Урок по български езк в начално училище. Есе. 1 Лекция

предпочитаните типове и видове уроци в практиката. Напр. уроците за нови знания, за упражнения, за обобщение и пр. вече губат своята детерминираност, защото във всеки урок по български език има позната лингвистична информация, свързана с формирането на определени умения и навици, която естествено се вклюва в образователния процес, за да бъде систематизирана и обобщена на ново равнище. В този контекст се разглежда и синтетичният урок като най-актуалния днес урок. За него е характерен синтезът между повторението и контрола на вече усвоеното с изучаването на нов материал, като едновремнно с изучаването на новото се осъществява неговото закрепване и приложение. Той има своите видове проявления в уроците — беседа и самостоятелна работа
(синтетичен урок, организиран с помощта на лекцията, не е характерен за обучението по българские език, защото лекцията развива успешно монологичната реч, но на учителя, а не на учениците).
Комплексен по своята същност, синтетичният урок е мотивиран от информативно- познавателните и комуникативно-практическите цели. Това не е комбиниран (смесен) урок, в който се решават едновременно няколко

дидактически задачи. Същността на синтетичния урок е в това, че повторението на изученото
(като правило) се слива с въвеждането на нова и/или допълнителна лингвистична информация, в резултат на което естествено се стига до мотивиране и поставяне на новата тема. В същото време изучаването на новата информация започва още с актуализацията, която насочва към известни и необходими за осмисляне на новото понятие факти и закономерност, т. е. в синтетичния урок има непрекъсното повторение на знания, умения и навици в нови връзки и отношения.
В синтетичния урок могат да се поставят различни акценти в зависимост от съотношението между различните дидактически цели и задачи. Напр. спиралодното структуриране на учебната лингвистична информация по класове най-често мотивира акцент върху новите знания (особено като информацията, с която се разширява изученото, е по-трудна за осмисляне или е по-обемна). По тази причина учителите често неправилно определят този тип урок като урок за нови знания, но правилно го организират именно като синтетичен урок.

Синтетичният урок е най-близо до инвариантния модел на съвременния урок по български език, затова макроструктурният му модел в основния си вариант включва: Подготвителен компонент
— Операционален компонент —
Затвърждаващо-оценъчен компонент.
Поради своята динамичност и вариативност синтетичният урок предполага повече и по- разнообразни структурни модели, но във всеки от тях урочната структура моделира логиката на комуникативната дейност. Всяка следваща задача е обвързана със следващата със смислови и/или логически връзки.
Методическите похвати, с които се реализира синтетичният урок, са разнообразни, но предимство имат синтетичните упражнения, защото дават възможност за актуализиране на лингвистични знания с оглед на конкретната им употреба в текста.
В цялостния поглед върху синтетичния урок не трябва да се пропуска въпросът за проверката и оценката на знанията и уменията на учениците. Тя е неразделна част от организацията на урока и може да се планира предварително от учителя (като имена или номера на ученици, които ще

бъдат проверявани с тенденция да получат оценка) или без предварителни прогнози за участие на отделни ученици. Независимо от наличието или липсата на предварителна нагласа за оценяване, трябва да се знае, че синтетичният урок естествено се свързва с необходимостта от проверка, тъй като самата му природа налага това. Освен това каква оценка (цифрова или словесна) трябва да се мотивира.

Изтегляне 0.74 Mb.

Сподели с приятели: