Тема 7. Неолиберализъм:
отново за минимум държава22
Основополагаща за лидера на лондонската школа на неолиберализма е тезата, че в социалната сфера регулиране на процесите не може да има. Причината за това той вижда в спонтанния характер на социалния ред и обстоятелството, че знанието винаги е частично.
Хората имат различни представи, осведоменост и интереси. Поради това никой не е в състояние да покаже напълно позициите на света с очите на другите. От такива методологически позиции Хайек достига до извода, че всяка събрана информация за стопанската система като
качество е по- лоша от тази, която свободно циркулира в нея /идеята за асинхронност на пазарната информация/.
Мисълта за спонтанно формиращият се ред лежи в основата на консервативната по своята същност позиция на Хайек за промените в социалната област. За какво става дума? Тъй като съществуващите институти в обществото са резултат от естествения ход на неговото развитие, а хората не са в състояние да разберат истинското му съдържание, задължително е те да се откажат от активни опити за тяхното изменение. От тук по-нататък следва, че Хайек признава само законните изменения. Под тях той разбира постепенните, еволюционните, а не резките преобразувания на обществото. Това всъщност е философията на еволюционизма.
Спонтанният
характер на пазарния ред, индивидуалната свобода като изключителна ценност и невъзможността знанието да бъде концентрирано в един център, са трите носещи елемента, определящи възгледите на Хайек. Той е противник на държавната намеса в пазарния ред. Като дори отива още по-далеч от традиционните либерали, привърженици на принципа ласефер. Той смята, че този принцип трябва да се превърне във всеобщ и да обхване финансите и кредитно-паричната система. (Хайек има идея за частни пари).
Темата за социалната справедливост заема особено място в подхода на Хайек. Той я разглежда в два аспекта: като правила за поведение позволяващи на хората да живеят заедно и като израз за разпределението на благата. Хайек защитава първата трактовка на
социалната справедливост, тъй като той намира другата за несъвместима с общество, в което живеят свободни хора.
В богатото творчество на Хайек25 /повече от 25 тома, посветени на проблеми на икономиката, правото, психологията и социологията/ се изследват и проблемите на равновесието, монопола, конкуренцията. Начинът, по
който той ги анализира, дава основание да се твърди, че анализът му има предимно микроикономически характер, особено в частта за безработицата. За разлика от Кейнс Хайек търси причините за нея в деформираните структури на цените и заплатите, а главна отговорност - в правителството и профсъюзите. Цялостният анализ на творчеството на Хайек показва, че
той и теоретиците, свързани с австрийската традиция (неслучайно се наричат някъде неоавстрийци), остават в науката модел за промяна на макроикономическата политика, чиито основни пунктове могат да се сведат до следните три:
1) подчертаване изключителността на пазара и конкуренцията;
2) отказ от кейнсианските принципи за излизане от криза и формиране на ико- номическата политика върху дългосрочна стратегия;
3) признаване на факта, че предлагането на ресурсите в дългосрочен времеви план е фактор с голямо значение за икономическия растеж.
Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава
23
Днес продължава да се полемизира дали анализите на Хайек са по- значими и радикални за науката отколкото тези на чикагската школа. Такъв спор
задължително има своето място, но за разбирането му трябва да се изхожда от предпоставката, че по същество
Хайек извършва преход в икономическата мисъл. За разлика от тази на XIX век, той поставя акцента към изследване на проблемите на разпределението, търсенето и използването на пазарната информация. Приносът на Хайек в този преход е безспорен и неслучайно той получава Нобелова награда по икономика през 1974 година. Неолибералната вълна в съвременната
икономическа мисъл, неудовлетвореността от кейнсианската макроикономическа политика, опитът от 70 - 80-те години на XX век несъмнено привличат вниманието към е Хайек като опонент на Кейнс и ярък критик на регулативизма. Затова ще се спрем малко по-подробно на някои от възловите теоретични концепции на Хайек.
Сподели с приятели: