Учителя методи Константинов Боян Боев Мария Тодорова Борис Николов съдържание

Великите души, Съвършените, които са завършили своето човешко развитие, образуват Всемирното Бяло Братство. С Любов и Мъдрост те ръководят човечеството в пътя на съвършенството. Всемирното Бяло Братство работи като Слънцето – дава топлина и светлина, дава живот, дава подтик. Всички велики подтици в историята на човечеството, които са давали начало на културите, са идвали винаги от този Божествен център. Учениците на Учителя се наричат ученици на Всемирното Бяло Братство, защото те са във вътрешна духовна връзка с този свещен Център, който е ръководен от Христа.

Всички мистични братства на Земята, които имат Любовта, които са носители на Божественото, имат подкрепата на Всемирното Бяло Братство и така чрез него те са обединени помежду си.

Всемирното Бяло Братство има свои хилядолетни традиции, следи от които са запазени всред всички народи, където то е работило. Това са методи за работа на Братството. Учителя възстанови и освети за нас много от традициите на Всемирното Бяло Братство.

Ще споменем някои от тях:

1. Хората на Земята са забравили, че са деца на Великото Разумно начало. Учениците на Всемирното Бяло Братство през всички времена са се наричали братя и сестри. Тази традиция премахва племенните и класови различия и съдейства за прекратяване на всички борби, които са причинили неизброими беди на човечеството. Тази традиция се възстанови и освети всред учениците на Учителя.

2. Друга свещена традиция на Всемирното Бяло Братство са общежитията. Тук под общежитие разбираме не известно външно подражание, но онези живи извори на чист духовен живот, които се наричат оазис в пустинята на живота.

Общежитията се реализират в Братството под разни форми. Те всякога подразбират единство на Духа и единство в работата за Цялото. Те са основани на Любовта и Свободата.

3. Друга от вековните традиции на Всемирното Бяло Братство е братската вечеря. Тя е символ на общение с Братството. Мистично значение е скрито в братската вечеря. Традицията на братската вечеря ще намерите между всички народи и общества, където е работило Бялото Братство.

4. Възлизане на планината. Когато една душа се пробуди от дълбокия сън в материалния свят, всякога отправя погледа си нагоре, към висините на Духа. Планината е емблема на пробуждащата се човешка душа и същевременно тя е символ на Божествения свят, свещено място, където човек възлиза, за да почерпи Сили и Светлина за своя земен път.

Въпросът не е само във външното изкачване на височините. Възлизането подразбира едно вътрешно движение, аналогично на външното. Най-хубавите Слова Учителя е държал на планината.

Планината е символ на Пътя на ученика. Това е път, в който ученикът превъзмогва инертността на материята, развива висшите сили на своето естество, разширява хоризонта на своята мисъл, на своите идеи и постига Чистотата на своето сърце.

5. Един от древните обичаи на Всемирното Бяло Братство са годишните братски срещи, наречени събори. Това са светли празници за учениците. Тези събори стават в определени дни, почти винаги всред Природата. Това са дни за учение, приложение и работа, дни на хармония и светлина, спомен за светлата Божествена родина на човешката душа. Дните на събора са дни, когато работниците на Братството от Небето и Земята се срещат за задружна работа.

Тези събори хранят ученика цяла година, дават му сили да се справя с всички мъчнотии и да разреши всички задачи, които му предстоят. Тях Учителя възстанови и освети за нас от самото начало на Своята работа.

6. Свещена традиция на Всемирното Бяло Братство е посрещането на слънчевия изгрев. Посрещането на Слънцето е здравословно за физическия и духовен живот на човека. Това не е само един външен акт. Човек трябва да има онова вътрешно разположение на душата си, за да приеме силите, които Слънцето обилно раздава. Слънцето представлява Божественият живот, който постоянно изгрява в човешката душа.

7. Друга традиция на Всемирното Бяло Братство са тъй наречените празници на Природата. За да влезем в досег с великия Космичен живот, за да се почувстваме граждани на цялата Вселена, да почувстваме ритъма на Природата, Учителя е обръщал внимание на по-важните моменти от живота й. Той казва:

Важни моменти от живота на Природата са пролетните и есенни равноденствия и лятното и зимно слънцестояния. Пролетното равноденствие на 22 март е от особено значение, защото тогава влизат в действие нови сили в живота на Природата. Затова от астрономично гледище 22 март може да се вземе като начало на Новата година, като начало на един нов период на творчество в живота на Природата. В този ден Слънцето влиза в знака Овен.

Началото на пролетта се празнува като символ за онази пролет в човешката душа и култура, за която копнее човек и която той очаква като свой скъп блян.

Празникът на лятното слънцестоене – 22 юни, най-дългият ден в годината – е друг важен момент в живота на Природата. Тогава става смяна на силите, които действат в нея.

Есенното равноденствие – 22 септември – е важно като нова смяна в живота на Природата, смяна, която важи за всички природни царства.

Зимното слънцестоене – 22 декември – е важно, защото оттогава денят започва да расте и започват да прииждат нови сили.

Човек трябва да познава тези моменти и в своята външна и вътрешна работа да се съобразява с тях. Има едно съответствие между онова, което става отвън – във външната Природа, и това, което става в човешката душа. Защото Животът е един, единен и неделим.

Човек е дете на Великата Разумна Природа. Той участва във всички моменти от нейния живот, свързан е със силите, които действат в нея, ползва се от тях съзнателно или несъзнателно, но за предпочитане е съзнателно.

Защо отиваме в свещеното царство на планините? За да освободим душата си от всички грижи и ограничения, да се вслушаме в това, което ще ни каже планината. Личността със своите дребни и лични интереси замлъква, за да проговори човекът. Човек се пробужда и чувства, че един лъх от Вечното докосва душата му; той чувства Вечното начало, което лежи в основата на неговото същество, и слуша тихия глас в глъбините на своята душа.

Защо на планината човек се чувства съвсем друго същество? Горе душата е свободна от обикновените тревоги на делничния живот. Там Духът се чувства свободен, отхвърлил всички вериги и прегради, които го спъват, за да се изяви в своята красота и сила.

За да ти проговори планината, трябва да дойдеш в съзвучие с нейната душа, тъй както са в съзвучие два инструмента, които свирят заедно. Тогава ти и тя ставате едно. Тогава ти се потопяваш в изобилния й живот и в един миг научаваш това, що се учи за хилядолетия. А висшият израз на съзвучието е Любовта. Ако обичаш планината, тя те обсипва със своите дарове, понеже тогава душата ти е отворена, за да ги приеме.

За да ти проговори планината, иди при нея с трепет на очакване. Душата ти да се изпълни с благоговение. Каква тишина изпълва нейните долини и върхове! Тя е приготвила толкова неща за теб! Когато си отруден и обременен, иди на планината, за да добиеш отново крила, вяра в своя идеал. Когато душата ти е арена на борби, когато тя е раздирана от съмнения и противоречия, когато минаваш през тъмните завои на живота, иди на планината, за да превърнеш всичко това в чуден Мир. Там ще утихнат бурите и ще получиш прояснение и просветление. И ако слезеш отгоре озарен и преобразен, ти си чул гласа на планината.

Горе душата се изявява красива, светла и чиста. На планината тя говори и те ръководи. Там се учиш да гледаш през други очи на всичко около теб. Всички същества ти стават мили и близки. Всички лица стават за теб красиви и скъпи. Там, на светлите върхове, ставаш способен да простиш на всички, защото влизаш в досег със Светлината, която излиза от душите им. Ставаш способен да разбираш мистичния език, на който говори вътрешният човек в тях.

Присъствието на Светли същества се чувства там. Техният говор е музика на многострунен инструмент. Планината ни дава великия урок на Чистотата. Човек добива представа за Чистотата и Свободата на Небесния живот. Там той се чувства в своята естествена среда, намира себе си, своята същина.

Ученикът слиза от планината с ново просветление за работата, която го чака долу. Той слиза отгоре, за да донесе на своите братя и сестри в долината като любовен дар богатствата, които е получил във висините.

В планината са складирани грамадни енергии. Скалите, водите, растенията, всичко влияе върху човека външно и вътрешно – механически и психически. Всичко, което виждаме, не е само тази материя, която е пред нас. То е свързано с други, по-високи сили, каквито има и у човека. Човек може да използва разумно енергиите, натрупани в тези мощни акумулатори, каквито представляват планините. Там той влиза във връзка със строителните енергии, които работят в дърветата, тревите, цветята, скалите и водите. Зад тия енергии има разумни сили. Човек влиза във връзка с тях. Това съдейства за неговата физическа и духовна обнова. Природата е лаборатория, в която работят живи и разумни сили. Когато отидете всред нея с това съзнание, то ще внесе смисъл във вашето разбиране на Природата. Тогава ще станете способни да почувствате и преживеете освен красотата на външните й форми, но и вътрешната Красота, защото най-високата Красота е там, гдето виждаме присъствието на Духа, на Разумното. В цялата Природа се проявява Разумното, Божественото начало. Един мистик, като съзерцава кристалите, растенията, животните, чувства в тях присъствието на Разумното. Тъй всички форми, които виждаме около нас в Природата, образуват буквите на една свещена книга.

Планината е място за размишление, за повдигане на мисълта. Духовната атмосфера на планината е чиста. Там по-лесно става свързване с възвишените светове и със Светлите Разумни сили, които работят в тях. Казано е в Евангелието: “И отиде Христос на планината да се помоли.” Не напразно е писано, че преображението на Христа стана на планината Тавор и че Мойсей разговаря с Бога на планината Синай.

Близо до София се издига високият масив на Витоша. Планината е могъща и стръмна. Върховете й до късно през лятото пазят снежните си преспи. Височините имат притегателна сила. Сутрин първите лъчи на Слънцето обагрят върховете. Те светят в ранната утрин. Учителя ни насочи към планината незабелязано, постепенно. Със знание и умение Той ни въведе в един нов свят, разкри ни го, даде ни методи да се ползваме разумно от него. И този свят стана за нас училище. Учителя казва:

Учителя вдъхна в нас обич към Природата, Красотата и Свободата. Той свързва всяко движение в нея с духовния ни път. Така планината стана за нас източник на Знание и Сила. Учителя казва:

Едно от най-хубавите явления, което Учителя ни показа на планината, беше Слънцето. Ние винаги възлизахме на планината преди изгрева на Слънцето в ранни зори. Изгревът стана емблема на духовния ни път. Когато по-късно основахме нашето селище вън от града, край младата борова гора, откъдето се виждаха любимите ни планини и нищо не ни пречеше да посрещаме изгряващото Слънце, нашето селище получи името Изгрев.

Едно от правилата за планината гласи: никога не пий студена вода. Ние свикнахме скоро да пием гореща вода и от това се чувстваме всякога добре. Нашите чайници ни придружават винаги на планината и огньовете лумват, щом спрем на почивка. Горещата вода за нас е предпазно средство от настинка и целебно средство за всички неразположения и болести – телесни и душевни. Всеки пие гореща вода колкото може. Второто правило за планината гласи: щом си изпотен, веднага се преоблечи. Горещите води и стръмните пътеки извършват своето. Това пречиства, обновява и закалява организма.

Ние правим нашите екскурзии при всяко време. Когато Учителя определи ден за екскурзия, нищо не ни спира. Дали вали дъжд, или е люта зима, ние отиваме. Така ние се научихме да не се боим от времето. Станахме приятели на стихиите. Те ни станаха обични. Ние сме прекарвали на планината при всяко време, което плаши хората, и тогава те гледаха подозрително и недоверчиво на нас. Те нямаха още навик да ходят на планината. Ала най-хубавото на планината бяха планинските беседи и разговорите с Учителя. Това са незабравими часове. Повечето дни в планината и зиме, и лете са хубави. Слънцето грее меко, приятно, радостно. Всичко се потопява в светлина, небето се спуща до земята, мир изпълва душите. Тогава в светлата тишина горе започват разговорите. Животът винаги поднася толкова много въпроси за разглеждане и изясняване. Учителя говори тихо:

Човек чувства нужда от Доброто и Правдата, както от здравия планински въздух. Словото за тях той вдишва дълбоко в себе си и черпи сила от него.

За Любовта Учителя говори най-често. Може би защото хората смесват Любовта с всички нейни отражения и търсейки нея – Великата Реалност, тичат подир отраженията й. Когато Учителя говори за Любовта, Светли същества присъстват. Неговото Слово е като песен.

Това е Словото при Ел-Шадай – Вечния, Безграничния.

Горе на планината има скала, която Учителя нарече Ел-Шадай.

Тук сме прекарвали много дни с Него. Възлизането по тесните нанагорни пътеки е един малък подвиг, който ние често правехме. Зад скалата има малка поляна, изложена на юг. Слънцето особено приятно грее тук. Малки храсти обличат скалите. Горе са върховете. Ароматният дъх на смриката иде от горните поляни. Ограда от големи камъни в полукръг пази от северния вятър. Много пъти тук са горели весели огньове и кипящи чайници са разливали живителна влага. На долния край, под бялата бреза има чешма с обилна вода, направена от тежки груби камъни.

Когато Учителя обгърне нещо с Любовта Си, то се отваря и красотата на един отвъден свят струи през него. Тъй и Ел-Шадай се отвори. Той влезе в нашето ученичество. Редица задачи и упражнения за планината са свързани с него. Тук беше нашият постоянен бивак. Имаше години, особено през пролетта, когато Учителя възлизаше почти всяка седмица. Той се движеше с леки стъпки по отвесните пътеки. Ала знаеше кога да дава почивки – малки почивки от една минута, през които въздухът се вдишва с особена сладост. Много тягостни състояния, болки и грижи изоставаха по тези стръмнини и горе, на светлите поляни, пристигаха свободни и радостни хора.

В човешката душа дремят странни спомени – далечни, много далечни, за някаква чудна страна на Блаженство, Мир и Светлина. Словото на Учителя имаше магическа сила да събужда тези спомени. Сякаш То идеше от тая чудна страна. То говори на роден, познат език на душата, почти забравен. То пробуждаше и развързваше силите ни, освобождаваше волята ни, зовеше ни на работа. Така постепенно ние станахме ученици и работници за делото Божие на Земята.

Ходенето на планината за нас никога не е било спорт. По-скоро то беше поклонение. По скоро то бе свещенодействие. Тук Учителя ни научи да се молим в ранни зори и да пеем нашите химни. Песните и музиката придружаваха всяка стъпка на Учителя. Много от песните, които Той ни даде, са създадени на планината. Много от нашите ритмични движения и гимнастически упражнения са създадени пак тук. Ние обичаме да се греем на Слънцето в сутринните часове и греем гърба си през часове, предписани от науката за планината. Правим нашите гимнастически и евритмични упражнения, придружени с музика. В тях има ритъм, хармония, музика и красота.

МУСАЛА

Животът ни в планините по-късно доби организиран вид. Освен до близката Витоша Учителя устройваше летуване и в по-далечните наши планини – в първите години към Мусала, най-високия връх на Рила. Той също се превърна за нас в символ, възрасна в душите ни като жив идеал, към който вечно да се стремим. Името му е на древен език и значи Божи връх. Учителя казва:

Любовта възкресява всичко, до което се докосне. С такава Любов Учителя обгърна Мусала, Божия връх. Той вдъхна тази Любов и в нашите души. За него Той създаде песен. Мусала стана за нас школа. Учителя казва:

Преди още хората да бяха тръгнали из планините, преди да направят своите хижи и хотели с техните удобства, нашите огньове горяха при езерата. Нашият екип по онова време беше най-скромен. Ала какъв богат живот, какъв изобилен вътрешен живот изпълваше всяко наше движение. Ние отсядахме обикновено край първото езеро под Мусала. Възникваше примитивен бивак, почти без никакви удобства. Огньовете горяха и множество чайници кипяха радостно. Хладните нощи прекарвахме край огньовете. И то добре, ако се случеше времето хубаво. Ала често студени мъгли лягаха по върховете, изпълваха долините и дъжд с дни се отцеждаше от тях. Понякога изпитите бяха трудни там, горе в планината. Учителя понасяше всичко с нас. Всякога намираше нещо хубаво и в най-трудните условия и ги осмисляше. За Него всички условия бяха добри. Той ни научи да намираме доброто в тях и да се ползваме от него.

Възлизането на Мусала става в ранните зори. Тръгва се още през нощта, за да се достигне върхът преди изгрева на Слънцето. По тясната нагорна пътека през нощта се виждат светлинки в дълги редици. Мълчаливи и съсредоточени, всички поемаме към върха. Ако нощта е звездна, каменните циркуси очертават синьо небе. Звездите мигат с ясна светлина над нас. Учителя върви обикновено начело на веригата. Малки почивки се дават от време на време за отдих. Тясната пътека извива в скалите между острите върхове над дълбоки пропасти, навлиза в долините – легла на някогашните ледници, минава над бистрите кристални езера и потоците, изтичащи от тях. Когато наближим върха, той вече свети в нощта, озарен от сиянието на зората. Със свещен трепет правим всяка стъпка нагоре. Бавно излизаме от каменните циркуси, кръгозорът расте, звездите бледнеят, леденият дъх на пространството ни обгръща. Нищо не може да се сравни с гледката от Мусала в ранната утрин. Наоколо безмълвни върхове са застанали молитвено. На изток живо трепти зората. В мълчание дочакваме свещения миг на изгрева. Първия лъч на Слънцето ние приемаме в душите си и нашите песни тихо, молитвено се понасят в пространството, като че звучат сами душите ни, докоснати от лъчите на Слънцето. Додето погледът стига, се редуват планини, всяка обагрена със свой цвят. Тези багри се менят постоянно, като че разказват приказка. Далечните върхове на Пирин са като корона, окичена с бисери. Родопите се диплят необозрими и се губят в далечините, а ниско в долините още спи сънливата тъмнина. Всеки глас е замлъкнал. Говори само светлината в пространството чрез вечния език на Бога, който душата знае от далечната своя родина и никога не забравя.

Някога се случват тихи дни, ясното Слънце се издига и на върха става топло. Тогава оставаме дълго време там, горе. Очите не могат да се нагледат на необятните простори. Царство на Светлината, царство на Свободата, царство на Духа. На върха, насядали около Учителя, ние слушаме Словото на планината:

В циркуса под връх Мусала има малко езеро, най-високото в нашите планини. Учителя го нарече Окото. То е любимото Му езеро. Чистите му кристални води почиват спокойно. В тях съвършено се отразяват Слънцето и върховете наоколо. Понякога по повърхността му играят слънчевите лъчи. Тогава целият циркус се изпълня с бяла светлина. Учителя обичаше да отсяда на връщане от върха край него. И ако времето е хубаво, тук прекарваме няколко часа на зелените поляни край езерото. Незабравима тишина, незабравим покой, топлина и чистота изпълнят долината. Чудните Слова на Учителя изразяват цялата хармония и красота. Душите ги приемат като хляб, изпратен от нашия Небесен Баща.

Ала понякога, когато възлизаме на Мусала, студени ветрове тичат по върховете и мъгли се вият из циркусите. Тогава планината говори на друг език. И тогава ние приемаме даровете й с благодарно сърце. Така ни е учил нашият обичен Учител: “Бъди всякога благодарен!”

Намерете между беседите на Учителя една беседа, озаглавена Малкият стрък. Запазете словата й в душата си. Тази беседа е неоценима награда на учениците за дните и нощите, героично издържани под студения дъжд и мъгла край първото езеро на Мусала.

След беседата един ученик каза: “Учителю, колко е хубаво всякога да бъдете с нас и така да ни говорите!” Учителя отвърна:

После друг каза: “Колко е хубаво да останем тук!” Учителя отговори: