Верчо Пропилерчо - става дума за пилот ветровик

Верчо Пропилерчо - става дума за пилот ветровик

Та-ра-ра, та-ра-ра, изпълняван от един бивш авиатор, известен само с малкото си име - Верчо.

Верчо с всеотдайно сърце и проникновено пееше химна и вероятно той сам го беше измислил. Най-често го изпълняваше в компания, станал прав, с ръка отляво, където трябва да се намира сърцето, и вдигната чаша вино, с поглед към небето.

Както виждате, текстът е заплашителен от решението, че „..от утре ставам пилот...“, неслучайно „с кожени гащи и шлем на глава...“ и заканата, че „ще се разхождам над родната страна“ прилича на отмъщение. Някой го е засегнал или обидил с нещо, щом този пилот авиатор, вместо да се сражава в родните небеса, предпочита да се разхожда.

Една вечер по време на снимките на филма „Тревога“ Верчо, след като изпя песента химн, развълнуван, почти без повод реши да разкаже „нещо много важно от моя живот“, като че ли така ще му олекне, и ето какво разказа тази паметна вечер:

„Нямам баща, нямам майка, мене леля ми ме е родила и затова реших да стана пилот! (пие) Година 1943! Втора световна! Сирени! Въздушна тревога! Летище Божурище! Бързо кожените гащи и шлема с очилата. Бегом в месершмитите. (Това бяха нашите изстребители!) Газ! В това време над София бучат американските крепости (бел. на авт. - четири моторни бомбардировача), отиват до Плоещ, Румъния, хвърлят бомби, завой, и обратно над София. А ние с месершмитите газ ниско над София, ниско над Самоков, завой, ниско над Своге и кацане в Божурище. Казваме на началниците, че сме ранили две „крепости“ и сме свалили четири. Те ни вярват и в коридора на едно табло с тебешир пишат и задраскват свалените самолети. Така при всяка тревога летяхме ниско и сваляхме по някоя друга крепост на юнашко доверие.

По едно време не щеш ли, стана някакво объркване, грешка ли, какво ли, защото нашият колега авиатор Списаревски взе, че се удари като жива торпила в една крепост. И той, и крепостта изчезнаха. И така Списаревски стана герой. Сложиха му портрета в салона, с шлем и очила, свещи и кандило. Същински траурен кът за почит. Завидяхме му.

Отново тревога - гащите, очилата, месершмита и отново газ към Самоков и обратно, обаче аз подминах Божурище и го запраших към Северна България. Кацнах в една нива до село Беглеш. Извадих пистолета и прострелях самолета, където сваря, където ми падне, крила, прозорци, все едно съм улучен от американците.

Пристигат селяни, учудени и зарадвани, че в селото им е кацнал ранен самолет и аз като жив авиатор с шлем на глава. Песни, пиене, ядене - шест дена и шест нощи! Като награда две булки през нощите, от благодарност, че съм останал жив.

А през тия дни в Божурище вече ме отписали - в коридора моя снимка, свещи, цветя и почетен караул.

В ония времена телефоните бяха кът, така че не знаеш какво става в Божурище, камо ли какво става с мен в село Беглеш!

Омръзна ми и след седмица с един камион се прибрах в Божурище. Посрещнаха ме много ядосани и началници, и колеги. Бяха прави - България остана с един герой по-малко!

Няколко вечери пихме - успокои се работата и всички забравиха, че съм останал жив....

Тук спира автобиографичният разказ на Верчо и настъпват тъжни страници, в които не се мярка неговото име. До момента в който в Киноцентъра се появи двукрил самолет, жълт, натоварен на камион, и Верчо като придружител на бракувания самолет.

Лично той първо му отряза опашката с оксижен, на другия ден размисли и отряза другата половина от туловището на въздушната птица, за да не стърчи, ако се наложи да се превозва от място на място. А той предвиди точно.

След тази операция Верчо беше готов и самолетът се превърна в пропилер - машина за правене на вятър, изобретението на Верчо Пропилерчо.

В онези революционни времена след 9 септември вятърът беше основен двигател в кинематографичната магия, беше задължителен, беше условие за успехи - така важни за един истински, модерен филм.

И зиме, и лете трещеше Верчо Пропилерчо със своя звяр ветрогон, вееха се знамена, ямурлуци, шалове, коси, дъждове и цяла година неуморно, без почивка, Верчо твореше революционни, класически кинокартини. Той стана фактор - Факир № 1 в Киноцентъра за дълго време.

След снимките на филма „Хайдушка клетва“ с Апостол Карамитев и Гинка Станчева, на едни поляни в Стара планина, с много бурен вятър, естествено произведен от героичния Верчо Пропилерчо, снимачната група се прибира в София и в бързината забравя да вземе със себе си Верчо и страхотната му машина.

И така Верчо остава сам насред Стара планина, сам, изоставен на зверовете и природата! Два месеца! Живее като Робинзон Крузо със своя самолет - Петкан. Яде шипки и разни треволяци. Става почти скелет, но героично не напуска своя пост! Спи в самолета, пуска брада, както приляга на един отшелник - герой в компанията на зайци, мечки и влечуги.

Годината е 1960. Снимахме „Слънцето и сянката“. Естествено, снимките без Верчо Пропилерчо бяха немислими!

Представяте ли си да правиш атомна война без вятъра на Верчо! Обаждаме се в Киноцентъра за Верчо, от там нещо мънкат и вероятно се удрят по главите, когато разбират какво

са направили със своята гениална организация! Наказания, уволнения и накрая камион се притичва на помощ и самолетът е докаран най-после в Слънчев бряг, на плажа между средноевропейски туристи. Екзотично зрелище — жив самолет, макар и с отрязано туловище, но пък с истински авиатор, с шапка - кожена, очила и с невероятно дълга брада и гащи от шантунг, който вероятно е бил бял на цвят, но поради известните обстоятелства беше заприличал на истинска боклукчийска кофа. Чехи, поляци, унгарци, гедерманци, баби, деца наобиколиха самолета. Верчо запали моторите и те зареваха както си знаят. Пушилка от пясък, чадъри... и най-неочаквано от туловището на самолета изскочиха стотици мишки, намерили приют там през тези два месеца.

Това беше неочаквана картина на атомната война, от която Верчо се окичи с ореол на победител. Още на другия ден той плени майката на Ана Пруцнал - полската актриса, която изпълняваше главната роля.

(В първата книга - „Всички ще умрем, а сега наздраве“, бегло бях отбелязал този епизод и ще припомня само, че бащата на Ана Пруцнал е разстрелян от немците, когато от солидарност се присъединява към своите арестувани приятели.)