Този формат на списанието е специален за скъпоценните, незрящи българи мъже и жени

Вътрешно опустошен, бях решил да правя каквото и когато си поискам. Никой от бандите не смееше да се изпречи на пътя ми.

Непрекъснато влизах и излизах от затвора за различни престъпления. Животът ми беше напълно объркан. Нямах близък човек, с когото да мога да споделям и да моля за съвет. Движех се в лоши среди, станах наркоман.

Ужасното се случи в началото на седемдесетте години. Влязох в затвора с доживотна присъда за убийство. Бях едва двадесет и пет годишен, а животът ми вече нямаше смисъл. Да, заслужавах своята съдба, защото бях извършил тежко престъпление, но не можех да си представя, че 23 часа в денонощието, до края на живота си, ще живея в килия.

Поисках среща с психолога на затвора и му казах: "Слушай, или ще ме изкараш оттук или ще намериш много трупове в затвора!"

Не знаех, но Исус също бе чул моите заплахи и дойде да ми послужи в моята безнадеждна ситуация. Той направи това чрез един непознат за мен човек, на име Джак, който започна да ми говори за Исус Христос и как Той може да промени моя пъклен живот.

Но, докато Джак ми свидетелстваше за Бога, чувах и гласа на сатана, който ми шептеше: "Ти никога не можеш да бъдеш спасен, защото си извършил убийство и си нарушил Божиите заповеди!"

Затова аз казах: "Джак, забрави! Моят живот свърши. Аз ще отида в огненото езеро".

За пръв път ме обзе страх и ужас.

След две седмици Джак дойде отново:

- Имам добри новини за теб! Ти не си под Стария Завет! Има Нов Завет и според него ти си покрит с кръвта на Христос. Исус умря за всичките ти грехове!

- Независимо от това, което съм направил?!

Джак отговори утвърдително и аз въздъхнах с неописуемо облекчение. Огромна тежест падна от раменете ми. Веднага се оживих:

- Как мога да получа спасението, за което говориш?

Джак отвърна: - Ти можеш да говориш на Бога точно така, както говориш на мен сега. Помоли се сам! Кажи, че се покайваш за греховете си и помоли Господа за прощение! Но трябва да бъдеш искрен и да говориш от дълбочината на сърцето си.

Няколко дни размишлявах над тези думи и една сутрин си казах: "Ще опитам Исус! Ще видя дали Е реален. Нямам какво да загубя, но мога да спечеля всичко".

Паднах на колене в килията си и казах:

"Господи, ако Си тук, ела в живота ми и прости греховете ми. Нуждая се от Теб!"

Нямаше небесни хорове, не видях искряща светлина, но нещо велико се случи в онзи миг.

В мен се породи голям глад да чета Божието Слово, Което никога не бях притежавал.

Обадих се на Джак и той веднага ми донесе Библия. И знаете ли какво велико откровение намерих там - че Бог ме обича такъв, какъвто съм. Каква велика, безусловна любов!

Горях за Бога. Четях за мисионерските пътувания на апостол Павел и за мен всичко беше така реално, сякаш пътувах заедно с него!

Написах писмо на майка си: "Ако не приемеш Исус за свой личен Спасител ще бъдеш хвърлена в огненото езеро! Покай се, мамо!"

Тези, които Синът освободи, са наистина свободни! Пролятата за нас Христова кръв има сила. Впечатлена от голямата промяна в мен, управата на затвора ме включи в една група за общение. Там, за първи път в живота си, започнах да споделям с други хора своите чувства, да плача и да изразявам своите емоции. Преди това бях дълбоко затворен в себе си.

В края на обучението всеки от нас трябваше да напише есе относно това какво сме научили и как се е променил живота ни.

Цяла нощ размишлявах над това какъв бях и какъв съм сега. За първи път открих нещо добро в себе си, което да мога да дам на другите хора. Изписах цели три страници.

Два дни по-късно премахнаха строгия затворнически режим, в който се намирах. По-късно промениха и присъдата ми.

Вярата ми растеше всеки ден. Благодатта и милостта на Бога направо ме извадиха от затвора, въпреки че телом продължавах да бъда там! Божията любов ме укрепваше чрез Светия Дух, Който беше в мен.

Извикай към Исус и ти приятелю, който се намираш в ситуация, подобна на моята от онези години! Приеми великото спасение! То се намира при Голготския кръст. Възкресенската сила на Бога е всемогъща! Тя е способна да разчупи всеки ярем в нашия живот.

Един ден, когато от затвора ми дадоха отпуск, отидох на църква. Там започнаха да пеят една песен за Христовата жертва на кръста и аз избухнах в плач и ридание като малко бебе. Не можех да се спра, защото Духът на Господа беше слязъл върху мен.

Поканиха ме да изляза отпред за молитва, но не споменаха за кръщението в Святия Дух. Следващото, което помня, беше, че лежах на пода, повален от Божията сила. Бях потопен в Святия Дух, въпреки че не получих веднага дара за молитва на небесни езици. Казаха ми да продължа да се моля и да очаквам кръщението в Духа. И наистина, скоро след това, една вечер, когато общувах с Бога в своята килия, неочаквано бях кръстен в Светия Дух.

Започнах да скачам от радост, сякаш Бог ми беше дал един милион долара. Бях много възрадван и бих окуражил всеки да търси кръщението в Светия Дух.

В затвора прекарах дванадесет години и на 37-годишна възраст излязох на свобода.

Започнах да посещавам църква, но не знаех как да живея живота си за Бога. Нещата започнаха да се влошават, защото на онова място нямаше поучение от Словото, а и аз самият имах много неправилни разбирания за Бога. Мислех си, че Бог ще ми даде за съпруга някоя секретарка или медицинска сестра, а нямах дори приятелка. В същото време виждах как момчетата, които сатана изкушава, имат своите компании. Ядосах се на Бога, хвърлих Библията си в кошче за боклук и се отдалечих от Него. Запознах се с едно момиче от клиниката за анонимни алкохолици и се върнах към светския начин на живот. Отново започнах да продавам наркотици и да крада... Причината да ви разказвам тези неща е да ви покажа добрината на Бога и колко вярно е това, което Той ни казва в Своето Слово: "Никога няма да те изоставя, нито да отстъпя от теб".

Ние сме тези, които се нуждаем от Бога.

Разбрах, че трябва да напусна онзи квартал, ако искам да не затъна по-дълбоко. Един приятел ми помогна да намеря апартамент в град Хамилтън и се преместихме там. Започнах работа в частна болница.

Един ден, когато се върнах от работа, полицията ме чакаше пред дома. "Трябва да претърсим твоя апартамент!". Отговорих: "Добре, но какво се е случило?". "Момчетата, с които ти дружеше в Сънбери са застреляли човек".

Разбрах, че съм се оттеглил от компанията в последния момент, иначе щях да съм сред обвиняемите. Спомних си също така как щях да попадна в капан, когато купувачът на дрога се оказа предрешен полицай...

Във времето на моето отстъпление се случи още една поразителна случка. Употребявах кокаин и един ден се почувствах много зле... Постъпих в болница.Там изпаднах в клинична смърт. Видях как се отделям от тялото си, което остана безжизнено в леглото, а лекарите се опитваха да изведат жена ми вън от стаята, за да я утешават. Нямаше как да се намеся...

След това Господ ме попита с могъщ глас: "Алън, кой е твоят освободител?". "Ти, Господи!" - извиках аз от дълбочината на душата си. Следващото, което осъзнах, беше, че животът се върна в мен. Още в същия ден бях изписан от болницата!!

Все още имах наркотици за продаване, когато се запознах с един християнин на име Ричард. Наричаха го "Виждащия". Той не ме познаваше, но щом ме видя каза:

"Помниш ли как Бог те извади от затвора и Святият Дух изпълни твоите уста с хваление и поклонение към Отца?". Заплаках, защото Бог се беше показал велик в живота ми, а аз Го бях изоставил.

След това имах друга подобна опитност. В местоработата ми бях виждал, че младата жена на рецепцията чете Библията. Един ден я попитах дали е християнка, а тя отвърна: "Да, а ти?". "Аз съм богоотстъпник!" Следващите й думи просто ме поразиха: "Но ти знаеш какво Бог те е призовал да правиш!". Изобличен, изтичах зад сградата и паднах по очи пред Бога. От сърце Го помолих да ми прости и Той го направи! Върна се присъствието Му в моя живот!

Присъединих се към църква наречена "Център на живот". Започнах да изучавам Божиите пътища и да разбирам кой е Бог, и кой съм аз. Станах като дунапренена гъба и всичко попивах. Пасторите ме поканиха да отида с тях в град Тъндър бей. Никога не бях говорил в църква, но там на две служби проповядвах за Божията любов и им разказах своето свидетелство. Молех се за хора и Бог ги изцеляваше. Беше неописуемо чудесно.

След съгласуване с пастора започнах молитвени събрания в моя дом. Започнаха да идват толкова много хора, че трябваше да преместим служението в църквата. Открих, че Божият призив за моя живот е да водя хора към спасение и да им помагам да станат Христови ученици. Осъзнах, че най-важното за тях е да познават Бога и Неговите пътища в своя живот, защото спасението е само началото на техния духовен път.

Моят, възстановен от прахта, живот днес е посветен на Христос. Бог отвори за мен врати да служа в затворите и мнозина лишени от свобода се спасиха чрез вяра в Исус! Искам и на теб да кажа, скъпи читателю, че има един път да стигнем до Бога и той е чрез Христос, Който умря за нас на Голготския кръст.

Рубрика: ДУХОВНА ПОЕЗИЯ

ДЪГА

Разпуква във различни цветове,

все по-пищни гами на Божията щедрост.

Дъгата е символ на мир - онази същата,

изгряла след потопа...

След пороя от трагедии

в нечии животи

казваме на наранените:

"Бог изцежда миро

върху сърцата ви."

Благодатта е като дъга -

минете под нея!

Лъчезара Йосифова
Рубрика: ОТ ПОСЛЕДНИЯ ЧАС

Светът се промени

Дейвид Хатауей

На 08.08.2008 година светът се промени. Чрез тържественото откриване на Олимпийските игри, Китай на всеослушание прогласи своето превъзходство на световната арена. Пренебрегвайки своя комунистически режим, той започна да възвръща историческото си минало.

Огромната страна използва Олимпийските игри, за да напомни на всички, че е "Средното царство" и все по-осезателно заема своето историческо място, придвижвайки се към изпълнението на библейското пророчество за настъпващата огромна армия от Изтока!

В същото време Русия нападна Грузия и заяви на света, че също е изплувала от комунистическото си минало и отново се превръща в значителна световна сила. Създавайки съюз с Китай, Индия и други азиатски страни, Русия не само има паритет срещу силите на Запада, но възобновява своята роля (съгласно пророчествата) на заплаха за Израел. Оста на силата се премести на Изток, а Русия (Северното царство) пое военен контрол над единствения път, по който нейните армии могат от север да преминат и да нападнат Израел в долината Армагедон.

В същото време ние, Западните страни, сме пред срив на нашата финансова система. Това може да доведе до сгромолясване на самата основа на кредитната система, върху която нашата икономика е изградена. Ако това се случи, ефектът би бил, както при падането на комунизма само преди 20 години! Това от една страна, и войните в Ирак и Афганистан от друга, биха могли да ни парализират и ние да не можем да подкрепяме Израел.

Бог ми откри още през 1986 година, че желязната завеса, която разделя Източна и Западна Европа, ще бъде пометена от огъня на Святия Дух и едно ново велико движение на Духа ще премине през Русия (нещо, което аз видях, служейки там) и след това - през останалата част от Европа. Това няма да бъде дело на човешки ръце, но суверенно действие на Бога.

Но, докато светът още беше в еуфория от падането на желязната завеса и комунизма, Бог ме предупреди, че след известен период на свобода, в Европа ще падне нова завеса (завеса от икономически провал, военна мощ и нечисти духовни сили). Никой не ме слушаше, когато отправях това предупреждение, но сега, двадесет години по-късно, е налице икономическа разруха, засегнала САЩ и Европейския съюз, както и военен конфликт в Кавказ. Остава появяването на нечистите духовни сили и ще бъдат налице всичките три елемента, за които Господ ми говори.

Народите ще бъдат в страдание и недоумение, и сърцата на хората ще примират от страх, но Исус казва на вярващите в Него: "А когато започне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава!". Не гледайте към икономическият крах, тероризма, войните в Афганистан и Ирак, стълкновенията на палестинските територии, геноцида, несправедливостта, бедността, болестите, земетресенията, глада и световния кредитен срив, петролната криза, глобалното затопляне и други "Божии възмездия". Бог ще изяви Своята сила на земята сега, чрез нашата вяра! Вълната на съживление ще залее и Европа.

Бог има Свой план за действие и ще го приведе в изпълнение, чрез теб!

Рубрика: Живи свидетелства

Изоставен, но намерен
Бях едва 4-годишен, когато животът ми главоломно се преобърна. Един ден брат ми се върна от училище и ми показа бележка, която беше намерил на вратата на нашия дом. С нея мама ни информираше, че ни напуска завинаги... Бях твърде малък, за да проумея такъв факт. Мислех си, че мама просто е отишла до магазина, но когато татко си дойде от работа, потвърди ужасната истина, че мама никога повече няма да се върне!...

На другия ден татко ни заведе на село при баба, но тя му каза, че е отгледала шестнайсет деца и повече не може да се занимава с това.

- Спри да пиеш, или ги прати в детски дом!

Две седмици по-късно татко ни изпрати в дом за отглеждане на бездомни деца. Помня, сякаш бе вчера, как той каза: "Дръжте се, момчета! Няма да бъде за дълго". Но през следващите дванадесет години не го видях нито веднъж!

Започнаха години на ужас в живота ми. В детския дом бях насилван и бит, смазван психически и духовно. Съскаха ми, че баща ми е сатана и за мен е по-добре да съм без него. Смених петнадесет такива домове. Насилието във всеки от тях беше нещо обикновено.

Когато навърших 16 години трябваше да си потърся подслон, защото не можех повече да остана в дома. Нямах къде да отида, не разполагах с пари и започнах да скитам по улиците. Опитах с наркотици и алкохол да заглуша болката в душата си. Нуждаех се от хиляда долара на ден за дрогата и извърших много престъпления и унизителни деяния, за да се снабдя с нея. Накрая бях арестуван и лежах в затвора...

16 декември 1989 година беше съботен ден. Около 9.30 сутринта, вървях по една улица в центъра на Торонто. Внезапно някой ме повика по име. Огледах се, наоколо нямаше никого. Чух името си отново и разбрах, че не беше от човек. Определено обаче това беше реален глас, защото не идваше от моята вътрешност, а извън мен или от небето. (По онова време замислях самоубийство, защото не виждах друга възможност да прекратя начина на живот, който водех. Не исках да употребявам наркотици, но не можех да спра). Гласът ми каза: "Защо не се довериш на Мен и не издигнеш живота си на достойно ниво?" и ме насочи да отида в сградата на християнското служение "Армията на спасението", която беше наблизо. Бях почти убеден, че там няма никого, защото е събота, но когато натиснах дръжката на вратата тя се отвори!

Сякаш имахме уговорена среща, пред мен веднага застана капитанът на щаба и започна да ми говори за Бога, и за моя грях. Казах му, че не искам да имам нищо общо с Бога и Неговите последователи, защото те са причината да се намирам в това безнадеждно положение.

"Исус обаче е нещо по-различно" - продължих аз, спомняйки си неделното училище в църквата, което посещавах, преди да започне бурята в моя живот. Помнех разкази за Исус с деца, както и песни за Исус, Който обича малките деца - червени и жълти, черни и бели, всички те са ценни в Неговите очи...

В отговор капитанът ми показа картина с два бряга и пропаст между тях. На единия бряг беше нарисуван човек, а на другия - Бог. По средата имаше кръст, на който беше написано името на Исус и който беше положен като мост между човека и Бога. Тогава за пръв път проумях, че Исус е Бог и дойде, за да Го намеря. Веднага Го поканих в сърцето си и изповядах моите грехове. Мигновено и напълно бях освободен от зависимостта към алкохола, наркотиците, цигарите и от грешния начин на живот. Днес съм женен за красива жена на име Колийн и имаме чудесен син на име Натанаил, който е на 10 години и осиновена 14-годишна дъщеря Виктория, която е с нас от девет години. За последните десет години през нашия дом преминаха 85 деца и всяко едно от тях предаде сърцето си на Исус, а аз водя служение, посветено да храни бездомните. Какви велики промени прави Бог!

Тони Пол, Торонто
ПЪРВА БЪЛГАРСКА ВЕЧЕР В ТОРОНТО

ПЪТНИКО СВИДЕН

25 октомври 2008 г. Благата вест-Торонто. Една вечер под помазанието на Святия Божи Дух, посветена на България и великия Бог, Който я е създал и сега протяга ръка за спасение към всеки наш сънародник!

Пастор Кирил Попов: (пълен тест на посланието)

Тази вечер чухме свидетелствата на различни хора за това как Бог е променил техния живот. Вярвам, че днес е твоят ден.

Не случайно е избрано мотото на тази вечер - "Пътнико свиден". То идва от текста на песен, която всички ние обичаме; песен, която докосва нашите сърца. Забелязах, че когато я репетирахме, тя предизвикваше вълнение дори у чужденци. Песента говори за любовта към нашата родна България и нейните чудесни хора. Понякога, поради трудности и неуредици, усещаме към сънародниците си по-скоро гняв и огорчение, отколкото любов, но винаги трябва да обичаме своята Родина. Разбира се най-добрият пример за нас е Божията любов, изявена към нас самите.

Преди години, когато живеех в Гърция, аз се стараех да избягвам българите. Един ден пътувах в атинското метро и четях български вестник. Някой ме потупа по рамото и ме попита: "Ти българин ли си?". Искрено казано не ми беше много приятно, че бях разпознат като българин. В онези дни за Бог в моя живот не се говореше. Освен това бях чувал да казват, че от българин не можеш да очакваш нещо добро, още повече в чужбина. Поради това се стараех да се влея в другия народ.

Нещата се промениха напълно, когато срещнах Исус. Изведнъж разбрах, че всички българи, както и всички останали хора на земята, дори да не го осъзнават, са в непрекъснато търсене на Онзи, Когото аз бях намерил - Исус! Защо Исус? Защото Той плати за нашите грехове на кръста! В Канада често се употребяват чекове. Исус плати цената и сега протяга към всеки от нас чека за нашето спасение. Трябва обаче да го вземеш, за да бъде дългът ти платен!

Говорим за истински неща - за живота и за смъртта! Защото Бог е реален, както реален е дяволът. Раят е реален, но също и адът... Свидетелствата, които чухме тази вечер, бяха на хора спасени от ада.

Една чешска музикантка повярвала в Бога, понеже с очите си видяла дявола по време на концерт на нейната рок-група. Считала себе си за атеистка, но си казала: "Щом има дявол, има и Бог!". Тя извикала към Бога и била новородена. Напразни останали опитите на комунистите да я откажат от вярата! Днес Станя служи на Бога със своя музикален талант.

Доказана през вековете истина е, че без Бога човек не може да има удовлетворение в живота си. Общото между всички отделени от Бога хора е неудовлетворението, независимо колко са богати и известни.

Понякога си мислим, че ако сме по-добре материално задоволени, животът ни ще бъде по-различен, но сигурно сте чували за гръцкия милиардер Онасис. Той не можел да пресметне своето богатство, защото банковата му сметка непрекъснато растяла. Този човек не би трябвало да стъпва на земята, а да лети в небето от щастие. Оказало се обаче, че в сърцето си той таял дълбоко неудовлетворение.

В края на живота му, млада журналистка отишла да вземе интервю от него. Първите й думи били: "Господин Онасис, Вие сте милиардер, със сигурност можете да ни разкажете за щастието...". Той бил безкрайно искрен да й отговори: "Нищо не мога да кажа за щастието, но виж за нещастието мога да разкажа много неща..."

Мнозина са изказвали истината, че животът е пътуване, а всички ние сме пътници! Независимо дали осъзнаваме или не, ние пътуваме! Когато двама души летят със самолет и единият приема този факт, а седящият до него го отхвърля, това не променя факта, че двамата пътуват в един и същ самолет... Независимо дали седим, стоим, работим или почиваме, ние пътуваме към вечността. Това е наистина отговорно и сериозно нещо за всеки един от нас. Бог не иска никой да отиде в ада! Вървим устремени напред. Вчерашният ден никога повече няма да се повтори. Часовете и минутите неумолимо се изнизват. Животът се измерва с ударите на сърцето. Жизнено важно е за какво ги използваме. В Библията пише, че нашият живот е средно 70-80 години. Седемдесет години се равняват на 25 550 дни. Голямо ли ви се струва това число? Дори да доживеем до сто години, едва ли някой от нас би помислил, че ще живее вечно на тази земя и животът му никога няма да свърши! Най-важната равносметка, която всеки човек трябва да си направи, е накъде го води всеки следващ ден. Бог иска нашият живот да бъде благословен, да имаме радост и пълнота сега, а след като свършим земния си път, да бъдем посрещнати от Исус в небесата и да живеем завинаги в Рая.

Без Бога човек няма истинска цел в живота си. Целта на живота ни не може да бъде събирането на пари, изплащането на дом, купуването на кола или реализирането в професията ни!...

Парите са само хартии. Странното при тях е, че ако ги държиш - не те ползват, а ако ги харчиш - ги губиш. Винаги има неудовлетворение.

Показателен е случаят с известна плувкиня, която направила опит да постави рекорд по маратон в океана, но малко след старта се отказала. Причината не била в липсата на физическа подготовка, а фактът, че поради мъгла над водите, тя не виждала целта и била обречена. Подобна е ситуацията на човек, който се опитва да върви в живота без Бога!

В голям американски град богата дама дала своята визитка на един пастор. В отговор, той учтиво й казал да му се обади, ако някога с нещо може да й бъде полезен. Дамата и съпругът й били най-богатите в своето селище - притежавали цели квартали. Когато искали да купят кола, дилърите пристигали пред огромния им дом с поне осем нови, модерни автомобила. Живеели сами, но се е случвало да купят наведнъж четири коли!...

Въпреки, че пасторът не очаквал, скоро богатата дама му телефонирала с призив за помощ. Имала мисли за самоубийство. Когато пасторът отишъл при нея, тя му обяснила, че наистина всичко може да си купи и навсякъде може да пътува, но нямало нищо, за което да живее на този свят. Жената казала: "Не искам да живея повече, защото нямам цел в живота си!". Слава на Бога, че когато чула Благата вест, тя отворила сърцето си за Исус и се преобразила в жена, изпълнена с Божията радост. Радостта в Господа е нещо, което не може да се обясни или опише, тя трябва да се преживява! Божията радост извира от дълбочините на душата, влияе на цялата същност на човека и променя дори външния му вид...

Спомням си деня, когато за първи път се докоснах до тази радост. Беше през 1990 година. Пътувах на автостоп. Бях на шосе, където не минаваха много коли, но шофьорът на една от тях откликна на моя знак. Колата се движеше с голяма скорост и спря далеч. Когато наближих, останах учуден от факта, че ще ме вземат, защото колата вече беше доста пълна. Освободиха за мен мястото до шофьора. През целия път спътниците ми бяха много жизнерадостни. Те пееха с лъчезарни лица. Когато слязох от колата дълго гледах след нея, чудейки се що за хора бяха това.

Когато познах Господа, сам се досетих, че бяха християни, които се връщат от църква.

Пророчествата предупреждават, че уповаващият на материалните неща и богатството, един ден ще бъде жестоко ударен, когато банките покажат празните си джобове и кажат:

"Простете ни, но ние фалирахме!..".

През 1948 година, когато сменили парите в Германия и спестяванията се превърнали в ненужни хартийки, река Рейн била пълна с трупове на удавници. Сегашната световна финансова криза също вече взе жертви.

Богатството на богатия ще увехне като тревата. Такъв трудно ще влезе в Божието царство. Под "богат" не се има предвид само този, който уповава на парите, а на всеки, който смята, че няма нужда от Господа.

Божието послание е ясно: "Покайте се!". Решението, което ще вземем в отговор на небесната покана (да приемем или да отхвърлим Исус), касае не само живота ни на тази земя, но и преминаването ни във вечността!