Състав и свойства на почвения разтвор при различни начини на земеползване

Таблица 1. Физико-химични характеристики на изследваните почви

Изтегляне 1 Mb.

страница	2/7
Дата	25.06.2017
Размер	1 Mb.
	#24251

1 2 3 4 5 6 7

2. Климатична характеристика
Фигура 1. Месечна сума на валежите (mm) и средномесечни температури на въздуха ( о С) за районите на изследване: Средец (Старозагорско), Горни Лозен (Софийско) и Цалапица (Пловдивско)
3.2.Кратко описание на отглежданите земеделски култури Зърнено – житни

Таблица 1. Физико-химични характеристики на изследваните почви

Почви	Дълб., cm	pH /KCl/	Хумус %	Общ N %	CaCO3 %	Сорбц. капацит. meq/100g почва	Механичен състав, разм.на частици, mm
Почви	Дълб., cm	pH /KCl/	Хумус %	Общ N %	CaCO3 %	Сорбц. капацит. meq/100g почва	0,05-0,001	<0,001	<0,01
Излужена смолница, Средец	0-30 30-60 60-90	6,85 6,80 7,45	5,77 3,08 1,64	0,160 0,130 0,110	0,00 0,00 0,00	58,2 58,0 58,9	32,10 30,10 29,13	40,20 51,90 47,30	62,90 71,30 69,30
Излуж. канел.горска Г. Лозен	0-30 30-60 60-90	6,80 6,40 6,60	2,48 1,29 1,40	0,132 0,110 0,100	0,00 0,00 0,00	39,8 40,8 41,0	36,13 36,30 44,50	37,70 39,50 38,00	65,10 67,30 65,80
Алувиално-ливадна, Цалапица	0-30 30-60 60-90	5,80 5,50 5,50	1,23 0,65 0,47	0,052 0,050 0,042	0,00 0,00 0,00	22,1 21,2 22,2	30,90 30,60 27,40	13,30 23,50 34,50	30,90 42,10 51,00

От представените данни се вижда, че стойностите на рН се различават значително при излужена смолница и алувиално-ливадна почва, които съответно са 6,85 рН единици за излужена смолница и 5,80 при алувиално-ливадна за повърхностният слой. Най-високо е процентното съдържание на хумуса при излужена смолница – 5,77%, следвано от излужена канелена горска почва – 2,48% и най-ниско при алувиално-ливадна почва – 1,23%. Съществени разлики се наблюдават и при сорбционния капацитет от 58,2 meq/100g почва при излужена смолница до 22,1 meq/100g почва при алувиално-ливадна почва. Направеният анализ на получените данни показва, че избраните почвени профили са представителни за съответните почви, покриват значителна част от обработваемият фонд на страната и са подходящи за изучаване влиянието на земеползването върху химичният състав на почвения разтвор.
2. Климатична характеристика

За периода на изследване общата сума на валежите в трите пилотни обекта през 2005г. е над средната за многогодишния период. (фиг.1). От анализа на температурните условия за изследваните години (фиг.1) се вижда, че през периода 2005-2007 г. най-високи средномесечни температури на въздуха са установени през летните месеци (VІ-VІІІ).

Фигура 1. Месечна сума на валежите (mm) и средномесечни температури на въздуха (^оС) за районите на изследване: Средец (Старозагорско), Горни Лозен (Софийско) и Цалапица (Пловдивско)
3. Кратка характеристика на начините на земеползване

3.1. Кратко описание на земеползването (34 г. непроменено земеползване)

1. Постоянно затревни площи;

2. Дървесна растителност (смесена гора, акациев пояс, сливови насаждения);

3. Площи заети под угар

3.2.Кратко описание на отглежданите земеделски култури

Зърнено – житни

От 1972 година върху алувиално-ливадна почва в опитно поле Цалапица, Пловдивско в продължение на 34 години е отглеждана монокултура царевица, при бездефицитен воден режим, като със санитарна цел са направени две прекъсвания през 1992-1994 и 1999-2000 години, отглеждани са главно пшеница и ечемик т.е. култури със слята повърхност. През целия период опитът е извеждан по единна непроменена схема, т.е. еднофакторен опит с пет варианта, изпитвани в шест повторения, с големина на опитната парцелка - 201,6 m², от която се рекултират 100,8 m². При определяне на нормите на торене се използва балансов подход като на базата на изнесените хранителни елементи с биомасата се изчислява торовата норма. Така вариант В₁(N₀P₀K₀) е определен за контролен, без внасяне на торове. При вариант В₃(N₂₀P₁₅K₀) _- торовите норми са определени за компенсиране на 100% от износа с продукцията, а при варианта В₅(N₁₀P₅K₀) - с азотни норми разчетени за компенсиране на износа на растителната продукция с 50%. Нормата на торене с фосфор е разчетена за пълно компенсиране на износа на този елемент с растителната продукция. Калиево торене не е прилагано през целия период на извеждане на полския експеримент.

Зимният ечемик е отглеждан след царевица, през 2004/2005година, във връзка със силно заплевеляване на опита, като санитарен посев.Опитът с пшеница е изведен през периода 2005/2006 година. През 2007 г. е отглеждана царевица. Схемата на опита е съобразена с предварително монтирани лизиметрични устройства, които са под вариантите: В₁, В₃, В₅. Почвените проби са взети от три дълбочини: 0-30 cm; 30-60 cm и 60-90 cm.

Изтегляне 1 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7