Създаване и маркетинг на туристически продукт

Както продуктът е предназначен за две групи туристи(чужденци и българи) така и ценовата стратегия се разглежда в два аспекта.

Ценовите стратегии се диференцират по отношение на различни критерии. Един от основните фактори, които определят стратегията е в коя фаза на жизнения цикъл се намира продуктът. Спортния туризъм, както и останалите форми на алтернативния туризъм е в стадии на навлизане, както се вижда и от следната фигура:
продажби

Спортен туризъм

въвеждане нарастване насищане спад време

фиг. 9 – Жизнен цикъл на продукта “скално катерене”

На тази фаза са необходими големи разходи по лансиране на продукта, тъй като е нов, няма печалба.

Хората, които употребяват подобен вид продукт са новатори, техният брой е малък.

Маркетинга на продукт във фаза на въвеждане предполага цената да е по – ниска от обикновено, да е конкурентна, за да се наложи продуктът. При намаляването на цената тур оператора трябва много да внимава, понеже ниската цена предполага увеличаване на пазарния дял, но не и лоялност към фирмата. Напълно възможно е при появата на друг продукт със същата цена потребителите да се преориентират към нея.

• 
  За чужденците:
  

1. 
   Повишаване на цената за да се възприеме продуктът като престижен и качествен.
   
2. 
   Отстъпки за редовни клиенти.
   

• 
  За българи :
  
  1. 
     По – ниско ценoобразуване от това за чужденците.
     
  2. 
     Адекватно ценообразуване според платежоспособността и изискванията на потребителите.
     
1. 
   Отстъпки за редовни клиенти.
   
2. 
   Възможност за разсрочено плащане.
   

В общи линии цената варира около два основни момента: равнището на разходите, направени от тур оператора и надценката на туристическия пакет. Разбира се трябва да има съотношение между договорените цени и качеството на предлагане на туристическите услуги, правилно да се определят, и най-вече да не се предприемат действия, които биха разочаровали клиентите, независимо дали става въпрос за български или чуждестранни граждани.

Подходящи стратегии са:

• 
  Пътнически и туристически агенции, бюра за екскурзии и интензивни пътувания, билети и за правене на резервации;
  
• 
  Туристически информационни центрове;
  
• 
  Туристически борси и панаири;
  
• 
  Резервационна система в дома на туриста – телевизия, радио, телефон и персонален компютър;
  

• 
  Хотелска рецепция
  
• 
  Бар, ресторант, търговски обекти за сувенири и дрехи, безмитни магазини;
  
• 
  Пристигащи (влизащи) запитвания: това са всички запитвания, които искаме да превърнем в продажби;
  

-Оползотворяване потенциала на финансовите институции, например банките могат да изпращат срещу неголяма такса диплянки и листовки на тур оператори и туристически агенции в писмата до своите клиенти;

-Оползотворяване възможностите за разпространение чрез по-скъпи ресторанти и кафенета, особено където има по-голяма посещаемост, тъй като сегментът им е по-платежоспособен, а клиентелата им е предимно млади хора, любители на екстремните спортове;

-И не на последно място оползотворяване на Интернет възможностите. Могат да се разпращат електронни брошури до клиенти, вече посетили Врачанския балкан и до такива, които членуват в клубове за екстремни спортове.

Трябва да се изгради организация, която да рекламира България в чужбина. Промоцията на български туристически продукт ще има най-силно въздействие върху потенциалните потребители. Не е достатъчно само изграждането на инфра и супер-структура, формиране на стабилни цени, продуктови пакети и туристически агенции, необходимо е прилагането на промоционни стратегии, които да популяризират и направят търсен туристическия продукт. В този смисъл за подобряване имиджа на страната като цяло е необходимо подобряване на националната идентичност, подобряване на дизайна, рекламните символи и текстови рекламния послания в медийната реклама, печатните рекламни материали, постерите и бил бордовете, транспортната реклама и др.

Всяка държава, която иска да успее в сферата на туризма трябва да е наясно с важността на националната идентичност и да инвестира средства в утвърждаването и чрез визуални и цветови символи.

Националната идентичност играе роля и за формиране на такава национална култура, каквато страната желае нейните кадри да излъчват и символизират пред гостите и.

При изграждане на национален стил като първа стъпка към изграждане на национална идентичност могат да се спазват следните указания:

-изработване на единен делови стил;

-интензивна рекламна дейност;

-изработване на национални канцеларски материали, сувенири;

-използване на подходяща символика върху транспортните средства на страната;

-присъждане на почетни грамоти със символиката на страната;

За подобряване на националната реклама за България е необходимо националният орган, отговарящ за туризма в България – бившият Комитет по туризъм да отделя още повече средства и да привлича и допълнителни спонсори за скъпа и качествена реклама на българския туристически продукт.

Трябва да се създаде национална дългосрочна стратегия за развитие на международния туризъм, от която да е ясно в кои региони на кои алтернативни видове ще се наблегне и какви ангажименти при промоцията на националния туристически продукт ще има държавата.

Стратегия за популяризиране на дестинация България е участието на страната във важни световни туристически изложения като например туристическите борсите във Виена, Милано, Братислава, Берлинската туристическа борса. За съжаление последното ни представяне в Берлинската туристическа борса е било под всякаква критика, въпреки крупната сума, опусната от правителството за реклама. Това в бъдеще в никакъв случай не трябва да се повтаря. Похвално е и участието на такива големи мероприятия като “Европалия” и репортажа, излъчен по националната телевизия bTV. В следващата таблица е поместен проект за участия на България на международни туристически изложения, организирани от Агенцията за национална туристическа реклама и информация - 2003 г.

Положителен факт е, че от края на 1999 г. България има нова по-атрактивна уеб-страница, в която има информация за страната, както и информация за браншовите организации в туризма.

Телевизионната реклама има огромно значение за представянето на продукта на пазара. Туристическият продукт, както и всяка друга услуга е невидима за потребителя. За това трябва да се подготви и осъществи под някаква форма вещественото представяне на туристическата услуга.¹ И когато тази услуга се представи веществен начин, тя вече може да се рекламира на потребителя.

Рекламно послание носят и репортажите за провежданите във прохода “Вратцата” състезания и тренировки. Кадрите от алпийските лагер – сборове и обяснителния текст към тях се явява огромна реклама за скалните масиви и дават допълнителна информация за условията за скално катерене там.

Телевизионната реклама има значително приложение за нуждите на международния туризъм. За България е изключително важно да инвестира в международната си реклама и да рекламира Врачанския балкан по телевизията в страните, които са нейни настоящи и потенциални туристически пазари. Така например в момента по MTV текат усилено рекламни спотове на Турция, рекламиращи я не само като традиционна дестинация за летен туризъм и отдих, но се подчертават нейното минало, история и загадъчност. Вложените инвестиции и усилия се възнаграждават макар и по-късно. Не може да се разчита на това, че туристът ще избере прохода “Вратцата” без да е чувал нищо за България като туристическа дестинация.Освен това е необходимо държавата в лицето на правителствения орган, отговарящ за туризма да инвестира средства и за коригираща телевизионна реклама, когато други телевизии излъчват неблагоприятна информация и филми за българските туристически пакети и условия. В такива случаи българската държава трябва незабавно да вземе мерки и да заплати за излъчване на телевизионна реклама, която поне малко да компенсира негативното впечатление оставено от другия филм.

В национален мащаб телевизионната реклама рядко се използва за нуждите на вътрешния туризъм, особено рядко са такива реклами по националната телевизия. Има излъчвания на предавания със спортно съдържание и филми, показващи екстремни спортове и по този начин рекламиращи спортния туризъм.

Радио – рекламата е малко известна и за това почти не е използвана. Все пак с определено рекламно послание са предаванията по БНР, насочени към екстремните спортове и хората, които ги практикуват.

Реклама във вестници и списания

-Стратегия за рекламиране в специализирано издание за алпинизъм и катерачество, което стига до ограничен кръг хора, т.е. до един сравнително малък сегмент от пазара, но високо платежоспособни клиенти със сходни интереси и достатъчно време.

-Публикуване на обяви и рекламни съобщения във вестници и списания, които са специализирани или близки до областта на скалното катерене, в която е планирано пътуването.

-Рекламиране чрез информация в мас медиите за мероприятията, проведени във прохода “Вратцата”.

 възможност за достигане на определени социално – демографски групи;

статична и сигурна аудитория;

 достъп до определени географски сегменти от пазара;

 цената на тази реклама не е по-висока от повечето видове реклама;

Използване на външна реклама – плакати, показващи приятно прекарващи си хора във прохода “Вратцата”, транспортна реклама по автобусите и тролейбусите в града, бил бордове, показващи изгледи на и от скалите, и указателни табели на латински език за чужденци, реклама в жп- и автогари, автобусни и тролейбусни спирки.

Алтернативния туризъм във Врачанска община спомага за развитието и на останалите сфери като търговията, хотелиерството, ресторантьорството, развлекателния сектор. Спортният туризъм развива природо – опазването и насърчава екологосъобразния начин на живот. Посещаването на Врачанския балкан обогатява не само физически, но и културно посетилите го с изключително редките животински и растителни видове,намиращи се в природния парк "Врачански балкан"; и с посещения на лобното място на Христо Ботев.

Посещенията на туристи от чужбина спомагат за популяризирането на България по света. По този начин имаме възможност за изграждане на положителен имидж на страната . Това става с подобряване както на самия туристически обект, така и на инфраструктурата, която го съпътства. От друга страна не е необходимо български граждани да ходят на почивка в чужбина, при положение че има идеални условия за спортен туризъм и в страната ни. Избирайки България за туристическа дестинация означава не на последно място, че страната ни да е в добри политически и икономически отношения със страната на туристът. Така се постигат и по – трайни взаимоотношения с другите страни.

Изтъкнатите по – горе последствия от развитието на туризма биха довели до по – продължителни ползи за България. Те се изразяват на първо място в увеличаване платежния баланс на страната. Стабилизира се общото финансово състояние, попълват се дупките в републиканския бюджет.

Постъпилите средства могат да се разглеждат като и инвестиции в икономическата сфера, в търговията и в дейностите, пряко свързани с туристическия продукт.

През сезона на активна почивка и туризъм се осигурява заетост на много хора, като по този начин се намалява безработицата и се увеличава заетостта. Повишават се доходите на населението, за което туризма е обект на семеен бизнес. Повишава се жизнения му стандарт, не само от получените доходи, но и от повишеното самочувствие, от общуването с чужденците.

Не на последно място се подобрява благосъстоянието на населението.

В обобщение на направения анализ и на изложените разсъждения, предложените стратегии, можем да заявим, че преосмислянето на бизнес-концепцията в областта на туризма у нас е наложителна, не само за да бъде в крак с времето, но и с водещите в този бизнес. България има всички предпоставки за развитие на алтернативните форми на туризъм, а точно те са сърцевината на трансформацията, която обхваща международния туристически бизнес.

2. Държавен вестник, брой 56, Платежен баланс на БНБ www.bnb.bg Последно посещение - 5.08.2003

3. Министерство на икономиката на Р България www.mi.government.bg/ tourism /pol.html. Последно посещение - 5.08.2003

4. Митев,Н.,Михаил Чиприянов. Маркетинг и логистика. Свищов,2001

6. Панайотов, Д., Борислав Борисов. Стратегическо планиране. Свищов 2000

7. Платежен баланс на БНБ www.bnb.bg Последно посещение - 5.08.2003

8. Предаването “Вертикална граница” www.vertikal.hit.bg/AK%20 Edelweiss.htm. Последно посещение - 29.07.2003

9. Търсеща програма www.google.com

10. Световен съвет за пътувания и туризъм www.wttc.org . Последно посещение – 30.06.2003
П Р И Л О Ж Е Н И Е
СЪДЪРЖАНИЕ

1. Карта на прохода “Вратцата”, с отбелязани на нея пътеки за връщане

2. Карта на местата за настаняване в Згориградския проход

3. Карта на маршрута на катерачния тур “Баджанаци – шпакловчици” и “Ска”