Тунджер джюдженоглу посетител (Zİyaretçİ) (Черен хумор)

МАЙКАТА : Че какво ти е на теб от тяхните мъки и страдания . Остави, не се разстройвай. Все ще намерят някакво разрешение.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Изглежда като че ли много се разприказвах. Пресъхна гърлото ми. Може ли от долапа да си взема нещо за пиене .

МАЙКАТА : Ако има вземи си.

( ПОСЕТИТЕЛЯТ отваря хладилкина и си взема една сода за пиене)..

ПОСЕТИТЕЛЯТ : И Вие желаете ли ?

МАЙКАТА : Благодаря.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : ( Пие содата от шишето). Щом като, сега вече знаете кой съм аз, тогава ще бъда по кратък.

МАЙКАТА : Предполагам какво ще кажеш, но въпреки това говори , кажи си думата.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Възложиха ми тази работа. Но аз задължително трябва да взема Вашето разрешение( вашето съгласие).

МАЙКАТА : Преди не се вземаше съгласие? За вас това не беше от значение.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Това беше отпреди. Демокрацията, защитата на правата на човека и така пред нас възникнаха много препятствия и проблеми. Искам Вашето съгласие.

МАЙКАТА : Слава богу, добре че са възникнали тези препятствия . Как може да си мислите, че ще дам съгласието си?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Но налице са валидни причини .

МАЙКАТА : За вас може да има валидни причини . Това не ме интересува.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : И от Ваша гледна точка има валидни причини .

МАЙКАТА : Кажете кои са те ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Причините са толкова много, че..Коя от причините да Ви кажа?

МАЙКАТА : Кажи ги всичките. Да видим какви са тези валидни причини ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Моля Ви кажете ми, има ли шанс синът Ви да се спаси?

МАЙКАТА : Един малък съсирек. Ако го изхвърли, ще стане на крак и ще може да върви. Това не е ли важна причина?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Отровенно учудвам се, че ползувате такъв израз «малък съсирек». Съсирека който подценявате стана причина синът Ви да изпадне в това положение.

МАЙКАТА : Ако го изхвърли и тогава тази причина ще отпадне.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Кога ще го изхвърли?

МАЙКАТА : Не знам. Но ще го изхвърли.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Един месец, една година, пет години. Кога ?

МАЙКАТА : Това не го знам. Но когато и да е, ще го изхвърли.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Значи казвате , че ще чакате.

МАЙКАТА : Нима се съмнвате ? Защо се учудвате ? Аз съм пенсионерка. Нямам никаква работа. Не съществува нищо друго на земята, което да ме кара да живея. Къщата ми излезе на продан. След като се продаде веднага от тук ще купя една къща. Няма да се отделя от синът си.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Закупуването на къщата разрешава ли проблема?

МАЙКАТА : В по-голяма степен разрешава този проблем.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Пенсията Ви едва ли ще стигне за да изплащате разноските.

МАЙКАТА : Снаха ми също получава заплата.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Препоръчвам Ви да не разчитате на нея. Защото тя е една млада жена.

МАЙКАТА : Аз никога до сега не съм разчитала на нея и от сега нататък ще бъде така. Моят покоен съпруг беше закупил един парцел, «може занапред да потрябва» така беше казъл. Мястото е до морето, състои се от 1500 кв.м. Може да го продам. Ако го продам, мисля че ще получа голяма сума пари. Парите може да ги дам под лихва. От лихвите ще получа поне десет пъти повече отколкото заплатите и на двете ни. И така на никого от парите не ще имам нужда.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Да не Ви подведе това , че днес лихвите са високи. Утре може да спаднат лихвите. То на готово и планина не издържа. Освен това даже и за една минута не ще можете да излезете навън. Как ще оставите синът си? Като че ли не знаете колко време отнема на човек даже изплащането на една електрическа фактура. Най-малко половин ден. Половин ден и за изплащане на телефона. Ами водата ?

МАЙКАТА : Ако дам в ръката на някого малко пари и той ше свърши тази работа. Какво са казали «който дава парите може да свири със свирката».

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Ами ако избяга с парите, които ще му дадете ?

МАЙКАТА : Кой ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Този на когото ще дадете парите за да изплати фактурата за електричество .

МАЙКАТА : Ще намеря такъв на когото да мога да разчитам. Например може да бъде портиерът на новото жилище, което ще закупя.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Толкова ли се доверявате на портиерите..

МАЙКАТА : Знаеш ли колко пари се дават, за да можеш да заемаш тази длъжност. Портиерството е голямо вложение.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Всичко сте обмислили.

МАЙКАТА : Как да не обмисля. Това е моят син.....

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Може да е неприлично да Ви задавам такъв въпрос, но Вие на колко години сте.

МАЙКАТА : Седемдесет.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Ами ако това положение със синът Ви продължи така, поне двадесет години. Изхвърлянето на съсирека имам впредвид .?

МАЙКАТА : Ще умра на деветдесет години.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : От къде сте сигурна, че ще живеете толкова години ?

МАЙКАТА : Щом като има надежда да стане на крак, тогава ще живея.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Не трябва да сте толкова сигурна.

МАЙКАТА :( Взема бастона в ръката си). Защо?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : По-добре Вие отговорете как ще стане това ?

МАЙКАТА : Сутринта изяждам една краставичка. Изпивам една чаша вода с лимон. На обяд изяждам много малко, колкото китбритена кутийка едно парче сирене...Една ябълка. Много малко кисело мляко. След обяд малко овчарска салата. В която няма никакво масло. Вечер според сезона един плод. Една чаша прясно мляко. Не гледам зрелищни и аксионни филми. Не се качвам по минибуси и автобуси. Не пуша. Не чакам по опашки. В никакъв случай не консумирам трите бели вредни продукта. Защо се учудихте като казах трите бели продукта ? Тези три продукта, които оказват помощ във Вашата професия: брашно, захар и сол. Аз често вървя. Остава ли някаква пречка, за да не мога дълго да живея?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Разбирам, че сте се приготвили за такова самопожертвование.

МАЙКАТА : Грешно използувате думата самопожертвование. Самопожертвование е когато даваш от себе си. Но аз съм една майка. Това което правя аз, не е самопожертвователност, а това е мой дълг, мое задължение.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Ами какво ще стане с мен? Мен не ме ли съжелявате? И мен майка ме е родила.

МАЙКАТА : Сега това какво общо има ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Няма да мога да изпълня задължението си! Защото не давате съгласието си !

МАЙКАТА : Няма за какво да продължаваме разговора. Вече може да си заминавате.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Значи да си замина. Няма да ме повишат тогава. И Вие сте една майка. Вие би трябвало да се интересувате за положението на всичките деца.

МАЙКАТА : Нали затова съм тук.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Лесно ли е да си майка? Да си майка е нещо друго. Не напразно са казали «ако плаче, то истински майка ми плаче, всичко останало е лъжа». Но само когато прегърнете и защитите всичките деца по света, то тогава Вие ще сте една истинска майка. «Истинската майка» е майката, която се грижи и закриля децата си , а не тази която само е родила детето си. Може ли всяка жена да бъде майка?

МАЙКАТА : Говориш такива думи, които би следвало да използувам аз.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Моля Ви разрешете ми да се доизкажа. Считам, че и аз съм едно Ваше чедо. Трудно се сдържам да не Ви наричам «майко». Майко! Майко! Майчице!

МАЙКАТА : Недейте да се глезите и подмазвате !

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Извинявайте! Аз искам нещо друго да Ви кажа. Или Вие не искате да ме разберете.

МАЙКАТА : За да получиш повишение, аз не мога да жертвам синът си. Махнете се от тук. Приберете си парцалите и се махайте. Не разбирате ли, махайте се вече.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Тогва разрешете ми, вместо синът Ви да отведа Вас.

МАЙКАТА : Но как така ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Нали казахте, че за синът си всичко можете да направите ? Значи се скъпите за живота си.

МАЙКАТА : Ако аз си отида, то тогава той ще остане сам с жена си. Истина е, че аз не й се доверявам. Ако аз си замина, кой тогава ще гледа синът ми ? По-добре ти си заминавай!

ПОСЕТИТЕЛЯТ: ( Ядосва се). Ако не мога да те убедя то тогава, ще използувам натиск. Предупреждавам Ви! Ще упражня насилие върху Вас!

МАЙКАТА :( Вдига бастона като сабя). Няма да ти разреша !

ПОСЕТИТЕЛЯТ:( Изважда косата си). (инструмента- символът на смъртта). Вие ме ядосвате! Жалко, че ме принуждавате да вдигна ръка срещу човек по-голям от мен. Господи прости ми!

( Двамама започват да се въртят около един друг. Мъчат се да се възползуват , да уловят моментите на разсеяност и моментите на недостатъците си. МЪЖЪТ е много разтревожен.)

(ПОСЕТИТЕЛЯТ замахва с косата.МАЙКАТА отвръща с отсрещен удър.

ПОСЕТИТЕЛЯТ отново замахва. МАЙКАТА отвръща с отрещен удър.)

МАЙКАТА: Както виждаш, знам всичките удъри и ходове за защита. Не се мъчи напразно. Геройството да остане в теб, тръгни си без да съм те повалила.

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Аз до днес никога не съм губил и не съм бил поражаван. На това отгоре борбата не означава само защита.

МАЙКАТА : При мъжествеността от десетте процента, деветте процента се състоят в бягството. Не ти казвам да избягаш! Сбогувай се и си тръгни!

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Аз зная само да нападам и да достигам до крайният резултат. Тази отбрана е само губене на време. Не може да си толкова опитна като мен. Откажи се от тази работа. Докато има време откажи се .

МАЙКАТА : Бях те предупредила.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Какво ще ми сториш?

МАЙКАТА : Какво искаш да ти направя?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Предпочитам една почтенна смърт.

МАЙКАТА : Смъртта си е смърт. Смъртта, това е вече да те няма. Но на една майка не й отива да те погуби и да те убие. Докато не съм променила решението си, стани и си тръгни от тук! (Взема косата в ръката си.. ПОСЕТИТЕЛЯТ с голяма подтиснатост и угнетение става от земята..)

МАЙКАТА : Предай моите поздрави на баща си. От сега го поздравявам за книгата му. Ако ми донесеш книгата подписана от него, с голямо удоволствие ще я прочета. Пожелавам Ви и се надявам, че книгата Ви ще има голям тираж....

( Звъни телефонът... МАЙКАТА без да е оставила косата от ръцете си вдига слушалката...)

МАЙКАТА : Ало..

ЖЕНАТА : ( С развълнуван глас). Аз съм.

МАЙКАТА : Нещо ли се случи ? Ти не си ли замина в къщи ?

ЖЕНАТА : Отидох. Но се върнах обратно. Върнах се за да Ви се извиня.

МАЙКАТА : От къде се обаждаш?

ЖЕНАТА :От фоайето на болницата. Да. Ние заедно ще гледаме и ще се грижим за мъжът ми. Докато изхвърли съсирека.

МАЙКАТА : Разбра се.. и ти ми прости. Хайде иди и си почини. (Затваря телефона).

МАЙКАТА : (Към Посетителят). Защо се бавиш още ?

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Няма ли да ми дадеш инструмента ?

МАЙКАТА : Не, няма! Излез и се махай от тук!

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Надявам се, че един ден в бъдеще ще се срещнем. Ако остана на служба....За последен път може ли да кажа нещо?

МАЙКАТА : Кажи.

ПОСЕТИТЕЛЯТ : Вече каквото и да кажа е напразно....Живеейки ще видите. Както се казва «който живее, той вижда. Но не забравяйте. Човешкото месо е тежко! ( човешкото тяло )

МАЙКАТА : Но тялото на рожбата ти е леко ( месото на детето ти е леко).

ПОСЕТИТЕЛЯТ: Каква е тази обич ? Господи каква е тази издържливост? Може би тази близост ще предизвика и ще допринесе създаването на раят по земята....Кой знае ?

МАЙКАТА : И тази работа я свършихме. Но какво ще стане с другите Азраили(Архангели) , които са вън (МЪЖЪТ примигва с очите си.).

МАЙКАТА: Имало едно време. ...Когато аз съм люлята люлката на майка си....Когато камилите са били мустакати, когато бълхите са били бръснари. Когато в повечето страни...... господари са били безжалостните същества... Тези, които са мислили, че са Архангели обикаляли наоколо. Хората са затваряли телевизорите си за да не гледат как небето шеметно поваля и окосява като жито...повалени ......безжизнени тела.....млади хора..... Вече не смеели да четат вестници, списания.....Най-напред майките са прозрели това....Отначало една по една. После заедно, вземайки при себе си и мъжете си са излезли навън за да покажат ненавистта и гневът си.

(МАЙКАТА тихичко разказва своята приказка...Разказвайки своята приказка МАЙКАТА потъва в дълбоко мълчание. Вече не се чува гласът на МАЙКАТА.)

КРАЙ