Тема №1 Понятие за съвременно международно право. Определение. Характерни особености

• 
  констатацията за действие или бездейдствие, което нарушава задължение, установено с международноправна норма
  
• 
  обстоятелството, че това противоправно действие трябва да бъде вменено на държава
  

Безспорно, за да възникнат на практика отношения на отговорност, е необходимо наличието на щета. От значение е и това, къде ще се установи това наличие – във вторични или в първични норми. Щетата се причинява на защитени от международното право интереси и придава на една държава статут на потърпевша.

Включването на вредата в състава на международното правоотношение се налага и от мястото, което заема при реализацията на отговорността и следователно спада към нормите на отговорността, т.е. към вторичните норми.

Щетата може да бъде материална и нематериална. В материалната щета се включват и пропуснатите ползи. Видът на щетата е водещ при определяне вида на отговорността на държавата. В зависимост от тежестта на щетата, тя може да засегне само отделна държава или субект на МП или цялата международна общност.

По вътрешното право вината се разглежда като психическо отношение на субекта към неговото противоправно поведение. Когато става дума за МП, публичните субекти винаги действат чрез своите органи, които нямат своя собствена воля. Тяхната воля се определя от националното законодателство в най-широк смисъл и вината се предполага при всяко нарушение на международно задължение.

Категорията вина има значение за установяване на размера на отговорността. При деликтите, където отговорността е репарационна, като правило вината няма съществено значение, защото отговорността се свежда до възстановяване на причинената щета. Но държавите могат да се позовават на отсъствието на вина в своите действия. При международните престъпления, където освен репарационния характер се добавя и превантивен и наказателен елемент, степента на вината има значение за определяне на размера и формата на отговорността. Вината е необходим елемент в този случай от състава на международното престъпление, защото деянията, определени като престъпления, са твърде сериозни и е невъзможно да бъдат извършени със случайни или несанкционни действия.

Вината е спорна категория в МП. Оспорима е тезата, че вината се презюмира при всяко нарушение. За да съществува вината при всяко правонарушение, в понятието вина трябва да се вложи различен смисъл от възприетия по вътрешното право.
Тема № 27 Видове международна отговорност. (въпрос №30 от конспекта – вкл. и Тема № 28)
Съществуват два основни вида международна отговорност, утвърдени от международната практика – материална и нематериална. Тези два вида се изразяват в няколко типични форми, като под форма на международната отговорност се разбира съчетанието на определени задължения, при които нарушителят претърпява неблагоприятните последици. Всички форми на международната отговорност могат да се прилагат самостоятелно или в съчетание с други.
Материална отговорност

Две основни форми – реституция, репарация.

Две форми – сатисфакция и санкция

В МП терминът санкция се използва, за да се означи реакция на правонарушение. Т.е. санкциите са принудителните мерки, осъществявани против държавата нарушител. Поради ограничеността на юридическата терминология, понятието “санкция” се използва в няколко значения:

• 
  като структурен елемент на правната норма
  
• 
  като една от формите на нематериална отговорност
  
• 
  като мерки, предприемани от международна организация. Когато става дума за ООН, тук се включват индивидуалните или колективни мерки, налагани в съответствие с Устава на ООН. Това са мерки, предприемани по решение и с решение на ООН за пресичане на противоправно поведение и за осъществяване на международна отговорност
  
• 
  “санкции”, предприети от една държава, индивидуално или колективно с други държави, в отговор на нарушение на международното право – в този случай говорим за репресалии.
  

• 
  действащи международни норми и протичащи от тях задължения
  
• 
  несъответстващо на тези задължения поведение на държавата
  

• 
  Първата обхваща случаите, когато обективни обстоятелства не позволяват на държавата да изпълни задълженията си, произтичащи от МП
  
• 
  Втората се отнася до случаите, когато действията на държава, нарушаващи нейно международноправно задължение, не се квалифицират като противоправни, тъй като са предприети в отговор на противоправни действия на друга държава.
  

• 
  Съгласие на потърпевшата държава
  
• 
  Ответни мерки
  
• 
  Форс-мажорни и непредвидими случаи
  
• 
  Бедствие
  
• 
  Крайна необходимост
  
• 
  Самоотбрана
  

Съгласие за действия, които биха били международни правонарушения, ако не съществуваше съгласие на потърпевшата страна. За предприемането им нейното съгласие представлява изменение на действащото споразумение между държавите. За да отпадне отговорността, необходимо е да бъдат изпълнени условията:

• 
  Да бъде правомерно, т.е. да е допустимо по международното право. Недействително е споразумение между страните, което има за цел да се отклони от императивна норма на МП
  
• 
  Да бъде ясно и изрично изразено
  
• 
  Да бъде предварително дадено
  

Ако една държава е предприела противоправни действия, то съответните мерки на потърпевшата държава в отговор на подобни действия вече не са противоправни и са основание за изключване на отговорността. Такива мерки се основават на принципа на взаимността, който предполага съгласие да се спазват нормите на МП само при условие, че и останалите участници в споразумението сторят същото.

Правомерността на ответните мерки може да се разглежда като предварително дадено съгласие от нарушителя да се откаже от договора и да се съгласи с възможни ответни мерки. Ответните мерки трябва:

• 
  да са съразмерни на действията на държавата-нарушител
  
• 
  да са разрешени от МП
  

Налице е противоправно поведение, но то е защото непреодолима сила или неподдаващи се на контрол или случайни събития пречат да се изпълни поето международно задължение. Съществува известна неяснота за естеството на непредвидимите събития – дали те са изключително природни явления или могат да бъдат и резултат от човешката дейност. При форс-мажорни и непредвидими събития противоправният и вредоносен резултат настъпва независимо от волята на държавата, която с поведението си нарушава международното задължение.

Възникването на ситуация, при която, за да спаси своя живот или живота на поверените му лица, длъжностно лице нарушава международно задължение на държавата. Подобно на форс-мажорните обстоятелства, длъжностното лице е ограничено в свободата да избира своето поведение, но има реалната възможност да влияе на събитията. Пример – приземяването на самолет без разрешение при авария. В случая за изключване на отговорността се имат предвид условията:

• 
  с действията си субектът да не е способствал за възникване на бедствието
  
• 
  да се спазва правилото за съизмеримост на щетите
  

Това обстоятелство е сред най-оспорваните. Проблемът е, че държавата запазва известна свобода в избора на своето поведение и само определя дадена ситуация като крайна необходимост. Условия, на които трябва да отговаря фактическата ситуация, за да бъде призната като обстоятелство, изключващо отговорността, поради крайна необходимост:

• 
  ситуацията трябва да бъде изключителна и да застрашава важни интереси на държавата
  
• 
  опасността трябва да бъде неизбежна, т.е. да е невъзможно да се отстрани
  
• 
  освен това възникналата опасност да е временна
  
• 
  държавата, позоваваща се на крайна необходимост, не бива да способства за нейното възникване
  
• 
  с договор не бива да се изключва състоянието на крайна необходимост като обстоятелство, изключващо отговорността
  

Самоотбрана се допуска при условиятана член 51 от Устава на ООН и е суверенно право на всяка държава.

Тук не би трябвало да се използва терминът отговорност, тъй като държавите не носят отговорност за нанесените щети, която може да включва и други мерки, освен заличаване на щетата. Те понасят задължението да компенсират възможните вредни последици от дейност, незабранена от МП. Основанието за носене на отговорност в този случай е само наличието на щета и това е различно от всичко разглеждано досега.

В МП са известни конвенции, които предвиждат абсолютна отговорност. Примери се откриват в Конвенцията за международна отговорност за вреди, причинени от космически обекти от 1972г. и в Конвенцията по морско право от 1982г. Ето как Конвенцията за международна отговорност за вреди, причинени от космически обекти описва абсолютната отговорност: “Изстрелващата държава носи пълна и безусловна отговорност за изплащане обезщетение за вреди, причинени от нейни космически обекти на повърхността на земята или на въздухоплавателно средство в полет”.
Тема № 30 Отговорност на международните организации. Отговорност на индивида
Отговорността на международните организации – субекти на МП, е относително ново явление. Тя се налага поради все по-голямото проникване на международните организации в уреждането на международните отношения.

Международните организации са вторични субекти на МП. Възможността да носят международна отговорност е в зависимост от предоставената им правосубектност. Отговорността при международните организации е усложнена. Тя настъпва освен за нарушение на международно задължение, което са извършили нейните органи или длъжностни лица, и за нарушение на разпоредби на учредителния акт на организацията и на норми на “вътрешното” й право.

Ако органи или длъжностни лица на международната организация нарушават норми на учредителния акт, организацията може да понесе двойна отговорност. От една страна, пред държавите-членки на организацията тя ще отговаря за нарушаване на учредителня акт, а, от друга, ако нарушението засяга и норми на общото международно право, организацията ще носи и отговорност съгласно него.

Международните организации могат да носят както материална, така и нематериална отговорност. Те могат да бъдат субекти на претенции за претърпени щети в резултат на нарушение на международноправни задължения от държави или други международни организации.

Международната организация може да носи солидарна отговорност със страните членки и това е често срещана практика, но тя може да носи и самостоятелна материална отговорност.
Физическите лица носят международна отговорност при извършването на противоправни действия от държавите, от името на които са участвали като държавни длъжностни лица. Държавите носят международна отговорност, а физическите лица – международна наказателна отговорност за престъпления против мира и човечеството, военни престъпления, геноцид, екоцид и др. Държавите, правителствени глави, както и другите лица, заемащи отговорни вишси държавни постове, не се освобождават от международна наказателна отговорност. Международното право не предвижда давностен срок за военни престъпления и престъпления против човечеството, геноцид и др. Съгласно решението на Съвета за сигурност от 1993г. се създаде Международен трибунал в Хага, който съди и осъди лица, виновни за извършването на престъпления по време на войната на територията на бивша Югославия. Възможността за създаването на международни наказателни съдилища е предвидена в редица международни договори, например в Конвенцията относно предотвратяването на престъплението геноцид и наказанието за него от 1948г. и др.
Тема № 31 Държавни органи за международни отношения. Вътрешни и задгранични органи по българското законодателство. (въпрос №39 от конспекта)
Органите за външни отношения са определените в държавата органи, посредством които тя осъществява връзки в международните отношения. Тези органи осъществяват сътрудничество с държави, международни организации и останалите участници в МО².

Всяка държава самостоятелно определя система от органи, тяхната структура и обема им от правомощия в съответствие с МП. Органите могат да бъдат класифицирани като вътрешнодържавни и задгранични.

• 
  Общи – органи с обща компетенция, които осъществяват представителство на държавата по всички въпроси на МО – парламент, държавен глава, правителство, глава на правителство, ведомство на външните работи и неговия ръководител. Съгласно МП могат да представляват държавата по всички въпроси ex officio (по силата на заеманата длъжност, без допълнителни правомощия).
  
• 
  Специализирани – органи, представляващи държавата само в една област на международното й сътрудничество – ведомството на външните работи и неговият ръководител, министерство на външната търговия, министерства и ведомства, които са упълномощени да осъществяват международно сътрудничество в пределите на компетенциите си.
  

• 
  Постоянните – осъществяват своята дейност зад граница и постоянно местопребивават на територията на приемащата държава. Притежават движимо и недвижимо имущество и постояннодействащ персонал – дипломатически представителства, постоянните представителства при международните организации и консулските представителства.
  
• 
  Временните – нямат постоянно местопребиваване в приемащата държава. Те не разполагат с движимо и недвижимо имущество и постоянен персонал. Обикновено представляват своята държава само за решаването на определен въпрос или дейност в рамките на ограничен срок, т.е. временно. След изпълнение на договорената дейност или след изтичането на определеното време този временен орган прекратява своето съществуване. Съществуват и такива временни органи, които периодично, за определен срок от време действат зад граница за разглеждане на едни и същи въпроси. Временни органи са специалните мисии за водене на преговори, сключване на договори, със специално поръчение, церемонии и др. Делегациите за участие в международни организации, конференции, срещи, съвещания и т.н.
  

• 
  Дипломатически – органите, уреждащи официалната дейност на държавата. Това деление може да се осъществява, след като се вземе под внимание предоставеният на всеки държавен орган обем от пълномощия и съответните привилегии и имунитети. Тук трябва да бъдат причислени дипломатическите, консулските и другите постоянни и временни представителства на държавата зад граница.
  
• 
  Недипломатически – не осъществяват официална дипломатическа дейност, не се считат за органи за външни отношения и не притежават привилегии и имунитети. Това са представителствата на различните държавни органи и фирми зад граница, участващи в международни форуми, панаири, изложения и др.
  

Дипломатическите представителства се делят на два вида – посолства и легации.

Основен международен акт, уреждащ правния статус на дипломатическите представителства е Виенската конвенция на дипломатическите отношения от 1961г.

По правило наред с установяването на дипломатически отношения между държавите се решава и спорът с учредяването на дипломатически представителства. Тази договореност може да бъде във формата на послания между държавните глави, в комюнике относно преговорите между междуправителствените делегации или чрез размяната на дипломатически ноти. Взаимното съгласие, изразено в тези актове, е достатъчно основание за учредяването на посолства или легации на територията на договарящите се държави за поддържането на официални контакти между тях. Дипломатическите представителства поддържат постоянно контакти от името на изпращащата държава с държавните органи на приемащата държава по всички въпроси на техните взаимоотношения.

Дипломатическите представителства се учредяват на нивото, съотвестващо на класа на ръководителя им съгласно договореното между двете страни.
Структура на дипломатическото представителство

Не съществува общопризната структура на дипломатическото представителство, но се наблюдават общи черти като цяло – обикновено се създават следните отдели: дипломатически, консулски, икономически, по печата, за културно сътрудничество, административно-стопански, военен, канцелария и др. Някои от тях се подразделят на секции.

Съгласно член 3 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения основните функции на дипломатическото представителство са:

• 
  Да представлява изпращащата държава в приемащата страна
  
• 
  Да защитава в приемащата държава интересите на изпращащата държава и на нейните граждани в допустимите от международното право предели
  
• 
  Да води преговори с правителството на приемащата държава
  
• 
  Да изяснява с всички законни средства условията и развитието на събитията в приемащата държава и да съобщава за тях на своето правителство
  
• 
  Да поощрява приятелските отношения между изпращащата и приемащата държава и да развива взаимоотношенията им в областта на икономиката, културата и науката
  
• 
  Церемониални функции, свързани с визити, поздравления, националните празници на приемащата държава...
  

Съгласно Виенската конвенция от 1961г. в термина “сътрудници на представителството” се включват ръководителят и членовете на персонала на дипломатическото представителство.

Класът на ръководителя на дипломатическото представителство се определя от договарящите се страни съгласно член 14 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, който по правило има значение само за определянето на старшинство в дипломатическия корпус и етикета. Ръководителите се разделят на три класа:

• 
  клас на посланиците и нунциите, акредитирани към държавни глави
  
• 
  клас на пратениците, на пълномощните министри и интернунциите, акредитирани към държавни глави
  
• 
  клас на управляващите представителства, акредитирани към министри на външните работи.
  

Ранговете са държавни звания, присвоявани на дипломатическите сътрудници, работещи в представителствата и във ведомствата на външните работи.

1. 
   Поискване и получаване на съгласие (агреман) от приемащата държава
   
2. 
   Назначаване и получаване на акредитивни писма от изпращащата държава
   
3. 
   Заминаване в приемащата държава
   
4. 
   Връчване на акридитивните писма – в тях се отправя молба до държавния глава на приемащата държава да се вярва на неговите думи и действия, които са от името на държавния глава и правителството на изпращащата държава.
   
5. 
   Официално встъпване в длъжност
   

С връчването на акредитивните писма се счята, че от този момент ръководителят на дипломатическото представителство е встъпил в изпълнение на своите функции.

Може да настъпи по инициатива на изпращащата държава, но е възможно и по инициатива на посрещащата в следните случаи:

• 
  При изтичането на срока, за който е бил акредитиран
  
• 
  При отзоваването му от акредитиращата държава
  
• 
  При обявяване от приемащата държава за persona non grata
  
• 
  При подаване на оставка
  
• 
  При смърт
  
• 
  При война между двете държави
  
• 
  При прекратяване на съществуването на едната от двете държави като субект на МП
  
• 
  При скъсване на дипломатическите отношения между двете държави
  

Привилегии и имунитет се предоставят както на дипломатическите представителства, така и на техните сътрудници, за да могат да осъществяват своите функции свободно, неконтролирани от властите на приемащата държава, т.е. да бъдат неприкосновени.

Властите на приемащата държава са длъжни да осигуряват външната охрана на дипломатическите представителства. Вътрешната охрана се осигурява от самите дипломатически представителства. В една или друга степен тя е била осигурявана още от самото създаване на този институт, но получава значително развитие през последните десетилетия сред зачестилите окупации на посолства, отвличания и убийства на дипломати.

Засега този въпрос не е кодифициран и се урежда в съотвествие с обичайните норми на МП. Изпращащата държава често посочва в нотите при поискване на визи, че лицето се изпраща за осъществяване на вътрешна охрана.

В двустранните договори, макар и рядко, се уреждат организацията и статутът на вътрешната охрана, на практика това се извършва с мълчаливото съгласие на приемащата държава.

Наред с недвижимото имущество с неприкосновеност се ползват превозните средства на дипломатическите представителства и на техните сътрудници.

Под дипломатически превозни средства се приемат всички транспортни средства, които принадлежат, взети са под аренда или са предоставени за постоянно ползване на дипломатическите представителства, на техните сътрудници и семействата им. Съгласно МП не се прави разграничение между превозните средства, принадлежащи на дипломатическото представителство, и превозните средства, принадлежащи на неговите сътрудни;и. Тези превозни средства се отличават от другите по специалния регистрационен номер, издаван от компетентните органи на приемащата държава.

От разпоредбите на член 22 на Виенската конвенция от 1961г. произтича, че неприкосновеността на дипломатическите превозни средства включва освобождаване от обиск, реквизиция, запор и изпълнителни действия от съответните органи на приемащата държава.

Неприкосновеност на архивите, документите, официалната кореспонденция и пощата

Съгласно член 24 от Виенската конвенция от 1961г. те са “неприкосновени по всяко време и независимо от местонахождението им”.

Със свобода на връзките и движението приемащата държава трябва да разрешава и да покровителства свободата на представителството за всякакви официални цели. Тази свобода включва връзка на представителството със своето представителство и другите дипломатически и консулски представителства, независимо къде се намират, с всички подходящи средства, включително и дипломатически куриери, закодирани телеграми и шифрограми.
Помещенията на представителството се ползват с данъчен имунитет,т.е. те се освобождават от държавни, районни и общински данъци и такси, освен тези, които са вънзаграждение за конкретен вид обслужване.

Дипломатическото представителство и неговият ръководител имат право да ползват знамето и герба на изпращащата държава в помещенията и върху транспортните средства.

Освен това, дипломатическите представителства имат юрисдикционен (наказателен, граждански, административен) имунитет, данъчен имунитет и митнически привилегии.
Тема : 34 Привилегии и имунитети на ръководителя и персонала на дипломатическото представителство. (въпрос №42 от конспекта.)
Съгласно международното право членовете на дипломатическото представителство се делят на три категории – дипломатически, административно-технически и обслужващ персонал.

Членовете на дипломатическия персонал са лицата, които имат дипломатически ранг: посланик, съветник, секретари, аташета и др.

Към административно-техническия персонал се отнасят завеждащите канцелария, счетоводителите, преводачие, машинописки, радисти, шифровачи и др, изпълняващи административно-технически функции.

Към обслужващия персонал спадат лицата, които изпълняват помощни и обслужващи дейности – шофьори, куриери, охрана, готвачи, градинари и др.

Пълен обем от привилегии и имунитет се предоставят на ръководителя на членовете на дипломатическия персонал, за които по смисъла на Виенската конвенция се употребява терминът: “дипломатичски агент”.

Към личните привилегии на дипломатите спадат:

• 
  Лична неприкосновеност на лицата, притежаващи дипломатически ранг, която им гарантира независимост при изпълнение на служебните задължения и свобода на личността и достойнството. Съгласно Виенската конвенция от 1961г. личността на дипломатическия агент е неприкосновена. Той не може да бъде арестуван или задържан под каквато и да е форма. Личната неприкосновеност настъпва от момента на влизане на дипломата на територията на приемащата държава до окончателното й напускане.
  
• 
  Неприкосновеността на жилището на дипломата – частната му резиденция без значение дали е временна или постоянна, собствена или наета.
  
• 
  Дипломатите се ползват от пълен имунитет от наказателна, гражданска и административна юрисдикция на приемащата държава, от данъчен имунитет, освобождават се от повинност и реквизиция, ползват се от митнически привилегии.
  

Съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения членовете на административно-техническия персонал и членовете на техните семейства , ако не са граждани на приемащата държава, се ползват с почти същите привилегии и имунитети, предвидени за дипломатическия персонал. Различието се състои в това, че по отношение на членовете на административно-техническия персонал се прилага т.нар. функционален имунитет, т.е. за действия, извършени от тях извън изпълнение на административните си задължения, не се разпростира имунитет от гражданската и административната юрисдикция на приемащата държава. Второто различие засяга митата, данъците и свързаните с тях такси по отношение на внесените от тях предмети за първоначално обзавеждане – те ползват тази привилегия еднократно. Постоянно действащ имунитет те ползват по отношение на наказателната юрисдикция на приемащата държава, лична неприкосновеност, неприкосновеност по отношение на частната резиденция, кореспонденцията и др.

1. 
   да ползва своите помещения за официални цели
   
2. 
   да осъществява официалните си отношения с приемащата държава посредством министерството на външните работи и други ведомства, за които са се споразумели.
   

Сътрудниците на дипломатическото представителство са длъжни:

1. 
   да уважават законите на приемащата държава
   
2. 
   да не се намесват във вътрешните работи на държавата
   
3. 
   всички официални контакти да се осъществяват посредством министерството на външните работи и другите ведомства, за които са се споразумели
   
4. 
   да не използват помещенията на дипломатическото представителство за цели, несъвместими с неговите функции
   
5. 
   да не осъществяват професионална или търговска дейност за лична изгода
   

Постоянните представителства при международните организации са орган за външни отношения на държавата, които са подобни на дипломатическото представителство задгранични органи, но представляват изпращащата държава пред международните организации от универсален характер, а не пред приемаща държава.

По правило само държави – членки на съответната международна организация могат да учредяват постоянни представителства след предватилено съобщаване на държавата от международната организация на територията, на която е разположено нейното седалище. Нечленуващите държави в съответната международна организация могат да учредяват само постоянни мисии на наблюдател в нея. И в двата случая е необходимо да се допуска от правилата на съответната организация.

Член 6 от Виенската конвенция за постоянно представителство на държавите при международна организация от универсален характер от 1975г. определя функциите на представителствата, както следва:

1. 
   осигуряване на представителство на изпращащата държава при организацията
   
2. 
   поддържане на връзка между изпращащата държава и организацията
   
3. 
   водене на преговори с организацията и в нейните рамки
   
4. 
   изясняване на осъществяваната в организацията дейност и съобщаване за нея на правителството на изпращащата държава
   
5. 
   осигуряване на участието на изпращащата държава в дейността на организацията
   
6. 
   защитаване интересите на изпращащата държава по отношение на организацията
   
7. 
   съдействие за осъществяване на целите и принципите на организацията по пътя на сътрудничеството с организацията и в нейните рамки.
   

Постоянните представителства имат почти същите привилегии и имунитети, както и дипломатическите представителства съгласно конвенцията от 1975г. те обаче могат да бъдат конкретизирани и в отделни договори, сключени между международната организация и държавата, на чиято територия е разположено седалището на международната организация.

Постоянните представителства имат следните привилегии и имунитети: неприкосновеност на посещенията, освобождаване от всякакви данъци, такси и мита, неприкосновеност на архивите по всяко време и независимо от тяхното местонахождение, неприкосновеност на кореспонденцията и др.
Сътрудници на постоянните представителства

Освен ръководителя на представителството сътрудниците са и членовете на диплотамически, административно-техническия и обслужващия персонал.

Редът за назначаването на ръководителя на представителството се различава от реда за назначаването на ръководителя на дипломатическото представителство. Изпращащата държава назначва ръководителя на представителството, след което довежда неговото име до знанието на организацията, която от своя страна информира приемащата страна. Изпращащата държава може да акредитира едно и също лице в качеството на ръководител на представителствата при две или повече международни организации. Старшинството на постоянните представители се определя по азбучен ред на държавите, участващи в организацията.

Функциите на ръководителя на представителството се прекратяват:

1. 
   след уведомяване на организацията за тяхното прекратяване от изпращащата страна
   
2. 
   ако представителството се отзовава окончателно или временно
   

Представените лични привилегии и имунитети по същество са дипломатически. Персоналът на постоянното представителство се ползва с неприкосновеност на личността, служебните книжа и документите, свобода на връзките, право на куриери и шифър, данъчен имунитет и др. За разлика от дипломатите в конвенцията от 1975г. не се предвижда имунитет на личната резиденция и пълен съдебен имунитет на сътрудниците на постоянните представителства.