Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

"И Господ говори на Мойсея, казвайки: Заповядай на израилтяните да извеждат вън от стана всеки, който е прокажен, и всеки, който има течение, и всеки, който е нечист от мъртвец. Както от мъжки, така и от женски пол изваждайте ги; вън из стана
232

9. Господната трапеза

ги извеждайте, за да не мърсят становете си, всред които Аз обитавам. И израилтяните сториха така, и изведоха ги вън от стана; както рече Господ на Мойсея, така сториха израилтяншпе" (Числа 5:1-4).

Целят израилски народ бе отговорен за своето състоянието, за святостта на стана. Тази задача имаха не само свещениците и левитите. Всеки от народа бе отговорен не само за своето, но и за състоянието на целия народ. И така, четем, че Господ заповяда извеждането на всеки прокажен и т.н. от израилтяншпе и из- раилтяните постъпиха така. С какво се обосновава тази обща отговорност в съхраняването па чистотата на стана? Отговорът е прекрасен: защото Господ обитаваше там! - "всред които Аз обитавам". Нашата отговорност по отношение на цялото се обосновава от прекрасния факт, че Бог обитава там и там, където Той обитава, трябва да цари святост. Колко простичко е всъщност! И въпреки всичко, казаното дотук не се разбира или се пренебрегва от много Божии деца.

Когато някой в Израил чуеше някого да хули Госпо - да, той не можеше просто да каже, както мнозина правят в днешното християнство: "Това не ме засяга! Да не съм пазач на брат си? Той сам трябва да отговаря пред Бога." Нека чуем какво заповяда Бог на Мойсей:

"Изведи вън от стана онзи, който прокле; и всички, които са го чули, нека турят ръцете си на главата му, и цялото общество нека го убие с камъни" (Левит 24:14).

Ако в Израил станеше някое нечестие, свидетелят не можеше да избяга от своята отговорност и да остави нещата на самотек, но четем:

"Ръцете на свидетелите да бъдат първи на него, за да го убият, и после ръцете на всичките люде. Така да отмахваш злото изсред себе си" (Втор. 17:7).

Допускане до Господна трапеза

233

От друга страна цялото събрание в Коринт беше от -

дворно да отлъчи отсред себе си нечестивия (1. Кор. 5:2,7). Пасажите по-долу също потвърждават този принцип:

"Молим ви още, братя, вразумявайте непорядъчните" (1. Сол. 5:14).

"И ако някой не се покорява на нашето слово чрез това послание, забележете го и не се събирайте с него, с цел да се засрами" (2. Сол. 3:14).

Не казвай, че си много слаб, за да постъпваш според тези принципи. Ако имаш любов, ще имаш и смелост:

"а праведните са смели като млад лъв" (Притчи 28:1).

Допускане до Господна трапеза

Кой има място на Господната трапеза? По принцип всеки истински вярващ, ако не е под някоя дисциплинарна мярка, ако неговата обхода и отношения са чис-

-"-'. I; и" ''^-"жн чя някое лъжеучение. Вече подробно се спряхме на важността на чистотата в нашите връзки. В края на главата ще засегна още веднъж на тази тема.

Разчупването на хляба бе установено за Божиите деца (вече го разгледахме в последната глава). Единствено на тях е дадено да заемат място на Господната
234

9. Господната трапез

трапеза, както недвусмислено става ясно от израза "един хляб сме ние, многото". Яденето от хляба и пие-^ нето от чашата не дават живот, те са по-скоро за оне-, зи, които имат вечен живот. Но яденето от "плътта на Човешкия Син" и "пиенето" на "Неговата кръв" водй| към вечен живот (Йоан 6:53-54). Мнозина свързват тозщ пасаж от Евангелието на Йоан с разчупването на хляба, но Йоан изобщо не говори за това установление, в това;

число и на това място, но се казва, че всеки, който с вяра се съедини с умрелия Христос, със смъртта на Божия Син, той има вечен живот.

Водното кръщение също не дава достъп до тази привилегия, макар чо, който не о кръстен не бива да^ участва. Защото щом някой не е християнин чрез Д външната изповед, как иска тогава да влезе в по-тесния ^ кръг на общение? Много е пагубно обаче, че в голяма ^. част от християнството кръщението се приема като ж получаване на директен достъп до участие в разчупва - _ нето на хляба и така двете неща се свързват непосре- || дствено едно с друго. Кръщението - противно на допу- у скането до Господната трапеза, защото само събрани- * ето може да "връзва" и "развързва" - не е работа на събранието. Освен това кръщението има връзка само с| външната страна на християнското свидетелство, Господната трапеза обаче е свързана с истинското, църковното общение. Кръщението въвежда в царството, на Господната трапеза се дава израз на единството на тя - лото Христово.

Изглежда, че в началото на христт-гяттгкптп свидетелство на земята, вярващите не са били изпитвани по отношение на истинността на техния живот и обхода. По онова ППРМР кпгятп п^мттуп беше сщс сйс/к.й, когато ,уц Господ ежедневно прибавяше на църквата (Деян. 2:47) Я и от останалите никой не смееше да се присъедини Д (Деян. 5:13), това не бе необходимо. Те бяха "приели Д словото" и то бе достатъчно.

Допускане до Господна трапеза

235

Подобна ситуация откриваме и при Савел от Тарс. Той падна на земята по пътя за Дамаск при явяването на Господа и повярва в Онзи, Когото бе гонил досега, преследвайки Неговите. Един обикновен ученик, Ана- "ий, го кръсти (гл. 9:18), Но когато СЛРД три години той ^е върна в Ерусалим и желаеше да се присъедини към братята там, те се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик. Нужно бе някой друг да свидетелства, в случая Варнава, за да бъде допуснат до светиите в Ерусалим. След това четем думите: "И той беше с тях, като влизаше и излизаше в Ерусалим и проповядваше дързостно в името на Господ Исус" (Деян. 9:26-28).

'"'т тук можем ля научим РДИН много важен пртштштт' Никой не може да бъде приет в общението въз основа "о собствената си отговорност, на собственото си

- - "^-у --^-ш-./А^-ди-и-'. л.\^ и\^-л\. Л!.\АХ.Л.\^ + ли-л-^ *- ^-."*-'--"" |"-^"- лл-^-л.^ л.-т^л. ^

високо мнение за себе си и ниско мнение за отговорността на останалите, ако вярва, че може да бъде допуснат до тясно общение на база доброто свидетелство, което самия той си дава. От страна на Савел не чуваме никакви нетърпеливи оплаквания, че е трябвало малко
236

9. Господната трапеза

да почака и да бъде преценян от останалите. Нека го запомнят всички, които желаят да бъдат допуснати. И когато Аполос, един красноречив Божий служител, "човек учен и силен в Писанията", се канеше да замине от Ефес за Ахая, имаше нужда от препоръчително писмо и "братята го насърчиха и писаха до учениците да го приемат" (Деян. 18:27). Не бива да изоставяме и този начин на действие! В основата на всичко това лежи фактът, че човек може да бъде приет и препоръчан, само чрез подобаващо свидетелство на останалите за истинността на неговото християнство.

От друга страна събранието има святото задължение да изпитва внимателно и с любов онези, които имат желание да бъдат допуснати до привилегиите на Божия дом. Така както някога по времето на Неемия стражите пазеха градските порти (Неемия 7:1-3), за да не влезе врага през тях, така и днес трябва да се пазят "входо - вете и изходите" на събранието. Глупост е да се приема, че "вратите" на събранието са отворени за всеки и всичко. Божиите деца трябва да са изключително без - разсъдни и безразлични към славата на Господа, ако мислят така. Наша е грижата да внимаваме да не бъде въведен никой, който няма място там и никой да не остане вън, който Господ желае да бъде вътре.

Макар Господ да упреква събранието в Ефес за ос - новни неща, Той все пак изрично признава: "и си изпитал онези, които наричат себе си апостоли, а не са, и си ги намерил лъжливи" (Откр. 2:2). Там все още имаше желания от Бога ред! Те изпитваха свидетелството на ВГРКИ п не приемах.-! всеки прости поради неговото собствено свидетелство. Някои дори претендираха да са апостоли, но вярващите там ги изпитаха и ги разобличиха ^чли лоАци. Те изпитваха всички, които идваха като "християни" при тях. Постъпваха според думите на апостол Йоан: "Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога" (1. Йоан

1

5

Допускане до Господна трапеза

237

4:1). Днес нямаме друга мярка, друго помощно средство.

Макар "пътеката на събранието да е тясна", както някога се бе изразил един благословен писател, от Лруга страна трябва да внимаваме и за сектантския дух. Трябва да се изпита дали изповедта за Христос е истинска и дали обходата и учението съответстват на това "добро име". Налице ли е живот от Бога и не е ли той/тя свързан с морално и доктринално зло; убеждението му - "искрено пред Бога" ли е, кой има право тогава да не допусне такава личност до Господна трапеза?

"

а^
238

На колко години трябва да е някой, за да може да участта на Господната трапеза? Писанието не ни дава точен отговор. Никъде не откриваме обаче, че деца са участвали. Но на шестнайсет, седемнайсет години вече ;

не сме деца. Ако е налице известна духовна зрялост и ;

душата се радва на укрепен мир с Бога (Рим. 5:1), кой ' от нас би могъл да каже, човекът е твърде млад? Же- ! лателно да има и разбиране за онова, което ще се 1 прави. Понякога то дава известен поглед в духовното положение на този, който желае да бъдо допуснат. Но величината на разбиране сама по себе си в никакъв случай не бива да бъде мерило за допускане. Въпреки това апостолът говори за Господната 'трапеза като на .и "разумни", които сами могат да съдят за това, което ! казва (1. Кор. 10:15), а те със сигурност но бяха деца.

Ето защо преплитането на кръщението и допуска- " нето до Господна трапеза е толкова пагубно. Вярващи | деца наистина могат да бъдат кръщавани в подходяща ;

млада възраст, но участието им в разчупването на хляба | на тази възраст не е библейско. Участието в Господната ,, трапеза не зависи само от това дали някой е новороден. Подобно нещо се твърди, но то не е така. Има ограни - ;

чения и едно от тях е, ако някой е твърде млад. ;

Нито за миг не бива да допускаме мисълта, че сме на ,] "нашата" трапеза, че можем по собствено мнение и ] преценка да решаваме, кой може да участва и кой не. ' Кой би ни дал например правото да оставим даден вярващ, изявил вече желанието си да участва, да чака една или две голини, зя л,?! РИЛИМ /\ал.и що се окаже "годен"? Годността е една наистина неизбежна предпоставка когато става дума за "служението" (1. Тим. 3:1-

1 "" Т-1п с'Т::ОС::С ДСГ:у::;^:;СТО ^,и ГишиАййЮ ГрсШСЗа В

никакъв случай не бива да се водим от мисълта за год - ност. Така ли постъпи Господ Исус с нас, когато дойдохме при Него? Остави ли ни да чакаме известно време? Разбира се нужни са старание, тактичност и благоразумие, трябва да се отхвърлят прибързаните

Защо сам Господ не говори за Своята трапеза?

239

"Затова приемайте се един друг, както и Христос ни прие, за Божията слава" (ст. 7).

Защо сам Господ не говори за Своята трапеза?

От гледна точка важността на разглежданата тема, някой може би си задава въпроса: Защо Господ Исус не говори за тази страна на Неговата трапеза когато ус- яттпвяваттгр Госполчятд врчрря? Отговорът явно Р-"Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, щц ви води във всяка истина" (Йоан 16:12-13). Не можеше да има поучение за събранието като тялото Христово преди да бъде извършено изкупителното де - ло, преди Господ да възкръсне и да се възнесе на не - бето, откъдето да изпрати обещанието на Отца - Свя- тия Дух.

Да, на Бог се видя угодно да подари години след об -разуването на тялото Христово (чрез кръщението със Святия Дух в деня на Петдесятница от Деяния 2) поучението за Христос и Неговото събрание чрез един "избран съд", мъж, който в онези дни дори все още не беше се покаял: Павел, като служител на събранието чрябваше да завърши Божието слово (Кол. 1:25). Да "завърши" не означава, че Павел писа като последен, '!() че той добави в канона на Новия Завет онази част, която бе открита на него и само на него - тайната за Хпигтпг и пъпккятя Здтовя Бог ЛЯЛР рлинствено чпоч него поучението за Господната трапеза и Господната вечеря. Никой от останалите апостоли и пророци на Новия Завет нямаше това призвание.

Трябва да се пазим от заблуждаващата мисъл, че тъй като няма поучение за дадено нещо, то изобщо не съ - Ществува. По времето, описано в първите дванадесет

9. Господната трапез,

глави на Деяния на апостолите, все още нямаше поучение за църквата, събранието; тя обаче съществуваше и Святият Дух действаше в и чрез нея и я умножаваше чрез Своята утеха. Разчупването на хляба се практикуваше още в глава 2 на Деяния, но поучението за негоВ дойде години по-късно. Такава бе волята на Господа.

Никакъв клерикализъм

Много често се задава въпроса: Какво означават думите "чашата на благословението, която ние благосла- * НЯМР" и "хлябът, който разчупкамс'"7. В какъв смисъл НИЕ благославяме чашата? Счита ли апостолът приЯ втория израз, че когато ядем от хляба ние разчупваме-^ Нущи? ".

Нека започнем с последното: Не се има предвид]* разчупването на хляба когато го ядем, а принципното^ разчупване, което един брат прави. И въпреки това го>" правим ние. Според мен това "НИЕ" е много мило. ТоД по-много простичък начин ни показва, че събраните са Я едно цяло, едно семейство и класовите различия нямат ^ никакво значение. Благославянето (благодаренето) и разчупването на хляба са общи действия, макар само] един да ги изпълнява и да е "гласа" на останалите.1 Клерикализмът няма място в Божието събрание, на Господната трапеза. Тя е Негова и Той е там, където] двама или трима са събрани в Неговото име. Ние вси-__ чки сме гости, сме братя. Тогава кой може да мечтае^* дири да ръководи, щом сам Той е тук? Да бъдем Негови^. гости в Неговото присъствие и да се покланяме на От-"^ ца с дух и истина е една безмерна привилегия, която " ще разгледаме сега.

Поклонение с дух и истина

Вече засегнахме темата, че Господната трапеза централното място на християнското поклонение. Хо^|

Поклонение с дух и истина

241

Когато Бог споделя Своето Слово чрез Своите слуги, тогава Той ни служи, а не ние на Него. Когато ние се "^^яняме, тогава ние Му служим. Н^ка ясно правим разлика между служение на Словото и поклонение:

Служение е да изявяваме Христос пред хората; покло - :;цние е да принасяме Христос пред Бога. Служението ча Словото е отправено от Бога към хората; поклонението винаги е отправено от хората към Бога.

По своя характер християнското поклонение излиза извън рамките на значението на гръцката дума за "по - клонение": "прекланям се", "падам ничком". На редица могта в Стария и Новия Завет тази дума наистина се използва точно в това си значение. Когато например мъдреците дойдоха от далечна страна и като "видяха Детето с майка Му Мария, паднаха и Му се поклониха" (Мат. 2:11). Но то далеч не е онова, което разбираме под християнско поклонение. То не е само "падане "ичком", но е изблик на изпълнени с благодарност сърца на спасените, които са завладени от онова, което "чг е сам по Себе Си и което е открил за Себе Си в Своя Син. Християнското поклонение означава да се п''кланяш с аук и истина.

Тези неща откриваме в думите на Господа към са- марянката:

"Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито върху този хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете;

ние се покланяме на онова, което знаем; защото
242

9. Господната трапез

спасението е от юдеите. Но идва час, и сега е, хо-Ц лглго истинските поклонници ще се покланят яа| Отца с дух и истина: защото такива иска Отец да | бъдат поклонниците Му. Бог е дух; и онези, които | Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят" (Йоан 4:21-24).

За разлика от самаряните, юдеите знаеха на какво се покланят: Те се покланяха на онова, което (донякъде) знаеха - на живия Бог, доколкото Той можеше да се изяви в Израил. Юдеите обаче не бяха "истински поклонници" - повечето от тях бяха невярващи и нямаха живи отношения с Бога. От тук тяхното поклонение имаше външен, ритуален характер. Но щеше да дойде часът на истинското християнско поклонение, когато истинските поклонници, т.е. Божиите деца, истинските вярващи, щяха да се покланят на Отца с дух и истина. Такива търси Отец - колко безмерно радостен факт! Само децата могат да се покланят на Отца. Това търси и днес любовта на Отец. Но то също трябва да става с дух и истина, понеже Бог е дух.

Поклонението с дух означава нещо повече от това само да имаме Святия Дух и да сме ръководени от Не -го, макар тази привилегия сама по себе си да е много голяма. Разбира се не можем да се покланяме с дух и истина, ако Святият Дух не живее в нас. Сигурно е също, че Святият Дух ни води към и в поклонение. Но поклонението с дух е в противовес на "плътското", пт.тптюто, ритуалното поклонение. То съотвеюгйа на Божието естество и на силата на онова общение, което Божият Дух дава.

По,ц, нилдипспие ^ И1-1ИИС1 СО ИМВ ПреДВИД ДВ Се ПОК-

ланяме в съответствие с откровението за Бога, което Той даде за Себе Си в Христа - особено на кръста на Голгота. Ето защо е невъзможно истинското християнско поклонение да бъде отделено от съвършената жертва на Христос за Бога, и затова поклонението е

I

""?

I !!

243

С това не искам да кажа, че не е възможно да се покланяме лично и у дома. Подобно поклонение обаче не може да се издигне на онази висота, която е налице тогава, когато Господ Исус прославя Бога сред събранието. Отделният вярващ дори не е в състояние да се поклони на Бога по подобаващ начин съобразно онова, ."^сто Бог е открил за Себе Си. То предполага способ-;юст, която би го поставила наравно с Бога. Освен това благословенията, на които можем да се наслаждаваме, са общи благословения. Ето защо истинската, най-вис- "'ята форма на християнското поклонение е общото

...-КЛОНбНИе На СъбриНИбГО. Обшит пиклинениь' ще е

нашият благословен дял и на небето, защото четем: "И старейшините паднаха и се поклониха" (Откр. 5:14).

Разбира се може да има общо поклонение на събра - нието и извън Господната трапеза. Често съм бил сви - Летел, как цялото събрание е било водено в поклонение чо повод на някои размишления от Словото. Когато личността на Господ Исус се е откривала пред погледите на присъстващите, някой брат е ставал и е благодарил; цялото събрание е ставало и е следвала благодарност след благодарност. Въпреки това, истинското място на поклонението е Господната трапеза, където "ш Той е посред и дава тон за хваление, където ние сякаш държим в ръцете си Христовата жертва и водени

^.вятия Дух изказваме пред Бога онова, което изпитаме към Него.

Така, на Господна трапеза събранието на Бога намира своето истинско проявление. Защото там, от една страна, се свидетелства по уникален начин за истината за едното тяло, а от друга, се дава израз на християнското поклонение, поклонение с дух и истина. На Дадено място може да има вярващи, те може да се събират за молитва или за изучаване на Словото, но ако

II
244

9. Господната трапезаД

на това място хлябът не се разчупва на принципа над едното тяло, то там няма проявление на Божието събрание.

ГОСПОДНАТА ТРАПЕЗА в Стария Завет

Досега не съм казал нищо за израза "Господна трапеза". Апостол Павел го използва толкова естествено, сякаш предполага, че той е познат на всеки. В действителност този израз е един намек за Малахия 1:7,12, където така се нарича жертвеникът за всеизгаряне, и за Езокпнл 41:22 и 44:16, където с него се обозначава олтарът за къдене. Ако апостолът не прави разлика в използването на този израз, то най-вероятно затова, защото и двата преобраза - от една страна, жертвени- кът за всеизгарянията и кадилният олтар, от друга -съвпадат с неговото поучение и му служат за основа. А ние винаги трябва да помним, че "всичко, което е било писано отпреди, е било писано за наше поучение" (Рим. 15:4).

Във всеки случай от самото използване на израза "Господна трапеза" в Стария и Новия Завет можем да изведем следното: В 1. Коринтяни 10 Святият Дух няма предвид само една трапеза на благословение, за която например говори Давид в Псалом 23, където казва:

"Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми" (ст. 5). Понякога чуваме подобно тълкуване, но аз го намирам зя несъвместимо с ЛУ^ на Свещеното Писание относно Господната трапеза. Зад него се крие опит на дявола да ограби една от най-го-

именно: с оглед на разцеплението на християнството да] се даде преобразен израз по единствения познат на| Писанието начин на истината, че има само "едно тяло И | един Дух".

Върху жертвеника за всеизгаряне се принасяха животни в жертва пред Бога, които, както вече разгледа-

ГОСПОДНАТА ТРАПЕЗА в Стария Завет

245

яде от нея (Левит 7:19).