Уинстън Нюнс – кратка биография

Уинстън Нюнс – кратка биография

Д-р Нюнс е роден на 12 ноември 1912г. на един от Антилските острови, о. Тринидад, близо до бреговете на Венецуела, Южна Америка. Баща му, Алберто Антонио Нюнс, служел като офицер на Британското правителство. По вероизповедание Алберто бил презвитерианец. Той се оженил за Джеорджиана Агнес Фит, която посещавала епископална църква. Независимо, че Уинстън бил кръстен като презвитерианец, семейството му посещавало епископална църква, защото по онова време в града им нямало презвитерианска.

През 1925г. две жени, завършили Nyach College под ръководството на А. Б. Симсън, водели някои от младежките събрания, посещавани от Уинстън. Една четвъртък вечер той излязъл напред и приел Христос за свой Господ и Спасител.

Призван от Бога в служение, през 1933г. Уинстън Нюнс завършва “Canadian Pentecostal Bible College”, повлиян от поучението на д-р Дж. Е. Парди. На следващата година бива ръкоположен от “Pentecostal Assemblies of Canada” от п-р А. Г. Уърд (баща на К. К. Уърд).

Окуражен от п-р Парди, Уинстън Нюнс започва своето служение като учител и проповедник в САЩ и Канада.

През 1934г. Уинстън водел хвалението по време на лагер в Саскачеуан. Там среща една млада пианистка, Хилда Класен, която помолил да изпрати до вкъщи. С високи токчета, Хилда изминала заедно с Уинстън няколкото мили до дома си и това поставило началото на едно четиригодишно приятелство, което през 1938г. прераснало в брак. По време на написването на тази книга, те са семейство за Божия слава повече от шестдесет години. През цялото това време госпожа Нюнс служи заедно със своя съпруг, изминавайки хиляди мили, подкрепяйки го в молитва и допълвайки неговото служение с дарбата си на пианист.

Уинстън и Хилда Нюнс служат в Канада по отделно от 1934г. до 1938г. След сватбата им, тяхното служение се развива и в САЩ, по-конкретно във Вашингтон и Калифорния. Когато по време на няколко специални богослужения в Уинипег, Канада, п-р Нюнс споделя амвона с един млад, изграждащ се проповедник на име Били Греам, двамата с Хилда усещат необходимост да проповядват на младите хора в цяла Америка.

След кратък период на пастируване в Такота, Вашингтон, и Саскачеуан, Канада, през 1957г. семейство Нюнс са поканени в Торонто като пастори на една новоформирана църква в сърцето на града, която в последствие значително се разраства. Във “Faith Temple” те служат над четиридесет и една години, като помагат на много млади хора в служението им.

Уинстън и Хилда Нюнс са родители на двама сина: Боб и Джим, които служат като пастори и проповедници в САЩ. Те имат трима внука и четирима правнука, които изпълват с радост живота им.

Уинстън Нюнс е проповядвал на евангелизаторски събрания, лагери, конхеренции и големи харизматични събрания, като например “Charismatic Conference” в Канзас сити, “Duquesne Univercity Charismatic Conference” и “The Jesus rallies” в Канада и Съединените щати, които са посещавани от хиляди хора. Той е работил и като секретар на “Elim U. S.” и вицепрезидент на “Elim Canada”.

Д-р Нюнс е своего рода апостол за изпълнените с Духа вярващи десетилетия наред. Той е служил и като президент на “Metropolitan Toronto Chapter of the Pentecostal Fellowship of North America” и като координатор на “Metropolitan Toronto Charismatic Fellowship” в Торонто.

Страниците, които следват са изпълнени с пророческа мъдрост, относно различни духовни въпроси. Като проповедник, пастор, библейски учител и помазан Божий слуга, Уинстън Нюнс е предал своите откровения на няколко поколения проповедници, учители и миряни. Може би истините, изпълващи тези страници, ще ви вдъхновят за едно по-дълбоко и по-пълноценно общение с Господа.

Нищо за печелене, нищо за губене

Когато преди повече от четиридесет години за пръв път дойдох в Торонто, Господ ми каза, че хората, които ще използва в това последно изливане на Святия Дух, ще бъдат онези, които нито имат какво да спечелят, нито какво да загубят. Щом притежаваме нещо, ние ще се борим да не го загубим. А щом смятаме, че можем да спечелим нещо, ще минем през всичко и всички, за да го получим.

Но Бог се нуждае от хора, които имат само една цел: да прославят Него. В крайна сметка ние не сме свои си. Апостол Павел пише: “Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си.” (1 Коринтяни 6:19). Затова, ако спечелим нещо, за нас то няма да е печалба, а ако се провалим няма да е загуба. Независимо какво става в живота ни, ако принадлежим на Бога, то ще бъде Негов провал, Негова загуба, Негова печалба.

Мнозина смятат, че трябва да постим по деветдесет дни, да се молим години и да правим големи дарения, за да може Бог да ни използва. Помислете тогава над моята история.

Не много отдавна, без да се интересувам от чужди работи, си почивах в стаята си, когато Бени Хин ми позвъни с поканата да направим заедно няколко телевизионни предавания. От този момент се наложи да водя конференциите му в Торонто, да проповядвам в църквата му в Орландо, Флорида, да летя до Лос Анджелис, за да говоря пред 2.000 пастори. След това с Бени се появихме по TBN. А сега, на осемдесет и шест години пиша първата си книга.

С други думи, аз правех това, което правеше и Мойсей. Помните ли? Нима той пости четиридесет дни в пустинята? Не. Когато Бог го призова, той пасеше овце. Савел от Тарс пък бе на път за Дамаск, когато Бог го призова. Да не би той да се моли и да плака пред Бога за благословение? Не. В Деяния 9:1 се казва, че Савел “дишаше заплашване и убийство против Господните ученици”.

Нека изясним – смятате, че всеки трябва да има някаква заслуга? Да, но, когато Бог призова Мойсей, той не вършеше нищо религиозно. Павел пък бе тръгнал да убива Божиите люде, но въпреки това Бог избра именно него за осъществяване на много от Своите цели. Следователно, независимо какво печелим или губим, независимо за колко духовни се смятаме, всичко зависи от Божията воля.

Послушанието е по-приемливо от жертвата

Библията казва, че “послушанието е по-приемливо от жертвата” (1 Царе 15:22). Днес, когато дойдат кофичките за дискоса, често си казваме: “Просто дай това, което Господ те нуди да дадеш.” Но, въпреки всичко, когато направим това, което Бог ни казва, може и да не усетим въодушевление. Затова често даваме повече от това, което Бог ни е говорил, за да почувстваме задоволство. Именно поради тази причина в Писанията се казва, че послушанието е по-важно от жертвата.

В моята почти седемдесет годишна практика като пастор и проповедник, никога не съм молил църква да дава, жертвайки. Ще попитате защо? Защото има нещо по-добро от жертвата. След като Бог е каза, че послушанието е повече от жертвата и ви каже да дадете 10 лева, вие колко ще дадете? Петнадесет? Пет? Всички знаем, че, ако дадете пет, ще сбъркате. Но знаете ли, че, ако дадете петнадесет, грешката ви ще е не по-малка?

И дадем повече, и да дадем по-малко – и двете са акт на непокорство. От божиите люде трябва да струи покорство, а не жертва.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116

Изтегляне 1.03 Mb.

Сподели с приятели: