2. ЖИЗНЕНЦИКЪЛ НА ПРОГРАМНИЯ ПРОДУКТ 2.1. Моделиране на жизнения цикъл 2.1.1. Защо се нуждаем от модел на жизнения цикъл Жизненият цикъл (ЖЦ) на програмния продукт (ПП) обхваща целия пе-
риод на неговото създаване и използване. За начало на ЖЦ се смята моментът
на възникване на идеята за създаването му. За край на ЖЦ се смята моментът, в
който се преустановява използването на последното копие на ПП. В някои слу-
чаи се разграничава физическият от логическия край на ЖЦ. За логически край
се говори тогава, когато използването на 1111 е било толкова дълго, че от извес-
тно време нататък не са били необходими никакви усилия по съпровождането
му, т. е. спряло е внасянето на промени в ПП за поправяне на грешки, за усъ-
вършенстването му или за пренасянето му в нова операционна и хардуерна
среда или ПП продължава да съществува пасивно по отношение на разработчи-
ците си.
Модели са необходими не само в областта на софтуерните технологии. Цел-
та на конструктивните дисциплини е да се отговори на три основни въпроса:
как го правим — с какви операции си служим, какви са техните харак-
теристики;
в какъв ред го правим — каква е точната и по възможност еднозначна
последователност от операции.
2.1.2. Какви свойства има моделът За да се отговори на горните въпроси, се използват модели на разглежда-
ните обекти. Всеки модел се характеризира с три особености:
Изоморфизъм — в математиката това понятие се дефинира съвсем точ-
но. Нестрого казано, на всеки обект от реалността съответства обект от модела
и на всяка операция върху един или няколко обекта от реалността съответства
операция върху съответните обекти от модела.
Абстрактност — на практика не е възможно да се постигне пълен
изоморфизъм — причината е прекалено сложната реалност (поне за тези обек-
18
ти от реалността, които си заслужава да се изследват). Това впрочем е напълно
в сила за програмния продукт и неговия жизнен цикъл — не е възможно да се
построи модел, който да отрази всичките им особености.
— Език за описание — всеки модел се описва на някакъв език — чисто
математическите модели ползват езика на някой дял от математиката, възможни
са различни графични, диаграмни, блокови и други подобни езици. В много
случаи обаче за описание на даден модел се ползва естествен език, а не са редки
случаите, когато се ползва и повече от един език. Моделите на ЖЦ на ПП обик-
новено се отнасят към последния случай.
От казаното следва основният проблем при моделирането: представянето
на реалността в модела не е нито точно, нито пълно, а това от своя страна може
да се окаже решаващо и за неговата полезност. Затова при оценяването на мо-
делите обикновено се разглежда следната схема: