Б. БОГОСЛОВСКИЯ ПРОБЛЕМ НА КАНОНА И КАНОНИЧНОСТТА

3. Каноничност и историческо измерение при формирането на писанията

Елементът, който обединява формално и фундаментално библейските писания е тяхната каноничност, т.е. тяхния авторитет в и върху църквата за всичко, което засяга вярата. Ясно е, че при тези обстоятелства, Църквата не може свободно да реши разширяването на Библията и нейния авторитет, но може само да признае кои са книгите и каква е тяхната нормативност. От практична гледна точка (т.е. частите, които съставят Библията) библейските писания и канона (т.е. Свещеното Писание като единство) се оформят като рамките на една история и по-специално в рамките на традицията на вярата, чиито сложни исторически гънки са изразени в самата Библия.³⁹

Следователно посочването на каноничността на Писанията означава показване с акт на вяра възможността,че формалния критерии на канона стане конкретно обединяващия елемент, способен да доведе до едно коректно интерпретиране на историята и на традицията, което каноничните писания събират и изразяват. Де факто става въпрос да се вярва, че Библията е авторитетно слово, което представя божествената справедливост, от която са родени библейските книги както и нашата актуална история до такава степен, че тя е продължение на тази традиция.⁴⁰

В. ИСТОРИЯ И БИБЛЕЙСКИ КАНОН

Корените на Писанието е източникът на нейната нормативност идват от дълбочината на вечността на Божия план, който отвинаги е желаел Библията и я е искал, за да я даде на Църквата. Този тайнствен план на Бога ни се открива в историята.⁴¹

1. Формиране на Канона и на писанията

Една от трудностите за реконструкция на историята на формирането на канона е фактът, че формирането на канона неразривно се преплита с историята на формиране на самите писания и съзнанието на тяхната каноничност.

T. CITRINI⁴² се опитва да опише тази връзка с три изявления:

• 
  Съзнанието на каноничността се намесва в на литературна формация на писанията. Авторитета на текстовете има често решаващи корени в авторитета на оралните формулировки, които предхождат написаните. Примери: традициите, които се вливат в Петокнижието, събраните предсказания (оракули) в пророческите книги, думите на Исус по отношение на евангелските редакции.
  
• 
  Съзнанието на каноничност има, поне в началото, различни нюанси на съдържание. Класификацията на едно писание като Библията не изчерпва въпроса за неговия авторитет. Пример: различни стойности на каноничността на разказа на основните събития на историята на спасението и на размислите на мъдростта пресъздадени в нея.
  
• 
  Съзнанието на каноничността не предполага (не счита) нито произвежда автоматично една колекция от творби (писания), още по-малко пък и една затворена колекция. Със сигурност са съществували признати писания като канонични, преди да се помисли да се прибавят в предхождаща колекция. Пример: посланията на Апостолите и евангелските разкази.
  

2. Връзката Традиция (Предание) и Писание (Библия) в светлината на Канона

2.1. Неустойчивостта на противопоставянето между Библия и Предание

В светлината на историята на формирането на библейския канон изглежда изкуствено и неустойчиво противопоставянето между Библия и Предание, който е бил основен въпрос в спора между католицизма и протестантството. Като се вземе предвид реалността не са устойчиви:

• 
  нито противопоставянето между библия и нетрадиция, която е класическа тенденция на протестантството изразено в едно Писание (sola Scriptura).
  
• 
  Нито съпоставянето на библия и традиция, което е тенденция на пост-тридентинският католицизъм, който искаше да види в традицията почти една автономна (независима) реалност на Писанието.
  

Както позицията на едно Писание (sola Scriptura) така и fontes revelationis допускат грешката да отделят неестествено жизненоважния кръг Традиция и Писание. Без значение колко е трудно – както историята ясно показва, Традиция и Писание са тясно свързани и общуват взаимно помежду си.

2.2. Позицията на Втория ватикански събор

В този случай е добре да се прочетат твърденията на DV 9 (или още по-добре DV 8-10). Тук се разглеждат следните две кратки бележки:

• 
  Библията в действителност съществува само в рамките на Традицията: Библията има смисъл само като започва от Преданието, която е разглеждана от нея с оглед нейното продължение.
  
• 
  Преданието (Традицията) от своя страна показва авторитета на Библията: признаване на канона (т.е. Библията като такава) Традицията показва както автентичността на вярата предадена от Традицията така и необходимостта от Библията за верността към самата Традиция.
  

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!

Изтегляне 1.76 Mb.

Сподели с приятели: