Учителя методи Константинов Боян Боев Мария Тодорова Борис Николов съдържание



страница1/31
Дата23.07.2016
Размер5.95 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   31
УЧИТЕЛЯ

Методи Константинов

Боян Боев

Мария Тодорова

Борис Николов
СЪДЪРЖАНИЕ
Предисловие към трето издание 10

Той иде 13

Предисловие 15

ДЯЛ ПЪРВИ

ЖИВОТОПИС И ТВОРЧЕСТВО
Обща характеристика на епохата при идването на Учителя 20

България при идването на Учителя 22

Детски години, юношество, следване 25

Поставяне основите на Обществото 27

Учредяване на съборите 34

Първите години от живота на Обществото 38

Създаване общежитието на Изгрева 41

Учредяване на Школите 45

Неделни беседи 50

Традиции на Бялото Братство 56

Животът в планините 61

Делото на Учителя в чужбина 76

Духовният образ на Учителя 81

Учител и ученик 101

Музикалното творчество на Учителя 113

ДЯЛ ВТОРИ

ИДЕИ
Въведение 133
ЧАСТ ПЪРВА

ПРОБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ


Първобитно колективно съзнание 138

Развитие на индивидуалното съзнание 140

Разцвет на индивидуалното съзнание 142

Колективно съзнание 144

Космическо съзнание 147

Божествено съзнание 149

Инволюция и еволюция 150

ЧАСТ ВТОРА

МИРОВАТА ЛЮБОВ – ИЗТОЧНИК НА ЖИВОТА
Пред храма на Любовта 156

Любовта като творчески принцип в Битието 157

Търсене на Бога 160

Трите форми на Любовта 161

Любовта е същина на човешката природа 166

Единство в Любовта – Любовта е неделима 168

Прояви и методи на Любовта 170

Стъпалата на Любовта 201

Постижения на Любовта 208

Любовта носи Живот 212

Любовта носи Светлина 217

Любовта носи Свобода 219

Методи за проучване на Любовта 224

Култура на Любовта 236

Пред идване на Любовта 239

В градината на Любовта (притчи за Любовта) 241

Закони и методи на Доброто 249
ЧАСТ ТРЕТА

МЪДРОСТТА – НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ

МЪДРОСТТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО

Разумност в Природата 256

Природата е жив организъм 260

МЪДРОСТТА КАТО ПРАВА МИСЪЛ И РАЗУМНОСТ

Условия за правата мисъл 262

Качества на правата мисъл 265

Постижения на правата мисъл 266

Разумност 268

МЪДРОСТТА НОСИ СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ

Проучване на Природата по форма, съдържание и смисъл 270

Нова насока в науката 272

Живата наука 274

Методи за проучване на Мъдростта 277

Закони и методи на Разумната Природа 283

КУЛТУРАТА НА МЪДРОСТТА

Значението на Мъдростта при съграждането на Новата култура 299

Любовта и Мъдростта 301

Лъчи от светлината на Мъдростта (притчи за Мъдростта) 302


ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

ИСТИНАТА И СВОБОДАТА – ИДЕАЛ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО


В хармония със законите на Мировата държава 310

Четирите стъпала в историята на човешката култура 313

Справедливостта – вътрешният закон 315

Закони и методи на Истината и Свободата 320

Трите основи на Новата култура 332

Високият планински връх (притчи за Истината и Свободата) 334


ЧАСТ ПЕТА

ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО


Животът като единство 340

Всичко в Природата е плод на общи усилия 343

Що е Живот за Цялото? 344

Животът за Цялото подобрява условията 346

Животът за Цялото развива заложбите и дарбите в човека 348

Животът за Цялото е пробуждане на съзнанието 349

Животът за Цялото царува в Разумната Природа 350

Животът за Цялото и международният живот 351

Животът за Цялото е в хармония със законите на развитието 353

Животът за Цялото и Новата култура 354

Ново направление на труда 356
ЧАСТ ШЕСТА

ИДВАНЕТО НА ШЕСТАТА РАСА


Закони за слизане и възлизане на културите 368

Историческата мисия на Бялата раса 374

Предвестници на Новата епоха 376

Учителя за идването на Шестата раса 382

Новата международна организация 398

Синове на Светлината (притчи за новия човек) 402

На работа! 403
ПРИЛОЖЕНИЯ

Обяснителни бележки 408

Речник на остарели и чужди думи 411

Азбучен показател 412

Книгопис 438


Всичко онова, което съм казал,

няма да загине то ще си бъде,

това са живи думи ...

Дял първи
Животопис и творчество

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЕПОХАТА

Историческите епохи в културния живот на отделните народи и на цялото човечество са нещо живо. Те подлежат на същите цикли, на същото развитие, както живите същества. Най-първо се зачеват, после се раждат, растат, дохождат до своя разцвет и като дадат израз на своите духовни и материални ценности, отстъпват мястото си на следващите епохи, които се зачеват с още по-голям вътрешно-прогресивен потенциал.

Човечеството в своето вековно развитие е преживяло изгрева и залеза на много епохи. Всяка епоха има своите задачи и постижения във Великия Божествен план и само в него тя може да бъде разбрана.

Постиженията в една култура се определят от отношението на човека към Вечните Божествени принципи – Любовта, Мъдростта и Истината. Когато човек изгуби връзката си с тях, животът изгубва всякакъв смисъл, човек изпитва вътрешна пустота, изгубва посоката на своето движение, изпада в безпътица. Това е период на застой, движение в затворен кръг.

От този момент човек почва да губи Живота, Светлината, Свободата си. Той става лекомислен, отрича духовните ценности, Разумното начало, Вечния живот, изгубва пътя към съвършенството. Съмнението и недоволството изпълват душата му. Той става подозрителен и враждебен към всички. Страхът – древният закон на животинското царство – постепенно го обзема. В това положение човек е изложен на опасността да загуби Свободата си. В този момент от Великия източник на Живота идва една нова вълна, един нов подтик, който извежда човека от това статично положение, една нова, свежа струя навлиза в живота – това е новото. И понеже човек не го разбира, почва да му противодейства. От този момент настават борби, движения, разрушения във външния и вътрешния живот, в личния, обществения и международен живот. Учителя казва:

В стария живот, който е изиграл вече своята роля, става разлагане, каквото и в органическия свят. Обаче това разлагане показва, че в този живот започват да приидват нови енергии, нови сили – условие за новия Живот.

Днес човечеството изживява тази криза. Изправено е пред този изпит. Във всички области на живота настава едно поляризиране на силите. Очертават се тези две течения – старото и новото. В областта на науката, изкуството, религията, социалния живот –навсякъде старото е в борба с новото.

В областта на науката човек достигна до границите на материалния свят, изучи го и със своето точно, ясно и систематично знание създаде условия за тържеството на материализма – един завършен резултат на стария живот. Едновременно с това човек се докосна и до друг един свят, отвъд границите на материалното – до Невидимия, Духовния свят. Това разколеба вярата му в материализма – това е новото. Химията, физиката, математиката, биологията плахо и несигурно прекрачиха границите на един непознат за тях свят. Днес видни математици се занимават с проблема за четвъртото измерение, животът отвъд смъртта е предмет на научни изследвания; новите изследвания върху невидимия човек, шестото чувство привличат вниманието на учените; превръщането на елементите един в друг, разпадането на материята е постигнато и намира приложение. Нови, необозрими възможности стоят пред човека. В биологията странните лъчи на живата клетка, строителните сили на организма, жизненият магнетизъм са подложени на изследване1. Един нов път се отваря за научната мисъл и този път извежда човека вън от яките стени на материалния свят.

В социалния живот наблюдаваме същата полярност. Днешното време се характеризира с класовите борби – търсене правото на човека. От друга страна се повдигат духовните движения – за братство и любов.

В международните отношения, от една страна, имаме още стария стремеж за господство в света чрез силата, който създава съперничество, недоверие и омраза в света. А от друга страна, възниква идеята за сближение и съжителство на народите, основано на равенството и взаимното зачитане. Ражда се идеята за единно човечество, в което големите и силните да бъдат в помощ на малките и слабите.

Две сили се борят – старото и новото. Старото обединява човеците чрез насилието. Новото ги обединява чрез любовта и братството. Между тези два процеса обаче никакво равенство по сила не съществува. Старото е силно, могъщо, самоуверено, то е един завършен процес, със зрели, ясни и определени форми. Новото сега започва, то е едва доловимо, с неясни очертания, ала пълно с живот – то носи бъдещето.

Животът иде от един Велик разумен център на Вселената. Той идва ритмично, има своите приливи и отливи. Всяка вълна представлява една епоха. Когато една нова Божествена вълна идва, тя засяга всичко. Всички същества, от най-малките до най-големите, са под нейно влияние: и растенията, и животните, и човекът, и минералите, и елементите. Тази вълна носи в себе си силите и зародишите на една нова култура. В нея те ще се развият и принесат плод. Когато тази вълна почне да действа, вечните истини отново засияват на хоризонта. Светлината заменя мрака, Вярата – неверието, Надеждата – отчаянието, Любовта – омразата.

Казано е: “Словото на Живия Бог иде и то ще преобрази всичко.”

За осъществяването на една епоха винаги един Учител на човечеството жертва своя живот. Силите, които Той носи, дават начало и тласък за осъществяването на тази епоха. За създаването на по-малките исторически периоди, за тяхното изграждане вземат участие гениите на човечеството, талантливите души, както и милионите безименни работници.

В началото на всяка култура един Небесен пратеник иде и чрез езика на един народ дава конкретен, словесен израз на новото. От Неговото Слово можем да съдим за вечното богатство, което иде от Великия Разумен свят.

В ХІХ век, когато една по една гаснеха духовните ценности в мрака, който се разстилаше над човечеството, една светлина блясна и откри новия път на възход – това беше идването на Учителя. Чрез Своя живот Учителя показа какъв трябва да бъде човекът на Новата култура. Неговият живот стана синтез и символ на тази култура, която Той благовества.

След огненото кръщение на човечеството при днешните събития, в пламъците на страданието ще изгорят и ще се ликвидират всички минали противоречия на индивидите, народите и расите. Сред развалините на стария свят ще се роди човекът на Божествената Любов, която ще обедини народите, за да се почувстват като живи удове на едно цяло.

В тъмнината на днешната епоха изгрява нова светлина. Пред човечеството се откриват нови хоризонти. Ние сме на границата между две епохи. Нови сили се събуждат в човешкото съзнание. Чрез тях човек ще влезе в досег с неизвестни досега страни на Природата. Нови възможности се откриват за човечеството. Един нов свят, пълен с духовни и материални богатства, ще стане достояние на цялото човечество.

В днешната важна епоха Учителя иде със Своя живот и със Своето Слово да внесе нова, свежа струя, нова мисъл, нови идеи, нови сили, да покаже един нов път – Пътя на Любовта, Мъдростта и Истината – за всички народи, за цялото човечество.


БЪЛГАРИЯ ПРИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

България е малка планинска страна, ведра и красива. По цялата й дължина от запад към изток минава планинската верига на Балкана. Диплите на нейните предпланини се спущат в хубави долини на север и юг. Северната част на страната се нарича Мизия, а южната – Тракия. Тук се намират древните планини Рила, Родопи и Пирин – мощни масиви, остатъци от стария Източнотракийски континент. Според геолозите той никога не е бил заливан от моретата през всички геологични епохи. През ледниковите периоди от тези планини се спущали могъщи ледници. Те са изрязали дълбоките стръмни долини, гигантските каменни циркуси, тъй характерни сега за тези планини, и са образували многобройните прекрасни езера с кристални води, наречени очи на планината. В тази страна има малки плодородни долини, населени с енергичен, предприемчив, гостоприемен, трудолюбив народ, буден за свободата си, много страдал, вследствие на което е изработил характера на един добър народ. В дълбока древност тук са цъфтели старите култури на траките и одрисите още преди идването на римляните по тези места. От тези култури и досега има запазени следи.

Няма място в тази страна, откъдето да не се виждат красивите очертания на върховете и далечните планински вериги, които се губят в хоризонта.

Има едно съответствие между душата на един народ и Природата, всред която живее. Безмълвното присъствие на тези едри форми очертава хоризонта и дава на душата определени и ясни впечатления. Те турят в ред целия душевен свят на човека. Светлините се менят по тези високи масиви през всички часове на деня и през всички годишни времена. Мълчаливият говор на Вечното буди в душата благоговение и чувство за красота. Планината възвишава човека, от нея лъха нещо необикновено. Там душата търси начин да се докосне до тайнствения Живот, който изпълва Вселената. Свободолюбиви, горди хора живеят в планините. Те не се примиряват с робството. Те са свикнали да се борят с трудните условия на живота и затова са упорити и силни. Планината издига човека над обикновеното поле на живота, гдето той работи. Тя го поставя в досег с Великия живот на Цялото. Под нейното влияние в човека се раждат нови чувства, нови мисли, нови идеи. Слънцето грее другояче в планините – радостно и освобождаващо. В планината човек чувства по-определено и по-ясно отношенията си към всичко. Високите върхове насочват погледа нагоре. Човешката индивидуалност се развива и оформя в планините. Мисълта се пробужда рано.

Човек всякога е търсил в планините утеха и отговор на всички въпроси, които вълнуват душата му. В тях е прибягвал той, за да се отърси от гнета на робството. Просторите и безкрайните хоризонти са поддържали стремежа му към свободата. Вечните истини е търсил човек, качвайки се по върховете, издигнати над равнините на живота.

Защо България беше изходна точка за дейността на Учителя?

На Земята всички океани, материци, планини, реки и други съответстват на дадени области в Духовния свят, свързани са с известни сили и идеи, които действат там, и със съществата, които ги населяват. От друга страна, също такова съответствие имат те и към човешката душа, към различните страни на нейното естество. Когато една култура се посажда в дадена географска област, то е с оглед да се проявят определени сили, качества и способности на душата, да влязат в живота нови идеи, да се направи още една крачка напред в пътя на съвършенството.

България се намира на кръстопътя между Изтока и Запада. Тя се намира между три континента. В нея се срещат силите, които работят в трите континента. Тя има голяма историческа роля като глава в общославянския организъм. Учителя дойде в една славянска страна във връзка с бъдещата мисия на славянството, която не е расова, а общочовешка.

В 1898 г. Учителя отправя едно послание към българския народ и славянството2. В това послание Великият Разумен свят чрез Учителя се обръща към славянството, към всички негови синове, малки и големи, и ги призовава на служение в новия Живот, който сега настъпва на тая Земя. Той го нарича Царство на Мира. Той казва:

В този Живот са призовани да вземат участие всички люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на цялото човечество.

Времето за идването на това Царство е близко; затова, пригответе се. За да устоите на призванието си, вярвайте само на Великата Разумност, която работи в света. Тогава вас ви очаква едно славно бъдеще.

Истината на Живота слиза от света на Вечната виделина да просвети умовете, да възроди сърцата, да въздигне и обнови душите на всички синове на Истината, определени да съставят зародиша на новото човечество, на което славянството ще стане огнище.

Великият Небесен пратеник, Вождът на спасението, ще пристигне с всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на този свят.

Времето е близо, Истината ще възтържествува и ще се възцари с пълната си хубост и красота.

Просветете се, съзнайте Истината на Живота, не се двоумете, не се колебайте, отхвърлете вашето малодушие и маловерие настрана, елате към Вечната виделина на Живота, за да бъдете в пътя на Разумното начало, което ви е въздигнало от нищожеството.

Пред вас стои една голяма опасност, която заплашва да разруши всичко свято, посадено от ръката на Божественото провидение. Днес е настанал часът да се реши съдбата на този свят. Небето иде да извърши един коренен и велик преврат, и то сега, в новия век, който наближава. Нова страница на Живота се отваря.

Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие. То спъва святото дело. Ако не устоите и отстъпите от призванието си, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, ще оставите костите си като тях заради вашето малодушие и неверие. Но новото поколение, което Божественото провидение ще повдигне, ще осъществи Неговите планове, определени да се изпълнят. Ако се отдадете на разпуснатия живот на покварените народи, вие може да затрудните вървежа на вашето дело.

Тези думи на Великия Разумен свят са зов и предупреждение към българския народ и цялото славянство, което е определено да бъде опорна точка на Божествения лост, който да вдигне тежестта на всички духовни и материални противоречия, които спират духа на новата култура.

Някога богомилството, за което ще говорим после по-подробно, се яви като мощно духовно движение да повдигне българския народ, да го освободи от робството, насилието, заблужденията и суеверията. То искаше да просвети този народ, да го въведе в един светъл и свободен живот. В България то беше възпрепятствано да извърши мисията си, ала Божествената искра, която то носеше, запали огъня на Запад и оттам се почна Възраждането, което обхвана цялото човечество. Плановете на Великия Разумен свят всякога се изпълняват, но който е призован да работи за него, а се отклони, ще изкупи това с големи страдания. България попадна под турско робство. То трая пет века. Малко народи са били под робство през такъв дълъг период. Това беше последствие на известни грешки и отклонения от истинския път. От друга страна, това беше подготовка от Разумния свят, за да може в българския народ да се събуди мощната сила на Божественото. По този начин той да дойде до онова възмъжаване, което е необходимо, за да му бъде възложена една такава задача. Защото, както казва Учителя, страданието е онзи натиск, под който се образуват скъпоценните камъни, създават се духовни ценности, получава се онзи опит, чрез който индивидите и народите узряват и възмъжават.

Българският народ трябваше да мине по пътя на страданието, за да се подготви за своята духовна мисия, да даде условия за идването на Мировия Учител в България, да се подготви да приеме Неговите идеи.

Българинът, член на славянското семейство, морфологически и психологически съчетава в себе си развитото славянско сърце с развития ум на англосаксонската раса. В общославянския организъм той се явява като израз на волевата страна на славянина. Ето защо Мировият Учител е избрал България за своето идване, за да може оттук да направлява силите и да създаде основите за идването на Новата култура, която ще се направлява от тия три космични сили – Любовта, Мъдростта и Истината.
ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ

Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом. Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.

Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър. Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.

Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.

В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя. Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала подвижен, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен. От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език.

Завършил е средното си образование във Варна и Свищов. След това отива една година учител в с. Хотанца, Русенско, дето оставя светли спомени между учениците си5. От най-ранни години проявява голяма обич към музиката. Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот. Музиката остава любимото му изкуство.

През август 1888 г. заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6. В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл. Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор. Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него. Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме.

Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия. В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила. Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята. Така Той получава светлина за Своята работа.

Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия.
ПОСТАВЯНЕ ОСНОВИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО

През 1896 г., непосредствено след пристигането Си в България, Учителя слага под печат книгата Науката и възпитанието7. В този Свой труд Той излага в сбита форма дълбоките принципи, закони и методи, върху които по-после развива цялото свое философско и духовно схващане за вечните начала на Живата Природа и човека.

Годините от 1895 до 1900 Учителя прекарва в уединение и самота, в размишление и съзерцание, в молитва и дълбока вътрешна работа8. В едно писмо от онова време до един от Своите първи ученици Той говори така за Своята работа на един красив и старинен език:

Аз съм тук и се подвизавам за Господа. Упражнявам се в търпението и на помощ му викам добрия нрав и благостта. Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението и викам искреността на помощ. Украсявам челото си с учтивостта, Доброто и незлобието. И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово Име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом.

Отначало още Учителя е срещал голямо противодействие от традиционните разбирания на средата, в която се е движел. Обаче с благост и търпение е превъзмогвал всичко. Целомъдрие, чистота и святост обгръщат Учителя в онова най-ранно време и после през всичките дни на живота Му тази атмосфера царува около Него.

За Своята мисия, за Божието дело Той говори със смирение и упование в Бога. В едно писмо от онова време Той говори така:

Да бъдем верни на делото Му и Той ще промисли за Своята работа. Моята молба и горещо желание е делото да произлезе от подбуждението на Духа Божий. Той да ни научи как да постъпваме във всичко, не според човешката Мъдрост, но според Бога; не според човешката сила, но според Божията.

Законите на материалния свят са задължителни за всички същества, които идват на Земята. Когато един Учител идва на Земята, Той се справя първо с условията на материалния свят. След като ги превъзмогне, Той възстановява връзките си с Великия Разумен свят, от който Той идва. Тези пътища остават отворени за Него през целия му живот на Земята. Това е трудна, дълбока вътрешна работа, която се извършва в мълчание. Тази работа е необходима, тя предшества всяка външна работа. Като осигури връзките Си с Великия Разумен свят, Той осигурява съдействието и подкрепата на Светлите същества, които живеят там. Те му помагат в Неговата работа.

Учителя обмисля делото и се подготвя за него. Той съзнава всички трудности, които стоят пред Него. С простота и скромност Той казва:

Делото е трудно, съпроводено с много мъчнотии и страдания. Но все-таки някой трябва да пожертва живота си за Слава Божия и за доброто на другите.

Когато Учителя говори за Бога, за Великия, Вечния извор на Живота, Той казва:



Моята Радост и Моят Мир почиват в Неговата Любов.

Към 1898 г. Учителя влиза във връзка с първите свои ученици. С тях Той поддържа оживена кореспонденция.

През 1900 г., на 6 април9, Учителя призовава учениците Си – тогава само трима души – на среща в град Варна.

Нашата среща ще бъде придружена със сила и благодат.

Като се видим и обменим чувствата и мислите на душата си и Духът Господен пребъде с нас, всичко ще стане ясно.

През 1901 г. Учителя поч­ва Своите пътувания из България, като държи сказки във всички по-големи градове. Сказките са със свободен вход и най-често приходът, ако има такъв, отива за ученическите трапезарии или благотворителни дружества. Сказките Му привличат много слушатели.

След като завършва една обиколка из северната част на страната, Той пише на един от учениците Си10:

Радостно е, че ние с вяра и търпение можахме да сторим това, което е най-добро засега – да влеем една нова струя на живот и да раздвижим умовете на всички.

Цели дванадесет години Учителя обхожда страната, говори, поучава и едновременно с това проучва основно българина не само чрез пряк досег с него, но и чрез многобройни френологични изследвания, които прави.

Всеки човек пази в душата си спомена за един далечен светъл и блажен живот и изпитва дълбок копнеж към него. Може човек да се увлече от живота на Земята, да се нагърби с големи, трудни работи, ала все пак идват моменти, когато той мечтае за този красив живот и съзнателно или несъзнателно се стреми да го реализира тук, на Земята. Този копнеж понякога заглъхва, ала понякога неочаквано се пробужда с неудържима сила и отвежда човека по чудни пътища в непознати страни. Този стремеж един ден ще го изведе из противоречията на земния живот, из вълните на буйното житейско море на спасителния бряг. Един ден този стремеж ще заведе човека при Бога.

Учителя казва:



Разумният свят чака с търпение времето, за да прояви човек Доброто.

Човек не е изоставен сам и безпомощен в своя път. Светли Същества бдят над него и го пазят, упътват го и го ръководят. Колкото и непослушен да е човек, тяхното търпение и Любов превъзмогват неговото своенравие и упорство. Тези Същества могат да бъдат неговият баща, майка, брат, сестра, наставници, учители, всички добри хора, които могат да го срещнат в неговия път по един или друг начин.

Ала когато човек се смири, когато в душата му се пробуди желание да изправи живота си, когато се обърне към Бога и потърси Неговата подкрепа, тогава той непременно ще срещне своя Учител, Небесния пратеник, Който ще му даде ръка и ще го поведе в тесния път към онзи мечтан и далечен свят на Светлината, за който той пази спомен в душата си.

Според древните традиции на Великото Бяло Братство, което е ръководило човечеството в неговия път през вековете, Учителя потърси първо онези души, които са изпратени да Му помагат в делото. Тях призова Той. В своята обиколката из страната със Своите сказки и срещи Той ги призовава на работа за делото. Първата и най-съществена работа е работата над себе си. Учителя казва:



Ако в света искате да имате сила, най-напред станете господари на себе си.

Както един съвършен инструмент е отзивчив под ръката на майстора, тъй трябва да бъде готова човешката душа да отзвучи на всеки Божествен подтик.

Броят на учениците расте постоянно и те стават ценни съработници за осъществяването на Неговото дело. Така Той намери, привлече и свърза с нишките на Любовта работници за Царството Божие.

В Своите обиколки из България Учителя намери малки самородни огнища на духовен живот, малки групи, пръснати тук-там, които работят. Тях Той насърчи и упъти. Той се радва на тези прояви на духовен живот и пише на приятелите:



Господ ме е пратил да видя Неговите чада.

В писмата Си до Своите първи ученици Той ги упътва, насърчава и укрепва в трудния път към Бога, уяснява положението им. Той им пише:



Ето, аз ви нося радостната вест, че Бог ви люби.

Тези думи са живи, те звучат и сега и се изпълняват. Те се отнасят за всички ученици през всички времена. На друго място Той казва:



Господ ви е избрал и пожелал да Му служите.

Той ги пази и се моли за тях, защото животът на Земята прилича на голямо и опасно море:



Аз се моля усърдно Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имате всички онзи Дух на Господа, Който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сърцето си Неговата велика и неизказана Любов.

Като съзерцава пробуждането на човешката душа, най-красивото явление на Земята, Той възкликва:



Колко е благ Господ, че ви е събудил чрез Своя благ Дух да търсите пътя на Истината и да Му служите.

Той често им говори за великата епоха, която иде и за която те са призовани да работят. Ние сме в преддверието на една велика епоха на Любов и Братство, на Светлина и Свобода, която иде, както новият ден:



Ето Светлината иде и мракът, който обвива света и вашите умове, ще се разпръсне. И вечната заря на Истината ще ви озари и просвети.

В тази нова култура, която настъпва, Той посочва тяхното място, работата, която им предстои, и задачите, които трябва да разрешат:



През всякого едного от вас ще минат известни сили на новата култура, необходими за нея. Затова всички бъдете верни и истинни, не се отклонявайте във второстепенни неща, но бъдете верни на призванието си и постоянни в молитвата си.

Днешната тъмнина ще се обърне на бъдеща Виделина, днешните страдания ще изработят бъдещото Добро.

Радвайте се, че вашият Дух се приближава до Бога. Оставете се напълно Той да ви ръководи. Временните промени в живота са преходни. Те са както годишните времена. В живота не става това, което става и в Природата. Днес е бурно и облачно или дъждовно, или пък ясно, със слънце и приятно. Вярата, Надеждата и Любовта – те са основата. Сега е мрачкаво, но иде ден. Зорницата, която е на нашия хоризонт, го доказва. Той е славен ден, блажен ден на Живота. Ние сме пришълци и странници на този свят. Нашето отечество е другаде. Като свършим своята работа, ще се отправим към дома на нашия Небесен Баща.

И тъй, мислете честно, чувствайте благородно и действайте безкористно.

Идването на Учителя на Земята е съпроводено с големи промени, с големи катаклизми във вътрешния и външния живот на човека: в личния, обществения и международния живот. Нови сили влизат да работят в човечеството. Нови сили се пробуждат в човешката душа. Те влизат в конфликт със старото. Силите, които са работили досега, трябва да отстъпят на новите сили, които сега идват. От това е и тази борба и промените, които настават. Но след това идват добри условия за работа. Той пише на учениците Си:



Животът е училище, дето трябва да се придобие Знание и Мъдрост и да се научим да употребяваме благата на този Живот. Трябва да погледнем на Живота с поглед дълбок и обширен, въоръжени с вяра, за да можем да схванем онзи славен момент, онова обширно действие на Любовта, което озарява този мрачен хаос.

Всяка душа е подобна на един свят неустроен и пуст, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на Земята, тя извиква към живот в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Докосва и призовава към живот в нас всички семена и зародиши на вечните възможности за развитието и усъвършенстването на нашата душа.

Призовани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем и да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призовани да участваме.

Животът е в нас, в нашите души, и според както мислим и чувстваме, така и го разбираме.

От ученика се изисква много:



Преди всичко нашият живот трябва да се развива според плана и начина, който невидимият наш Баща е отредил; не както се иска нам, а както се слага животът сам по себе си; онова, което ни се дава според Волята на Бога, то е най-доброто, най-благото. Господ ще промисли най-добрия път и всичко ще уреди постепенно, но Той иска от нас послушание, търпение, пълно упование и непоколебима вяра. Бог е свят, Бог е Любов. Той изисква всички да бъдем такива.

Животът постоянно поставя изпити на учениците. Учителя им пише:



Неприятности има в живота, но трябва да се понасят с дух на търпение и благост. Това е правилото на всеобемащата Любов.

Ние не служим на човеци, но на Този, Който ни е призовал в Живот и Виделина.

Моята радост е вие да растете в Благодат и Сила и да сте разумни и мъдри във всичко. Бъдете всички верни и усърдни. Това е нашето дело.

Когато в човека се роди съзнание да служи на една велика идея, първото противодействие идва от неговия личен живот. Неговата лична природа съзнателно или несъзнателно иска да използва и подчини Божественото на себе си. От това се поражда една борба, която спъва развитието и на самия човек, и на делото. Този процес е неизбежен в човешката среда и тук се иска голямо самоотричане, пълно безкористие, голяма Любов, за да излезе човек из тази мъчна област на борба, да излезе из областта на земното притегляне. В човешката душа става борба между силите на Слънцето, на Светлината, и силите на мрака. Човек е поставен под влиянието на два центъра. Ако надвият силите, които идат от центъра на Земята, човек изпада в мрак и робство. Ако вземат надмощие силите, които идат от центъра на Слънцето, човешката душа навлиза в света на Светлината и Свободата – човек влиза в Божественото училище.

Тази опасност Учителя предвижда. Той познава много добре тази област, Той бди и пази учениците, за да ги изведе на безопасно място. Той работи заедно с тях, просвещава ги и ги упътва, за да преминат те тази опасна област в пътя на човешката душа към Вечното начало. Той казва:

Любовта да бъде ръководител на всички ни.

Имайте мир и съгласие всички и да не става някой от вас пречка за делото. Ако пуснете неприятеля да влезе в крепостта, ще пострадате всички.

Мъдри бъдете, обсъждайте нещата – по-добра е Любовта.

Всеки от вас да не дири своето добро, но доброто на другите.

От ученика се изисква послушание на Разумното, смирение и готовност за жертва. Понякога Учителя се обръща със силни думи към учениците, когато те се поддават на съмнението и се разколебават или когато силите им отпадат. Той казва:



Как мислите да служите на Великото Разумно начало? Със сила или с Любов? Наказание ли искате, или благословение? Не се съблазнявайте от малките пречки и когато се изпитвате, не се двоумете. Ако падате, ставайте пак. Ако и да срещате несполука, постоянствайте. Никога не се обезсърчавайте. Никога не отслабвайте. Дръжте се яко за Божията ръка и победата е ваша. Слушайте съвета на Божия Дух. Благославяйте винаги, ходете в мир и съгласие духом и Разумното начало ще ви укрепи.

Нашето желание е Любовта да тържествува, а не силата.

Учителя им обяснява причините на техните състояния, които те не всякога разбират.



Неприятностите и спънките идват от друг източник, а не от този, който е Виделина. Свободата е дело на духовния живот на Любов.

По онова време някои от приятелите са твърде много свързани с официалната църква, с нейните форми и търсят помощ и подкрепа оттам, откъдето не може да дойде. Учителя казва:



Ако Любовта не ви свързва, как мислите да вършите Волята Божия? Не мислете, че с многото си ходене на църква ще придобиете нещо. Църквата е вътре в душата ви. Там трябва да слугувате на Господа. В този ваш храм трябва да принасяте жертви и хваление.

Като спорите и се състезавате един друг, на мен вредите повече. Но няма нищо. Аз ще понеса и това. Най-после Господ ще ви изправи, ще ви свести, ще ви упъти и ще ви благослови. Разсъдете помежду си кое е право да се върши. Всеки успех иде отгоре.

Понякога към делото се привличат неподходящи хора, които не са се определили още в своя път. На тях Учителя казва:



Без онова ясно разбиране на Любовта на Господа и готовност да вършите Неговата воля може ли да има успех? Онези от нашите приятели, които не са разбрали това, по-добре, за да не се спъват нито те, нито другите, да идат, където им се нрави. Ние нямаме нужда от болшинство. По-добре двама в Дух, отколкото много без Него.

Не туряйте вашите планове и мисли за Божии. Приемете пътя така, както Разумното начало го устройва и отваря.

Ние сеем, Великото Разумно начало събира.

Ние работим, Великото Разумно начало гради.

Има понякога въпроси, които не са ясни. Учителя не бърза да ги разрешава. Той казва:



Аз искам да гледам с чисто око на тази работа и съм в молитва.

За всичко Той търси да долови каква е Волята Божия.

В материалните работи, към които хората са много чувствителни, Учителя беше крайно внимателен. Той отклоняваше всяка възможност да се създадат материални обекти за съблазън. Той знаеше, че такива стават цел за домогване на користолюбиви хора и ако такива се привлекат, ще се увреди на делото. По същата причина не раздаваше никакви отличия и похвали. Той работеше сам безвъзмездно, съвършено безкористно и учеше всички да работят така.

Работете с Любов. Освободете се от егоизма си. Вложите ли най-малкото егоистично чувство в работата си, то ще разяде основите й, както червеят разяжда младите коренчета.

Всяка работа трябва да се започва със свещен трепет и безкористие.

Един от възрастните братя, много състоятелен, пожелава да завещае състоянието си на Братството. Някои от братята се въодушевяват от това и го насърчават. Учителя го оставя напълно свободен, ала след някое време Той забелязва едно малко колебание в него и веднага отклонява това негово желание. Учителя бди преди всичко да не се увреди с нещо на делото – което Господ ми е поверил да пазя, казва Той.



Ние трябва да бодърстваме, понеже Великото Разумно начало е с нас.

Много огорчения среща ученикът в пътя си и от външни, и от близки. Учителя казва:



Казано е: “Добре ми стана, че се огорчих.” Разочарованието трябва да дойде първо, преди да дойде благословението. Помнете, че всички хора имат своите слабости, че много пъти те могат да ни нанасят огорчения, без да съзнават.

Той казва на учениците Си:



Зная, че да прощавате обидите е трудно, но Вечната Благодат го изисква.

Учителя дава и следните съвети на учениците:



Безграничният е винаги верен.

И Неговата Любов е неизменна.

Вслушайте се в тихия глас в себе си и в неговите наставления.

Волята Божия е да укрепвате в Неговата Любов.

Безграничният ще изкара Своето дело в съвършена Пълнота.

Изисква се постоянство, разумно търпение, чистосърдечие, яснота на ума, свежест на душата, бодрост на Духа.

Човешките души на Земята не са изолирани една от друга. Те са свързани помежду си и образуват системи, подобни на звездните. Пътят на една душа е път на много души, свързани с нея. Нейното благо е и тяхно благо; нейният успех е техен успех. Ето защо Учителя, като работи върху учениците Си, работи върху цялото човечество.

Някои от състоянията на учениците се дължат на средата, в която живеят. Тогава, като разрешават правилно тези свои задачи, те помагат и на другите да разрешат своите задачи правилно. Чрез учениците Невидимият, Разумният свят работи върху цялото човечество и му помага.

Както майката бди над своите рожби и ги пази, тъй и Учителя бодърства над Своите ученици, защото хиляди опасности дебнат ученика в пътя му. Много съблазни протягат към него ръце, за да го отклонят от пътя на Истината. Учителя предвижда всичко, предупреждава, поучава, помага, подкрепя отвътре и отвън, и то тъй, както Светлината работи – без никаква принуда, по закона на Свободата.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   31


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница