The great controversy

Богинята, след като бе прегърната от президента, бе качена на великолепна кола и сред огромна тълпа бе отведена в катедралата Нотр Дам, за да заеме мястото на Божеството. След това бе издигната на главния олтар и прие поклонението на присъстващите.” (Алисън. Т. 1, гл. 10.)

Наскоро след това последва публично изгаряне на Библията. Веднъж “Народното дружество на музея” влезе в залата на общинския съвет, викайки: “Vive la Raison!*” и носейки на върха на един прът полуизгорелите останки на няколко книги - между тях молитвеници, литургични книги, както и Стария и Новия завет, които, по думите на президента, “изкупиха в големия огън всички глупости, извършени от човешката раса”. (Парижко списание. 1793 г., N 318; цитирано в: Буше-Ру - Сборник по парламентарна история. Т. 30, с. 200, 201.)

Именно папството започна делото, което атеизмът довършваше. Римската политика бе подготвила социалните, политическите и религиозните условия, тласкащи Франция към гибел. В описанията на ужасите на революцията един писател казва: “За тези ексцесии са отговорни тронът и църквата”. (Виж приложението.) Ако трябва да се отсъди съвсем точно, те трябва да бъдат приписани на църквата. Папството бе отровило умовете на кралете срещу Реформацията, за да я смятат за противник на короната и елемент за раздори, фатален за мира и целостта на нацията. Чрез това средство злият гений на Рим вдъхваше най-отвратителната жестокост и най-тежкото потисничество, които можеха да произлязат от царската власт.

Духът на свободата съпровождаше Библията. Навсякъде, където се приема-ше евангелието, умовете на хората се пробуждаха. Те започваха да отхвърлят оковите, държали ги в робството на невежеството, порока и суеверието. Започваха

Рим не се забави да разпали страховете им. През 1525 г. папата каза на френския регент: “Тази мания (протестантството) не само че ще обърка и унищожи религията, но и всички князе, благородници, закони, ред и класи” (Г. дьо Фелис. История на протестантите във Франция. Кн. 1, гл. 2, параграф 8). Няколко години по-късно един папски нунций предупреди краля: “Сир, не се мамете. Протестантите ще прекатурят както религиозния, така и всякакъв граждански ред... Тронът е също толкова в опасност, както и олтарът... Въвеждането на нова религия трябва неминуемо да доведе и до ново управление” (Д`Обине. История на Реформацията по времето на Калвин. Кн. 2, гл. 36). И теолозите предизвикваха предразсъдъците на хората, като заявяваха, че протестантското учение “подмамва хората към новости и глупости; ограбва краля от верноподаническите чувства на неговите поданици и опустошава както църквата, така и държавата”. Ето как Рим успя да настрои Франция срещу Реформацията. “Именно за да се подкрепи тронът, да се запазят благородниците и да се защитят законите, мечът на преследването бе издигнат най-напред във Франция” (Уайли. Кн. 13, гл. 4).

Едва ли управниците на страната предвиждаха последиците от тази гибелна политика. Ученията на Библията биха посели в умовете и в сърцата на хората тъкмо тези принципи на справедливост, въздържание, истина, равенство и доброжелателство, които представляват самия крайъгълен камък на благополучието на всяка нация. “Правдата възвишава народ...” “...защото престолът се утвърждава с правда.” (Пр. 14:34; 16:12). “Правдата ще издейства мир и сетнината на правдата ще бъде покой и увереност до века” (Исая 32:17). Покорният на Божия закон ще зачита най-вярно законите на своята страна и ще им се покорява. Който се бои от Бога, ще почита и царя в неговото упражняване на справедливост и законна власт. Но нещастна Франция забрани Библията и анатемоса учениците й. Столетие след столетие хора на принципа и честността, хора с голяма интелектуална проницателност и морална сила, имали куража да изповядат публично убежденията и вярата си и да страдат за истината - в продължение на векове те работеха като роби в галериите, умираха на кладите или гниеха в килиите на занданите. Хиляди и хиляди намираха спасение в бягството; и това продължи двеста и петдесет години след началото на Реформацията.

През този дълъг период, едва ли е имало поколение французи да не е било свидетел на това, как учениците на евангелието бягат пред безумната ярост на преследвача и отнасят със себе си способностите, изкуствата, трудолюбието, реда, с които обикновено превъзхождаха другите, и обогатиха далите им убежище страни. И колкото повече даваха на другите държави тези ценности, толкова повече лишаваха от тях собствената си страна. Ако по това време всички изгонени от Франция се бяха задържали в нея; ако през тези триста години трудолюбието на прокудените бе прилагано на местна почва; ако през тези триста години тяхното умение се използваше за развитието на индустрията; ако творческият им гений и аналитичната им мощ биха обогатявали литературата и развивали науката; ако мъдростта им бе ръководила нейните съвети; ако храбростта им бе извоювала нейните победи; ако справедливостта им бе създавала законите й и религията на Библията бе укрепвала интелекта и управлявала съвестта на нейния народ - каква би била славата на Франция днес! Каква велика, цветуща и щастлива страна, образец на народите, би била тя!

Но един сляп и неумолим фанатизъм прогони от нейната земя всеки учител на добродетел, всеки борец за ред, всеки честен защитник на трона. На хората, които щяха да направят своята страна “прочута и славна” на земята, бе казано: “Изберете едно от двете - клада или заточение”. Накрая гибелта на страната бе пълна: не остана никаква съвест, за да бъде забранявана; никаква религия, за да бъде завлечена на кладата; никакъв патриотизъм, за да бъде прокуден на заточение” (Уайли. Кн. 13, гл. 20). И Революцията с всичките й страхотии бе ужасният резултат от това.

“С бягството на хугенотите във Франция настана всеобщ упадък. Процъфтяващи индустриални градове западнаха; плодородни райони се превърнаха в местни пустини; интелектуална тъпота и морално падение следваха един период на нежелан прогрес. Париж стана огромен бедняшки приют. Смята се, че в началото на революцията броят на бедняците, очакващ помощта на кралската щедрост, е бил двеста хиляди. Сред тази деградираща нация процъфтяваха единствено йезуитите и чрез ужасна тирания управляваха църкви и училища, затвори и галерии.”

Евангелието щеше да разреши на Франция онези политически и социални проблеми, които объркаха умението на нейните законодатели, духовенството, и кралят й и накрая тласнаха страната към анархия и гибел. Но под господството на Рим хората бяха загубили благословените уроци на Спасителя за себепожертвувателната и самоотвержена любов. Бяха отклонявани от практикуването на себеотрицание за доброто на другите. Богатите не чувстваха никаква вина, че потискат бедните, а бедните - никаква помощ в своето робство и упадък. Себелюбието на богатите и силните растеше все по-явно и потискаше все повече. В продължение на векове алчността и разпуснатостта на благородниците водеше до жестоко ограбване на селяните. Богатите онеправдаваха бедните, бедните мразеха богатите.

В много провинции благородниците владееха именията, а трудещите се класи бяха само наематели. Те зависеха от милостта на земевладелците и бяха принуждавани да се подчиняват на безбожните им изисквания. Бремето по издръжката на църквата и държавата падаше върху средната и низшата класа, облагана от гражданските власти и духовенството с тежки данъци. “Удоволствието на благородниците се смяташе за върховен закон; фермерите и селяните можеха да умират от глад - угнетителите им не искаха и да знаят за това... Народът бе принуждаван да се съобразява изключително с интересите на земевладелеца. Животът на земеделските работници бе живот на непрестанен труд и необлекчавана от нищо мизерия; към оплакванията им, ако те изобщо смееха да се оплакват, се отнасяха с дръзко презрение. В тази система на всеобща поквара съдилищата винаги даваха право на благородника; съдиите биваха публично подкупвани; а и най-малките капризи на аристократите имаха силата на закон. От данъците, които светските големци, от една страна, и духовенството, от друга, изтръгваха от простия народ, едва половината стигаха до кралската или епископската съкровищница; останалото се разпиляваше за разюздано самоугодничество. А ограбващите по този начин съподаниците си, биваха освобождавани от данъци и съгласно закона или обичая имаха достъп до всички държавни служби. Членовете на привилегированите класи наброяваха сто и петдесет хиляди души и, за да бъдат задоволявани, милиони биваха осъждани на безнадежден и унизителен живот.”

Кралският двор се бе отдал на лукс и разюздан живот. Доверието на народа към управниците беше нищожно. Съществуваше подозрението, че мерките на правителството са коварни и егоистични. Повече от половин столетие преди Революцията тронът се заемаше от Луи ХV, който даже и в онези зли времена се славеше като ленив, лекомислен и чувствен монарх. При тази покварена и жестока аристокрация, обедняла и невежа нисша класа, финансово затруднена държава и изчерпал търпението си народ, не бе нужно човек да има пророческо око, за да предвиди надвисналия ужасен взрив. На предупрежденията на съветниците си кралят обикновено отговаряше: “Опитайте да направите така, че всичко това да продължи, докато съм жив; след смъртта ни да става каквото ще.” Напразно се настояваше за необходимостта от реформа. Той виждаше злините, но нямаше нито куража, нито силата да ги преодолее. Участта, очакваща Франция, бе твърде точно изказана в неговия безчувствен и егоистичен отговор - “След мен - потоп!”

Рим използва егоизма на кралете и управляващите класи и им помогна да държат народа в робство. Той знаеше добре, че по този начин държавата ще бъде отслабена и предполагаше, че ще може да задържи в робство както управници, така и народ. С предвидливата си политика бе разбрал, че за да може да пороби успешно хората, трябва да окове душите им; че най-сигурният начин да им попречи да се освободят от робството си е да им се отнеме свободата. Хиляди пъти по-ужасен от физическите страдания, възникнали като резултат от тази политика, бе моралният упадък. Лишен от Библията и оставен на фанатизма и егоизма, народът бе обгърнат от мрака на невежество и предразсъдъци, бе потънал в пороци, неспособен да се управлява сам.

Но от всичко това произлезе нещо коренно различно от намеренията на Рим. Вместо да държи масите в сляпо подчинение на своите догми, той ги направи неверници и революционери. Романизмът бе презиран като попски хитрости. Духовенството бе смятано за отговорно за потисничеството. Единственият бог, когото познаваха, бе богът на Рим; единствената им религия - неговите учения. Алчността и жестокостта му смятаха за законни плодове на Библията и не желаеха да имат нищо общо с нея.

Рим бе представил изкривено характера на Бога и бе изопачил Неговите изисквания. Сега хората отхвърляха както Библията, така и Автора й. Рим бе изисквал сляпа вяра в догмите, претендирайки, че те са одобрени от Писанията. Като реакция Волтер и неговите сподвижници отхвърлиха изцяло Божието слово и разпръскваха навсякъде отровата на неверието. Рим бе притискал народа под желязната си пета и сега масите, унижени и докарани до оскотяване, отхвърлиха всякакво ограничение. Разярени от блестящата измама, на която толкова дълго време са отдавали почит, заедно с нея не приеха и истината. И бъркайки слободията със свободата, робите на порока ликуваха във въображаема свобода.

В началото на Революцията, със съгласието на краля, на народа се даваше представителство, надвишаващо това на благородниците и духовенството, взети заедно. Така властта премина в негови ръце; но той не бе подготвен да я употреби мъдро и умерено. Жадни да поправят неправдите, от които сами бяха страдали, народните маси решиха да предприемат преобразяване на обществото. Поруганото простолюдие, чиито умове бяха изпълнени с горчиви и дълго време събирани спомени за зло, реши да промени коренно мизерията и да си отмъсти на онези, които смяташе за автори на страданията си. Измъчените приложиха урока, научен от тиранията и станаха потисници на потискалите ги.

Нещастна Франция устрои кървава жетва на семето, което сама бе посяла. Ужасни бяха резултатите от подчиняването й на могъществото на Рим. Там, където в началото на Реформацията тя под влиянието на романизма издигна първата клада, на същото място Революцията издигна първата гилотина. На мястото, където през шестнадесети век бяха изгорени първите вярващи протестанти, в осемнадесети век бяха гилотинирани първите жертви. С отхвърлянето на евангелието, което щеше да й донесе изцеление, Франция бе отворила широко вратите за неверието и гибелта. Когато ограниченията на Божия закон бяха пренебрегнати, се разбра, че държавните закони са неспособни да спрат мощните вълни на човешките страсти. И нацията тръгна неудържимо към бунт и анархия. Войната срещу Библията откри ера, позната в историята като Терора. Мирът и щастието бяха прокудени от домовете и от сърцата на хората. Никой не можеше да бъде сигурен. Тържествуващият днес, биваше заподозрян и осъден утре. Свободно се ширеха насилие и разврат.

Кралят, духовенството и благородниците бяха подложени на жестокостите на един възбуден и полудял народ. Екзекуцията на краля само разпали жаждата за отмъщение и издалите заповедта за неговата смърт, скоро го последваха на ешафода. Определено бе всеобщо клане на всички заподозрени във враждебност спрямо Революцията. Затворите бяха претъпкани, като по едно време бяха побрали повече от двеста хиляди пленници. Градовете на кралството бяха свидетели на ужасни сцени. Една революционна партия се обявяваше против друга и Франция се бе превърнала в обширно бойно поле, където борещите се маси биваха помитани от яростта на страстите си. “В Париж метежите следваха един след друг и гражданите бяха разделени на различни фракции, които, изглежда, нямаха никаква друга цел освен взаимното си изтребление.” И като добавка към общото бедствие нацията се включи в продължителна и опустошителна война с великите сили на Европа. “Страната бе почти банкрутирала, армията силно негодуваше за неизплатени заплати, парижаните гладуваха до смърт, провинциите бяха опустошавани от разбойници, цивилизацията почти изгасваше в анархия и разпуснатост.”

Народът бе научил твърде добре уроците по жестокост и мъчения, предадени му така старателно от Рим. Дошъл бе най-сетне денят на отплата. Сега вече не учениците на Исус бяха хвърляни в занданите и влачени по кладите. Те отдавна бяха загинали или се намираха в изгнание. Безпощадният Рим сега сам изпитваше смъртоносната сила на тези, които бе обучил да се наслаждават на кръвопролитни дела. “Примерът на преследването, който духовенството на Франция бе давало в продължение на толкова векове, сега му се върна със забележителна сила. Ешафодите почервеняха от кръвта на свещеници. Галерите и затворите, претъпкани някога с хугеноти, сега бяха наблъскани с техните гонители. Оковано на пейките и движещо мъчително веслата, римското католическо свещеничество преживяваше на свой ред всички онези страдания, които неговата църква така щедро бе налагала на благородните еретици. (Виж Приложението.)

После дойдоха дните, когато най-варварският от всички кодекси се прилага-ше от най-варварското от всички съдилища; когато човек не можеше да поздрави съседа си или да се помоли..., без с това да извърши углавно престъпление, изискващо живота му; когато шпионите дебнеха на всеки ъгъл; когато гилотината работеше усилено всяка сутрин; когато затворите бяха препълнени до краен предел, както кораб с роби; когато каналите отнасяха пяната на кръвта в Сена...

Докато по улиците на Париж претъпканите с жертви коли ги отнасяха ежедневно до мястото на екзекуцията, проконсулите, изпратени в департаментите от Конвента, пируваха с нечувана жестокост, непозната дори в столицата. Ножът на смъртоносната машина се вдигаше и падаше твърде бързо, за да смогне с клането. Дълги редици пленници бяха поваляни с картеч. Дупки бяха пробивани на дъното на лодките, пълни с жертви на якобинците. Лион бе превърнат в пустиня. В Арас на затворниците бе отказвана даже милостта за бърза смърт. По цялото протежение на Лоара, от Сомюр до морето, големи ята врани и лешояди пируваха над голите трупове, преплетени в най-отвратителни пози. Нямаше милост нито към пол, нито към възраст. Броят на младите седемнадесетгодишни момчета и момичета, убити от това жестоко управление, се изчисляваше на стотици. Бебета, изтръгнати от майчината гръд, бяха подхвърляни от копие на копие из якобинските редици.” (Виж Приложението.) За краткото време от десет години загинаха милиони човешки същества.

Всичко бе както Сатана искаше. Той бе работил през вековете, за да постигне точно това. Неговата политика е измама от началото до края, а твърдото му намерение е да нанася зло и мъка на хората, да обезобразява и осквернява Божието дело, да осуетява Божествената цел на благоволение и любов и по този начин да причинява скръб на Небето. След това, чрез своето измамно изкуство той заслепява умовете на хората и ги подвежда да хвърлят вината за неговото дело върху Бога, като че всичкото нещастие е резултат от плана на Твореца. Така, когато онези, които чрез своята жестока мощ е довел до деградация и окаяност, придобият свободата си, сам ги подтиква да стигнат до крайности и жестокости. А после картината на необуздан произвол се посочва от тираните и потисниците като резултат от свободата.

Открие ли се заблудата под една одежда, Сатана я маскира в друга и множествата я приемат жадно, както първата. Когато хората откриха, че романизмът е измама и Сатана не можеше вече чрез него да ги води до престъпване на Божия закон, започна да им внушава, че всяка религия е измама и Библията - басня. А отхвърляйки Божествените повели, хората се отдаваха на необуздано нечестие.

Фаталната заблуда, донесла такова нещастие на Франция, бе незачитането на великата истина, че свободата е залегнала в предписанията на Божия закон. “Дано би послушал ти заповедите Ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река и правдата ти като морските вълни.” “Мир няма за нечестивите.” “Но всеки, който Ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло” (Исая 48:18, 22; Пр. 1:33)

Атеисти, неверници и вероотстъпници се противопоставят и отричат Божия закон; но резултатите от тяхното влияние доказват, че благополучието на човека е свързано с послушанието му на Божествените предписания. Нежелаещите да прочетат този урок от Божията книга, трябва да го научат от историята на народите.

Когато Сатана работеше чрез римската църква, за да отклонява хората от покорност, действието му бе така маскирано, че последвалите деградация и нещастия не изглеждаха като плод на престъпление. А и неговата мощ бе до голяма степен обезсилена от действието на Божия Дух, затова намеренията му не успяха да постигнат пълния си ефект. Хората не проследиха последиците и не откриха източника на своите нещастия. Но в Революцията Божият закон бе открито отхвърлен от Националното събрание. И по времето на Терора действието - причина и следствие, можеше да се види от всички.

Когато Франция публично отхвърли Бога и забрани Библията, безчестните хора и духовете на мрака ликуваха, че са постигнали тъй дълго желаната цел - царство, свободно от ограниченията на Божия закон. “Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло” (Екл. 8:11). Но престъпването на един справедлив и праведен закон неизбежно има за резултат нещастие и гибел. Макар и да не се наказва веднага, нечестието на хората неизбежно издейства съдбата им. Вековете на вероотстъпничество и престъпление бяха “натрупали гняв”за деня на съда; а когато границата на нечестието бе премината, презиращите Бога научиха - но твърде късно, че е страшно да изчерпиш Божието търпение. Обуздаващият юздите на жестоката сатанинска сила Божи Дух бе в голяма степен оттеглен и на този, единствената наслада на когото е нещастието на хората, бе позволено да изпълнява волята си. Избралите бунта бяха оставени да пожънат плодовете на своя избор, а страната се изпълни с престъпления, твърде ужасни, за да се опишат с перо.

От опустели провинции и разорени градове се чуваше ужасен вик, вик на най-горчива мъка. Франция бе разтърсена като от земетресение. Религия, закон, обществен ред, семейство, държава и църква - всичко беше сразено от безбожната ръка, вдигнала се срещу Божия закон. Вярно казваше мъдрецът: “...нечестивият ще падне чрез своето нечестие” (Пр. 11:5). “Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденства, пак аз това зная, че ще бъде добре на ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него. А на нечестивия не ще бъде добре...” (Екл. 8:12, 13). “Понеже намразиха знанието и не разбраха страха от Господа.” “Затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици” (Пр. 1:29, 31).

Божиите верни свидетели, убити от богохулната сила, която “възлиза от бездната”, нямаше да мълчат за дълго. “А след трите и половина дни влезе в тях жизнено дишане от Бога и те се изправиха на нозете си; и голям страх обзе ония, които ги гледаха” (Откр. 11:11). През 1793 г. декретът, който забраняваше Библията, бе гласуван от френското Народно събрание. Три години и половина по-късно същото това законодателно тяло гласува една резолюция, отменяща този декрет и осигуряваща търпимост на Писанията. Светът стоеше вцепенен пред огромната вина, последвала след отхвърлянето на Свещените слова, и хората съзнаваха необходимостта от вяра в Бога и в Неговото Слово като основа на добродетелта и морала. Господ казва: “Кого си обидил и похулил ти? И против Кого си говорил с висок глас и си надигнал нагоре очите си? Против светия Израилев” (Исая 37:23). “Затова ето, ще ги направя тоя път да познаят, ще ги направя да познаят ръката Ми и силата Ми; и те ще познаят, че името Ми е Йехова” (Еремия 16:21).

За двамата свидетели пророкът заявява по-нататък: “А те чуха силен глас от Небето, който им казваше: Възлезте тука. И възлязоха на Небето в облак; и неприятелите им ги видяха” (Откр. 11:12). От времето, когато Франция обяви война на двамата Божии свидетели, те за пръв път бяха на такава почит. През 1804 г. бяха организирани Британското и Чуждестранното библейски дружества с безброй разклонения по цяла Европа. През 1816 г. бе основано Американското

картина

библейско дружество. Когато бе образувано Британското дружество, Библията бе вече печатана и разпространявана на петдесет езика. Оттогава насам тя се превежда на стотици езици и диалекти. (Виж Приложението.)

През петдесетте години преди 1792 г. бе обръщано малко внимание на работата на чуждестранните мисии. Не се основаха нови общества и имаше много малко църкви, полагащи някакви усилия да разпространяват християнството в езическите страни. Но към края на осемнадесети век настъпи голяма промяна. Хората бяха недоволни от резултатите на рационализма и осъзнаха необходимостта от Божествено откровение и практическа религия. Посветеният на Бога Кари, станал в 1793 г. първия английски мисионер в Индия, запали наново пламъка на мисионерските опити в Англия. В Америка, двадесет години по-късно, в резултат на ревностните усилия на едно студентско дружество, в което бе и Адонирам Джадсън, бе образувано Американското тяло на чуждите мисии. Под негово покровителство Джадсън отиде като мисионер от Съединените щати в Бирма. Оттогава нататък чуждите мисии отбелязваха небивал растеж. (Виж Приложението.)

Подобренията в книгопечатането дадоха силен тласък на работата по разпространяването на Библията, увеличените възможности и улеснения за общуване между отделните страни, срутването на древните бариери от предразсъдъци и национална недостъпност, както и отнемането на светската власт на римския понтифекс - всичко това отвори пътя за свободното навлизане на Божието слово. Години наред Библията се продаваше безпрепятствено по улиците на Рим и днес вече я има във всяка част на земното кълбо.