* * *
Известно е - най-безпомощни в сравнение с приматите са новородените при човека. Те обаче получават много повече любов и подкрепа от родителите, отколкото питомците на всички други бозайници. За да се превърнат в най-умните и предприемчиви представители на Разума на Земята. Какво ли не прави магията на Любовта!
От времето на Адам не са открити абсолютно никакви костни следи. Как да се стигне до тях в още по-отдалечената епоха на примитивните стадни същества?
В науката се откроява тенденция за увеличаване палеонтологичната възраст на предходниците ни. Според съвременните проучвания, човекът се е появил преди около 4,5 милиона години. Откриването на "черепа от Тумай" в Африка през 2002 г. връща произхода ни много по-назад - с близо 7 милиона години.
В изследванията на американски антрополози, публикувани през 1996 г., половин десетилетие след кончината на жената-скенер (1991 г.) от Майкъл Кремо и Ричард Томпсън, излизат наяве неудобни истини. От дълбоките скални пластове на Калифорния са извадени човешки скелети отпреди 50-60, до 100 милиона години. Костният материал не се отличава съществено от този на съвременния човек. Нима са плод на необяснима игра на природата?
Шокиращи открития, затрудняващи тълкуването. Затова ли убягват на широката публика. Науката в невъзможността си да даде смислен отговор от съвременна позиция за тези факти, ги отхвърля, премълчава или просто затулва в музеите.
Феноменалната възраст на най-новите антропологични находки подсказва - генеалогията ни е много по-древна от известното засега.
Изтегляйки далече назад нашия генезис, възникват още по-неудобни въпроси, неподвластни на Дарвино-вата теория. Катаклизмът, изтрил от Земята "шампионите по оцеляване" динозаврите, е само отпреди 65 милиона години. Човешки кости, както узнахме, са датирани от близо 100 милиона години. Не потвърждават ли "скандалните артефакти", че Човечеството е старо, твърде старо? С потекло на повече от десетки милиони години.
Много преди тях Слава превръща невъзможното в реалност, твърдейки: „Елементарните ни предходници са съществували в епохата на динозаврите." Нека с иронична усмивка се запитаме: не обяснява ли това края на кръвожадните чудовища?...
Родът на хомо сапиенс и разумът на планетата ще се окажат много по-древни, отколкото научният свят е посмял да допусне и в най-смелите си хипотези.
* * *
Първите хора, носители на индивидуален дух, в титанични битки за оцеляване сред дивата природа. "Беззащитните" слаби някога създания се оказват невероятно устойчиви. Приспособяват се все по-успешно към бурните изменения на средата. Измират животни. Растения изчезват. Те устояват.
Нека си представим древните предци в епохата на мегафауна - сред саблезъби тигри, вълци, мечки, многократно по-едри, брутални и кръвожадни от съвременните. С малките си размери - привлекателен залък за всеки хищник. След драстичното развихряне на геофизични сривове, следвани от резки климатични промени, именно те, духовно диференцираните, са се оказали по-адаптивни и изобретателни. Затова оцеляват. Да припомним становището на Слава Севрюкова: „Не катаклизмите ни правят хора. Те са само катализатори, ускоряващи еволюционното развитие."
През психотронния взор на пророчицата пред нас се изправят наследниците на някогашните малки стадни създания. Духовно обособени, с подобаващи размери, бързина, наченки на интелект, предстои да се превърнат в невероятни същества. Благодарение на своята знаменита, без аналог адаптивност, състрадателност и взаимна подкрепа.
За да разкрие природните ни резерви на устойчивост към резки промени в средата, екип учени провежда рискован експеримент. Извършен под строг медицински контрол.
В херметична, топлинно изолирана камера при температура 110 градуса С са поставени за 10 минути човек, кокоше яйце и къс месо. Целта е да се проследят реакциите на нашия организъм в екстремни условия и способността му за самосъхранение, в сравнение с другата органична материя.
След изтичане на контролното време, яйцето се оказва готово за консумация. Порядъчно изпечена е и пържолата. Човекът за това време е отделил 2 литра пот. С ускорен до крайна степен пулс, той е жив и в съзнание. Оцелял в ужасяващи екстремни условия.
Тогава... Ще устои ли пред все по-надвисващите на тъмния световен небосклон повратни природни колизии, за които ще стане дума по-нататък?
* * *
Нека се опитаме чрез уникалното "психотронно око" много по-внимателно да надзърнем във времето на по-късните, приближаващи се по външен вид и интелект до нас, неизвестни на науката предходници:
-
Как изглеждат генетичните наследници на ранните безполови същества? Реалност ли са митичната библейска двойка Адам и Ева? Ако ли не, какво стои зад тях?
-
Адам и Ева не са имената на първите хора, а обобщени символи на половото разделяне при човека. По-усъвършенствани, голи, на ръст не повече от метър, те са силно окосмени. Съвършено различни от популярните фрески, скулптури, картини и други живописни изображения на първата библейска двойка. Носители на смесица от инстинкти, но и на зачатъци на интелект. След духовното те придобиват и сексуално диференциране. Това им дава мощен тласък в еволюционния възход.
Казано е: „Човеку е потребен друг, за да намери себе си"... Обособяването на пола - пореден значим еволюционен скок. В еволюиралите създания е навлязъл Духът - божествена частица от Висшия Разум. За да закипи в него нов живот.
(Слава Севрюкова постига новаторски пробиви. Прозренията й са непроверяеми поради отсъствие на костен и генетичен материал. Едно е сигурно - започнала е нова епохална промяна. Настанали са непознати дотогава изменения в генетичния код на човека, наречени мутации. Заработил е законът за корелативните трансформации - промяната на един белег провокира корекция на друг. Явило се е нещо строго специфично - половите органи. И съвършено нов, различен тип размножаване - сексуално.)
- Всичко това е загатнато в Библията?
-Да, но повечето хора срещат затруднения, четейки раздела "Битие". Там кодирано е представена еволюцията на човешкия род отпреди милиони години. Тогава властват епохи, в които числото 7 е водещо: 700, 7000, 70 000, 700 000 години. Метафорично в Светото писание е загатната еволюцията на сапиенса от низше същество към духовен човек. Убедена съм - ще стигнем до разшифроването му. Проследявайки Сборника на свещената мъдрост, позволявам си да твърдя: разделът "Битие" трябва да се чете последен. Почнете ли от него, трудно ще разберете изложеното по-нататък. Може да го пропуснете или да останете с впечатление, че писанието е неразбираемо скучно. Важно е правилното тълкуване. С ума на сърцето.
- Според Библията, след като Господ сътворяза Адам, съчувствено въздъхва: „Бива ли да битува сам?" И изтръгва изпод ребрата му Ева, извайвайки я с финес. И я превръща в неустоим афродизиак. А, може би, "първият човек" я приема за най-висш шедьовър, защото е част от него? Навярно и от Бога. Или по простата причина, че тя генетично е по-близо до любовта?
-
Създателят хвърля Адам и потомците му в люта треска - дорде свят светува да дирят в половинката свещеността на липсващото единство. Полярността е път към целостта. Оттогаз до наши дни мъжът и жената, някога едно, не престават да се търсят в съкровения АЗ. Понякога дори бягат от себе си, за да се открият в другия...
-
С появата на Ева, навярно скуката на първия човек завинаги се стапя ведно с райското му спокойствие - подхвърля някой, да олекоти темата и поразсее леля Слава. - И все пак, щастлива ще да е била райската двойка - без тъща и свекърва.
-
Да - усмихва се пророчицата, - светът вече е за двама. Късен, съвършено различен етап на еволюция. Животът поема по нов път - от херметичното "райско единство" - през Дървото на познанието - към проникване в безбрежното многообразие на битието.
Тези вече много по-разумни одухотворени създания решително се оттласкват напред в духовното развитие. Това ги отличава от останалите земни твари. Преоткрили ранните си корени, ние сме носители на тяхната генетична матрица.
- Адам и Ева, както ги съзираш, са сътворени не от кал, а от пластична жива материя. В този смисъл не са преки "рожби на Твореца", а далечни еволюирали двуполови наследници на "малките стадни човечета" в един по-зрял стадий на развитие. Но в тях, както узнахме, е вложен Божествен дух. Как да тълкуваме библейския идеом „Човек е сътворен от пръст"?
-
Елементите, изграждащи Космоса и земната кора, съществуват и в нашето тяло. Оттук - изразът „От пръст сме създадени". Мъжът и жената всъщност са "два крака", с които Човечеството от Сътворението насам непрестанно се оттласква напред.
-
Според Библията, процесът Сътворение се извършва в рая. Какво представлява библейският Едем? Експериментална лаборатория на Твореца? Или?...
-
Това е мястото, обитавано от Бог и Висшата йерархия. Те непрестанно ни подпомагат в духовното израстване. Не си въобразявайте, че Върховната сила, Христос и Светият дух се грижат единствено и само за нас и само на Земята. Облагородяват цялата Вселена.
С половото разделение на сапиенса, според Слава Севрюкова, започва поредна революция в интелекта. Адам и Ева символизират първите коренно различни негови представители. С мислене не много отдалечено от нашето^ Те и техните наследници вече могат да говорят, а по-късно и да творят.
Какво се оказва - първият човешки син на Земята е „незаконнороден". Това вече е непростимо! Но нима "бегълците от рая" са имали брак?
* * *
Процесът на сексуално обособяване се извършва милиони години назад при далечните ни прародители.
Как, според Библията, е създадена жената-при-ма? - От реброто на първия мъж? Или изпод ребрата му, както разкрива Слава Севрюкова: „Най-ранните ни предходници са се размножавали самостойно, отделяйки се едни от други."
От Адам обаче "се откъсва" сексуално диференцирано същество, различно от всички досега. И какво -първият "родил" човек се оказва Адам. Вторият - Ева.
Настанала е непозната ера на полова обособеност. Революционна мутация - от невинно "делене" към сексуално размножаване. Какво я налага? Как се стига до подобна специфика и при повечето животински видове в оня ранен период?
Слава Севрюкова не отговаря на всички въпроси. Немее и всесилната наука. Неспособна да изгради аргументирани хипотези при отсъствие на какъвто и да е материален фундамент за това.
Пророчицата съзира допирните точки на трудно съвместимите наука и религия от дълбока древност до днес. И за кой ли път хвърля мост между тях, помирявайки ги.
Уединен свят на психотронни изживявания. Откроява се външният вид на Адам и Ева, макар от ония времена да не са открити техни фосили, нито на близките им потомци. Слава не е генетик, а психотроник. Костен материал и ДНК не са й необходими.
* * *
Как мутират архаичните "малки окосмени човечета"? Как възниква езикът - мощен умствен инструмент? Кои са посоките на следващото еволюционно развитие? Какво ги определя?
-
Науката приема - някога са съществували десетки взаимно конкуриращи се човекоподобни видове. Кои от тях гравитират в психотропните проникновения? Първообразът на хомо еректус, предходникът на съвременния човек - кроманьонецът, ранният неандерталец или друг, все още неизвестен клон в еволюцията?
-
Касае се за първообразеца. Неандерталецът е клон на еволюцията, различен от човешкия. Между него и кроманьонеца отсъства генетична приемственост. Необосновано е да се търси връзка между тях.
Становищата на Слава Севрюкова смущават. Означава ли това, че трябва да бъдат пренебрегвани?
Според съвременните генетични изследвания, ДНК" на човека е различна от тази на животинските видове, включително на маймуната. Лишени от общ корен, логично е да са обречени опитите на антрополозите за откриване "липсващото звено" между тях.
Слава е категорична - хомо сапиенс не произлиза от маймуна.
Човекът, според нея е "посят" от Космоса. Носи факела на изобретателна, водеща към Разум и висша адаптивност нова природа. С проникването на Духа в него, в един вече по-късен еволюционен стадий той ще се превърне в лидер сред изобилието от животински и други човекоподобни видове. Ако с възхода на науката тезата й се потвърди, Дарвиновата теория за произхода на видовете вероятно ще се окаже неадекватна.
Откроява се изводът: съвременният Разум е много по-древен, отколкото приемат властващите засега теории и хипотези.
Изследователите отдавна търсят и все не могат да достигнат до вкаменелости, обясняващи връзката на човека с маймуната. Според Слава Севрюкова, не ще успеят. Такава липсва. Онова, което учените намират за най-ранни човешки звена, са останки от мутирали маймуноподобни, нямащи връзка със сапиенса. Те -част от богатото царство на приматите, населявало някога Земята.
След сложния, изпъстрен с опасности възход в еволюцията, ще ни се да мислим - експериментите на природата с нас благополучно са приключили. Дали е така?
* * *
Далече в миналото човекът овладява огъня. Епохално постижение. Животът му става по-безопасен и сигурен. Последиците трайно отекват през хилядолетията. Явяват се оръдията на труда.
Преходът от лов към земеделие е друга повратна точка в развитието. Започва период на социално неравенство. Светът се разделя на имащи и нямащи.
Следващ етап - опитомяване на животни. Издига се нивото на хранителна обезпеченост. Хората се замогват. Възникват първите цивилизации, предоставящи благини, извоювани с безкрайни усилия. Бликва непознато дотогава творческо обновление. Духът заработва с пълна сила. Покълват изкуствата.
С половата обособеност с рицарска страст се разпалват разтърсващи любовни драми (в това вече никой не се съмнява) - от фаталната красавица Елена през не по-малко трагичната Клеопатра, жената получава международно значение. Заради нея се водят ожесточени войни. С любовта се развихря и "вечната", нестихваща до днес вражда между половете.
Какво тласка далечните ни праотци към сексуално размножаване? Как става така, че започват да говорят? И още по-трудно за нежната половина от тях - да мълчат?
Защо се заемат да творят? Какво ги провокира да създават изкуство, по-трайно от шедьовъра на потомството им?
Съвременният сапиенс от живот в живот се ражда изключително бавно - с милиони години. Тялото ни понастоящем се състои средностатистически от около 8 милиарда клетки. Дали е било устроено така и някога?
Нелеки въпроси. Ако новаторските виждания на Слава Севрюкова за най-ранния далечен произход на Човечеството се потвърдят, познатата ни засега история ще се окаже пореден мит.
- Знайте - възкликва въодушевено пророчицата, - Висшият Разум никога не е еднопосочен. Преследва изобилие от цели, цели, цели...
Половата ориентация - неустоима "новаторска игра на природата". Трансформация, стремително от-тласнала напред човешката еволюция.
Свидетели сме как при част от животинския свят тя в модификациите си понякога добива гротескни проявления. Охлювите, например, са двуполови. При морските кончета раждат само мъжките. В океана се срещат особен вид риби, сменящи многократно пола си.
Друг пример за странните зигзаги в еволюцията -птицечовката в Австралия е бозайник, снасящ яйца. По някои специфични особености обаче се свързва с влечугите.
Как се обясняват изглеждащите днес алогични хрумвания на Природата? Изброените животни, разбира се, са на много по-ниско еволюционно стъпало от нас. Но нима са били кой знае колко извисени най-ранните ни водни, при това още безполови предци?
Времето ще реши имаме ли основание да се надсмиваме или отричаме неща, които не познаваме. Фройд, Юнг, Томас Едисън, Шлиман, Артър Евънс, Менделеев, Кекуле, мнозина велики изследователи извършват новаторски проучвания, вслушвайки се в гласа на интуицията. Тя насочва към Същината.
Революционните за науката открития в началото винаги се посрещат с недоверие и насмешка. Оспорвани, отхвърляни с години, по-късно се превръщат в азбучни истини, а създателите - (посмъртно) в авторитети в науката. Нима са били наивници?
* * *
Вижданията на психотропния учен Слава Севрю-кова са оригинални. Прониквайки отвъд света на познатото, разкрива неизвестни брънки от генетичната ни верига.
Трудно доказуеми постижения. Въпреки обхватните си изследвания, нестандартната изследователка никога няма да се превърне в икона в науката. Не го и желае. Обратното е абсурдно, макар край феномените да блика от абсурди. Кой би допуснал полунеука жена с четвърто отделение в недосегаемия храм на Алма матер, дори да е носител на будещи недоумение феноменални способности?
Психотрониката - нелесно осъществима. И все пак резултатите при най-изявените й капацитети, подложени на проверка, неведнъж да са доказвани. Източниците й на знание - нетрадиционни. Неприемливи засега познавателни методи.
Реакцията на родните ерудити към нея е неадекватна. Доколко вещи са те в тая област? - Задълбочените им познания не се ли простират до архаични становища отпреди стотина и повече години? Някои я считат за дисциплина на... психиатрията. И с необосновано превъзходство я отричат.
„Тва, нейното е верно, не измишльотините на уж учените - застъпва се пристрастно и по своему Ванга за Слава. - Образовани, па се си беа при нас. При неа, при мене... ,Де, кажи тва, де кажи онова" и, пишат ли, пишат. Праат открития..."
Отхвърлените остарели схващания определят напредъка на човешкото познание. Постиженията на психотроничката са практически неконтролируеми според съвременните изисквания. Но нали науката се развива. Може проникновенията на свръхсетивата да повлияят на нейния ход.
Кой уважаван световен учен е обяснил и дал какъвто и да е доказателствен материал за това как са изглеждали и са се размножавали изначалните ни предци? - Въпроси, догадки. Отсъстват категорични становища.
Слава Севрюкова възкресява светове, отдавна избледнели в мъглата на епохите. Предлага оригинални картини от миналото. Съзира неизвестни еволюционни етапи.
Добре обосновани описания. "Видяното" е логично, лишено от противоречия. Обяснява значима част от познатите факти за нашата еволюция. Изнася нови.
Учените на съвременния етап достигат до отделни съставки. Трудно сглобяват цялостна картина. Не могат да открият ключови елементи от пъзела на произхода ни. Свързвайки еволюционните звена, често пъти допускат грешки. Например - зависимостта между неандерталеца, кроманьонеца и съвременния човек. Нека пак повторим становището на Слава Севрюкова: „Неандерталецът е съвършено различен клон в еволюцията и няма нищо общо с нас."
Трябва ли да пренебрегваме проникновенията на световно изявен психотронен капацитет, неспособни да предложим алтернатива за тънещия в непрогледност период на предходника на протосапиенса? Какво, ако Сътворението бавно и колебливо преминава през различни етапи - от клетъчно размножаване към по-усложнено "делене"? А вече много по-късно - към полова диференциация?
Вниквайки в сложния сензорен калейдоскоп на уникалната изследователка, може науката с времето да поеме по очертания от нея път. Хомо сапиенс едва прохожда. На колко хилядолетия е? Десетки, стотици, милиони?... Изследванията върху най-ранните, забулени в мъгла цикли на генезиса ни все някога ще дадат резултат.
Предсказанията на Слава Севрюкова заслужават внимание. Като послания към Бъдещето. Оригинална информация, постигната по необичаен, засега все още оспорван "квазинаучен способ". Дължим й го.
Нека съхраним проникновенията за безпристрастния съдник. Крайната дума все пак принадлежи на науката.
* * *
Възникват и още по-интригуващи въпроси. Динозаврите безалтернативно господстват на планетата над 150 милиона години. Просъществували по-дълго от нас, нима са по-съвършени?
Какво се случва преди 65 милиона години? Защо гигантските гущери завинаги са изтрити от лицето на Земята? Огромен астероид ли се врязва в планетата с произтичащите катастрофални сеизмични последици и резки климатични промени, както твърдят съвременните учени? Или?...
Слава осветлява и този въпрос:
- Колосален катаклизъм от огромно космическо тяло. Доколкото "виждам", не е предизвикан от метеорит. Не, не е метеорит. Ако се бе стигнало до подобно стълкновение, щях да забележа гигантска експлозия. Никъде не съзирам такава. Сблъсък отсъства.
Пред мен се откроява нещо съвършено различно. Изумителна гледка!...
Пророчицата се умълчава, изживявайки емоционално споходилото я видение.
- Масивна дългоопашата комета се носи към Глобуса. Приближава. Зловещото й, разлято в пространството ветрилообразно тяло, расте, расте... Наедрява на хоризонта. Запълва все повече небосвода. Страшно е. Задава се епичен сблъсък...
...Но не... Разминават се, като на косъм... Безпрецедентно явление.
Гласът й е остър, насечен. Без да крие изумление от мащаба на извършващото се, продължава:
- Гравитацията на огромния космически обект мощно разтърсва планетата. Ако бе звезда, щеше да я взриви и изпари. Не е... Виждам...
Замълчава отново, взряна в неведоми пространства:
- Комета. Преминава рисковано близо. Огнената й опашка коварно близва Синята планета.
Ефектът от срещата с космическия пришелец е по-разителен. Земята остро, дълго се тресе. Настават необратими процеси. Мащабен катаклизъм. Променя своя ход. Завърта се тънката й енергийна ос. Разместват се полюсите. Климатът драстично се преобразява. Температурите рязко спадат.
И ...това е началото на края на динозаврите.
- Защо началото на края? Психотроничката внимателно изяснява:
- Доколкото забелязвам, огромните гущери не измират веднага, а постепенно.
(Изследванията доказват: в костите на масово погиналите в оня пагубен за студенокръвните влечуги период е открито радиоактивно вещество. За учените отлагането му в тях е последица от катастрофален сблъсък на нашата планета с метеорит.
Кой е нарушил непоклатимия, гарантиран с милиони лета баланс на природните сили, оказвайки сра-зяващо въздействие върху недосегаемите дотогава доминиращи гиганти?
Сподели с приятели: |