Обикновено структурата на ДОВОС следва последователността на информация, изисквана от чл. 5(3) и детайлизирана от Приложение ІV на Директивата за ОВОС, прилагани от чл. 96, ал. 1 от ЗООС и чл. 12 от Наредбата за ОВОС. Освен това, ДОВОС следва да съдържа:
-
имената и квалификацията на експертите, разработили раздела, датата на внасяне, подписа на отговорното лице/официалния представител на лицето, изготвило ДОВОС;
-
преглед на политическата, правната и административната рамка по ОВОС и в сектора „изграждане на пътища и магистрали“;
-
преглед на основните етапи на процедурата по ОВОС до приключване на изготвянето на ДОВОС;
-
описанието на това как са отчетени при разработването на ДОВОС:
-
резултатите от консултациите с компетентните органи, които биха имали отношение към проекта поради конкретните си задължения в областта на опазването на околната среда и,
-
резултатите от консултациите с обществеността;
-
изображения, карти, диаграми и т.н.;
-
документи, проучвания и информация, използвани при разработването на ДОВОС;
-
копия от документите, релевантни към извършената ОВОС на проекта;
-
речник на използваните термини и съкращения.
Въведението на ДОВОС следва да предостави кратка информация относно съдържанието на доклада и процедурата по проекта.
Каре 1. Информация, която се препоръчва да бъде представена в раздела „Въведение“ на ДОВОС
| | -
Нужди и специфични цели на предлагания проект. Ако е подходящо – кратко описание на предисторията на проекта и/или на обстановката, при която се разработва
| -
Описание на съдържанието на ДОВОС
| | -
График за изпълнение/етапи на проекта:
-
дати на започване/приключване на строителството. В случай на проект, които ще се изгражда на етапи – последователност на всеки от етапите и ако е подходящо – тяхната приблизителна продължителност;
-
дата на възлагане;
-
дати на започване и приключване на дейностите по разрушаване, ако такива дейности се изискват.
| -
Данни относно приключилите към момента етапи на ОВОС на проекта; наименование на документите, предоставени от компетентните органи в хода на процедурата по ОВОС. Ако е приложимо, напр. решението по преценката на необходимостта от ОВОС, доклад за определяне на обхвата.
|
-
Резултати от консултациите с компетентните органи, които биха имали отношение към проекта поради конкретните си задължения в областта на опазването на околната среда. Ако е приложимо – наименования на документите, издадени от други органи и посочване на мястото в приложенията, където те могат да бъдат открити.
| -
Резултати от консултациите с обществеността, която е вероятно на бъде засегната от проекта.
|
Политическа, правна и административна рамка
Целта на този раздел на ДОВОС е да представи общ преглед на националното законодателство и политика по опазване на околната среда, както и на законодателството на ЕС, което е взето предвид при извършването на ОВОС.
Този раздел на ДОВОС разглежда относимостта на европейското и национално законодателство, националното планиране и политика и съвместимостта на проекта с това законодателство/политика. Тук се обръща внимание на законодателството и политиката на националното правителство, където е релевантно и се очертават директивите и регламентите на ЕС и другите задължения, произтичащи от международното право, които са приложими към проекта.
Европейска рамка
Чл. 11 от ДФЕС дефинира принципа на интегрирането на изискванията на опазването на околната среда в другите секторни политики, с цел по-специално да се стимулира устойчивото развитие.
В чл. 191 от ДФЕС се казва, че политиката по опазване на околната среда на ЕС следва да допринася за опазването, защитата и подобряването на качеството на околната среда, защитата на човешкото здраве, за разумното и рационално използване на природните ресурси и има за цел постигането на висока степен на опазване на околната среда. Политиката по опазване на околната среда на ЕС се основава на „принципите на предпазните мерки и превантивните действия, на принципа на приоритетното отстраняване още при източника на замърсяване на околната среда и на принципа „замърсителят плаща““.
Европейската политика в сектора „Управление на отпадъците“ цели да се ограничат въздействията на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда и да се подобри ефективността на ползването на ресурсите в ЕС. Дългосрочната цел е Европа да се превърне в едно рециклиращо общество, където се избягва образуването на отпадъци, а тези, чието образуване не може да бъде избегнато, се използват като ресурси, винаги когато това е възможно. Целта е да се постигне едно много по-високо равнище на рециклиране и да се ограничи до минимум извличането на допълнителни природни ресурси. Правилното управление на отпадъците се счита за ключов елемент за гарантирането на ефективността на използването на ресурсите и на устойчивия растеж на европейската икономика.
Подходът на ЕС към управлението на отпадъците е основан на следните три принципа:
-
предотвратяване на образуването на отпадъци;
-
повторната употреба и рециклирането на отпадъците;
-
усъвършенстване на окончателното обезвреждане и мониторинга.
Основният инструмент, уреждащ политиката на ЕС в сектора „Управление на отпадъците“ е Директива 2008/98/EО относно отпадъците и за отмяна на определени директиви, позната още като „Рамковата директива за отпадъците“, която създава правната рамка за третиране на отпадъците в ЕС. Директивата определя мерките за защита на околната среда и човешкото здраве посредством предотвратяване или намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъци, както и чрез намаляване на цялостното въздействие от използването на ресурси и чрез повишаване на ефективността на това използване. Директивата урежда и принципите на управлението на отпадъците в ЕС:
-
Йерархия при управление на отпадъците: приоритетният ред, който трябва да бъде следван от държавите-членки: предотвратяване, подготовка за повторно използване, рециклиране, друга форма на оползотворяване и обезвреждане:
-
Опазване на човешкото здраве и околната среда: управлението на отпадъците се извършва, без да се застрашава човешкото здраве, без да се вреди на околната среда;
-
Близост: отпадъците да бъдат обезвреждани или отпадъците да бъдат оползотворявани в една от най-близките подходящи инсталации посредством най-подходящите методи и технологии, за да се осигури високо ниво на защита на околната среда и на общественото здраве, като се вземат предвид икономическата ефективност и ефективността за околната среда;
-
Самодостатъчност: създаване на интегрирана и подходяща мрежа от инсталации за обезвреждане на отпадъци, както и на инсталации за оползотворяване на смесени битови отпадъци, събрани от частни домакинства, включително когато това събиране обхваща такива отпадъци от други причинители, като се вземат предвид НДНТ и т.н.
Съгласно РДО, държавите-членки трябва да разработят и изпълняват планове за управление на отпадъците и програми за предотвратяване на образуването на отпадъци на национално или по-ниско равнище, имащи за цел да предвидят мерките, чрез които ще постигнат изпълнението на принципите на Директивата.
Що се отнася до депонирането на отпадъците, основният инструмент е Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци (изменена), наричана още „Директива за депонирането а отпадъци“. Директива има за цел чрез строги експлоатационни и технически изисквания относно отпадъците и депата да предвиди мерки, процедури и насоки за предотвратяване или ограничаване, доколкото е възможно, на отрицателното въздействие върху околната среда, и по-специално замърсяването на повърхностните, на подземните води, почвата, въздуха, общо на околната среда, включително парниковия ефект, както и всеки произтичащ от това риск за здравето на човека, през целия жизнен цикъл на депото. ДДО изисква от държавите-членки да гарантират, че възможно най-скоро, но не по-късно от 16.07.2009 г., съществуващите депа да продължават да бъдат експлоатирани само при условие, че отговарят на изискванията на Директивата.
Както бе споменато по-горе, в обхвата на ДИЕ попадат и инсталации за управление на отпадъци, включително и депа.
Друго законодателство на ЕС, което е относимо към проектите за изграждане на депа за битови отпадъци:
-
Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда;
-
Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда;
-
Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, изменена;
-
Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици.
Друго законодателство на ЕС по опазване на околната среда, което също може да бъде приложимо: напр. относно качеството на въздуха и водите, управление на отпадъците, шума, достъпа до информация по околна среда и т.н.
Освен това, законодателството на ЕС, регулиращо например, енергийната ефективност, безопасността на труда, здравеопазването и др., също може да е приложимо към конкретния проект.
Кратък преглед на приложимото законодателство в областта на околната среда на ЕС е предложен в Приложение № 1 на настоящето Ръководство.
В съответствие с изискванията на Договора за Европейския съюз и ДФЕС, тези директиви следва бъдат транспонирани в националното законодателство на държавите-членки, поради което те няма да бъдат разглеждани подробно тук. Вместо това, ще бъде представено националното законодателство, което ги транспонира. В ДОВОС следва да бъде описана националната рамка и тази на местно ниво – приложимото национално законодателство, плановете и програмите, които имат отношение към постигането на целите на проекта, както и КО по изпълнението на съответната политика и извършването на мониторинга на дейностите по депониране на битови отпадъци.
Не на последно място, следва да бъде взета предвид и практиката на СЕС. Въпреки че тя не подлежи на транспониране, тълкуването на съда е задължително за държавите-членки и институциите на ЕС. Някои ключови решения на СЕС са предложени в Приложение № 3 на настоящето Ръководство.
Сподели с приятели: |