Втора допълнителна информация Ноември 2001 г
Изтегляне 1.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Предстоящи задачи
- Б) Институционално изграждане
Предстоящи задачиА) Законодателна дейност 1. Приемане на Закон за защита на класифицираната информация
2. Допълнение и изменение на Закона за МВР – създаване на национална точка за контакт и определяне на нейните функции и правомощия. Изменения в подзаконовата нормативна уредба за осигуряване функционирането на националната точка за контакт и взаимодействието й с другите компетентни органи.
3. Изменения и допълнения на Закона за чужденците и Правилника за прилагането му, регламентиращи компютърната обработка на информация.
4. Изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност – въвеждане на унифициран документ за пребиваване на чужденци.
Б) Институционално изграждане 1. Създаване на Национална точка за контакт (кадрово и ресурсно отсигурена) - инстанция с компетенции за националната част на Шенгенската информационна система, в съответствие с изискванията на чл. 108 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение.
2. Създаване на надзорен орган за защита на личните данни в съответствие с изискванията на чл. 114 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение.
В) Техническо изграждане 1. Развитие на съществуващия в МВР централизиран информационен фонд “Наблюдавани обекти” за поддържане на данни в съответствие с информационния обхват на Шенгенската информационна система (ШИС). Изграждане на национална издирвателна система.
1.1 Изграждане на нова информационна система за крадени автомобили (чл. 100 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение)
1.2 Изграждане на система за издирвани предмети (откраднати оръжия и банкноти) с цел конфискация или използване като доказателства при процедура от наказателен характер (чл. 100 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение) и за обекти на дискретно наблюдение или специфичен контрол (чл. 99 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение)
1.3 Адаптиране на съществуващите системи за издирвани лица (чл. 95, 97 и 98) и за налагане на мерки за административна принуда (чл. 96 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение)
1.4 Адаптиране на съществуващата АИС за документи за самоличност в частта й по поддържане на регистър на невалидни документи за самоличност и неизползвани отклонени бланки (чл. 100 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение)
1.5 Привеждане на мерките за сигурност и защита на данните в съответствие с чл. 118 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение
2. Развитие на техническата и комуникационна инфраструктура за осигуряване на достъп до данните в централизираните информационни фондове по предходната точка на компетентните органи съгласно чл. 101 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение.
3. Създаване на технически условия за издаване на визи на ГКПП, в съответствие с нормативната уредба.
4. Изграждане на Национална Шенгенска информационна система (N.SIS)
5. Изграждане информационната и комуникационна система на бюрото СИРЕНЕ (SIRENE).
6. Развитие на системата за издаване на визи в съответствие с изискванията на Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение и Общата консулска инструкция.
7. Развитие на информационната и комуникационна структура на системата за издаване на визи за включване в мрежата ВИЖЪН (VISION).
8. Присъединяване към ШИС-II (SIS-II), ВИЖЪН (VISION) и СИРЕНЕ (SIRENE).
IX. ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ Законодателство на ЕС в тази област Член 126 - 130 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение. Текущо състояние Конституцията на Република България гарантира, че личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име /чл.32,ал.1/. Според Конституцията, член 41, ал. 2, “Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Член 45 на Конституцията регламентира правото на гражданите на “жалби, предложения или петиции” в защита на техните права. Тази правна материя е обект на отделни законови разпоредби и нормативни документи, като например Закона за Министерство на вътрешните работи (1997 г.). Глава 19, раздел I на Закона за МВР, свързана с информационната дейност на министерството, дава дефиниция за това понятие (чл. 174). Организирането на този род дейност, органите за управление и контролните функции са описани в чл. 173. Член 176 регламентира, че дейността се основава на изискванията за законност (т.1), за обективност, изчерпателност и актуалност (т. 2). В т. 10 е формулиран принципът на “защитата на данните от личен характер, отнасящи се до гражданите, в случай на събиране, съхранение, използване или предоставяне”. Процедурите по предоставянето на данните са точно описани от закона, който забранява (чл. 178, ал. 2) предоставянето на информация на държавни институции, организации, юридически или физически лица извън посочения в закона ред. Същият член 178, изцяло възпроизвежда европейските принципи, свързани с особените категории обработка на данни, постановявайки, че “се забранява събирането на данни за граждани, свързани единствено с тяхната религия, раса, политически виждания...” Законът за МВР постановява в глава 19, раздел V, принципа на контрол на по-висше ниво, извън администрацията на министерството. Член 185 предвижда парламентарен контрол върху информационните масиви, възложен на Постоянна комисия към Народното Събрание. Законът за Министерството на вътрешните работи не е единственият, който предвижда мерки за защита на данните от личен характер. Съществуват различни текстове, визиращи защитата на личните данни, които включват разпоредби по този смисъл, като Закона за българските документи за самоличност, Закона за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, Закона за гражданската регистрация, Закона за бежанците, Закона за електронните документи и електронния подпис, Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и др. Законът за предложенията, жалбите, сигналите и молбите на гражданите (1980 г.) дава право на гражданите да подадат жалба всеки път, когато счетат, че правата им са засегнати или нарушени. Спорният въпрос следва да бъде разрешен в определен от закона срок. Съответните държавни органи са длъжни да уведомят в този срок гражданите за резултата от проверката по неговата жалба. През 1997 г. България подписа Конвенция № 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни. Конвенцията ще бъде ратифицирана веднага след приемането на Закона за защита на личните данни, който беше одобрен от Министерския съвет на 11 октомври 2001 г. и внесен за разглеждане в Народното събрание. В рамките на изпълнявания туининг проект по програма ФАР “Управление на системите за криминална информация съобразно европейските стандарти” е разработен План за действие за развитие на елемент 1.1 (Подобряване на информационната система за издирвани МПС) от техническия компонент в частта, касаеща законодателството относно защитата на лични данни и правото на гражданите за достъп до полицейските информационни фондове. Целите/мерките, залегнали в плана съответстват с разпоредбите на проектозакона за защита на личните данни. Предстои одобрение на Плана за действие от министъра на вътрешните работи.
А) Законодателна дейност1. Приемане на Закона за защита на личните данни.
2. Ратифициране на Конвенция 108 на Съвета Европа за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни.
3. Одобрение на Плана за действие относно законодателството, регламентиращо защитата лични данни и правото на гражданите за достъп до полицейските информационни фондове (разработен в рамките на гореспоменатия туининг ФАР проект).
4. Изпълнение на Плана за действие Актуализиране на вътрешноведомствената нормативна база по създаване, регистриране на автоматизирани информационни фондове и процедурата по регистриране на ИФ пред специализирания държавен орган (Комисията за защита на лични данни).
Изменение и допълнение на Закона за министерство на вътрешните работи с цел определяне на специален ред за обработване, защита и достъп до лични данни в съответствие с предвидената разпоредба в Закона за защита на личните данни.
5. Приемане на Закона за защита на класифицираната информация.
6. Приемане на Закон за изменение и допълнение на НК с цел ефективно противодействие на компютърните престъпления.
Б) Институционално изграждане1. Създаване на Държавна комисия за защита на личните данни, в съответствие със Закона за защита на личните данни.
2. Определяне на дирекция (структура) в МВР, която ще изпълнява функции на единствен и привилегирован събеседник в контактите с Държавната комисия за защита на личните данни (Посредникът ще изпълнява функции и задачи по методическа помощ и контрол на дейността по регистрирането на ИФ, а така също и на консултант по създаването им.)
3. Създаване на допълнителни гаранции за обезпечаване сигурността на информационните системи - изграждане на звена за сигурност във всички структурни звена на Министерство на вътрешните работи.
4. Обучение на служителите по сигурността на информационните системи.
5. Участие в работата на международните работни групи и сътрудничество с органи за защита на лични данни на страните-членки на ЕС.
И З Л О Ж Е Н И Е на министъра на вътрешните работи, г-н Георги Петканов във връзка с представянето пред посланиците на страните-членки на ЕС и НАТО в София на Националния доклад за дейността на Р България за противодействие на тероризма в изпълнение на Резолюция 1373/2001/ на Съвета за сигурност на ООН за мерки, които държавите-членки на ООН следва да предприемат в борбата с тероризма. Борбата с тероризма заема важна част от усилията на правителството на Р България за противодействие на престъпността и определя активната роля на страната ни в действията и инициативите на международната общност за създаване на широка коалиция за борба с това явление. Ефективната борба с тероризма придобива особено значение за България и поради факта, че от 1 януари 2001г. страната ни е избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Противодействието на тероризма съставлява важен раздел от главата за преговори с Европейски съюз в областта на правосъдието и вътрешните работи. Последователната линия за пресичане и недопускане на терористични актове на територията на страната е неотменна част и от програмата на България за членство в НАТО. След трагичните инциденти на 11 септември тази година, в световен мащаб се наложи водещата роля на ООН, която със своите действия, програми и инициативи обединява, ръководи и следи за изпълнението от страна на държавите-членки на редица принципни положения за ефективно противодействие на тероризма. Приетата на 28 септември 2001г. Резолюция 1373 на Съвета за сигурност на ООН задължава страните-членки да предприемат серия от законодателни, практически и оперативни мерки за борба с тероризма, които от своя страна да бъдат представени под формата на национални доклади в Генералния секретариат на ООН, не по-късно от края на настоящата година. В изпълнение на тези насоки се създаде междуведомствена работна група, ръководена от Министерство на вътрешните работи и Министерство на правосъдието, която изготви национален доклад за дейността на Р България за противодействие на тероризма. Докладът беше приет вчера от Министерски съвет на Р България и предстои да бъде изпратен в указания срок в ООН. Докладът се състои от четири основни раздела, имащи отношение към различните аспекти на борбата с тероризма. В първия раздел, имащ отношение най-общо към действията за предотвратяването или забраната за финансирането на терористичните актове са описани подробно действащото в момента национално законодателство, конкретните практически мерки за неговото прилагане, новите моменти в работата на правоприлагащите органи в отговор на повишените изисквания за контрол на финансовите транзакции, както и предложенията за внасяне на законодателни промени. Особено внимание е обърнато на прилагането на Закона за мерките срещу изпирането на пари и предвидените в него изменения и допълнения в съответствие с променената международна обстановка. Конкретен пример за предприети мерки за замразяване на сметки и активи в банки и финансови институции е Постановление № 39 на Министерски съвет за изпълнение на резолюция 1267 на Съвета на Сигурност, в което се предвижда "замразяване" на финансовите ресурси, притежавани или контролирани от групировката "Талибан". С приетото на 12 декември тази година Постановление на Министерския съвет, отнасящо се конкретно до прилагането н резолюция 1373 се замразяват по съответния ред финансовите средства и другите финансови активи или икономически ресурси на физически и юридически лица, които извършват, опитват се да извършат или подпомагат извършването на терористични действия. В тази част на доклада се съдържа информация за предвидените изменения и допълнения на Наказателния кодекс с включване на специален текст за тероризма и подготовката на проект на специален наказателен състав за тероризъм и финансиране на тероризма. Предстоящо е и изготвянето на специален закон, с който ще се въведе механизъм за замразяване на финансови активи на лицата, които финансират терористични актове, включително и отнемане на собствеността, когато тя е придобита или се използва за престъпни цели. Вторият раздел на доклада подробно описва предприетите законодателни и практически мерки за предотвратяване на извършването на терористични актове и създадените национални механизми за превенция, контрол и противодействие. В тази част на изложението е обърнато специално внимание на специфичната превантивна и контролна дейност, извършвана от органите на Министерство на вътрешните работи за осигуряване на националната сигурност и спокойствието на гражданите след повишения риск от терористични атаки през последните три месеца. Подробно е описан редът и използваните технически средства, осигуряващи надежден и ефективен граничен контрол при влизането и излизането на лица на и от територията на Р България. Обърнато е специално внимание на повишения контрол върху вноса и износа на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Представена е дейността на създадения в Министерството на вътрешните работи Оперативен щаб за бързо реагиране при получаване на сигнали за заплаха за терористични актове, както и цялостната организация по участието в системата за ранно предупреждение, координацията и своевременната реакция при възникване на критична ситуация. Наред с изложените оперативни мерки за осигуряване на сигурността, в тази част и в съответствие с изискването за обявяването на терористичните действия за сериозно криминално престъпление, подробно се изложени престъпните състави и наказанията, предвидени в Наказателния кодекс. В доклада се обръща внимание и на мерките за осъществяване на съдебно сътрудничество за превенция на терористични актове, които Р България осъществява като страна както по основните конвенции за правна помощ на Съвета на Европа, така и по силата на подписаните двустранни споразумения за съдебно сътрудничество. Третият раздел на доклада разглежда засилването и ускоряването на размяната на оперативна информация за действия на терористи или терористични мрежи, търговия с оръжие, взривни вещества. В него е описан механизма и предприетите мерки за ускоряване на размяната на оперативна информация за предотвратяване на терористични актове в рамките на двустранните и многостранните механизми за сътрудничество. Докладът подробно представя контролните механизми за наблюдение на външнотърговските сделки с оръжие и стоки и технологии с възможна двойна употреба. Националните механизми в тази област ще бъдат засилени с приемането до края на настоящата година от правителството на Р България на проектозакон за изменение и допълнение към Закона за външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба. Също така, в тази част на доклада, наред с описанието на двустранните и многостранни споразумения по силата на които осъществява сътрудничество в борбата срещу тероризма, Р България декларира своята готовност за предприемане на допълнителни стъпки за засилване на регионалното сътрудничество и актуализиране на двустранните споразумения за борба с трансграничната престъпност със съседните страни. В текста на Резолюция 1373, имащ отношение към този раздел се отправя изрична препоръка към този раздел се отправя изрична препоръка към държавите да се присъединят по най-бързия възможен начин към международните конвенции, имащи отношение към борбата с тероризма. Към доклада е приложен изчерпателен списък на международните конвенции, по които Р България е страна. Предоставена е допълнителна информация за внесения в Народното събрание проектозакон за оттегляне на резервата по Европейската конвенция за борба с тероризма. В последния, четвърти раздел на доклада подробно са изложени усилията на правителството на Р България за подобряване на координацията на национално, субрегионално, регионално и международно ниво, насочени към подпомагане на борбата с транснационалната организирана престъпност, незаконния трафик на наркотици, прането на пари, незаконната търговия с оръжие и незаконното движение на ядрени, химически, биологически и други потенциални смъртоносни материали. Като доказателство за целенасочените действия в тази област подробно са изброени всички международни споразумения, договори и инициативи, по които България е страна и които по силата на своя обхват напълно покриват нашите ангажименти в горепосочените области. В заключението на доклада още веднъж се затвърждават гаранциите за ангажираността на българската държава, която чрез различни законодателни и административни мерки ще продължи да осъществява ефектен контрол срещу използването на територията й за извършване на терористични актове. Отделно от това, българското правителство ще продължи активната си работа по присъединяването и последващото прилагане на всички универсални и регионални конвенции, свързани с борбата срещу финансирането на тероризма. В допълнение, България се ангажира с активно участие в бъдещите международни форуми за приемане и прилагане на ефективна международно правна система за борба с тероризма, включително и в изготвянето на обща Конвенция на ООН срещу тероризма. 21.12.2001 Анекс 2
Стратегия за реформа на българската съдебна система Настъпилите след 1989 година демократични промени в Република България намериха своето основно законодателно уреждане с приемането през 1991г. на новата Конституция на страната. Съдебната реформа, уредена с Конституцията, представлява единство от структурни и функционални промени, в които се изразява новата организация на съдебната власт. С приемането през 1994г. на Закон за съдебната власт бе създадена законовата основа за структурни промени в съдебната система. Създадени бяха апелативни съдилища, Върховен касационен съд и Върховен апелативен съд. С измененията в Наказателно процесуален кодекс и Гражданско процесуален кодекс през 1998г. започна да функционира триинстанционно съдебно производство – първоинстанционно, въззивно и касационно. От гледна точка на конституционните разпоредби би могло да се приеме, че реформата в съдебната система е приключила. В същото време обществено-политическите промени намират израз в постоянна промяна на законодателството. Върху работата на съдебната система се отразиха, както нормативните актове, чието предназначение е прякото реформиране на правораздаването, законодателните изменения, които органите в системата са принудени да прилагат, така и протичащите общи процеси в българското общество. Осъщественият международен мониторинг на съдебната система констатира наличието на проблеми, сред които по-важните са: 1. човешките ресурси - магистрати и административен персонал; 2. обучението на магистрати и административения персонал; 3. координацията по управлението на съдебната система на централно ниво и разграничаване на функциите на ВСС и МП; 4. компютъризацията и въвеждането на съвместим софтуер; 5. съставяне и управление на бюджета на съдебната система; 6. отношенията с обществеността и законодателната власт; 7. сграден фонд В Копенхаген Европейският съвет определи, че членството в Европейския съюз предполага страната кандидатка да е осъществила стабилност на институциите, които гарантират демокрация, правова държава, защита на човешките права и защита на малцинствата. Бъдещото членство в ЕС изисква да бъде завършена реформата в съдебната система. Необходимо е да се осигури капацитет за поемане на задълженията за членство, както и да се осигури необходимата база за неизбежно последващото увеличение на броя на делата във връзка с прилагане правото на ЕС. Укрепването на съдебната система е от особено значение за възприемане правото на ЕС в преходния период. Трябва да се продължи укрепването на независимостта и ефективността на съдебната система. Ускоряването на реформата ще осигури най-скоро пълна защита на принципите на правовата държава и ефективно прилагане на европейското право. Каталог: stranici -> Evropa Evropa -> To the european union bulgaria Evropa -> Конференция по присъединяване към ес – българия –– Брюксел, 25-ти ноември 2002 Evropa -> ПРиложение I национална система за екологичен мониторинг Evropa -> Конференция по присъединяване към европейския съюз българия Evropa -> Агенция митници reference: bg9806-02-01 Evropa -> Програма за спонгиформната енцефалопатия по говедата (сег) Evropa -> Дейност на Република България за противодействие на тероризма в изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН за мерки, които държавите-членки на ООН следва да предприемат в борбата с тероризма Evropa -> Програма Курс по Управление на публичните разходи (упр) Изтегляне 1.47 Mb. Сподели с приятели:
|