Уилиям макдоналд о м
II. Авторство на пастирските Послания
Изтегляне 12.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- III. Външни доказателства
- IV. Вътрешни доказателства
- V. Историческа обстановка и теми на пастирските Послания
- I. Уникално място в канона
- II. Авторство
- IV. Историческа обстановка и теми
- I. Поздрав (1:1,2) 1:1
- „нашата надеЖда".
- „истинското ми чадо във вярата"
- „благодат, ми- лост, мир".
II. Авторство на пастирските Послания До 1804 г., когато Шмид за пръВ път от- хвърля авторството на Павел върху тези Послания, цялата църква и дори не- вярващите са ги приемали като автен- тични Писма на великия апостол. Оттогава досега Все по-често тези кни- ги се класифицират като „фалшиви", ма- кар и „благочестиви" (сякаш измамата моЖе да Върви заедно с истинското бла- гочестие!). Повечето либерални и някои консервативни изследователи трудно приемат, че тези книги наистина са на- писани от Павел или изщло от него. И тъй като те съдърЖат много ваЖни нас- тавления Върху ръководството на една църква и други ваЖни докрини—вклЬчи- телно и предупреждения срещу еретици- те и неверието в последните дни — ние смятаме, че е необходимо да дадем пове- че подробности за автентичността на тези Послания В сравнение с Всички ос- танали Послания с изклктение на 2 Пет- рово. III. Външни доказателства Външните доказателства за пастирски- те Послания са много силни. Всъщност, ако те бяха единственият критерий за тяхното приемане или отхвърляне, ня- маше да има никакво съмнение в автор- ството им. Първият известен автор, който е цити- рал тези Послания пряко, е Иреней. Тер- тулиан и Климент от Александрия също са признали авторството на Павел, как- то и Мураторианският канон. Сред по- ранните отци, които изглеЖда са позна- вали Писмата, се срещат имената на Поликарп и Климент от Рим. Според Тертулиан Маркион не е вклкочил тези три Книги 8 своя „канон". Това моЖе би не е толкова израз на съмнение в тяхната автентичност, колкото нео- добрение на тяхното съдържание. Мар- кион е точно такъВ култов водач, който би се раздразнил от острите нападки на ПаВел срещу зараЖдащия се гностици- зъм (ВЖ. Въведението към Колосяните), които се срещат и В пастирските Пос- лания. ПасаЖите, които този антисе- митски еретик е могъл да не хареса, вклЬчват 1 Тимотей 1:8; 4:3; 6:20 и 2 Ти- мотей 3:16, 17. IV. Вътрешни доказателства Почти всички нападки срещу авторст- вото на Павел по отношение на пастир- ските Послания се основават на измис- лени свидетелства за обратното, съдър- Жащи се в самите Писма. ПривеЖдат се три групи от „доказа- телства": исторически, църковни и ези- кови. Ние ще ги разгледаме накратко и ще обясним всеки един от тези пробле- ми. Исторически проблем. Има няколко съ- бития и лица, които не могат да си наме- рят място в Деянията или В информаци- ята, която имаме за слуЖението на Па- вел от другите Послания. Оставянето на болния Трофим В Милит и наметало- 270 Пастирски Послания  то и книгите в Tpoaga не се Вместват В
известните му пътувания. Този аргумент лесно моЖе да бъде обо- рен. Да, истина е, че тези подробности не съвпадат с Деянията, но това не е и необходимо. Текстът във филипяни предполага, че Павел е очаквал да бъде освободен, а христянското предание раз- казва, че той наистина е бил освободен и е слуЖил в продължение на няколко го- дини, преди да бъде затворен отново и обезглавен. Следователно назованите събития, приятели и врагове в пастирс- ките Послания са от този период на ми- сионерска работа мезкду двете затва- ряния. Църковен проблем. Казва се, че тема- та за организацията на църквата е пре- калено късен проблем, за да моЖе Павел да се занимава с него—всъщност той се е появил едва през втори век. Да, така е. Въпросът за епископите, старейшиншпе и дяконите наистина се обсъЖда в тези Послания, но няма никакви доказателс- тва, които да говорят, че това са „мо- нархичният" тип епископи от втори и следващите Векове. Всъщност текстът във филипяни 1:1, което е едно по-ранно Послание, говори за няколко епископи (или надзиратели) в една църква, а не за един епископ, който да надзирава цялата църква, а още по-малко за един епископ, който да надзирава няколко църкви, кое- то е едно още по-късно явление. ОсВен това В Посланията към Тимотей и Turn думите „старейшини" (или „дякони"*) и „епископи" (или „надзорници"**) са Взаи- мозаменяеми, докато в по-късната хрис- тиянска църква — като се започне от втори Век благодарение на твърдата упоритост на Мгнатий — един „епис- коп" е бил избиран като „презвитер" над всички останали. По този начин става ясно, че основно- то учение за църковните водачи трябва * Бел. на преВ. ** Бел. напреВ. да се базира на апостолския век, а не на Втори Век. Езиков проблем. Най-силните нападки се опират на разликата В стила и речни- ковия състав меЖду тези три Писма и другите десет, които ние приемаме като Павлови. Освен че тук не се сре- щат някои от лЬбимите думи и изрази на Павел, има и много думи, които изоб- що не са използвани в другите му Писма (36% нови думи). Създадена е цяла ста- тистическа методология, която има за цел да „докаЖе", че Павел „не би могъл" да е автор на тези Писма. (Същият ме- тод е бил използван Във връзка със сти- хотворения на Шекспир, довеЖдайки до сходни резултати.) Добре е да се признае, че в тази област наистина има проблеми. Поне веднъЖ теориите не се базират почти напълно на предубеждения срещу неприятна биб- лейска доктрина. (Но трябВа да каЖем, че отстъпниците от по-късно Време, ко- ито се изобличават в пастирските Пос- лания, звучат изненадващо подобно на някои от самите изследователи, които настояват, че Павел не е техният ав- тор.) Нека най-напред обаче да припомним, че това са Писма на един стар човек, който е изправен пред лицето на смърт- та — човек, който е преЖиВявал все по- дълги пътешествия и се е сдобивал с Все повече нови приятели, откакто е изля- зъл от затвора за първи път (Второто послание към Тимотей е написано по Вре- ме на Втория престой на Павел в затво- ра). Всеки човек обогатява своя речник с напредването на Възрастта, четенето на книги, пътуванията и срещите с нови хора. Второ, трябва да разберем, че теми- те на тези Писма — слуЖителите, ети- ката и отстъплението в църквата — автоматично налагат използването на нови думи. Освен това тези Послания са прекале- но къси за вярно прилагане на статисти- ческия метод. МоЖе би най-многозначи- 271 Пастирски Послания       телният факт е тоВа, че 80% от ново-
заВетните думи, които се срещат само В пастирските Послания, се срещат и В СЗ на гръцки език (LXX), както казВа Гътри В своето Въведение. Тъй като Па- Вел е извършвал своето слуЖение на гръцки език, очевидно той е познавал СтарозаВетните Писания на този език много добре, също както и еврейския оригинал. Накратко, тези думи, за кои- то се Вярва, че са използвани от Павел, са били най-малкото част от неговия „опознавателен речник". Църковните отци, които са използвали гръцкия език като cßoü Всекидневен език, не са забеля- зали никакъв проблем Във връзка с ав- торството на Павел върху пастирски- те Послания, (фактът, че някои от тях са имали такъв проблем във Връзка с ав- торството на Посланието към евреи- те, показва, че те не са били безразлич- ни към стила на автора.) Когато съберем заедно всички отгово- ри на противните аргументи и особено когато вземем предвид древното и уни- версално приемане на тези Писма от ор- тодоксалните вярващи като Писма, на- писани от ръката на Павел, ние също мо- Жем да ги приемем като такива с чиста съвест. Всъщност Високо етичното съ- дърЖание на тези Послания изкл!оч8а Всякаква възможност за фалшификация — било то „благочестива" или каквато и да било друга. Това е БоЖието богов- дъхновено слово (2 Тим. 3:16, 17), преда- дено ни чрез апостол Павел. V. Историческа обстановка и теми на пастирските Послания Откровено казано, нямаме много данни за обстановката от периода на Живота на Павел, който вклк>чват тези Посла- ния. Най-доброто, което моЖем да нап- равим, е да разгледаме биографичните данни, които се намират в самите Пис- ма, а те не са много пълни. Има няколко думи и теми, които се срещат често В тези Писма. Те ни дават ВъзмоЖност да надникнем в темите, ко- ито все повече са вълнували ума на Павел с приближаването на края на неговото слуЖение. Една от тези характерни думи е дума- та „Вяра ". С увеличаването на опасност- та от отстъпление ПаВел се опитва да подчертае големия обем на християнско- то учение, предадено на светиите. Той описва различни отношения, които хора- та са взимали или ще взимат спрямо вя- рата.
Ясно свързан с това е и изразът „здра- во учение". Тук „здраво" означава нещо повече от правилно или ортодоксално. То означава „здравословно" или „даващо здраве". Това е дума, от която произли- за думата „хигиена". Тук, разбира се, ста- ва Въпрос за духовна хигиена или чисто- та. Обърнете внимание на следните из- рази: „здравото учение" (1 Тим. 1:10; 2 Тим. 4:3; Turn 1:9; 2:1) „здравите думи" (1 Тим. 6:3) „здрави във вярата" (Turn 1:13; 2:2) „здраво... говорене" (Turn 2:8) Думата „съвест" се споменава шест пъти, както следва: 1 Тимотей 1:5,19; 3:9; 4:2 2Тимотей 1:3 Turn 1:15 Благочестието се подчертава като практическо доказателство за здрави- ната на учението на отделния вярващ—
272 Пастирски Послания     Целомъдрието и благоразумието са ка-
честба, за които Павел смята, че тряб- 6а да се култивират от неговите млади съработници — 1 Тим. 2:9, 15; 5:6, 8; 2 Тим. 3:2,11; Turn 1:8; 2:2,4, 6,12. Трябва да отбелеЖим също и многото „добри" неща, които апостолът споме- нава: „добра съвест" (1 Тим. 1:5,19) „законът е добър" (1 Тим. 1:8) „доброто войнстВане" (1 Тим. 1:18) „молби, молитви, прошения.... Това е добро" (1 Тим. 2:1,3) „добри дела" (1 Тим. 2:10; 3:1; 5:10, 25; 6:18; 2 Тим. 2:21; 3:17; Тит 1:16; 2:7,14; 3:1, 8,14) „добро поведение" (1 Тим. 3:2) „добро свидетелство" (1 Тим. 3:7) „добро полоЖение" (1 Тим. 3:13) „Всяко нещо, създадено от Бога, е доб- ро" (1 Тим. 4:4) „добър слуЖител" (1 Тим. 4:6) „доброто учение" (1 Тим. 4:6) благочестието е добро (1 Тим. 5:4) „доброто войнстване на вярата" (1 Тим. 6:12; 2 Тим. 4:7) „добрата изповед" (1 Тим. 6:13) „добра основа" (6:19) „добро нещо" (2 Тим. 1:14; Turn 2:3; 3:8) „добър войник" (2 Тим. 2:3) добри човеци (Тит 1:8; 2:5) „добра вярност" (Тит 2:10) Едно последно интересно изследване
Ние вече споменахме, че думата „здрав" означава „даващ здраве" и се из- ползва като определение на учението, ду- мите, говоренето и вярата. В 1 Тимотей 4:2 Павел говори за съ- вест, която е прегоряла. „Прегоряла" оз- начаВа „обгорена с наЖеЖен инстру- мент". Изразът „болничаВа охота за разиск- вания и препирни" говори за болест и по- конкретно за умствено разстройство (1 Тим. 6:4). Думата „рак" във 2 Тимотей 2:17 е преведена като „гангрена" в РИ (която произхоЖда от гръцката дума). Изразът „ги сърбят ушите" (2 Тим. 4:3) е последният израз, използван от Па- вел в диагностицирането на тези болес- ти от последните дни. Като имаме това знание за истори- ческата обстановка, нека сега се обър- нем към Първото писмо до Тимотей и нека проследим неговото съдърЖание стих по стих. 273 ПърВото послание на апостол ПаВел към Тимотей „ Това Послание трябва да послуЖи на Тимотей като документ, който доказва правото му да работи като представител на апостола. Затова и голяма част от Посланието е посветена пряко на личния Живот и дейност на салшя Тимотей." Д. Едмънд Хибърт Въведение I. Уникално място в канона Онези, които са готоВи да отнемат на църквата пастирските Послания, като отричат тяхната автентичност като Писма на Великия апостол ПаВел, нана- сят голяма Вреда на Вярата. Ние подози- раме, че за тях главният проблем се със- тои не толкоба В така наречения „не- ПавлоВ речников състав", колкото В на- пълно Павловия начин, по който думите често пъти се съчетават! Точно тези думи осъЖдат предварително нещата, които тези хора вършат или пропо- вядват. Истината, красотата и духовната сила на ПърВото послание към Тимотей достигат до всеки, който размишлява без никакви предварителни предубеЖде- ния. Всъщност много от хората, които отхвърлят авторството на Павел, чуВ- cmßam moßa толкоВа силно, че са прину- дени да предполоЖат, че части от ис- тински ПаВлоВи Писма са били Вмъкна- ти В уЖ фалшивото прекрасно произве- дение на ПаВел! Така например скептич- но настроеният френски критик от ми- налия Век Ернст Ренан казва следното: „Някои пасаЖи от тези писма са толко- Ва kpacußu, че ние не моЖем да не се за- питаме дали фалшификаторът не е имал ß ръцете си автентични ПаВлоВи белеЖ- ки, които да е вмъкнал в своето апок- рифно произведение."' Колко по-просто би било обаче да се приеме това почти универсално учение на църквата от най-ранните времена и че това са изцяло „автентични Павло- ви Писма"! Първото послание към Тимотей съ- дърЖа едно много ваЖно откровение Върху реда В църквата, слуЖението на Жените и църковните слуЖители. СъВ- сем ясно се посочва как трябва да Живее БоЖият чоВек на основание на един мо- делраг excellence — самият ПаВел. II. Авторство За информация по този Въпрос погледне- те въведението към пастирските Пос- лания. III. Датиране Почти всички консервативни изследо- ватели са единодушни, че Първото пос- лание към Тимотей е първото написано пастирско Послание. Скоро след него е било написано Посланието към Turn и най-накрая — точно преди смъртта на ПаВел — е било написано и Второто пос- лание към Тимотей. Ако ПаВел е бил ос- вободен от домашен арест през 61 г. пр. Хр., което е направило ВъзмоЖно негови- те пътувания, то тогава моЖем да предполоЖим, че Писмото е било написа- но някъде в периода меЖду 64 и 66 година вероятно от Гърция. IV. Историческа обстановка и теми Темата на Първото писмо до Тимотей е заявена съвсем ясно В 3:14,15: 275 1 Тимотей 1   „Надявам се скоро ga gouga npu теб; но
moßa mu пиша, ß случай че закъснея, за да знаеш как трябва да се обхоЖдат хора- та ß БоЖия дом, който е църква на Жи- Вия Бог, стълб и подпорка на истината." Павел тук заябяВа съвсем просто, че има норми на поведение за БоЖията цър- kßa и че той пише на Тимотей, за да го запознае с тази норма. Не е достатъчно да каЖеш на едно дете, което не се дърЖи добре: „ДръЖ се прилично!", ако детето не знае какво оз- начава да се дърЖи прилично. То най-нап- ред трябва да бъде научено кое поведе- ние е добро. Първото писмо на апостол Схема на изложението
A. Заръката на ПаВел към Тимотей да спре говоренето на лъЖеучителите (1:3-11) Б. Благодарение за истинската БоЖия благодат (1:12—17) B. Повторение на поръчението към Ти- мотей (1:18—20) III. Наставления във връзка с Живота на църквата (2:1—3:16) A. Относно молитвата (2:1—7) Б. Относно мъЖете и Жените (2:8—15) B. Относно старейшините и дяконите (3:1-13) Г. Относно поведението в църквата (3:14—16) ПаВел до Тимотей обяснява точно това на БоЖието дете, което е в БоЖията църква. Един общ поглед върху отделните гла- ви ще подкрепи темата, която току-що очертахме. Втора глава ни показва как- во е това поведение по отношение на об- щите молитви и поведението на Жени- те на обществени места. Трета глава изброява изискванията спрямо онези, ко- ито ще заемат отговорни и водещи мес- та в събранието. Пета глава посочва отговорността на събранието към Вдо- виците. IV. Отстъплението в църквата (4:1—16) А. Предупреждение срещу неизбеЖно- то отстъпление (4:1—5)
неизбеЖното отстъпление (4:6—16) V. Конкретни наставления за различ-
A. Наставления към различните въз- растови групи (5:1,2) Б. Наставления към вдовиците (5:3-16) B. Наставления към старейшините (5:17—25) Г. Наставления към слугите и господа- рите (6:1,2)
Коментар I. Поздрав (1:1,2) 1:1 Най-напред Павел представя себе си като апостол на Исус Христос. Апос- тол означава „изпратен", следователно тук Павел просто казва, че е бил опреде- лен от Бога за мисионерска работа. АВ- mopcmßomo на ПаВел е „по заповед на Бога, нашия Спасител, и на Христа Ису- са, нашата надеЖда". Това подчертава факта, че Павел не си е избрал това слу- Жение като начин да си изкарва прехра- ната, нито пък е бил назначен на него от човеци. Той е получил определен призив от Бога да проповядва, да поучава и да страда. В този стих Бог Отец е наречен „нашия Спасител". Обикновено В НЗ 276 1 TuMomeO 1     Господ Исус се нарича Спасител. Но тук
няма противоречие. Бог е Спасител на хората В смисъл, че Той Желае тяхното спасение, че е изпратил Своя Син, за да избърши делото на изкуплението, и че gaßa Вечен ЖиВот на Всички, които при- емат Господ Исус чрез Вяра. Христос е Спасителят В смисъл, че именно Той е отишъл на кръста и е извършил делото, което е било необходимо, за да моЖе Бог праведно да спасяВа безбоЖните греш- ници. Господ Исус тук е наречен „нашата надеЖда". ТоВа ни напомня за текста В Колосяни 1:27: „...Христос ВъВ Вас, на- деЖдата на слаВата." Нашата единст- вена надеЖда да стигнем до небето се намира В Личността и делото на Господ Исус. Всъщност Всички сВетли перспек- тиви, които ни се представят В Библи- ята, са наши само във връзка с Христос Исус. Обърнете също така внимание на тек- стовете в Ефесяни 2:14, където Хрис- тос е нашият мир, и в Колосяни 3:4, къ- дето Той е нашият Живот. Христос е нашият мир, защото е разрешил пробле- ма с греховете ни В миналото. Христос е нашият Живот, защото разрешава проблема със снабдяването ни със сила сега. И Христос е нашата надеЖда, за- щото ще разреши проблема с окончател- ното ни избавление в бъдеще. 1:2 Писмото е адресирано до Тимотей, който е описан като истинско дете Въб вярата (т. е. 6 царството на вярата). Това би могло да показва, че Тимотей е бил спасен чрез апостола моЖе би по вре- ме на първото посещение на Павел в Лис- тра (Деян. 14:6—20). Но общото впе- чатление от Деянията е, че Тимотей Вече е бил ученик, когато Павел го е ви- дял за пръв път (Деян. 16:1, 2). В този случай изразът „истинското ми чадо във вярата" означава, че Тимотей по- казва същите духовни и морални качест- ва като ПаВел. В този смисъл той е ис- тински потомък на апостола, защото има същия характер. Сток казва така: „Щастлив е онзи млад християнски работник, който има такъв водач, и щастлив е онзи христия- нски водач, чийто „колчан" е пълен с та- кива „истински" деца!" Обикновеният поздрав в Новозавет- ните Писма е „благодат и мир". В Пър- вото и Второто послание до Тимотей, в Посланието go Turn и в Първото посла- ние на Йоан този nogpaß е разширен и съ- дърЖа още една дума: „благодат, ми- лост, мир". Всички по-късни Писма са на- писани до отделни хора, а не до цели цър- кви, което обяснява добавянето на дума- та „милост". Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|