Почви
|
Дълб.,
cm
|
pH
/KCl/
|
Хумус
%
|
Общ N
%
|
CaCO3
%
|
Сорбц. капацит.
meq/100g почва
|
Механичен състав,
разм.на частици, mm
|
0,05-0,001
|
<0,001
|
<0,01
|
Излужена смолница,
Средец
|
0-30
30-60
60-90
|
6,85
6,80
7,45
|
5,77
3,08
1,64
|
0,160
0,130
0,110
|
0,00
0,00
0,00
|
58,2
58,0
58,9
|
32,10
30,10
29,13
|
40,20
51,90
47,30
|
62,90
71,30
69,30
|
Излуж. канел.горска
Г. Лозен
|
0-30
30-60
60-90
|
6,80
6,40
6,60
|
2,48
1,29
1,40
|
0,132
0,110
0,100
|
0,00
0,00
0,00
|
39,8
40,8
41,0
|
36,13
36,30
44,50
|
37,70
39,50
38,00
|
65,10
67,30
65,80
|
Алувиално-ливадна,
Цалапица
|
0-30
30-60
60-90
|
5,80
5,50
5,50
|
1,23
0,65
0,47
|
0,052
0,050
0,042
|
0,00
0,00
0,00
|
22,1
21,2
22,2
|
30,90
30,60
27,40
|
13,30
23,50
34,50
|
30,90
42,10
51,00
| От представените данни се вижда, че стойностите на рН се различават значително при излужена смолница и алувиално-ливадна почва, които съответно са 6,85 рН единици за излужена смолница и 5,80 при алувиално-ливадна за повърхностният слой. Най-високо е процентното съдържание на хумуса при излужена смолница – 5,77%, следвано от излужена канелена горска почва – 2,48% и най-ниско при алувиално-ливадна почва – 1,23%. Съществени разлики се наблюдават и при сорбционния капацитет от 58,2 meq/100g почва при излужена смолница до 22,1 meq/100g почва при алувиално-ливадна почва. Направеният анализ на получените данни показва, че избраните почвени профили са представителни за съответните почви, покриват значителна част от обработваемият фонд на страната и са подходящи за изучаване влиянието на земеползването върху химичният състав на почвения разтвор.
2. Климатична характеристика
За периода на изследване общата сума на валежите в трите пилотни обекта през 2005г. е над средната за многогодишния период. (фиг.1). От анализа на температурните условия за изследваните години (фиг.1) се вижда, че през периода 2005-2007 г. най-високи средномесечни температури на въздуха са установени през летните месеци (VІ-VІІІ).
Фигура 1. Месечна сума на валежите (mm) и средномесечни температури на въздуха (оС) за районите на изследване: Средец (Старозагорско), Горни Лозен (Софийско) и Цалапица (Пловдивско)
3. Кратка характеристика на начините на земеползване
3.1. Кратко описание на земеползването (34 г. непроменено земеползване)
1. Постоянно затревни площи;
2. Дървесна растителност (смесена гора, акациев пояс, сливови насаждения);
3. Площи заети под угар
3.2.Кратко описание на отглежданите земеделски култури
Зърнено – житни
От 1972 година върху алувиално-ливадна почва в опитно поле Цалапица, Пловдивско в продължение на 34 години е отглеждана монокултура царевица, при бездефицитен воден режим, като със санитарна цел са направени две прекъсвания през 1992-1994 и 1999-2000 години, отглеждани са главно пшеница и ечемик т.е. култури със слята повърхност. През целия период опитът е извеждан по единна непроменена схема, т.е. еднофакторен опит с пет варианта, изпитвани в шест повторения, с големина на опитната парцелка - 201,6 m2, от която се рекултират 100,8 m2. При определяне на нормите на торене се използва балансов подход като на базата на изнесените хранителни елементи с биомасата се изчислява торовата норма. Така вариант В1(N0P0K0) е определен за контролен, без внасяне на торове. При вариант В3(N20P15K0) - торовите норми са определени за компенсиране на 100% от износа с продукцията, а при варианта В5(N10P5K0) - с азотни норми разчетени за компенсиране на износа на растителната продукция с 50%. Нормата на торене с фосфор е разчетена за пълно компенсиране на износа на този елемент с растителната продукция. Калиево торене не е прилагано през целия период на извеждане на полския експеримент.
Зимният ечемик е отглеждан след царевица, през 2004/2005година, във връзка със силно заплевеляване на опита, като санитарен посев. Опитът с пшеница е изведен през периода 2005/2006 година. През 2007 г. е отглеждана царевица. Схемата на опита е съобразена с предварително монтирани лизиметрични устройства, които са под вариантите: В1, В3, В5. Почвените проби са взети от три дълбочини: 0-30 cm; 30-60 cm и 60-90 cm.
Сподели с приятели: |