Висше училище по агробизнес и развитие на регионите
Изтегляне 124.42 Kb.
|
Свързани:
Алкохолният туризъм – предпоставка за развитие или пречка за добрия имидж на ресторантьорството в българските курорти., CV - 1, Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), 1444410666-osnovi-na-prawotodoc, Туристическо поведение
- Навигация на страницата:
- 7. Финансово-резултатни сметки
- 4.4. Текущо и периодично отчитане на стопанските операции
- Текущото счетоводно отчитане
- Второ.
| 6. Калкулационни сметки – предназначени са за отчитане на разходите по даден процес (производство на продукция, извършени услуги, доставка на стоки и материали и др.) с цел да се калкулира себестойността (цената на придобиване). Евентуалният остатък показва стойностния размер на незавършеното производство или неприключените доставки, невъведени в действие дълготрайни активи и др. Примери за калкулационни сметки са: с/ка Разходи за основна дейност, с/ка Разходи за спомагателна дейност, с/ка Разходи за социално-битова дейност, с/ка Разходи за придобиване на дълготрайни активи, с/ка Доставка на материали и др.
7. Финансово-резултатни сметки – предназначени са да съберат приходите и разходите от всички дейности на предприятието и да се определи крайният финансов резултат – печалба или загуба. Такава сметка е Печалби и загуби от текущата година. Кредитното салдо по сметката се записва в пасива на баланса, а дебитното – също в пасива, но с отрицателен знак. Други финансово-резултатни сметки са: с/ка Непокрити загуби от минали години, с/ка Неразпределена печалба от минали години. 4.4. Текущо и периодично отчитане на стопанските операции Счетоводното отчитане на стопанските операции според времето, в което се извършва, е текущо и периодично. Текущото счетоводно отчитане се организира по ред, определен в Закона за счетоводството и утвърден от ръководството на предприятието индивидуален сметкоплан. То се изразява в последователното отчитане по време и по място на извършените стопанските операции през даден отчетен период. Текущото счетоводно отчитане бива хронологично и систематично. Хронологичното счетоводно отчитане се изразява в съставянето на счетоводни статии за извършените стопански операции и в тяхното системно регистриране в хронологическа последователност в регистрационните дневници на сметките. Наименованието и диференцирането на тези дневници зависи от формата на счетоводството, която предприятието прилага. При автоматизираната обработка на счетоводната информация ролята на регистрационни дневници изпълняват машинограмите на отделните сметки. Хронологичното счетоводно отчитане в частта си на регистрирането на счетоводните статии е воденето на сметките. Чрез него се постига първично систематизиране на данните за стопанските операции по отделни главни (синтетични) сметки и кореспондиращите с тях сметки. Затова то може да се приеме като етап от процеса на преобразуване на отчетните данни в счетоводна информация, в който хронологичното и систематичното отчитане се извършват едновременно. Систематичното счетоводно отчитане обхваща още и вписването на оборотите на сметките за периода, определени в различните дневници за хронологично отчитане – в Дневника главна книга. В резултат на систематичното отчитане се създава пълна счетоводна информация за измененията на отчетните обекти през периода, за постигнатите стопански и финансови резултати, за състоянието на капитала на предприятието в края на периода. Текущите счетоводни записвания в системата на счетоводните сметки биват синтетични и аналитични. За нормалното управление на цялостната дейност на предприятието, за вземането на оперативни решения по неговото ръководене, за извършването на ефикасен контрол върху използването и съхраняването на различните видове имущества и финансови средства и за спазването на договорната и финансовата дисциплина наред с обобщените данни в стойностно изражение са необходими и детайлизирани данни за наличността и движението на активите и пасивите по отделни видове, за количествени (натурални) показатели по отношение на имуществото, за неговия конкретен състав и пр. Освен стойностния размер на капитала е необходимо да се знае делът на всеки собственик (акционер), в какви средства е внесен, кога е записан, кога е внесен. По отношение на задълженията на предприятието към различни институции е необходимо да се знае наред с общата сума на задълженията и размерът им по отделни контрагенти, при какви условия са възникнали, кога трябва да се погасяват и пр. Тези и редица други необходими на ръководството на предприятието данни счетоводството може да осигури чрез синтетичното и аналитичното отчитане на обектите. Синтетичното счетоводно отчитане на обектите в предприятието се води по укрупнени показатели чрез т.н. синтетични сметки. Те са предназначени за получаване на обобщена счетоводна информация в парично изражение за обектите на отчитането, без подробностите, които ги съставляват. Такива сметки са например с/ка Сгради, с/ка Транспортни средства, с/ка Каса в лева, с/ка Материали, с/ка Продукция, с/ка Стоки, с/ка Доставчици, с/ка Основен капитал, с/ка Получени дългосрочни заеми и пр. Аналитичното счетоводно отчитане в предприятието е подробно отчитане на обектите, на извършваните стопански операции с всички или с най-важните им характеристики. То се осъществява чрез т.н. аналитични сметки. Последните са част от синтетичните сметки и осигуряват подробна информация за състоянието и изменението на конкретните отчетни обекти в парично изражение, за някои обекти (материали, продукция, стоки и пр.) – и в натурални измерители, а за други (отработено време) - и в трудови измерители. Към една синтетична сметка могат да се открият различен брой аналитични сметки. Всяка синтетична сметка обединява всички открити към нея аналитични сметки. Те са взаимно и неразривно свързани помежду си. Взаимовръзката между синтетичните и аналитичните сметки се изразява в следните насоки: Първо. По своя икономически характер и природа аналитичните сметки имат пълно сходство със синтетичните сметки, към които се отнасят. Стойностният размер на всяка стопанска операция се записва в обобщен вид по синтетичната сметка и детайлизирано по съответните аналитични сметки, които се числят към тази синтетична сметка. Второ. Сборът от началните остатъци (салда) по всички аналитични сметки трябва да бъде равен на началния остатък по синтетичната сметка, към която се отнасят те. Трето. Сборът от дебитните записвания (дебитния оборот) по аналитичните сметки към дадена синтетична сметка трябва да бъде равен на дебитните записвания (дебитния оборот) по синтетичната сметка. Изтегляне 124.42 Kb. Сподели с приятели:
|