Използваните в предприятията форми на счетоводен баланс се регламентират с МСС 1 и НСС 1 “Представяне на финансовите отчети”2.
Чрез условните активи се посочва стойностният размер на чужди материални и нематериални активи, които временно се използват или се намират в предприятието (получени като обезпечение или по консигнационен договор, наети, на съхранение и др.), на собствените активи, които са извадени временно от оборота за различни гаранции, разни емисии за пускане в обръщение, чужди финансови активи, предоставени като обезпечение, както и условните вземания.
Чрез условните пасиви се посочва стойностният размер на условните задължения, произтичащи от постъпилите в предприятието чужди активи, или от поети от него условия по изпълнението на договорени сделки (условните задължения).
Условните активи и условните пасиви се посочват в баланса след сумата на актива и пасива и не се сумират с тях. Затова се наричат още задбалансови.
Целесъобразно и полезно е попълването на баланса да се извършва първоначално в левове, като в страни на черновата се посочват счетоводните сметки от оборотната ведомост, които участват към дадена балансова статия. След това трябва да се установят общите сборове на актива и пасива на баланса от всички балансови статии. Получаването на еднакъв сбор за актива и пасива на баланса е гаранция за правилността на съставения баланс. По-нататък се пристъпва към уточняване на междинните сборове по групи и раздели на актива и пасива на баланса. Повторното получаване на еднакъв сбор на актива и пасива от сумите на разделите позволява да се попълва формата баланс в хиляди левове.
