Висше училище по агробизнес и развитие на регионите
Свързани:
Алкохолният туризъм – предпоставка за развитие или пречка за добрия имидж на ресторантьорството в българските курорти., CV - 1, Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), 1444410666-osnovi-na-prawotodoc, Туристическо поведение
- Навигация на страницата:
- 5. Оценката и калкулацията като елементи на метода на счетоводството
| Всичко:
|
- |
5000 |
8000 |
10000 |
- | ||
|
7000 | |||||||
За съставените оборотни ведомости на аналитичните сметки трябва да са налице следните равенства и зависимости:
1. Сборът на началните салда на всички аналитични сметки трябва да е равен на началното салдо по съответната синтетична сметка.
2. Сборът от дебитите обороти по всички аналитични сметки към дадена синтетична сметка трябва да бъде равен на дебитния оборот на синтетичната сметка.
3. Сборът от кредитните обороти по всички аналитични сметки към дадена синтетична сметка трябва да бъде равен на кредитния оборот на синтетичната сметка.
4. Сборът на крайните салда на всички аналитични сметки трябва да е равен на крайното салдо по съответната синтетична сметка.
5. Оценката и калкулацията като елементи на метода на счетоводството
За да могат да бъдат счетоводно отразени обектите на счетоводството, те трябва да бъдат оценени, т.е. да придобият стойностен израз. Оценката представлява отразяване на обектите на счетоводството в единен паричен измерител. В Международните счетоводни стандарти оценяването се дефинира по следния начин: „Оценяването е процесът на определянето на паричните суми, с които ще се признават елементите на счетоводните отчети и ще се впишат в баланса и в отчета за приходите и разходите. Оттук и необходимостта от конкретна база за оценяване” 1.
Оценяването се прилага когато е известна действителната цена на активите и пасивите. Счетоводните оценки, използвани по отношение на обектите на отчитането се обособят като оценка при придобиване на активи, респ. при поемането на пасиви и последващи оценки.
Според времето, в което се извършва оценката на активите и пасивите бива текуща и периодична.
Текущата оценка се изразява в последователно отчитане по време и по място на извършените стопански операции през отчетния период. Чрез нея се създава информационния модел на кръгооборота на средствата, за да се получи на негова основа счетоводна информация за показателите, с които се измерва и оценява осъществяваната стопанска дейност и за състоянието на средствата и на капитала като неин резултат.
Периодичната оценка на активите и пасивите се осъществява след изтичането на определен период – месец, тримесечие, година. Тя се основава на текущата оценка на активите и пасивите и на осъществените стопански операции и се изразява в извършването на съвкупност от отчетно-изчислителни действия и процедури за оценяване на стопанската дейност, на промените в активите и пасивите през периода, с цел съставянето на периодичните финансови отчети.
Способът оценяване е тясно свързан с калкулирането при установяването на стойностните оценки на активите и пасивите. Последното се прилага когато трябва да се определи стойностната оценка на произвеждан продукт в даден стопански процес. Чрез калкулирането се изчисляват извършените разходи за производството на продукта. Калкулацията е отчетно-изчислителен процес, при който се установява себестойността на единица продукция, изпълнена работа или услуга.
Ролята на калкулацията може да се разгледа в два аспекта:
а) определяне на себестойността и цената на продукта или услугата;
б) създаване на условия за всестранен анализ и разкриване на икономическите, финансовите и организационните предимства и недостатъци в дейността на предприятието.
В процеса на калкулирането се разграничават понятията калкулационен обект и калкулационна единица. Калкулационният обект изразява активите (продукция, стоки, услуги, дълготрайни активи), чиято себестойност и единична цена трябва да бъдат установени чрез калкулиране. Калкулационната единица изразява най-малката обособена единица за измерване, която е съотносима към калкулационния обект – отделно изделие, еднородна група изделия, отделна стока или услуга.
Според вида на произвежданата готова продукция или услуга се съставят толкова калкулации, колкото видове продукция или услуги се произвеждат от предприятието. В зависимост от времето на съставяне на калкулацията и характера на елементите, които формират себестойността, се разграничават:
планова калкулация;
нормативна калкулация;
отчетна (фактическа, последваща) калкулация.
Планови калкулации се съставят когато се разработва плана за производството на даден продукт или услуга. В този случай се използват резултатите от еднотипни или сходни видове продукция или услуги, като се прилагат планови средни или осреднени за целия период норми за разход, разценки и тарифни ставки. Тя има прогностичен характер и важно управленско значение.
Нормативните калкулации се изчисляват като се използват среднопрогресивни разходни норми, ставки и разценки за съответния период.
Фактическата (отчетна) калкулации се изчислява на основата на фактическия размер на разходите.
В счетоводната теория и практика са разработени различни методи за отчитане на разходите и калкулирането на себестойността на продукцията: индивидуален, поръчков, преработвателен, нормативен.
Изтегляне 124.42 Kb.
Сподели с приятели:
