г. възлиза на $738 годишно – Б.пр.)

След като проповядва в Сан Хосе и Стоктън, Мюлер има нужда от почивка и приема поканата да посети Йосемитската долина. Предупреждават ги, че пътуването в Калифорния с дилижанс е преживяване, което никога няма да забравят. ,,Кочияшът беше обезумял – казва Сузана, след като идва на себе си. – Караше бясно по разбити и равни пътища, през баири и нанадолнища. Минахме през огромен камък, после се блъснахме в друг, а когато се спускахме по нанадолнището, нашият човек изобщо не използва юздите. Безспорно беше опитен, не знаеше що е страх, но ние като трезвомислещи хора, несвикнали с такива премеждия, искахме всичко да приключи час по-скоро и се молехме да пристигнем здрави и читави, без наранявания и счупени кости. Господ се смили за нас и пристигнахме по живо, по здраво в хотел ,,Прийст“, където отседнахме – бяхме пътували цели единадесет часа и половина и веднага си легнахме“

След три дни в Йосемитската долина Мюлер и Сузана стават в четири и половина сутринта и поемат обратно с десетина пътници на дилижанс, теглен от пет коня. В четири следобед наближават каруца с мъж и жена, които отбиват за да сторят път на дилижанса. Най-неочаквано жената скача на крака.

- Вие да не сте Георг Мюлер?

- Да.

- Искам да ви стисна ръката, господине. Прочетох вашата книга „Живот с вяра“ и тя бе огромно благословение за душата ми.

- Молете се за мен! – провикна се непознатата след дилижанса.

В Солт Лейк Сити – крепостта на мормоните – Мюлер и Сузана посещават къщата, където някога е живял основателят на мормонството Бригам Йънг. „Погребан е в невзрачен занемарен гроб – в задния двор, а върху надгробната плоча има надпис, който ние обаче не си направихме труда да прочетем“, записва ехидно Сузана. Мюлер проповядва в Методистката църква, пред множество богомолци, сред които има и мормони.

В края на юни те се качват на кораба „Адриатик“ и се отправят за Ливърпул, след като Мюлер е проповядвал над триста пъти и е изминал повече от три хиляди километра. Обиколката е продължила цяла година и на 8 юли, „след като пристигнахме в четири и половина с открит файтон, на хълма Ашли ни чакаше цялото детско войнство заедно с почти всички помощници в сиропиталището. Докато приближавахме бавно, малчуганите ни поздравяваха с радостни възгласи, а момичетата махаха с кърпички, решени (както отбелязва един човек, застанал до децата) да ни посрещнат „като царе“. Пред входа на Дом 3 около нас се струна голям орляк дечурлига, които ни приветстваха с радост“.