Тунджер джюдженоглу посетител (Zİyaretçİ) (Черен хумор)

ПОСЕТИТЕЛЯТ: (Поглежда часовника си .) Закъсня!

ЖЕНАТА : Всеки момент ще дойде.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Тази работа много се проточи !

ЖЕНАТА : Но тя не трябва да те Ви види тук. Трябва да се срещнете след като аз си замина.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Не мислете за това. Бъдете сигурна всичко ще си остане между нас.

ЖЕНАТА : Ало!

ГЛАСЪТ : Здравей!

ЖЕНАТА : Здравей!

ГЛАСЪТ : Майка му дойде ли ?

ЖЕНАТА : Всеки момент ще пристигне.

ГЛАСЪТ : Бих желал да дойде час по-скоро...

ПОСЕТИТЕЛЯТ: ( Със сподаван , приглушен глас) Кой е ?

ЖЕНАТА :( С ръката си закрива слушалката) . (Мой колега) Приятелят ми от работа.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Ха този! Говори спокойно. (Смее се многозначително) Трябва да се възползувате от благоприятният момент (благоприятната възможност).

ГЛАСЪТ : Скучаеш ли?

ЖЕНАТА : Малко.

ГЛАСЪТ : Добре ще е да дойде по-бързичко.

ЖЕНАТА : Да.

ГЛАСЪТ : Не се чувствате добре, нали ?

ЖЕНАТА : И то много.

ГЛАСЪТ : Една гореща баня ще Ви се отрази добре.

ЖЕНАТА : Надявам се.

ГЛАСЪТ : Аз преди малко се изкъпах. Олекна ми. И една чаша алкохол добре ми подейства. Взема цялата ми умора. Слушам Вивалди. Все още важи поканата ми.

ЖЕНАТА : Не съм забравила.

ГЛАСЪТ : Ще дойдете ли ?

( ЖЕНАТА не отговаря.. ПОСЕТИТЕЛЯТ повече не издържа и с ръцете си ( със знаци и мимики ) показва на ЖЕНАТА , че трябва да даде положителен отговор.)

ГЛАСЪТ : Не ми отговорихте ?

ЖЕНАТА : Да.

ГЛАСЪТ : Много ме зарадвахте.

ЖЕНАТА : ( С треперещ глас.) Ще говорим за това.

ГЛАСЪТ : Да, правилно ще говорим. Ще имаме достатъчно време за това.

ЖЕНАТА : Но всичко е свързано с нейното идване.

ГЛАСЪТ : Нека час по-скоро да дойде. Какво да се прави, ще чакаме.

ЖЕНАТА : Ще чакаме идването й .

ГЛАСЪТ : Мисля, че няма много да се бавите.

ГЛАСЪТ : Сега ще започна да пълня водата във ваната. Даже ще отворя и капачката на шампуана, че да не се губи време за това, час по скоро да се потопите във водата и да получите спокойствие.

ГЛАСЪТ : Отсега разкопчейте сутиенът си. Знаете колко трудно е откопчаването му.

ЖЕНАТА : Моят лесно се разкопчава.

( МАЙКАТА влиза вътре. В едната си ръка държи подставката за ноти и един куфар, а в другата си ръка държи бастон. ЖЕНАТА вижда МАЙКАТА.)

ЖЕНАТА: (Затваря телефона.) Добре сте дошла.

МАЙКАТА : (Оставяйки това, което е в ръцете й безшумно се приближава към синът си). Ах бе сине, в такова състояние ли трябваше да те видя ? (Трудно се владее за да не се разплаче. Хваща ръката на синът си и я погалва .)

ЖЕНАТА : Ще се събуди.

МАЙКАТА : ( Поглежда ЖЕНАТА с пронизващи очи.) Той е мой син!

( Съчувственно се обръща към синът си. МЪЖЪТ се събужда. Вижда МАЙКА си. Бавно бавно сбръчква лицето си. Прави върховни усилия (води борба със себе си ) за да не се разплаче....)

ЖЕНАТА : (Приглушено и тихичко). Недейте да плачете! Докторите ни предупредиха да не се плаче пред него . Идете в банята.

(МАЙКАТА с мисълта да не навреди на синът си заминава в банята.)

ЖЕНАТА : (След майката) Там си поплачи до насита! Като се върнеш, вече да нямаш в очите си сълзи за проливане!

ПОСЕТИТЕЛЯТ : (Открехвайки пердето подава главата си.) Ами ако се откаже? (Прави знаци на ЖЕНАТА да дойде при него. ЖЕНАТА се приближава към него.) След банята ще се отпуснеш , след секса ще се успокоиш, а после след сънят, ще си отпочинеш. На сутринта ще бъдеш като новородено. Кожата ти ще бъде гладка и хубава! Лицето ти ще изглежда свежо и бодро. Какви хубави, какви величественни и великолепни, какви значими са тези три последователни действия. Вие сте щастливка. Утре сутринта Вие отново ще възкръснете, ще се възродите.. Обърнете се с гръб към мен. (ЖЕНАТА е обърнала гърбът си към ПОСЕТИТЕЛЯТ. ПОСЕТИТЕЛЯТ вкарва ръката си под блузата на ЖЕНАТА и без да се затруднява разкопчава сутиенът й. ПОСЕТИТЕЛЯТ действа не с грубост , както другите мъже, а действа майсторски изтънчено и изящно. Действа така лесно, както все едно да извадиш косъм от краве масло .) Ето готова си.

ЖЕНАТА: ( Като омагьосана ) Благодаря . ( С поклонение целува ръката на ПОСЕТИТЕЛЯТ.)

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Не се бави. Не трябва да секва това бурно радосто възбуждане. Не се е видяло по голяма мъка от това, да чакаш един мъж с копнеж. Ако той бавно бавно, естественно и вълнуващо потушава огънят в себе си, то тогава и твоят огън няма да секне изведнъж, а бавно бавно ще се потуши. Чакането е голямо страдание за жените. Защото вулканите, останали без въздух зажадняват да бъдат потушени. За да не се причини наоколо вреда трябва да се предотврати жарта на лавите.

ЖЕНАТА : Какво мога да направя?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Изкарайте я по-бързо от вътре. Този шум. Толкова плач и сълзи са много даже и за една майка. Всъщност само след малко тя ще намери сили и отново ще продължи да плаче. Хайде, не стой така !

ЖЕНАТА : ( Приближава се към банта и почука по вратата.) Елате вече!

МАЙКАТА : Няма ли да мога да плача донасита ?

ЖЕНАТА : Малко да поговорим. Как мина пътуването ?

МАЙКАТА: Изобщо не знам на какво се качих, как пътувах и как дойдох.

ЖЕНАТА : Много съм уморена. Дни наред не съм спала. Всъщност по телефона говорихме за всички тези неща.

МАЙКАТА: Кой е «този» с когото си говорила .

ЖЕНАТА : Синът ти.

МАЙКАТА : Да за мен е синът ми, а на теб той какъв ти е ?

ЖЕНАТА : За мен той е мъжът ми. Но ако кажа така че е «мъжът ми» , то тогава работата ще се проточи.

МАЙКАТА : Да се удължи.

ЖЕНАТА : Казах, че съм много изморена.

МАЙКАТА : Знаеш, че изпитвам радост от това. И мисля че и ти се радваш. Защо ме заблуждаваш?

ЖЕНАТА : Не Ви заблуждавам. И не ще Ви заблудя. Но каква полза, утре трябва да отида на работа. Още ще се изкъпя. Иначе ще трябва да се препитаваме с Вашата заплата.

МАЙКАТА : Не трябва да оставаме на моята заплата.

ЖЕНАТА : Тогва бързо да приключим разговора си.

МАЙКАТА : Доколкото разбирам, в сравнине с преди вече не изпитваш такова голяма удоволствие от нашите спорове. Иначе това че си уморена, не би имало значение за теб. Вече приеми това мое мнение.

ЖЕНАТА : Изглежда не мога да Ви обясня. Вече шест месеца аз гледам Вашият син.

МАЙКАТА : Почти ме беше изгонила от Вас и по тоя начин успя да ме отдалечищ от къщата Ви. Ако това не беше станало така, сега нямаше да се чувстваш толкова изморена.

ЖЕНАТА : Да не отваряме старите дефтери . От това не ще пострадам аз.

МАЙКАТА : Не се знае кой ще пострада. Тебе всички те знаят.

ЖЕНАТА : Вас никой не Ви знае. Защото Вие сте ангел.

МАЙКАТА : Не може да ме наричаш ангел.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Ако още малко се карат, мъжът ще изхвърли съсирека. Най-важното ще прекъсне гласът по телефона и мъжът успокоен ще потъне в дълбок сън.

ЖЕНАТА : Добре, нека да е така както казваш ти. Ти не си агнел. Ти си един дявол.

МАЙКАТА : Стига вече!

ЖЕНАТА : Не, не стига! Казвам ти, че си ангел ти се сърдиш и обиждаш. Казвам ти, че ти си дявол, тогава пък се ядосваш. Объркваш ме, не знам как да ти говоря.

МАЙКАТА : Била съм ангел! Сякаш не разбирам какво искаш да кажеш!

ЖЕНАТА : Добро развитие(добър развой). Бъдете здрава, не ме изморявате.

ПОСЕТИТЕЛЯТ :( Изважда главата си започва да вика.) Говорете по същество бе! ( Оттегля се..)

ЖЕНАТА : Утре вечер ще продължим разговора от там, до къдете сме стигнали.

МАЙКАТА : Тогава да говорим по същество.

ЖЕНАТА: Ще стане така както бяхме разговаряли. През деня ще ходя на работа. След работа ще се отбивам тук и после ще си ходя в къщи. Мисля, че и Вие няма да искате да спим тук една до друга, наредени като агънца.

МАЙКАТА : Не искам. Поначало до другата седмица, къщата ми вече ще е продадена. Парите от продажбата ще пристигнат в началото на седмицата.

ЖЕНАТА : Намери се къща, която ще купим. Има две стаи. По средата има един голям салон. Едната от стаите е категорично моя.

МАЙКАТА : Много удобно би било. Няма да се мотаеш из краката ми. И в моята стая няма да влиза никой. Синът ми ще спи в салона.

ЖЕНАТА : С Вашата заплата ще плащаме електричеството, водата, телефона, утоплението и други режийни разходи. А с моята заплата ще плащаме разходите за облекло, дрехи и разходи за удоволствия. Така в мир ще си живеем.

МАЙКАТА : Остана ли нещо, за което да не сме се разбрали ?

ЖЕНАТА : За сега няма. Но съм сигурна, че Вие ще направите всичко възможно за да възникнат нови проблеми.

МАЙКАТА : Уверена съм, че и ти ще подпомогнеш това. В това начинание си нова, но вече притежаваш опит. Не остана нещо, за което да не сме говорили. Вече можеш да си заминеш.

ЖЕНАТА : (Облича пардесюто си. Прехвърля чантата си през рамо.)

МАЙКАТА : Ах за малко да забравя. Идва ли някой ?

ЖЕНАТА : Приятелите му. И един мой колега. И Вашият вуйчо лентяй, който беше в излишък.

МАЙКАТА : Твоят нагъл, уродлив вуйчо не дойде ли ?

ЖЕНАТА: Да, дойде моят красив вуйчо. Оооо дойде и този ...един безобразен нещастник. Немога да се сетя за името му. Един клюкарин. Няма значение .. та той дойде.

( ПОСЕТИТЕЛЯТ малко ядосано, показва на ЖЕНАТА часовника си .)

ЖЕНАТА : Отивам си.

МАЙКАТА : Заминавай!

(Майката излиза. Майката преди малко попаднала в такова озверително състояние, сега отново е станала такава добра, кротка, разбрана и любвеобвилна. Защото в този момент гледа синът си.)
МАЙКАТА: Сине!.. Рожбо!(Обръща се с гръб) Ако е в това състояние, това е все заради нея. Господ да я накаже! (Обръща се към синът си. Отново е любвеобвилна. Синът й също гледа майка си така любвеобвилно . И двама се гледат с обич. МЪЖЪТ трудно се здържа за да не се разплаче. Майката изважда от куфарът си голяма хавлия и отново влиза в банята. ПОСЕТИТЕЛЯТ излиза зад пердето. ПОСЕТИТЕЛЯТ отваря вратата и излиза навън. След малко идва МАЙКАТА с хавлията в ръце. Изтрива с хавлията последните си сълзи, изтисква хавлията. Отново плаче, сълзите й текът. Простира хавлията на удобно място за да изсъхне).

МАЙКАТА :Най-после останахме сами...Ще изхвърлиш този съсирек и ще се подобриш. Може би след една години, а може би само след месец. Кой знае може би и след малко. Защо да не може? Стига ти да вярваш в това.Защото аз съм до теб. Майка ти....И винаги ще бъда до теб. Винаги съм живяла и ще живея за теб. Сега ще започнем всичко отначало. Все едно, че сега за първи път си проплакъл. Още чувам гласът от проплакването ти. Измили са те, повили са те и така те подадоха в ръцете ми. Какво хубаво бебе беше.Започваме всичко от начало. Даже ще говорим.( МАЙКАТА изважда от куфарът си голям картон . Върху картона са написани всичките букви от азбуката. Майката поставя картона с написаните букви върху поставката за ноти. Поставя картона така, че да може да се вижда и от страна на СИНЪТ й и от страна на зрителите). Виждаш ли ? Когато искаш да ми кажеш нещо ще примигваш с очите си( с клепачите си).И аз с пръст ще следя буквите по ред. Ето така. Която буква избереш ще примигваш с очите си.След всяка буква , която изберещ аз с пръста си ще се връщам отново в началото. Докато довършим това което искаш да кажеш.(МЪЖЪТ примигва с поглед , показващ , че е разбрал казаното от майката. Започва бързичко често, често да примигва).Искаш да кажеш нещо. Веднага те разбрах. Хайде. ( С пръста си следи буквите от азбуката. След положителното примигване с поглед от страна на СИНЪТ й, майката отново се връща в началото на азбуката.О б и ч а м т е. О б и ч а м т е. Д а. М а й к о. ( Майката оставя картонът и прегръща синът си. Известно време оставят така прегърнати. МАЙКАТА оставя синът си и малко се отдалечава). Искам да ми обещаеш нещо. Никога няма да плачеш! Никога! ( МЪЖЪТ подтвърждавайки това примигва с клепачите си).

МАЙКАТА : Кой сте Вие?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : (Отваряйки вратата влиза вътре). Добър вечер.

МАЙКАТА : Добър вечер синко.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Аз съм приятел на синът Ви.

МАЙКАТА : Не можах да Ви позная.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : През годините хората се променят. В скута Ви съм изял много бонбони.

МАЙКАТА : Не можах да си спомня! (Въпреки това гледа подозрително). Я да погледна, обърнете се.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Когато научих изпаднах в шок. И затова, нищо че е късно през ноща, предпочетох да дойда. Как стана това ? Какво се случи, че изпадна в такова състояние?

МАЙКАТА : Дадохте подкуп за да влезете тук?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : (Прави се така, като че ли се е объркал и изненадал). Откъде познахте? Или и Вие дадохте подкуп?

МАЙКАТА : Да и аз дадох. Въпреки че им казах, че синът ми лежи тук и пак вземаха покуп. Разказвайте.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Синът Ви е няколко години по малък от мен. Аз много го обичах. Добре играеше с топката. Избра си да стане доктор. Какви кандитатки за снахи имахте, но той си избра тази дето няма и конски чул (голтачка). Тяхното нещастие причини много мъка на мъжът Ви. Мъжът Ви когато почина на колко години беше?

МАЙКАТА : На седемдесет. Беше младолик и здравеняк. Нямаше нито болно сърце, нито рак , нито пък бъбречни оплаквания. Не се молеше и не ходеше на поклонение. Не беше ходил в Мекке, но скрито вярваше в бога, беше блакочестен, религиозен и вярващ. Съжеляваше и скърбеше за хората. Особенно за жените. Казваше няма друг народ където, мъжете да умират повече от колкото у нас. И добавяше: « Жените, останали без мъжете си , трябва да ги закриляме и да им помагаме...»

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Не можах много да Ви разбера.

МАЙКАТА : Мъжът ми, освен мен гледаше още три жени. Гледаше ги, хранеше ги, обличаше ги, грижеше се за тях. Много, много рано си отиде той... Той не беше мъж, който да може да падне от пожарникарната стълбичка. Отпуснал кракът си в празнотата, мислейки си че стъпва на стъпалото. Напоследът с очите си не виждаше добре.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Пожар ли беше възникнал в къщата Ви ?

МАЙКАТА : Беше в къщата на една от жените, за които се грижеше. Искал е да избяга....(Подозрително).. Вътре в кълъфката . Какво е това ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Това е цигулка. Обикновенна цигулка.

МАЙКАТА : Вие какво общо може имате с цигулка ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ: : Аз съм цигулар. Аз съм музикант. Аз съм виртуозен цигулар.

МАЙКАТА : Много хубаво. Обичам артистите. Те са много чувствителни. Заради тази Ви способност и дарба Ви обикнах. (Подозрително). Моля Ви , може ли да ми изпълните един кратък концерт.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Кога?

МАЙКАТА : Сега!

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Къде?

МАЙКАТА : Тук!

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Тук ли?

МАЙКАТА : Или в болничните стаи не можете да свирите на цигулка?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Не мога.

МАЙКАТА : Защо?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Тук неподвижно и безучастно да лежи моят приятел, а пък аз да изнасм кратък концерт. Всъщност странно, не Ви разбирам.

МАЙКАТА : Няма нищо странно и неразбираемо. И Вие много добре знаете, че музиката подхранва душата ни.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Този израз важи за здравите хора. Синът Ви поначало е чувствителен. Звукът на цигулката ще го развълнува повече и той ще се разстрои и ще започне да плаче. Вие искате ли той да плаче ?

МАЙКАТА : Ако става въпрос за страданието на синът ми, заради него мога да се откажа от всичко . Недейте да свирите.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Благодаря, че ме разбрахте. (Благодаря за разбирането)

МАЙКАТА : Не може да твърдите, че като види цигулката ще се разплаче.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Не разбрах.

МАЙКАТА : Няма нищо неразбираемо! Отворете кълъфката и ми покажете това, за което твърдите, че е цигулка.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Това вътре. Това е цигулка.

МАЙКАТА : Тогава няма никаква причина да не ми покажете цигулката.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Вие не ми вярвате. Обидих се.

МАЙКАТА : Покажете !

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Вие намеквате, че аз съм един лъжец, така ли ? Аз не съм лъжец.

МАЙКАТА : Докажете!

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Вие казвате че съм лъжец. Тогава Вие докажете, че аз съм лъжец.

МАЙКАТА : Много е лесно. Дайте ми го!

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Защо трябва да Ви го дам?

МАЙКАТА : Ако отвътре не излезе цигулка, значи Вие не сте лъжец.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Отдръпнете ръката си! Не може да докоснете нещо, което е мое притежание!

(МЕЖДУ МАЙКАТА и ПОСЕТИТЕЛЯТ започва борба. ПОСЕТИТЕЛЯТ е обхванал здраво с ръце кълъфката, която майката се мъчи да вземе от ръцете на ПОСЕТИТЕЛЯТ. ПОСЕТИТЕЛЯТ не пуска калъфката. МЪЖЪТ започва да движи веждите и очите си, сякаш иска да възпре МАЙКА си. ПОСЕТИТЕЛЯТ спечелва борбата и успява да издърпа калъфката от ръцете на майката).

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Не можахте да докажете, че съм лъжец. Както е видно, аз не съм лъжец.

МАЙКАТА : Махнете се. Отидете си. Иначе никога няма да се откажа, да докажа, че Вие сте лъжец.

ПОСЕТИТЕЛЯт : И въпреки всичко Ви поздравявам.

МАЙКАТА : Вие не може да сте приятел на синът ми. Не Ви познавам. Отиде те си.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Виждате ли в какво състояние докарахте синът си? Страхувам се, че ако опитате още веднъж ще му причините големи неприятности. Майка сте, но с това си поведение сте на път да станете Арахангел(Азраил) за синът си. Колкото и всички да сме като Азраили един за друг, то тази работа трябва да я оставим да я свършат тези, които наистина се занимават с това.

МАЙКАТА : Не се страхувай! Докато това сърце съществува в това мое тяло, никой не ще те докосне.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Няма някой, който да иска да се докосне до него ? ... Това е една неразбираема параноя.

МАЙКАТА : Няма ли някой който да иска ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Няма!

МАЙКАТА : Има!

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Кой?

МАЙКАТА : Ти!

ПОСЕТИТЕЛЯТ: ( Прави се на учуден). Аз ли ?

МАЙКАТА : Да..ти! Никак не те харесах и не те обикнах. Ти си особняк.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Вие ме бъркате с някого.

МАЙКАТА : Още не съм бунадясала( още не съм толкова слабоумна ).

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Аз не съм Ви казал, че сте слабоумна. От къде си го измисляте?

МАЙКАТА : Държиш се така както съм очаквала, криеш самоличността си.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Аз съм един музикант. И от това чувствам гордост.

МАЙКАТА : След като не можеш да кажеш професията си, не трябва да чувстваш гордост от това.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Казах Ви, че съм музикант.

МАЙКАТА : Няма добра или лоша професия. Дъждът за грънчарите е лошо, но за цветарите е добре. Работата си е работа. Кажи кой си ти ? Какво работиш ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ :( Посетителят се отказва от упорството си) Трудна е професията ми. Няма разлика между ден и нощ. Нямаме нормален и праволинеен семеем живот. А всъщност как искам някой неделен ден да взема семейството си, децата си и да ги заведа по гори, ливади и полета. Аз всъщност самичък излизам по горички и ливади. Отивам в открито море, летя в небето. Но винаги по работа. Откровенно да си кажа, отначало ми беше малко чуждо като чели всичко това, Но с времето свикнах. Защото имам недостижима и свята професия. Вие знаете ли какво върховно е удоволствието от това , да се прецелиш в мишената и да насочиш изсрелът на оръжието си. Вие знаете ли какво върховно е удоволствието от това да чакате, в който момент си искате да се повреди моторът на самолета. Била ли сте някога ръката, която ще възпламени и ще задейства избухването на бомбата? Разни президенти, министри, представители на закона, Вие били ли сте свидетел на треперенето и свличането пред нозете Ви на тези лица? Знаете ли какво е да си палач ? По заповед с един удър отсичаш главата на човека....( С радост и вълнение). Много обичам професията си.

МАЙКАТА : Разбрах. Ти си Азраил (Архангел Ангелът на смъртта)...Познавах и баща ти. Сега си спомних. И баща ти беше успяващ Азраил. Какво прави тези дни ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ: ( Известно време мисли). Пенсионира се. Психически се разстрои, известно време лежа в болницата. С рехабилитационна цел препоръчано му бе да си напише спомените. Сега пише спомените си, тъгува, мъчно му, плаче за всичко и се занимава с внуците си. Даже беше си наумил да напише съжалителна молба и да я подаде до касаещите . Няколко негови другари от управителният съвет го възпряха да не подава молбата.

МАЙКАТА : По добре щеше да бъде да беше подал тази молба. Тогава може би щеше да достигне до душевното си спокойствие. Той отне много, много души .

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Препоръката да се пишат спомените, ако питате мен като терапия за лечение не е за препоръчване. Единственното ни успокоение е, че тази книга много ще се продава(ще бъде с висок тираж). От сега още окончателно се реши, да се направи превода на книгата на английски, френски и немски. Тези дни руснаците и японците също се интересуват от книгата. Японците имат интересно предложение. Те предлагат спомените да се филмират и да се раздадат с дикети(СD). Така продукцията е била по-евтина.

Американците пък казват, че книгата ако е написана на достъпен език, с хубави пъстри корици, украсена с цветни снимки ще бъде достъпна даже и за децата. Но нашата цел е книгата да се преведе и на китайски. Защото там е един друг свят. Една трета от цялото население по света живее там.

МАЙКАТА : Какво ще бъде заглавието на книгата?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : «Спомените на един Азраил»

МАЙКАТА : Много добре. Ще се продава много. Например аз, веднага бих си купила тази книга.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Не я купувайте . Аз ще Ви донеса един екземпляр , оригинално подписан. Но тази работа с превода на китайски се протаква и ние всички в семейството се безпокоим. За да прекрачим бюрократичните спънки... трябвало е да следим плановите предвиждания и нареждания.

МАЙКАТА : Мисля, че и китайците тези дни попаднаха в това модно течение за приватизациите.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : И ние на това се надяваме. В тази вихрушка, ако се намери място и за напечатването на нашата книга, то тогава това би било много добре. Ще има висок тираж, който ще облагодетелствува даже и поколението ни.

МАЙКАТА : Зарадавах се за него. Предай да баща ти , че от сега го поздравявам.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Ами ако не стане това с приватизациите. Погледнете в световен мащаб, приватизацята какви проблеми създаде в областта на здравният сектор, поросветата и културата. Наруши се равновесието. Расовата дискриминация погледнете на какво ниво е. Водят се войни.

МАЙКАТА : Единственната причина приватизацията ли е ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Разбира се, че не само тя е причината. Но ускори безпорядъка. Опасявам се, че ако продължава така не ще се осъществят нашите сънища за Китай. ....Много мъка претърпяват хората. Често отивам в тези страни и ми става мъчно, тревожа се за тях.