Там съм посред тях подарък не подлежи на продажба

"ново тесто") онова, което сме съобразно своето по-, ложение чрез делото на Христа (т.е. че сме безквасш). Затова апостолът казва: "Затова изметете стария квас,' за да бъдете ново тесто, тъй като вие сте безквасни" (1. Кор. 5:7). ^

Топа е вгътттнпг-т правникът, кпйто Бпжнито доца "' трябва да честват. Докога и колко често? Всеки първи^ ден от седмицата, когато разчупваме хляба? Не, не ве-""

^--^--. ^ ^ ^^.^^^^,^^ и, и *-*^у"^.п улчл <-" Х 11^./! - ИЦС;^ и,СУЦ'1Л ДЙ.

живот на тази земя; понеже числото седем винаги означава нещо съвършено в Божиите дела. И колко зав-' ладяващи и сериозни са мотивите за това празненство^ - смъртта на Господа! "Защото и нашата Пасха, Христос, беше заклан (за нас)." Щом Той беше заклан (Откр.|

Съпоставка на Господната вечеря и Господната трапеза 273

5:9), за да ни освободи от вечните последствия на греха, тогава за нас е морално невъзможно да живеем в грях. Ние го осъждаме, осъждаме го безмилостно, но с блажената мисъл за благодатта, която го отстрани в Божиите очи.

Съпоставка на Господната вечеря и Господната трапеза

Още в предходните две глави обърнах внимание, че Господната трапеза и Господната вечеря са едно и

|цо нещо, но погледнеш' ' " ,\Нг( различни ъгъла. Имайки винаги предвид това, сега ще съпоставим някои известни различия в тези два аспекта на преломя - нането на хляба, което надявам се ще направи нещата още по-ясни.

Господната трапеза ни показва Домакина, а Господната вечеря - Собственика.

Господната трапеза ни показва къде, т.е. на какъв "рипцип трябва да става разчупвансто па хляба; Господната вечеря ни показва как, т.е, по какъв начин трябва да участваме в разчупването на хляба.

На Господната трапеза става въпрос повече за това, кой е на тази трапеза; Господната вечеря касае повече онова, което е на трапеза. Или бихме могли да кажем:

Господната трапеза показва какво сме - едно цяло;

господната вечеря говори за това, което правим - въз-> ^-|Явамц Неговата смърт.

Господната трапеза е израз на нашия общ дял, Гос -: едната вечеря е израз на личните ми привилегии.

Ма 1 осподната трапеза се дава израз на единството на тялото Христово; основната мисъл на Господната вечеря е възпоменанието за Неговата смърт.

На Господната трапеза (във връзка с отговорностите) се разглеждат повече външните отношения, които Божиите деца поддържат с останалите (предупрежде -
274

10. Господната вечери

ние за нечисти връзки); при Господната вечеря се по-| дчертава по-скоро вътрешния начин, по който те участват в нея (предупреждение за недостоен начин на! участие). Или казано иначе: \

Господната трапеза е свързана с общата отговор-;

ност, т.е. всички ние сме отговорни за съблюдаване на чистотата ("не бива да ти е безразлично как се обхождам"); Господната вечеря насочва погледа към личната отговорност, т.е. лично съм подтикван да изпитвам себ& си, и така да ям и пия достойно.

Противоположността на Господната трапеза е бе- " совската трапеза; противоположността на Господната вечеря е собствената вечеря. Не можем да приемамец едната и другата. -т

рт^р т-"т-'31^я г- рог-гтлтт^т^ т^аПСЗй СС Г020РИ ЗС1 ТЯЛОТО '**

Христово, а във връзка с Господната вечеря за тялото у:

на Господа. "§

Ако няма съответствие с отговорността по повод на.а_ Господната трапеза, това води до разрушаване наЦ свидетелството; ако няма съответствие с отговорността" по повод на Господната вечеря, неизбежната последица..-. е съд за вярващия (наказание от Отца).

Един преобраз - две значения

За някои Божии деца е трудно да разберат, че с! "хляба" в 1. Коринтяни 10 се свързва друга мисъл от, тази в 1. Коринтяни 11. Наистина чрез разчупването на' хляба според 1. Коринтяни 10:16 ние даваме израз на. участието си в едното тяло, т.е. в тялото на Христа," което Той лале за нас. ВИЛЯУМР товп и в глакя О В 1. Коринтяни 11 хлябът отново е преобраз на даденото за| нас тяло Христово: "Това е Моето тяло, което е (раз-Д чупено) за вас" (ст. 24). Но в 1. Коринтяни 10 хлябът Щ преобраз и на едното тайнствено тяло на Христа, на| събранието, "защото ние, многото, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в този един хляб участваме" (17).

Събирания (пожертвования)

275

Събирания (пожертвования)

Във връзка с разчупването на хляба не бива да се пропуска и още един особен момент - събирането на -"."рения за нуждите на светиите и за делото на Госпо- Аа Фактът, че има връзка между жертвата на хвале-

.1 жертвите пи благодеяние ч епиде^ите, се ьн/кди ясно от Евреи 13:15 и 16: "И така, чрез Него нека при- "'сяме на Бога непрестанно жертва на хваление, т.е. "^ид на устни, които изповядай! Неговото име. И не забравяйте да вършите добро и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога." Тук без съмнение не се говори за разчупването на ^яба. В живота ни трябва постоянно да се отправят Жертви на хваление към Бога, не само по повод проумяването на хляба. Въпреки това не може да се под-

^

мине връзката между отправените към Бога жертви! (хвалението на Бога) и отправените към хората жертви^ (благодеяние и споделяне). Може и да сме склонни да^ забравяме този по-нискостоящ аспект, но Бог го свър-;;, зва с възвишените "духовни жертви", които ние при-3 насяме като "свято свещенство" (1. Петр. 2:5). ?

Някой може да си помисли, че начинът на даване е предоставен на отделния вярващ. Но Свитият Дух се е погрижил, да получим за това, на пръв поглед незна- ЧИТРЛТЮ пстцо, ясното содптслспю на безгрешното Божие слово:

"А КОЛКОтП ПП гъбчппнртп ип дс'.рС".'^С С^ С^СШШ!.^^.

правете и вие така, както наредих на църквите я," Галатия. Във всеки първи ден на седмицата всекЦк" от вас да си отделя и да събира според успеха яД|Г работата си, за да не се събира, когато аз дойда':, (1. Кор. 16:1-2). I

Събирания (пожертвования)

277

--белязване е че тук не се споменава целевото пред-

.значение. Без съмнение е обаче, че става дума за ^ииране за бедстващите братя и сестри от Юдея; ни също толкова сигурно е, че тук е описан един всеобщ ПРИНЦИП, неспазването на който не е без последствия за нас и за останалите.

Но защо във връзка със събирането на дарения се споменава първият ден от седмицата! Светиите редовно се събираха в този ден, деня на Господа, за раз- чупване на хляба (Деян. 20:7) и принасяха на Бога дуални жертви. Явно по повод на това събиране те трябваше да събират отделеното от тях. Второто изречение, "за да не се събира, когато аз дойда" подчертава това. Присъствието на апостола, от друга страна, можеше да повлияе на тяхното поведение, а той явно и искаше да избегне подобно нещо. Колко различно е тпдг) от практиката, която срещаме в широки кръгове на християнството! От контекста става напълно ясно, "" п лапрнията можеха ля учясг^ят гамо кярпаищ и е добре да се придържаме към този ред. Бог не приема материални жертви от неспасени хора. "Съкрушеният

' - '" " "^т^^у^гп,-. ->гт.-, " т^^г-гтч"" Т^пп т-Т^ТЗО ОТТЯУОЯ ОТ ТСТУ ТЛ К"0-

ято не мрази (Пс. 51:17).

Връзката между събирането в името на Господа и Ааването на материални жертви има своя интересен паралел още в Стария Завет във заповедта за десятъка:

чзраилтяните трябваше да занасят десятъка именно

10. Господната вечеряй

там, където принасяха и своите жертви - на мястото^ което Господ техния Бог беше избрал, за да настана там името Си (Втор. 12:5-6; 14:22-27). "Донесете", казваЦ Бог в края на Стария Завет на Своя отпаднал народД "всичките десетъци във влагалището, за да има храна в дома Ми" (гл. 3:10). Под "храна в дома Ми" се има пре-^ двид грижата за предоставяне на необходимите средс -дд тва "за службата на дома на нашия Бог", "за всичкатаЦ работа на дома на нашия Бог" (Неемия 10). "И няма да| оставим дома на нашия Бог" (ст. 39). Достоен за подражание копнеж!

За нас днес "влагалището на Господа", "мястото, където Той ще настани името Си" е свързано със събирането "в Неговото име" (Мат. 18:20), и особено със събирането за разчупване на хляба. Това е за нас "мястото", където ние - образно казано - носим както на- " шите "жертви", така и нашите "десятъци". По този по - .д вод един друг писател много точно е отбелязал: "В на- * чалото братята много внимаваха онова, което даваха от ч имота си на Господа винаги да бъде свързано с онова, " което Му принасяха в хваление и поклонение - и то на същото място и по същото време."

Що се отнася до надзора над средствата, той не е д работа на събранието като цяло, а на отделни духовни ;

братя, които имат доверието на местното събрание. ;

Необходимите черти на характера на такива "служи- у тели" (гръцки "ашкопоз") са посочени в 1. Тимотей 3:8-12. Фактът, че събранието като такова няма нищо общо- с разпределянето на даренията става ясно от прекрасния пример на ранната църква в Ерусалим - за времето, ,", когато все още нямаше апостолско предписание за това обстоятелство Тогяпя "ст^пд^ц;;-ро ;;:.;^;^ г;с;;';1;о "общо",

," ттгт/^ /^ "-"- -~__ _--- --- -

Събирания (пожертвования)

279

Когато при разпределението на даренията под надзора на апостолите възникна опасността, свързана с голямата им заетост, те да пренебрегнат молитвата и служението на словото, по тяхна препоръка над тази работа бяха поставени седем мъже пълни със Святия Дух. В бъдеще те трябваше да "прислужват на трапези", т е. да се занимават с разпределението на даренията. Макар тези седем мъже от Деяния 6 да не са наречени .7-7КОНЦ (сИа^опе) (може би защото за разлика от пое- .. едните те бяха "поставени" непосредствено от апостолите; ст. З и 6), то що се отнася до техните духовни действия и дейности, те носеха тези белези. Стефан, РДИН от седемте, е пример за такъв служител, "които са служили добре и придобиват за себе си добро положе - ттие и голямо дръзновение във вярата на Христос Исус" (1.Тим. 3:13).

Тези служители извършват заедно своето нелеко ^.ужение пред очите на Господа. Изискването от тях нд някакъв периодичен отчет е небиблейско. Те имат доверието на събранието, но за действията си отговарят единствено пред Господа, Чийто средства управля - ват. Събранието няма никакво "законно право" да изисква информация. То не е парламент, който може лд изпълнява надзорнически функции. Вярващите дават чрез дарението своята жертва на Господа. Останалото "ё ^ тяхна отговорност, а е такава на служителите.

Не казвам, че понякога е полезно и добро пред съб - оанието да се даде определена информация по финан -

' \-Г1 гггг'1-1 т-"<тттт~>/-ч-'тг тг " тт я П Г~ЧЛ ТТГ\Г~\1Л<^Т'С\ УЛ Л а ТЧ~^ Л ЗГ^Г"РГ"ОТТГ^ ТТТГ1" __

"и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е д негово" (Деян. 4:32). Заможните сред тях продаваха ." своите ниви и къщи и носеха стойността на продаде - Ц ното и - това желая да подчертая в тази връзка - "и я , слагаха при краката на апостолите" (ст. 35 и 37). Нито д

мо, за да бъде съучастна в нещата на Божието дело. Но принципно да се търси сметка за използването на средствата е нещо съвсем различно и не е според Писанието. Господ нито търси отговорност от Юда Иска-риотски, който държеше касата, за използването на

II ; ||.

ЖУЙ11111> ^ 1

шм^^ [

1|!р:1-' '

11ЙИ1!-1.

>1"1" г |

'"И"1'1 11!11 1

'ИМК!
280

10. ГоспоАната вечеря \

даренията; нито в Стария Завет четем, че от "вратарите" се е изисквало нещо подобно. Напротив, във връзка с "парите", които "са били внесени в Господния дом" в 4. Царе 22 се дава важното пояснение: "Обаче, не държаха с тях никаква сметка за предаваните в ръцете им пари, защото постъпваха честно" (ст. 7).

Нека възлюбени, да се придържаме към реда, към първоначалния ред в Божия дом! Тъй като онова, което не съответства на този ред е безредие.

С цел да избегна неправилно разбиране, ще добавя още, че християнинът не е задължен да дава десятък. Ние не сме под закон, но под благодат (Рим. 6:14). Бог обича онези, които дават на драго сърце (2. Кор. 9:7), които са богати на добри дела (1. Тим. 6:18) и ревностни (Тит 2:14) и готови за всяко добро дело (Тит 3:1). Истинското християнско даване - както и всичко в живота и служението на един истински вярващ - трябва да става не по закон, а под благодат и според во- дителството на Святия Дух.

През нощта, когато беше предаден

Връщаме се отново на сведението на апостол Павел в 1. Коринтяни 11 за установяването на Господната вечеря. В стих 23 се намира един изключително забележителен израз, който досега - не без умисъл - пропусках: "че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб..." Правило ли ни е впечатление някога до гога гпецифичпостта гкт.гглцсниостта на този начин на изразяване? Ако хората трябваше, осланяйки се на своята мъдрост, да опишат онази бележита нощ, те със

^"Гур^ОСТ 1Ц."^^ Д^ 1;^;::а7: "ПрСо пищю, лияш ПреДШе-

стваше Христовото разпятие". Но Святият Дух се изразява по друг начин тук. Когато желае да открои нощта, в която Господ установи Своята вечеря, тогава Той я свързва с предателството на Юда Искариотски. За-

През нощта, когато беше предаден

281

що? Тъмното дело на Юда кара любовта на Спасителя да свети още по-ярко.

"Да! Дори близкият ми приятел, на когото имах доверие, който ядеше хляба ми, повдигна петата си против мене" (Пс. 41:9).

"Понеже не беше неприятел, който ме укори - това бих претърпял, - нито беше онзи, който ме мразеше и се повдигна против мене - тогава бих се скрил от нето, но ти човек равен на мене, другар мой и мой

близък приЯтвл. ЗйСуНО Се риЗГОЬйрЯХМс СЛйуХО, С

множеството ходехме в Божия дом" (Пс. 55:12-14).

Още по-впечатляващо става всичко това когато вземем и сведенията от Евангелията - забележително е, че и четирите говорят за този факт:

"И когато ядяха, рече: 'Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде'." (Мат. 26:21).

"И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус каза:

'Истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде'." (Марко 14:18)

"Но ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата" (Лука 22:21).

"Като рече това, Исус се смути в духа Си и свидетелства, и каза: истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде'." (Йоан 13:21)

Тук в 1. Коринтяни 11 Господ, макар че вече беше в Божията слава, не бе забравил това ужасно дело, но ни

10. Господната вечеря;

съобщава, че Той подари вечерята на учениците през нощта, когато беше предаден.

Колко отвратително, колко подло е предателството от най-тесния кръг на приближените! И Господ изпита дълбоко това. "Един от вас" - трябваше да се оплаче Той - "един от вас ще Ме предаде." Фактът, че Ерусалим, който Той обичаше, не Го желаеше, Го остави< хладнокръвно вън на улицата "с глава напълнена с роса;

и коси с нощни капки" (Пес. на пес. 5:2), беше достатъчно лошо и болезнено. Сълзите Му за святия град говорят един образен език за голямата Му болка поради безразличието на Ерусалим. Но той никога не беше казвал, че Го обича. Това обаче, което разтърси толкова Неговия дух бе фактът, че не намери утеха, спокойствие, дори сред най-тесния кръг от Своите Си. Тогава липсата на вярност, която трябваше да понесе в горницата, бе сто пъти по лоша от омразата навън.

Наистина, ако любовта Му не беше божествена и* съвършена, тя можеше да бъде наранена или угасена от 'Д подобна липса на вярност. Но Господ Исус се издига в истинското Си величие и достойнство на Своята личност и любов над всичко. И за да им покаже, че никакъв провал от тяхна страна не може някога да повлияе на Неговата любов, Той им даде Своята вечеря за спо -мен за Него, тъкмо през нощта, когато беше предаден.'

Плътта в Юда не е по-лоша от тази в теб и мен. На нас може да се разчита също толкова малко, както на Юда Искариотски, който Го предаде, както и на Петър, у. който се отрече от Него Не отхвърляха ли всички ученици мисълта, че могат да се съблазнят в Него (Марко 14:31)? Не казаха ли всички сякаш: "На нас можеш лд раччитдтп Гогпп^м?" Цд ;^ г^ъттд. не може да се разчита. Събитията през онази последна нощ ни учат, че не можем да разчитаме на плътта. Тя може да е подла, както в Юда, да е добронамерена, както при ос - таналите ученици - не можем да разчитаме на нищо в себе си.

Я

През нощта, когато беше предаден

Но Христовата любов не е подвластна на промени каквато е нашата. Тя е непроменяема. Тя не е ограничена от нашия нищожен отговор, който може би й даваме. О, какъв пристан е Неговата любов! И за да разберем, че Неговата любов не зависи от нашата верност, Той установи Своята вечеря през нощта, когато беше предаден.

11. Дарби и служители

За поклонението не е нужна дарба

От общо трите събирания като църква досега разгледахме само събирането за разчупването на хляба. Преди в следващата глава да се спрем на събирането за назидание, бих желал в тази глава да засегна, въз ос -нова на Ефесяни 4, още един благословен факт: Христос даде дарове на човеците, на Своето събрание. Може би на някой от моите читатели е направило впечатление, че във връзка с преломявгп-гртп на хляба не бе казано нищо за дарбите или тяхното използване. Случайно ли е това? Съвсем не!

Апостол Павел говори в глава 10 на своето Първо послание до коринтяните за Господната трапеза, а в глава 11 за Господната вечеря, и едва в глава 12 обръща внимание на темата за дарбите (силата на Духа), а в глава 13 на истинския мотив за тяхното упражняване (любов) и в глава 14 за целта на тяхното служение (назидание). Със сигурност от посочената последователност на разглеждане на тази тема може да се направи следния извод: Разчупването на хляба няма нищо общо с упражняването на дарбите. Или казано иначе:

Когато възпоменаваме Господа и Неговата смърт и Той подейства чрез Грпя Дух в сърцата тти ппклппошю, тогава то не е резултат от служението на дарбите.

Разбира се, при разчупването на хляба Господ упот-

ПР^^ТПЯ т/г ^пдтсг и-^т.г^о г-з пг

^^ ^-^ЧА АА/^А\^/4. ,^л\-'ии.и ^л,ир^ч"

но Той желае на тези събирания да използва също братя, които нямат някаква изявена дарба. Колко благословена свобода! Дано духовните братя повече използват в зависимост от Господа тази свобода на Духа! Колко е жалко, колко сила и свежест се губят, когато

На всеки от нас

285

тт_ _ --_--- - ^- '-'----_----_ -- --" -

ПО нека ОЩе ведНьЖ Нсшимнпм. <_-ьиираную ^и ри^

чупване на хляба не е мястото за упражняване на дар -бите. За да се покланяме с дух и истина не са нужни някакви специални дарби.

На всеки от нас

В Ефесяни 4 апостол Павел отново говори за дарби - те, макар и от друга гледна точка. В първите стихове на главата той говори за единството на тялото Христово и с това за общото между частите. Но в стих 7 започва нова мисъл и говори най-напред за даденото на всеки от нас:

"А на всеки от нас се даде олагодат според мярката на Христовия дар."

Тук виждаме Христос като великия Дарител. Това е, което прави този стих и следващия го пасаж толкова ценни. Христос дава, дава на всеки от нас, дава по Своя начин, дава благодат.

"На всеки от нас" говори за индивидуалност и личната страна има винаги приоритет в Божията воля пред
286

11. Дарби и служители

1

общата. Всяка част на тялото Христова е получила някаква особена функция за доброто на цялото и тази функция тук е наречена "благодат". Не те ли радва това? Може би не осъзнаваш, че си получил някаква специална дарба - действително, разглежданият стих не ни казва това - и въпреки всичко Христос ти е подарил благодатта чрез твоето служение, в каквото и да се състои то, да запълваш малката ниша, която Той ти е поверил.

Възлезе на високо

Във връзка с дарбите в следващите три стиха се описва нещо изключително велико и принципно:

"Затова казва: 'Като възлезе на високо, плени плен и даде дарове на човеците'. А това "възлезе" какво друго значи, освен че (първо) слезе в по-долните ча- ? сти на земята? Този, Които слезе, е Същият, Който и възлезе над всички небеса, за да изпълни всичко" ^ (ст.8-10).