Уилиям макдоналд о м


II. Авторство на пастирските Послания



страница34/70
Дата23.07.2016
Размер12.36 Mb.
#2666
1   ...   30   31   32   33   34   35   36   37   ...   70

II. Авторство на пастирските
Послания

До 1804 г., когато Шмид за пръВ път от-


хвърля авторството на Павел върху
тези Послания, цялата църква и дори не-
вярващите са ги приемали като автен-
тични Писма на великия апостол.
Оттогава досега Все по-често тези кни-
ги се класифицират като „фалшиви", ма-
кар и „благочестиви" (сякаш измамата
моЖе да Върви заедно с истинското бла-
гочестие!). Повечето либерални и някои
консервативни изследователи трудно
приемат, че тези книги наистина са на-
писани от Павел или изщло от него. И
тъй като те съдърЖат много ваЖни нас-
тавления Върху ръководството на една
църква и други ваЖни докрини—вклЬчи-
телно и предупреждения срещу еретици-
те и неверието в последните дни — ние
смятаме, че е необходимо да дадем пове-
че подробности за автентичността на
тези Послания В сравнение с Всички ос-
танали Послания с изклктение на 2 Пет-
рово.

III. Външни доказателства

Външните доказателства за пастирски-


те Послания са много силни. Всъщност,
ако те бяха единственият критерий за
тяхното приемане или отхвърляне, ня-
маше да има никакво съмнение в автор-
ството им.

Първият известен автор, който е цити-


рал тези Послания пряко, е Иреней. Тер-
тулиан и Климент от Александрия също
са признали авторството на Павел, как-
то и Мураторианският канон. Сред по-
ранните отци, които изглеЖда са позна-
вали Писмата, се срещат имената на
Поликарп и Климент от Рим.
Според Тертулиан Маркион не е вклкочил
тези три Книги 8 своя „канон". Това
моЖе би не е толкова израз на съмнение
в тяхната автентичност, колкото нео-
добрение на тяхното съдържание. Мар-
кион е точно такъВ култов водач, който
би се раздразнил от острите нападки на
ПаВел срещу зараЖдащия се гностици-
зъм (ВЖ. Въведението към Колосяните),
които се срещат и В пастирските Пос-
лания. ПасаЖите, които този антисе-
митски еретик е могъл да не хареса,
вклЬчват 1 Тимотей 1:8; 4:3; 6:20 и 2 Ти-
мотей 3:16, 17.

IV. Вътрешни доказателства

Почти всички нападки срещу авторст-


вото на Павел по отношение на пастир-
ските Послания се основават на измис-
лени свидетелства за обратното, съдър-
Жащи се в самите Писма.

ПривеЖдат се три групи от „доказа-


телства": исторически, църковни и ези-
кови. Ние ще ги разгледаме накратко и
ще обясним всеки един от тези пробле-
ми.

Исторически проблем. Има няколко съ-
бития и лица, които не могат да си наме-
рят място в Деянията или В информаци-
ята, която имаме за слуЖението на Па-
вел от другите Послания. Оставянето
на болния Трофим В Милит и наметало-

270

Пастирски Послания

то и книгите в Tpoaga не се Вместват В
известните му пътувания.

Този аргумент лесно моЖе да бъде обо-


рен. Да, истина е, че тези подробности
не съвпадат с Деянията, но това не е и
необходимо. Текстът във филипяни
предполага, че Павел е очаквал да бъде
освободен, а христянското предание раз-
казва, че той наистина е бил освободен
и е слуЖил в продължение на няколко го-
дини, преди да бъде затворен отново и
обезглавен. Следователно назованите
събития, приятели и врагове в пастирс-
ките Послания са от този период на ми-
сионерска работа мезкду двете затва-
ряния.

Църковен проблем. Казва се, че тема-
та за организацията на църквата е пре-
калено късен проблем, за да моЖе Павел
да се занимава с него—всъщност той се
е появил едва през втори век. Да, така е.
Въпросът за епископите, старейшиншпе
и дяконите наистина се обсъЖда в тези
Послания, но няма никакви доказателс-
тва, които да говорят, че това са „мо-
нархичният" тип епископи от втори и
следващите Векове. Всъщност текстът
във филипяни 1:1, което е едно по-ранно
Послание, говори за няколко епископи
(или надзиратели) в една църква, а не за
един епископ, който да надзирава цялата
църква, а още по-малко за един епископ,
който да надзирава няколко църкви, кое-
то е едно още по-късно явление. ОсВен
това В Посланията към Тимотей и Turn
думите „старейшини" (или „дякони"*) и
„епископи" (или „надзорници"**) са Взаи-
мозаменяеми, докато в по-късната хрис-
тиянска църква — като се започне от
втори Век благодарение на твърдата
упоритост на Мгнатий — един „епис-
коп" е бил избиран като „презвитер" над
всички останали.

По този начин става ясно, че основно-


то учение за църковните водачи трябва

* Бел. на преВ.


** Бел. напреВ.

да се базира на апостолския век, а не на


Втори Век.

Езиков проблем. Най-силните нападки
се опират на разликата В стила и речни-
ковия състав меЖду тези три Писма и
другите десет, които ние приемаме
като Павлови. Освен че тук не се сре-
щат някои от лЬбимите думи и изрази
на Павел, има и много думи, които изоб-
що не са използвани в другите му Писма
(36% нови думи). Създадена е цяла ста-
тистическа методология, която има за
цел да „докаЖе", че Павел „не би могъл"
да е автор на тези Писма. (Същият ме-
тод е бил използван Във връзка със сти-
хотворения на Шекспир, довеЖдайки до
сходни резултати.)

Добре е да се признае, че в тази област


наистина има проблеми. Поне веднъЖ
теориите не се базират почти напълно
на предубеждения срещу неприятна биб-
лейска доктрина. (Но трябВа да каЖем,
че отстъпниците от по-късно Време, ко-
ито се изобличават в пастирските Пос-
лания, звучат изненадващо подобно на
някои от самите изследователи, които
настояват, че Павел не е техният ав-
тор.)

Нека най-напред обаче да припомним,


че това са Писма на един стар човек,
който е изправен пред лицето на смърт-
та — човек, който е преЖиВявал все по-
дълги пътешествия и се е сдобивал с Все
повече нови приятели, откакто е изля-
зъл от затвора за първи път (Второто
послание към Тимотей е написано по Вре-
ме на Втория престой на Павел в затво-
ра). Всеки човек обогатява своя речник с
напредването на Възрастта, четенето
на книги, пътуванията и срещите с нови
хора.

Второ, трябва да разберем, че теми-


те на тези Писма — слуЖителите, ети-
ката и отстъплението в църквата —
автоматично налагат използването на
нови думи.

Освен това тези Послания са прекале-


но къси за вярно прилагане на статисти-
ческия метод. МоЖе би най-многозначи-

271

Пастирски Послания

телният факт е тоВа, че 80% от ново-
заВетните думи, които се срещат само
В пастирските Послания, се срещат и В
СЗ на гръцки език (LXX), както казВа
Гътри В своето Въведение. Тъй като Па-
Вел е извършвал своето слуЖение на
гръцки език, очевидно той е познавал
СтарозаВетните Писания на този език
много добре, също както и еврейския
оригинал. Накратко, тези думи, за кои-
то се Вярва, че са използвани от Павел,
са били най-малкото част от неговия
„опознавателен речник". Църковните
отци, които са използвали гръцкия език
като cßoü Всекидневен език, не са забеля-
зали никакъв проблем Във връзка с ав-
торството на Павел върху пастирски-
те Послания, (фактът, че някои от тях
са имали такъв проблем във Връзка с ав-
торството на Посланието към евреи-
те, показва, че те не са били безразлич-
ни към стила на автора.)

Когато съберем заедно всички отгово-


ри на противните аргументи и особено
когато вземем предвид древното и уни-
версално приемане на тези Писма от ор-
тодоксалните вярващи като Писма, на-
писани от ръката на Павел, ние също мо-
Жем да ги приемем като такива с чиста
съвест. Всъщност Високо етичното съ-
дърЖание на тези Послания изкл!оч8а
Всякаква възможност за фалшификация
— било то „благочестива" или каквато
и да било друга. Това е БоЖието богов-
дъхновено слово (2 Тим. 3:16, 17), преда-
дено ни чрез апостол Павел.

V. Историческа обстановка и теми
на пастирските Послания

Откровено казано, нямаме много данни


за обстановката от периода на Живота
на Павел, който вклк>чват тези Посла-
ния. Най-доброто, което моЖем да нап-
равим, е да разгледаме биографичните
данни, които се намират в самите Пис-
ма, а те не са много пълни.

Има няколко думи и теми, които се


срещат често В тези Писма. Те ни дават
ВъзмоЖност да надникнем в темите, ко-

ито все повече са вълнували ума на Павел


с приближаването на края на неговото
слуЖение.

Една от тези характерни думи е дума-


та „Вяра ". С увеличаването на опасност-
та от отстъпление ПаВел се опитва да
подчертае големия обем на християнско-
то учение, предадено на светиите. Той
описва различни отношения, които хора-
та са взимали или ще взимат спрямо вя-
рата.

  1. Някои са претърпели корабокрушение
    спрямо вярата (1 Тим. 1:19).

  2. Някои ще отпаднат от вярата
    (1 Тим. 4:1).

  3. Някои ще се отрекат от вярата
    (1 Тим. 5:8).

  4. Някои ще се отметнат от първата
    си вяра (1 Тим. 5:12).

  5. Някои ще се отстранят от вярата
    (1 Тим 6:10).

  6. Някои са се отклонили от вярата
    (1 Тим. 6:21).

Ясно свързан с това е и изразът „здра-
во учение". Тук „здраво" означава нещо
повече от правилно или ортодоксално.
То означава „здравословно" или „даващо
здраве". Това е дума, от която произли-
за думата „хигиена". Тук, разбира се, ста-
ва Въпрос за духовна хигиена или чисто-
та. Обърнете внимание на следните из-
рази:

„здравото учение" (1 Тим. 1:10; 2 Тим.


4:3; Turn 1:9; 2:1)
„здравите думи" (1 Тим. 6:3)
„здрави във вярата" (Turn 1:13; 2:2)
„здраво... говорене" (Turn 2:8)
Думата „съвест" се споменава шест
пъти, както следва:

1 Тимотей 1:5,19; 3:9; 4:2


2Тимотей 1:3
Turn 1:15

Благочестието се подчертава като
практическо доказателство за здрави-
ната на учението на отделния вярващ—

  1. Тимотей 2:2,10; 3:16; 4:7,8; 5:4; 6:3,5,11;

  2. Тимотей 3:5 (само Външното благочес-
    тие); 3:12; Turn 1:1; 2:12.

272

Пастирски Послания

Целомъдрието и благоразумието са ка-
честба, за които Павел смята, че тряб-
6а да се култивират от неговите млади
съработници — 1 Тим. 2:9, 15; 5:6, 8; 2
Тим. 3:2,11; Turn 1:8; 2:2,4, 6,12.

Трябва да отбелеЖим също и многото


„добри" неща, които апостолът споме-
нава:

„добра съвест" (1 Тим. 1:5,19)


„законът е добър" (1 Тим. 1:8)
„доброто войнстВане" (1 Тим. 1:18)
„молби, молитви, прошения.... Това е
добро" (1 Тим. 2:1,3)

„добри дела" (1 Тим. 2:10; 3:1; 5:10, 25;


6:18; 2 Тим. 2:21; 3:17; Тит 1:16; 2:7,14; 3:1,
8,14)

„добро поведение" (1 Тим. 3:2)


„добро свидетелство" (1 Тим. 3:7)
„добро полоЖение" (1 Тим. 3:13)
„Всяко нещо, създадено от Бога, е доб-
ро" (1 Тим. 4:4)

„добър слуЖител" (1 Тим. 4:6)


„доброто учение" (1 Тим. 4:6)
благочестието е добро (1 Тим. 5:4)
„доброто войнстване на вярата" (1
Тим. 6:12; 2 Тим. 4:7)
„добрата изповед" (1 Тим. 6:13)
„добра основа" (6:19)
„добро нещо" (2 Тим. 1:14; Turn 2:3; 3:8)
„добър войник" (2 Тим. 2:3)
добри човеци (Тит 1:8; 2:5)

„добра вярност" (Тит 2:10)

Едно последно интересно изследване
засяга медицинските термини, които се
срещат в тези Послания. Според някои
това отразява факта, че по това Време
д-р Лука е бил близък приятел на Павел.

Ние вече споменахме, че думата


„здрав" означава „даващ здраве" и се из-
ползва като определение на учението, ду-
мите, говоренето и вярата.

В 1 Тимотей 4:2 Павел говори за съ-


вест, която е прегоряла. „Прегоряла" оз-
начаВа „обгорена с наЖеЖен инстру-
мент".

Изразът „болничаВа охота за разиск-


вания и препирни" говори за болест и по-
конкретно за умствено разстройство (1
Тим. 6:4).

Думата „рак" във 2 Тимотей 2:17 е


преведена като „гангрена" в РИ (която
произхоЖда от гръцката дума).

Изразът „ги сърбят ушите" (2 Тим.


4:3) е последният израз, използван от Па-
вел в диагностицирането на тези болес-
ти от последните дни.

Като имаме това знание за истори-


ческата обстановка, нека сега се обър-
нем към Първото писмо до Тимотей и
нека проследим неговото съдърЖание
стих по стих.

273

ПърВото послание на апостол ПаВел към


Тимотей

Това Послание трябва да послуЖи на Тимотей като документ, който доказва



правото му да работи като представител на апостола. Затова и голяма част от

Посланието е посветена пряко на личния Живот и дейност на салшя Тимотей."

Д. Едмънд Хибърт



Въведение

I. Уникално място в канона

Онези, които са готоВи да отнемат на


църквата пастирските Послания, като
отричат тяхната автентичност като
Писма на Великия апостол ПаВел, нана-
сят голяма Вреда на Вярата. Ние подози-
раме, че за тях главният проблем се със-
тои не толкоба В така наречения „не-
ПавлоВ речников състав", колкото В на-
пълно Павловия начин, по който думите
често пъти се съчетават! Точно тези
думи осъЖдат предварително нещата,
които тези хора вършат или пропо-
вядват.

Истината, красотата и духовната


сила на ПърВото послание към Тимотей
достигат до всеки, който размишлява
без никакви предварителни предубеЖде-
ния. Всъщност много от хората, които
отхвърлят авторството на Павел, чуВ-
cmßam moßa толкоВа силно, че са прину-
дени да предполоЖат, че части от ис-
тински ПаВлоВи Писма са били Вмъкна-
ти В уЖ фалшивото прекрасно произве-
дение на ПаВел! Така например скептич-
но настроеният френски критик от ми-
налия Век Ернст Ренан казва следното:
„Някои пасаЖи от тези писма са толко-
Ва kpacußu, че ние не моЖем да не се за-
питаме дали фалшификаторът не е имал
ß ръцете си автентични ПаВлоВи белеЖ-
ки, които да е вмъкнал в своето апок-
рифно произведение."'

Колко по-просто би било обаче да се


приеме това почти универсално учение
на църквата от най-ранните времена и
че това са изцяло „автентични Павло-
ви Писма"!

Първото послание към Тимотей съ-


дърЖа едно много ваЖно откровение
Върху реда В църквата, слуЖението на
Жените и църковните слуЖители. СъВ-
сем ясно се посочва как трябва да Живее
БоЖият чоВек на основание на един мо-
делраг excellence — самият ПаВел.

II. Авторство

За информация по този Въпрос погледне-


те въведението към пастирските Пос-
лания.

III. Датиране

Почти всички консервативни изследо-


ватели са единодушни, че Първото пос-
лание към Тимотей е първото написано
пастирско Послание. Скоро след него е
било написано Посланието към Turn и
най-накрая — точно преди смъртта на
ПаВел — е било написано и Второто пос-
лание към Тимотей. Ако ПаВел е бил ос-
вободен от домашен арест през 61 г. пр.
Хр., което е направило ВъзмоЖно негови-
те пътувания, то тогава моЖем да
предполоЖим, че Писмото е било написа-
но някъде в периода меЖду 64 и 66 година
вероятно от Гърция.

IV. Историческа обстановка и теми

Темата на Първото писмо до Тимотей


е заявена съвсем ясно В 3:14,15:

275

1 Тимотей 1

„Надявам се скоро ga gouga npu теб; но
moßa mu пиша, ß случай че закъснея, за да
знаеш как трябва да се обхоЖдат хора-
та ß БоЖия дом, който е църква на Жи-
Вия Бог, стълб и подпорка на истината."

Павел тук заябяВа съвсем просто, че


има норми на поведение за БоЖията цър-
kßa и че той пише на Тимотей, за да го
запознае с тази норма.

Не е достатъчно да каЖеш на едно


дете, което не се дърЖи добре: „ДръЖ се
прилично!", ако детето не знае какво оз-
начава да се дърЖи прилично. То най-нап-
ред трябва да бъде научено кое поведе-
ние е добро. Първото писмо на апостол

Схема на изложението



  1. Поздрав (1:1,2)

  1. Поръчението на ПаВел към Тимо-
    тей (1:3—20)

A. Заръката на ПаВел към Тимотей да
спре говоренето на лъЖеучителите
(1:3-11)

Б. Благодарение за истинската БоЖия


благодат (1:12—17)

B. Повторение на поръчението към Ти-


мотей (1:18—20)

III. Наставления във връзка с Живота на


църквата (2:1—3:16)

A. Относно молитвата (2:1—7)

Б. Относно мъЖете и Жените (2:8—15)

B. Относно старейшините и дяконите


(3:1-13)

Г. Относно поведението в църквата


(3:14—16)

ПаВел до Тимотей обяснява точно това


на БоЖието дете, което е в БоЖията
църква.

Един общ поглед върху отделните гла-


ви ще подкрепи темата, която току-що
очертахме. Втора глава ни показва как-
во е това поведение по отношение на об-
щите молитви и поведението на Жени-
те на обществени места. Трета глава
изброява изискванията спрямо онези, ко-
ито ще заемат отговорни и водещи мес-
та в събранието. Пета глава посочва
отговорността на събранието към Вдо-
виците.

IV. Отстъплението в църквата


(4:1—16)

А. Предупреждение срещу неизбеЖно-

то отстъпление (4:1—5)
Б. ПолоЖителни наставления предвид

неизбеЖното отстъпление (4:6—16)

V. Конкретни наставления за различ-
ните групи вярващи (5:1—6:2)

A. Наставления към различните въз-


растови групи (5:1,2)

Б. Наставления към вдовиците


(5:3-16)

B. Наставления към старейшините


(5:17—25)

Г. Наставления към слугите и господа-


рите (6:1,2)

  1. ЛъЖеучителите и лкзбовта към па-
    рите (6:3—10)

  2. Заклкочителни заръки към Тимотей
    (6:11—21)


Коментар

I. Поздрав (1:1,2)

1:1 Най-напред Павел представя себе си
като апостол на Исус Христос. Апос-
тол означава „изпратен", следователно
тук Павел просто казва, че е бил опреде-
лен от Бога за мисионерска работа. АВ-

mopcmßomo на ПаВел е „по заповед на


Бога, нашия Спасител, и на Христа Ису-
са, нашата надеЖда". Това подчертава
факта, че Павел не си е избрал това слу-
Жение като начин да си изкарва прехра-
ната, нито пък е бил назначен на него от
човеци. Той е получил определен призив
от Бога да проповядва, да поучава и да
страда. В този стих Бог Отец е наречен
„нашия Спасител". Обикновено В НЗ

276

1 TuMomeO 1

Господ Исус се нарича Спасител. Но тук
няма противоречие. Бог е Спасител на
хората В смисъл, че Той Желае тяхното
спасение, че е изпратил Своя Син, за да
избърши делото на изкуплението, и че
gaßa Вечен ЖиВот на Всички, които при-
емат Господ Исус чрез Вяра. Христос е
Спасителят В смисъл, че именно Той е
отишъл на кръста и е извършил делото,
което е било необходимо, за да моЖе Бог
праведно да спасяВа безбоЖните греш-
ници.

Господ Исус тук е наречен „нашата


надеЖда". ТоВа ни напомня за текста В
Колосяни 1:27: „...Христос ВъВ Вас, на-
деЖдата на слаВата." Нашата единст-
вена надеЖда да стигнем до небето се
намира В Личността и делото на Господ
Исус. Всъщност Всички сВетли перспек-
тиви, които ни се представят В Библи-
ята, са наши само във връзка с Христос
Исус.

Обърнете също така внимание на тек-


стовете в Ефесяни 2:14, където Хрис-
тос е нашият мир, и в Колосяни 3:4, къ-
дето Той е нашият Живот. Христос е
нашият мир, защото е разрешил пробле-
ма с греховете ни В миналото. Христос
е нашият Живот, защото разрешава
проблема със снабдяването ни със сила
сега. И Христос е нашата надеЖда, за-
щото ще разреши проблема с окончател-
ното ни избавление в бъдеще.

1:2 Писмото е адресирано до Тимотей,
който е описан като истинско дете Въб
вярата (т. е. 6 царството на вярата).
Това би могло да показва, че Тимотей е
бил спасен чрез апостола моЖе би по вре-
ме на първото посещение на Павел в Лис-
тра (Деян. 14:6—20). Но общото впе-
чатление от Деянията е, че Тимотей
Вече е бил ученик, когато Павел го е ви-
дял за пръв път (Деян. 16:1, 2). В този
случай изразът „истинското ми чадо
във вярата" означава, че Тимотей по-
казва същите духовни и морални качест-
ва като ПаВел. В този смисъл той е ис-
тински потомък на апостола, защото
има същия характер.

Сток казва така: „Щастлив е онзи


млад християнски работник, който има
такъв водач, и щастлив е онзи христия-
нски водач, чийто „колчан" е пълен с та-
кива „истински" деца!"

Обикновеният поздрав в Новозавет-


ните Писма е „благодат и мир". В Пър-
вото и Второто послание до Тимотей, в
Посланието go Turn и в Първото посла-
ние на Йоан този nogpaß е разширен и съ-
дърЖа още една дума: „благодат, ми-
лост, мир". Всички по-късни Писма са на-
писани до отделни хора, а не до цели цър-
кви, което обяснява добавянето на дума-
та „милост".



Сподели с приятели:
1   ...   30   31   32   33   34   35   36   37   ...   70




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница