II. Авторство на пастирските
Послания
До 1804 г., когато Шмид за пръВ път от-
хвърля авторството на Павел върху
тези Послания, цялата църква и дори не-
вярващите са ги приемали като автен-
тични Писма на великия апостол.
Оттогава досега Все по-често тези кни-
ги се класифицират като „фалшиви", ма-
кар и „благочестиви" (сякаш измамата
моЖе да Върви заедно с истинското бла-
гочестие!). Повечето либерални и някои
консервативни изследователи трудно
приемат, че тези книги наистина са на-
писани от Павел или изщло от него. И
тъй като те съдърЖат много ваЖни нас-
тавления Върху ръководството на една
църква и други ваЖни докрини—вклЬчи-
телно и предупреждения срещу еретици-
те и неверието в последните дни — ние
смятаме, че е необходимо да дадем пове-
че подробности за автентичността на
тези Послания В сравнение с Всички ос-
танали Послания с изклктение на 2 Пет-
рово.
III. Външни доказателства
Външните доказателства за пастирски-
те Послания са много силни. Всъщност,
ако те бяха единственият критерий за
тяхното приемане или отхвърляне, ня-
маше да има никакво съмнение в автор-
ството им.
Първият известен автор, който е цити-
рал тези Послания пряко, е Иреней. Тер-
тулиан и Климент от Александрия също
са признали авторството на Павел, как-
то и Мураторианският канон. Сред по-
ранните отци, които изглеЖда са позна-
вали Писмата, се срещат имената на
Поликарп и Климент от Рим.
Според Тертулиан Маркион не е вклкочил
тези три Книги 8 своя „канон". Това
моЖе би не е толкова израз на съмнение
в тяхната автентичност, колкото нео-
добрение на тяхното съдържание. Мар-
кион е точно такъВ култов водач, който
би се раздразнил от острите нападки на
ПаВел срещу зараЖдащия се гностици-
зъм (ВЖ. Въведението към Колосяните),
които се срещат и В пастирските Пос-
лания. ПасаЖите, които този антисе-
митски еретик е могъл да не хареса,
вклЬчват 1 Тимотей 1:8; 4:3; 6:20 и 2 Ти-
мотей 3:16, 17.
IV. Вътрешни доказателства
Почти всички нападки срещу авторст-
вото на Павел по отношение на пастир-
ските Послания се основават на измис-
лени свидетелства за обратното, съдър-
Жащи се в самите Писма.
ПривеЖдат се три групи от „доказа-
телства": исторически, църковни и ези-
кови. Ние ще ги разгледаме накратко и
ще обясним всеки един от тези пробле-
ми.
Исторически проблем. Има няколко съ-
бития и лица, които не могат да си наме-
рят място в Деянията или В информаци-
ята, която имаме за слуЖението на Па-
вел от другите Послания. Оставянето
на болния Трофим В Милит и наметало-
270
Пастирски Послания
то и книгите в Tpoaga не се Вместват В
известните му пътувания.
Този аргумент лесно моЖе да бъде обо-
рен. Да, истина е, че тези подробности
не съвпадат с Деянията, но това не е и
необходимо. Текстът във филипяни
предполага, че Павел е очаквал да бъде
освободен, а христянското предание раз-
казва, че той наистина е бил освободен
и е слуЖил в продължение на няколко го-
дини, преди да бъде затворен отново и
обезглавен. Следователно назованите
събития, приятели и врагове в пастирс-
ките Послания са от този период на ми-
сионерска работа мезкду двете затва-
ряния.
Църковен проблем. Казва се, че тема-
та за организацията на църквата е пре-
калено късен проблем, за да моЖе Павел
да се занимава с него—всъщност той се
е появил едва през втори век. Да, така е.
Въпросът за епископите, старейшиншпе
и дяконите наистина се обсъЖда в тези
Послания, но няма никакви доказателс-
тва, които да говорят, че това са „мо-
нархичният" тип епископи от втори и
следващите Векове. Всъщност текстът
във филипяни 1:1, което е едно по-ранно
Послание, говори за няколко епископи
(или надзиратели) в една църква, а не за
един епископ, който да надзирава цялата
църква, а още по-малко за един епископ,
който да надзирава няколко църкви, кое-
то е едно още по-късно явление. ОсВен
това В Посланията към Тимотей и Turn
думите „старейшини" (или „дякони"*) и
„епископи" (или „надзорници"**) са Взаи-
мозаменяеми, докато в по-късната хрис-
тиянска църква — като се започне от
втори Век благодарение на твърдата
упоритост на Мгнатий — един „епис-
коп" е бил избиран като „презвитер" над
всички останали.
По този начин става ясно, че основно-
то учение за църковните водачи трябва
* Бел. на преВ.
** Бел. напреВ.
да се базира на апостолския век, а не на
Втори Век.
Езиков проблем. Най-силните нападки
се опират на разликата В стила и речни-
ковия състав меЖду тези три Писма и
другите десет, които ние приемаме
като Павлови. Освен че тук не се сре-
щат някои от лЬбимите думи и изрази
на Павел, има и много думи, които изоб-
що не са използвани в другите му Писма
(36% нови думи). Създадена е цяла ста-
тистическа методология, която има за
цел да „докаЖе", че Павел „не би могъл"
да е автор на тези Писма. (Същият ме-
тод е бил използван Във връзка със сти-
хотворения на Шекспир, довеЖдайки до
сходни резултати.)
Добре е да се признае, че в тази област
наистина има проблеми. Поне веднъЖ
теориите не се базират почти напълно
на предубеждения срещу неприятна биб-
лейска доктрина. (Но трябВа да каЖем,
че отстъпниците от по-късно Време, ко-
ито се изобличават в пастирските Пос-
лания, звучат изненадващо подобно на
някои от самите изследователи, които
настояват, че Павел не е техният ав-
тор.)
Нека най-напред обаче да припомним,
че това са Писма на един стар човек,
който е изправен пред лицето на смърт-
та — човек, който е преЖиВявал все по-
дълги пътешествия и се е сдобивал с Все
повече нови приятели, откакто е изля-
зъл от затвора за първи път (Второто
послание към Тимотей е написано по Вре-
ме на Втория престой на Павел в затво-
ра). Всеки човек обогатява своя речник с
напредването на Възрастта, четенето
на книги, пътуванията и срещите с нови
хора.
Второ, трябва да разберем, че теми-
те на тези Писма — слуЖителите, ети-
ката и отстъплението в църквата —
автоматично налагат използването на
нови думи.
Освен това тези Послания са прекале-
но къси за вярно прилагане на статисти-
ческия метод. МоЖе би най-многозначи-
271
Пастирски Послания
телният факт е тоВа, че 80% от ново-
заВетните думи, които се срещат само
В пастирските Послания, се срещат и В
СЗ на гръцки език (LXX), както казВа
Гътри В своето Въведение. Тъй като Па-
Вел е извършвал своето слуЖение на
гръцки език, очевидно той е познавал
СтарозаВетните Писания на този език
много добре, също както и еврейския
оригинал. Накратко, тези думи, за кои-
то се Вярва, че са използвани от Павел,
са били най-малкото част от неговия
„опознавателен речник". Църковните
отци, които са използвали гръцкия език
като cßoü Всекидневен език, не са забеля-
зали никакъв проблем Във връзка с ав-
торството на Павел върху пастирски-
те Послания, (фактът, че някои от тях
са имали такъв проблем във Връзка с ав-
торството на Посланието към евреи-
те, показва, че те не са били безразлич-
ни към стила на автора.)
Когато съберем заедно всички отгово-
ри на противните аргументи и особено
когато вземем предвид древното и уни-
версално приемане на тези Писма от ор-
тодоксалните вярващи като Писма, на-
писани от ръката на Павел, ние също мо-
Жем да ги приемем като такива с чиста
съвест. Всъщност Високо етичното съ-
дърЖание на тези Послания изкл!оч8а
Всякаква възможност за фалшификация
— било то „благочестива" или каквато
и да било друга. Това е БоЖието богов-
дъхновено слово (2 Тим. 3:16, 17), преда-
дено ни чрез апостол Павел.
V. Историческа обстановка и теми
на пастирските Послания
Откровено казано, нямаме много данни
за обстановката от периода на Живота
на Павел, който вклк>чват тези Посла-
ния. Най-доброто, което моЖем да нап-
равим, е да разгледаме биографичните
данни, които се намират в самите Пис-
ма, а те не са много пълни.
Има няколко думи и теми, които се
срещат често В тези Писма. Те ни дават
ВъзмоЖност да надникнем в темите, ко-
ито все повече са вълнували ума на Павел
с приближаването на края на неговото
слуЖение.
Една от тези характерни думи е дума-
та „Вяра ". С увеличаването на опасност-
та от отстъпление ПаВел се опитва да
подчертае големия обем на християнско-
то учение, предадено на светиите. Той
описва различни отношения, които хора-
та са взимали или ще взимат спрямо вя-
рата.
-
Някои са претърпели корабокрушение
спрямо вярата (1 Тим. 1:19).
-
Някои ще отпаднат от вярата
(1 Тим. 4:1).
-
Някои ще се отрекат от вярата
(1 Тим. 5:8).
-
Някои ще се отметнат от първата
си вяра (1 Тим. 5:12).
-
Някои ще се отстранят от вярата
(1 Тим 6:10).
-
Някои са се отклонили от вярата
(1 Тим. 6:21).
Ясно свързан с това е и изразът „здра-
во учение". Тук „здраво" означава нещо
повече от правилно или ортодоксално.
То означава „здравословно" или „даващо
здраве". Това е дума, от която произли-
за думата „хигиена". Тук, разбира се, ста-
ва Въпрос за духовна хигиена или чисто-
та. Обърнете внимание на следните из-
рази:
„здравото учение" (1 Тим. 1:10; 2 Тим.
4:3; Turn 1:9; 2:1)
„здравите думи" (1 Тим. 6:3)
„здрави във вярата" (Turn 1:13; 2:2)
„здраво... говорене" (Turn 2:8)
Думата „съвест" се споменава шест
пъти, както следва:
1 Тимотей 1:5,19; 3:9; 4:2
2Тимотей 1:3
Turn 1:15
Благочестието се подчертава като
практическо доказателство за здрави-
ната на учението на отделния вярващ—
-
Тимотей 2:2,10; 3:16; 4:7,8; 5:4; 6:3,5,11;
-
Тимотей 3:5 (само Външното благочес-
тие); 3:12; Turn 1:1; 2:12.
272
Пастирски Послания
Целомъдрието и благоразумието са ка-
честба, за които Павел смята, че тряб-
6а да се култивират от неговите млади
съработници — 1 Тим. 2:9, 15; 5:6, 8; 2
Тим. 3:2,11; Turn 1:8; 2:2,4, 6,12.
Трябва да отбелеЖим също и многото
„добри" неща, които апостолът споме-
нава:
„добра съвест" (1 Тим. 1:5,19)
„законът е добър" (1 Тим. 1:8)
„доброто войнстВане" (1 Тим. 1:18)
„молби, молитви, прошения.... Това е
добро" (1 Тим. 2:1,3)
„добри дела" (1 Тим. 2:10; 3:1; 5:10, 25;
6:18; 2 Тим. 2:21; 3:17; Тит 1:16; 2:7,14; 3:1,
8,14)
„добро поведение" (1 Тим. 3:2)
„добро свидетелство" (1 Тим. 3:7)
„добро полоЖение" (1 Тим. 3:13)
„Всяко нещо, създадено от Бога, е доб-
ро" (1 Тим. 4:4)
„добър слуЖител" (1 Тим. 4:6)
„доброто учение" (1 Тим. 4:6)
благочестието е добро (1 Тим. 5:4)
„доброто войнстване на вярата" (1
Тим. 6:12; 2 Тим. 4:7)
„добрата изповед" (1 Тим. 6:13)
„добра основа" (6:19)
„добро нещо" (2 Тим. 1:14; Turn 2:3; 3:8)
„добър войник" (2 Тим. 2:3)
добри човеци (Тит 1:8; 2:5)
„добра вярност" (Тит 2:10)
Едно последно интересно изследване
засяга медицинските термини, които се
срещат в тези Послания. Според някои
това отразява факта, че по това Време
д-р Лука е бил близък приятел на Павел.
Ние вече споменахме, че думата
„здрав" означава „даващ здраве" и се из-
ползва като определение на учението, ду-
мите, говоренето и вярата.
В 1 Тимотей 4:2 Павел говори за съ-
вест, която е прегоряла. „Прегоряла" оз-
начаВа „обгорена с наЖеЖен инстру-
мент".
Изразът „болничаВа охота за разиск-
вания и препирни" говори за болест и по-
конкретно за умствено разстройство (1
Тим. 6:4).
Думата „рак" във 2 Тимотей 2:17 е
преведена като „гангрена" в РИ (която
произхоЖда от гръцката дума).
Изразът „ги сърбят ушите" (2 Тим.
4:3) е последният израз, използван от Па-
вел в диагностицирането на тези болес-
ти от последните дни.
Като имаме това знание за истори-
ческата обстановка, нека сега се обър-
нем към Първото писмо до Тимотей и
нека проследим неговото съдърЖание
стих по стих.
273
ПърВото послание на апостол ПаВел към
Тимотей
„ Това Послание трябва да послуЖи на Тимотей като документ, който доказва
правото му да работи като представител на апостола. Затова и голяма част от
Посланието е посветена пряко на личния Живот и дейност на салшя Тимотей."
Д. Едмънд Хибърт
Въведение
I. Уникално място в канона
Онези, които са готоВи да отнемат на
църквата пастирските Послания, като
отричат тяхната автентичност като
Писма на Великия апостол ПаВел, нана-
сят голяма Вреда на Вярата. Ние подози-
раме, че за тях главният проблем се със-
тои не толкоба В така наречения „не-
ПавлоВ речников състав", колкото В на-
пълно Павловия начин, по който думите
често пъти се съчетават! Точно тези
думи осъЖдат предварително нещата,
които тези хора вършат или пропо-
вядват.
Истината, красотата и духовната
сила на ПърВото послание към Тимотей
достигат до всеки, който размишлява
без никакви предварителни предубеЖде-
ния. Всъщност много от хората, които
отхвърлят авторството на Павел, чуВ-
cmßam moßa толкоВа силно, че са прину-
дени да предполоЖат, че части от ис-
тински ПаВлоВи Писма са били Вмъкна-
ти В уЖ фалшивото прекрасно произве-
дение на ПаВел! Така например скептич-
но настроеният френски критик от ми-
налия Век Ернст Ренан казва следното:
„Някои пасаЖи от тези писма са толко-
Ва kpacußu, че ние не моЖем да не се за-
питаме дали фалшификаторът не е имал
ß ръцете си автентични ПаВлоВи белеЖ-
ки, които да е вмъкнал в своето апок-
рифно произведение."'
Колко по-просто би било обаче да се
приеме това почти универсално учение
на църквата от най-ранните времена и
че това са изцяло „автентични Павло-
ви Писма"!
Първото послание към Тимотей съ-
дърЖа едно много ваЖно откровение
Върху реда В църквата, слуЖението на
Жените и църковните слуЖители. СъВ-
сем ясно се посочва как трябва да Живее
БоЖият чоВек на основание на един мо-
делраг excellence — самият ПаВел.
II. Авторство
За информация по този Въпрос погледне-
те въведението към пастирските Пос-
лания.
III. Датиране
Почти всички консервативни изследо-
ватели са единодушни, че Първото пос-
лание към Тимотей е първото написано
пастирско Послание. Скоро след него е
било написано Посланието към Turn и
най-накрая — точно преди смъртта на
ПаВел — е било написано и Второто пос-
лание към Тимотей. Ако ПаВел е бил ос-
вободен от домашен арест през 61 г. пр.
Хр., което е направило ВъзмоЖно негови-
те пътувания, то тогава моЖем да
предполоЖим, че Писмото е било написа-
но някъде в периода меЖду 64 и 66 година
вероятно от Гърция.
IV. Историческа обстановка и теми
Темата на Първото писмо до Тимотей
е заявена съвсем ясно В 3:14,15:
275
1 Тимотей 1
„Надявам се скоро ga gouga npu теб; но
moßa mu пиша, ß случай че закъснея, за да
знаеш как трябва да се обхоЖдат хора-
та ß БоЖия дом, който е църква на Жи-
Вия Бог, стълб и подпорка на истината."
Павел тук заябяВа съвсем просто, че
има норми на поведение за БоЖията цър-
kßa и че той пише на Тимотей, за да го
запознае с тази норма.
Не е достатъчно да каЖеш на едно
дете, което не се дърЖи добре: „ДръЖ се
прилично!", ако детето не знае какво оз-
начава да се дърЖи прилично. То най-нап-
ред трябва да бъде научено кое поведе-
ние е добро. Първото писмо на апостол
Схема на изложението
-
Поздрав (1:1,2)
-
Поръчението на ПаВел към Тимо-
тей (1:3—20)
A. Заръката на ПаВел към Тимотей да
спре говоренето на лъЖеучителите
(1:3-11)
Б. Благодарение за истинската БоЖия
благодат (1:12—17)
B. Повторение на поръчението към Ти-
мотей (1:18—20)
III. Наставления във връзка с Живота на
църквата (2:1—3:16)
A. Относно молитвата (2:1—7)
Б. Относно мъЖете и Жените (2:8—15)
B. Относно старейшините и дяконите
(3:1-13)
Г. Относно поведението в църквата
(3:14—16)
ПаВел до Тимотей обяснява точно това
на БоЖието дете, което е в БоЖията
църква.
Един общ поглед върху отделните гла-
ви ще подкрепи темата, която току-що
очертахме. Втора глава ни показва как-
во е това поведение по отношение на об-
щите молитви и поведението на Жени-
те на обществени места. Трета глава
изброява изискванията спрямо онези, ко-
ито ще заемат отговорни и водещи мес-
та в събранието. Пета глава посочва
отговорността на събранието към Вдо-
виците.
IV. Отстъплението в църквата
(4:1—16)
А. Предупреждение срещу неизбеЖно-
то отстъпление (4:1—5)
Б. ПолоЖителни наставления предвид
неизбеЖното отстъпление (4:6—16)
V. Конкретни наставления за различ-
ните групи вярващи (5:1—6:2)
A. Наставления към различните въз-
растови групи (5:1,2)
Б. Наставления към вдовиците
(5:3-16)
B. Наставления към старейшините
(5:17—25)
Г. Наставления към слугите и господа-
рите (6:1,2)
-
ЛъЖеучителите и лкзбовта към па-
рите (6:3—10)
-
Заклкочителни заръки към Тимотей
(6:11—21)
Коментар
I. Поздрав (1:1,2)
1:1 Най-напред Павел представя себе си
като апостол на Исус Христос. Апос-
тол означава „изпратен", следователно
тук Павел просто казва, че е бил опреде-
лен от Бога за мисионерска работа. АВ-
mopcmßomo на ПаВел е „по заповед на
Бога, нашия Спасител, и на Христа Ису-
са, нашата надеЖда". Това подчертава
факта, че Павел не си е избрал това слу-
Жение като начин да си изкарва прехра-
ната, нито пък е бил назначен на него от
човеци. Той е получил определен призив
от Бога да проповядва, да поучава и да
страда. В този стих Бог Отец е наречен
„нашия Спасител". Обикновено В НЗ
276
1 TuMomeO 1
Господ Исус се нарича Спасител. Но тук
няма противоречие. Бог е Спасител на
хората В смисъл, че Той Желае тяхното
спасение, че е изпратил Своя Син, за да
избърши делото на изкуплението, и че
gaßa Вечен ЖиВот на Всички, които при-
емат Господ Исус чрез Вяра. Христос е
Спасителят В смисъл, че именно Той е
отишъл на кръста и е извършил делото,
което е било необходимо, за да моЖе Бог
праведно да спасяВа безбоЖните греш-
ници.
Господ Исус тук е наречен „нашата
надеЖда". ТоВа ни напомня за текста В
Колосяни 1:27: „...Христос ВъВ Вас, на-
деЖдата на слаВата." Нашата единст-
вена надеЖда да стигнем до небето се
намира В Личността и делото на Господ
Исус. Всъщност Всички сВетли перспек-
тиви, които ни се представят В Библи-
ята, са наши само във връзка с Христос
Исус.
Обърнете също така внимание на тек-
стовете в Ефесяни 2:14, където Хрис-
тос е нашият мир, и в Колосяни 3:4, къ-
дето Той е нашият Живот. Христос е
нашият мир, защото е разрешил пробле-
ма с греховете ни В миналото. Христос
е нашият Живот, защото разрешава
проблема със снабдяването ни със сила
сега. И Христос е нашата надеЖда, за-
щото ще разреши проблема с окончател-
ното ни избавление в бъдеще.
1:2 Писмото е адресирано до Тимотей,
който е описан като истинско дете Въб
вярата (т. е. 6 царството на вярата).
Това би могло да показва, че Тимотей е
бил спасен чрез апостола моЖе би по вре-
ме на първото посещение на Павел в Лис-
тра (Деян. 14:6—20). Но общото впе-
чатление от Деянията е, че Тимотей
Вече е бил ученик, когато Павел го е ви-
дял за пръв път (Деян. 16:1, 2). В този
случай изразът „истинското ми чадо
във вярата" означава, че Тимотей по-
казва същите духовни и морални качест-
ва като ПаВел. В този смисъл той е ис-
тински потомък на апостола, защото
има същия характер.
Сток казва така: „Щастлив е онзи
млад християнски работник, който има
такъв водач, и щастлив е онзи христия-
нски водач, чийто „колчан" е пълен с та-
кива „истински" деца!"
Обикновеният поздрав в Новозавет-
ните Писма е „благодат и мир". В Пър-
вото и Второто послание до Тимотей, в
Посланието go Turn и в Първото посла-
ние на Йоан този nogpaß е разширен и съ-
дърЖа още една дума: „благодат, ми-
лост, мир". Всички по-късни Писма са на-
писани до отделни хора, а не до цели цър-
кви, което обяснява добавянето на дума-
та „милост".
Сподели с приятели: |