Б. БОГОСЛОВСКИЯ ПРОБЛЕМ НА КАНОНА И КАНОНИЧНОСТТА
„Библията” е възприета от вярата като една единна реалност. От литературна, историческа, богословска (т.е. теологии, които се изразяват с нея) гледна точка, тя се представя по един различни, многократно и неравни начини. Книгата е книга от книги. По някакъв начин Библията е определена като „канонична библиотека” на християнина, като в нея се вижда както един аспект на разнообразие така и един аспект на единство (unità).
τὰ βιβλία
|
→
|
ἡ βιβλία
|
|
БИБЛИЯ
|
единствено число и етимологично множествено число
|
2. Два аспекта на богословския проблем на библейския канон
Богословския проблем на канона (правилото) представя като последствие два аспекта: проблема с признаването на каноничността на единични книги и проблема на единството на Библията в разнообразието на писанията. От тези два аспекта е имаме реалната възможност Писанието да стане правило на нашата вяра. Ако неможеше да се определи кои книги са канонични (правилното възстановяване на многочислеността на писанията), и ако неможеше да се определи коя е тяхната обща дума (адекватно възстановяване на единството на писанията на ниво значението), ще има един куп важни, но не е конкретна използваема норма (правило).
3. Каноничност и историческо измерение при формирането на писанията
Елементът, който обединява формално и фундаментално библейските писания е тяхната каноничност, т.е. тяхния авторитет в и върху църквата за всичко, което засяга вярата. Ясно е, че при тези обстоятелства, Църквата не може свободно да реши разширяването на Библията и нейния авторитет, но може само да признае кои са книгите и каква е тяхната нормативност. От практична гледна точка (т.е. частите, които съставят Библията) библейските писания и канона (т.е. Свещеното Писание като единство) се оформят като рамките на една история и по-специално в рамките на традицията на вярата, чиито сложни исторически гънки са изразени в самата Библия.39
Следователно посочването на каноничността на Писанията означава показване с акт на вяра възможността,че формалния критерии на канона стане конкретно обединяващия елемент, способен да доведе до едно коректно интерпретиране на историята и на традицията, което каноничните писания събират и изразяват. Де факто става въпрос да се вярва, че Библията е авторитетно слово, което представя божествената справедливост, от която са родени библейските книги както и нашата актуална история до такава степен, че тя е продължение на тази традиция.40
В. ИСТОРИЯ И БИБЛЕЙСКИ КАНОН
Корените на Писанието е източникът на нейната нормативност идват от дълбочината на вечността на Божия план, който отвинаги е желаел Библията и я е искал, за да я даде на Църквата. Този тайнствен план на Бога ни се открива в историята.41
1. Формиране на Канона и на писанията
Една от трудностите за реконструкция на историята на формирането на канона е фактът, че формирането на канона неразривно се преплита с историята на формиране на самите писания и съзнанието на тяхната каноничност.
T. CITRINI42 се опитва да опише тази връзка с три изявления:
-
Съзнанието на каноничността се намесва в на литературна формация на писанията. Авторитета на текстовете има често решаващи корени в авторитета на оралните формулировки, които предхождат написаните. Примери: традициите, които се вливат в Петокнижието, събраните предсказания (оракули) в пророческите книги, думите на Исус по отношение на евангелските редакции.
-
Съзнанието на каноничност има, поне в началото, различни нюанси на съдържание. Класификацията на едно писание като Библията не изчерпва въпроса за неговия авторитет. Пример: различни стойности на каноничността на разказа на основните събития на историята на спасението и на размислите на мъдростта пресъздадени в нея.
-
Съзнанието на каноничността не предполага (не счита) нито произвежда автоматично една колекция от творби (писания), още по-малко пък и една затворена колекция. Със сигурност са съществували признати писания като канонични, преди да се помисли да се прибавят в предхождаща колекция. Пример: посланията на Апостолите и евангелските разкази.
2. Връзката Традиция (Предание) и Писание (Библия) в светлината на Канона
2.1. Неустойчивостта на противопоставянето между Библия и Предание
В светлината на историята на формирането на библейския канон изглежда изкуствено и неустойчиво противопоставянето между Библия и Предание, който е бил основен въпрос в спора между католицизма и протестантството. Като се вземе предвид реалността не са устойчиви:
-
нито противопоставянето между библия и нетрадиция, която е класическа тенденция на протестантството изразено в едно Писание (sola Scriptura).
-
Нито съпоставянето на библия и традиция, което е тенденция на пост-тридентинският католицизъм, който искаше да види в традицията почти една автономна (независима) реалност на Писанието.
Както позицията на едно Писание (sola Scriptura) така и fontes revelationis допускат грешката да отделят неестествено жизненоважния кръг Традиция и Писание. Без значение колко е трудно – както историята ясно показва, Традиция и Писание са тясно свързани и общуват взаимно помежду си.
2.2. Позицията на Втория ватикански събор
В този случай е добре да се прочетат твърденията на DV 9 (или още по-добре DV 8-10). Тук се разглеждат следните две кратки бележки:
-
Библията в действителност съществува само в рамките на Традицията: Библията има смисъл само като започва от Преданието, която е разглеждана от нея с оглед нейното продължение.
-
Преданието (Традицията) от своя страна показва авторитета на Библията: признаване на канона (т.е. Библията като такава) Традицията показва както автентичността на вярата предадена от Традицията така и необходимостта от Библията за верността към самата Традиция.
Сподели с приятели: |