У дома с Бога в живот, Който Никога не Свършва Чудесно послание на любов в заключителен Разговор с Бога Нийл Доналд Уолш

Бях свикнал да мисля, че съм извън ябълката, че искам да вкуся от нея и се надявам да го сторя. На това ме учеше старата духовна теория. Но ти ми казваш, че не съм извън ябълката, а съм част от тази ябълка, пътуваща през ябълката, и че цялата ябълка е Бог. Бог е не само в сърцевината, в центъра на всички неща, Бог Е всички неща, всичко.

Въобразявал си си, че стоиш извън Бога, но не стоиш извън Бога. Не МОЖЕШ да стоиш там. Бог е Всичко, Което Е. Не е възможно каквото и да било да съществува извън Всичко, което Е.

Вече бях ти казал, че цялата Вселена се състои от едно нещо, действащо по различен начин. Вашите учени днес наричат това нещо основна енергия на живота, която се проявява като мънички „свърхнишки” , трептящи с различна скорост. Разновидностите на тези трептения предизвикват разновидностите на физическата материя, от която се състоят всички неща във Вселената.

Казах, че и ти се състоиш от същото. Вече си узнал това, узнал си и че тази „материя” се проявява различно в зависимост от различните трептения на свръхнишките. Сега, за да създадеш желаната от теб физическа действителност, трябва само Да си представиш как да, накараш тези, свръхнишки, да. трептят по избрания от тебе начин.

Скоростта и начинът, по който трептят нишките, създава определена физическа проява.

Нещата, които мислиш, нещата, които казваш и нещата, които правиш, изпращат от центъра на твоето същество „трептения”. Мислите не са нищо повече от трептения. Както знаеш, те могат да бъдат измервани. Думите са трептения на твоите гласни струни. Действията ти са един или друг вид трептения на цялото ти тяло.

Тези трептения създават определени образци и притежават определена честота, а тези колебания пораждат определени смущения в образците на енергия, които са Самият Живот. Тези смущения не са нищо повече от променящи се по определени образци движения на свръхнишките, а тези различни трептения създават различна физическа материя.
Това е алхимията на живота!
Да. Ти можеш да променяш „жизнената честота” чрез онова, което мислиш, казваш и правиш, създавайки по този начин промени в образеца на енергия, който е „твоето аз”, и в енергията, която това „твое аз” излъчва и разпраща по света.

Промените в енергийното поле вътре в теб и около теб създават колебания на нови места в по-широкия Континуум Пространство/Време, в рамките на който съществуваш, и това предизвиква нови физически последици в твоя живот.

Медитацията или молитвата е най-висшата форма на енергийна промяна. Предизвиканият от теб видим образ, визуализацията на онова, което желаеш, оказва най-силно въздействие върху енергията. Изговорените от теб думи най-точно настройват енергията. Подобни действия променят трептенията на свръхнишките, които изграждат тебе и всичко, което те обкръжава.

Ти изживяваш различно и самото време под влияние на промените в трептенията, предизвикани от промените в състоянието и яснотата на твоето съзнание. Ако състоянието на яснота и осъзнаване се промени, ходът на времето може да ти изглежда успокоен или драматично забързан.

Много хора, пребивавали в дълбока медитация, чиято продължителност им е изглеждала цяла вечност, с изненада откриват, че едва няколко мига са минали във Външната Действителност. Обратно, не е рядкост за човек наглед за кратко да се потопи в молитва или дори само е тих размисъл, а после, поглеждайки часовника, да открие, че е минал час, та дори и повече.

Спомни си, че картини има навсякъде наоколо, във всеки „миг” от „времето”. Ако се движиш само напред и назад, нагоре и надолу, наляво и надясно през коридора, ти ограничаваш възможностите си да се насочиш към други картини и да се вгледаш в тях. Но ако се движиш кръгообразно, по кривата линия на окръжност, можеш да огледаш всички картини, съществуващи в един единствен миг, движейки се покрай тях по „пръстена на времето”, каквото представлява тази определена „наносекунда”. То е все едно да обикаляш край всяко ъгълче, всеки ръб на снежинката. Спомни си, винаги съм ти казвал, че всеки Миг е като снежинка. Няма два еднакви във Вечността.

Пръстенът, кръгът, винаги е бил свещен символ на вечността, съвършенството, безкрайната любов и безкрайното пътешествие.

А понякога, докато пътуваш наоколо по „тунела на времето”, ще имаш изживяването, че получаваш „послание” или „наставления”. Това може да бъде предупреждение: „Не тръгвай натам. Не се вглеждай в онази част от фреската.” Или покана: „Вгледай се в тази част от фреската. Виж тази картина, ето тук.”

Твоето „аз”, което е Твое Аз — Цялото, което е Индивидуалността — се е изявявало множествено, в много лица.

Почти.
Почти?

Със своите мисли.

Ти „рисуваш” на стената пред себе си със своите мисли.

И със своите думи.

Всичко, което кажеш, рисува картината на представата ти за себе си и за живота.

И със своите действия.

Всичко, което правиш, изразява в една или друга степен това, което си. Във фреската ти включваш картината на всяка една възможност. На всичко, за което някога си помислил, че е възможно — на всяка надежда, всеки сън, всяка мечта, всяка тревога, всеки кошмар — всичко това е включено във фреската.
Ти вече смеси своята метафора с квантовата механика, което значи, че всички възможности съществуват.
Точно така.
И аз изживявам възможностите, към които погледна, в които се вгледам.
Така е. Такава е метафората, КАКТО И квантовата механика, всички те се събират в едно. Спомни си, квантовите физици казват, че всичко наблюдавано е повлияно от наблюдателя. А метафората гласи: ,,Ти изживяваш оная част от фреската, на която обърнеш внимание”.
Физиците и метафизиците казват едно и също. Само говорят на различен език!
Ето, че сега ти съединяваш частите. Всеки миг разбираш все повече и повече.

Там е работата, че в главата ти има много мисли, но не трябва да обръщаш внимание на всяка от тях. Всъщност и да искаше, не би могъл. Би загубил разсъдъка си.

Толкова дълго си копнял да изживееш това. Сега му е времето. Сега ти е времето да достигнеш следващото равнище в своето развитие, да израснеш в своите разбирания. Затова душата ти те доведе тук. Затова ти сам си сътвори това изживяване. Затова ти създаваш този диалог.

„Смъртта” е нещо, през което преминаваш, за да стигнеш до „другата страна”, до „отвъдното”. Тя е път, коридор, който води от физическия свят до духовната сфера и обратно назад.

Думите смърт и раждане могат Да бъдат отстранени от всички езици. Те и Двете лесно биха били заменени от думата сътворение.

Раждането и смъртта са мигове на сътворение. Те са Първите Мигове.
Така вместо да кажем, че днес еди кой си е бил „роден”, бихме могли да кажем, че днес еди кой си е бил „сътворен”. И вместо да кажем, че днес еди кой си е „умрял”, бихме могли да кажем, че днес еди кой си е бил „наново сътворен”.
Да, това би било чудесно! И далече по-точно!

Много малко хора разбират „смъртта” и затова мнозина са я обрисували като най-тъжното изживяване. Спомни си моите думи, че ти рисуваш стенописа, фреската, както пожелаеш ... и ще изживееш картината, която си сътворил.

Според думите ти, тя прави този избор, „за да изпълни своята По-голяма Програма”.

Сега, ако знаеш, че „адът”, който си изживял, е бил създаден от теб съзнателно, само в ума и представите ти, ще научиш и формулата, чрез която незабавно би могъл да прекратиш това изживяване.

На всичка хора, които вместо ад изживяват рай, им казват, че „са си изгубили ума”. Те се сблъскват със същата съвкупност от обстоятелства като всеки друг, но изживяват това по различен начин.

заради онова, което минава

през човешкия ум.
Случва се онова, което мислим, че се случва, и ще се случи онова, което мислим, че ще се случи.
Това е вярно в широкия смисъл на думата.
И точно тук трите Инструмента на Сътворяване (мисъл, дума и дело) се срещат с трите Равнища на Изживяване (подсъзнателно, съзнателно и свръхсъзнателно).
Вярно. И мисълта е особено могъщ инструмент, защото се използва и на трите равнища.
А какво ще кажеш за думите? Те не се ли използ­ват на свръхсъзнателно равнище? Нали чрез тях свръхсъзнателното общува с нас?
Не. Думите са творение на ума. Когато минеш от съзнателно мислене към свръхсъзнателна яснота за нещата, ще откриеш, че за това няма думи.

Ако достигнеш това равнище на ясно осъзна­ване чрез медитация, по време на свещен ритуален танц или по някакъв друг начин, ще откриеш, че там има само усещания (или трептения).

Когато повечето хора усещат нещо, те веднага съзнателно, с ума си, изследват своите усещания и се опитват „да ги облекат в думи”. Това понякога може, а друг път не може да бъде полезно.

Майсторът не прави това импулсивно. Майсторът просто усеща усещането си, позволява си това усещане и го изживява пълноценно. След това майсторът решава дали опитът да облече това усещане в думи ще бъде полезен.

Усещанията са твоите първи мисли, твоите чисти мисли. Усещането е безсловесна мисъл. То предава много, без да „каже” нещо. Усещанията, чувствата, са езикът на душата.

Думите са твоята втора мисъл. Те са твоят опит да осмислиш усещанията си и да ги предадеш в звуков вид, за да бъдат чути. Думите са езикът на разума. Майсторите често не „дават втора мисъл” на усещанията си, не търсят в тях подтекст^. Това освобождава живота от различен вид усложнения. То прави пътечката по-удобна и полегата.

Действието е третата мисъл и често следва мисълта. То е опит да предадеш физическа форма на осмисленото. Действията са езикът на тялото.

Докато обличаш усещанията в думи, а думите — в действия, можеш да изгубиш много от предаденото. Майсторът знае това, затова е много внимателен и преминава с огромна предпазливост от едно към друго равнище на изживяването — ако въобще мине на друго равнище.