|
Книгата Откровение ни представя два големи града, противопоставени един на друг: Вавилон и Новият Ерусалим. Както ще видим в по-късна глава, Новият Ерусалим е Осъщественият Рай, общността на светиите, Божият Град. Другият град, който постоянно е противопоставян на Новия Ерусалим, е старият Ерусалим, който стана неверен на Бога. Ако познавахме по-добре нашите Библии, това щеше да стане ясно веднага, защото по-голямата част от езика, описващ “Вавилон,” е взет от други библейски описания на Ерусалим. Нека да разгледаме някои от сведенията, които Йоан ни дава за този зъл град.
Първо, казва ни се, че той е “голямата Блудница . . . с която блудстваха земните царе” (Откровение 17:1-2). Тази поразителна картина на град-Блудница блудстващ с народите идва от Исая 57 и Езекиил 16 и 23, където Ерусалим е представен като Божия Невяста, обърнала се към блудството. Хората от Ерусалим бяха изоставили истинската вяра и се бяха обърнали към езически богове и нечестиви народи за помощ, вместо да уповават на Бога да бъде техен защитник и избавител. Като използва език, толкова красноречив, че повечето съвременни пастори няма да проповядват от тези глави, Езекиил осъжда Ерусалим като долна, извратена блудница: “Като си разтворила краката си на всеки, който минаваше, блудствала си твърде много” (Езекиил 16:25). Йоан видя блудницата седяща в пустинята, символ, който вече разгледахме подробно като образ на Проклятието; нещо повече, конкретната картина на Ерусалим като блудница в пустиня е използвана в Еремия 2-3 и Осия 2.
Блудницата в пустинята, казва Йоан, е седнала върху Звяра (Откровение 17:3), представяйки зависимостта й от Римската империя за нейното национално съществуване и власт; от свидетелството на Новия Завет няма съмнение, че Ерусалим беше политически и религиозно “в леглото” с езическата Империя, сътрудничейки си с Рим при разпъването на Христос и убийственото гонение на християните. Развивайки нататък тази страна от символизма, ангел казва на Йоан още относно Звяра: “Седемте глави са седем хълма, на които седи жената; те са и седмина царе; петимата паднаха, и единият сега е, а другият още не е дошъл, и когато дойде, трябва само малко да постои” (Откровение 17:9-10). “Седемте хълма” отново определят Звяра като Рим, известен със своите “седем хълма”; но те също отговарят на династията на Цезарите. Петима паднаха: първите петима Цезари са били Юлий, Август, Тиберий, Калигула, Клавдий. Единият сега е: Нерон, шестият Цезар, е бил на престола когато Йоан пише Откровението. Другият . . . трябва само малко да постои: Галба, седмият Цезар, царува само седем месеца.
Символичното име, дадено на Блудницата, е Велики Вавилон (Откровение 17:5), напомняне за града в Стария Завет, който е олицетворение на бунта срещу Бога (сравнете Битие 11:1-9; Еремия 50-51). Този нов и по-велик Вавилон, “Майката на блудниците,” е опит “от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици” (Откровение 17:6). По-късно Йоан ни казва, че “в него се намериха кърви от пророци и от светии, и от всичките заклани на земята” (Откровение 18:24). Това твърдение звучи познато, нали? То идва от текст, който вече разгледахме няколко пъти: Исусовото осъждане на Ерусалим.
Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдри и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, и други от тях ще биете в синагогите си, и ще ги гоните от град в град; за да дойде върху вас всичката праведна кръв, проляна на земята. . . . Истина ви казвам, всичко това ще дойде върху това поколение. Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе! (Матей 23:34-37).
Исторически, именно Ерусалим винаги е бил голямата блудница, постоянно падайки в отстъпление и гонейки пророците (Деяния 7:51-52); именно в Ерусалим биваха убивани пророците (Лука 13:33). Не можем да схванем посланието на Откровение, ако не осъзнаем неговия основен характер като заветен, юридически документ; като писанията на Амос и другите старозаветни пророци, то представлява заветен съдебен процес, обвинявайки Ерусалим в нарушаване на завета и обявявайки присъдата над него.
Йоан отбелязва, че “десетте царе,” владетели подчинени на Империята, се присъединяват към Звяра срещу Христос: “те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт; те ще воюват против Агнето” – и какъв ще бъде резултатът? “И Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; също и онези, които са с Него, са звани, избрани и верни” (Откровение 17:13-14). Йоан уверява Църквата, че в техния ужасен и страшен сблъсък със страховитата мощ на имперски Рим, победата на християнството е гарантирана.
На това място изглежда вниманието се отмества на друго място. Точно когато войната между Цезар и Христос се засилва, Йоан казва, народите на Империята “ще намразят блудницата, и ще я направят пуста [сравнете Матей 24:15] и гола; и ще изядат месата й, а нея ще изгорят в огън. Защото Бог тури в сърцата им да изпълнят Неговата воля, като действат единомислено и предадат царската си власт на звяра, докато се сбъднат Божиите думи” (Откровение 17:16-17; ср. 18:6-8). Ерусалим извърши блудство с езическите народи, но през 70 от Хр. те се обърнаха срещу него и го погубиха. Отново, тази картина е взета от старозаветните пророци, които говорят за Ерусалим като Блудницата: те казват, че точно както дъщеря на свещеник, когато стане блудница, трябва да бъде “изгорена с огън” (Левит 21:9), така Бог ще използва бившите “любовници” на Ерусалим, езическите народи, за да го погуби и изгори до основи (Еремия 4:11-13, 30-31; Езекиил 16:37-41; 23:22, 25-30). Забележително е, обаче, че Звярът погубва Ерусалим като част от своята война срещу Христос; ранните историци разказват, че мотивът на римските ръководители при разрушаването на Храма не е бил само да унищожат юдеите, но да изличат християнството. Звярът е смятал, че може да убие Блудницата и Невястата с един удар! Но когато прахът утихва, скелето на стария, отстъпнически Ерусалим лежи в руини, а Църквата се открива като новия и най-славен Храм, Божието вечно обиталище.
Йоан ни казва, че Блудницата “е големият град, който царува над всичките царе на земята” (Откровение 17:18). Този стих спъва някои тълкуватели. Макар всички останали белези да сочат към Ерусалим като Блудницата, как за нея може да се каже, че притежава такава световна политическа власт? Отговорът е, че Откровение не е книга за политика; то е книга за завета. Ерусалим наистина е царувал над народите. Той е имал заветно старшинство над земните царства. Рядко се оценява достатъчно, че Израел беше царство от свещеници (Изход 19:6), упражняващо своето служение от името на народите по света. Когато Израел е бил верен на Бога, принасяйки жертви за народите, светът е бил в мир; когато Израел е нарушавал завета, светът е бил в смут. Езическите народи са осъзнавали това (3 Царе 10:24; Ездра 1; 4-7; сравнете Римляни 2:17-24). Въпреки това те извратено са се стремили да принудят Израел да извърши блудство срещу завета – и когато той го правеше, те се обръщаха срещу него и го погубваха. Този модел е повтарян няколко пъти, до окончателното отлъчване на Израел през 70 от Хр., когато Ерусалим бива разрушен като белег от Бога, че Царството е преминало към Неговия нов народ, Църквата (Откровение 11:19; 15:5; 21:3).
Тъй като Израел трябваше да бъде разрушен, апостолите прекараха много от своето време през последните дни предупреждавайки Божиите хора да се отделят от него и да се присъединят към Църквата (сравнете Деяния 2:37-40; 3:19, 26; 4:8-12; 5:27-32). Това е посланието на Йоан в Откровение. Отстъплението на Ерусалим беше станало толкова голямо, казва той, че неговото осъждение е вечно и безвъзвратно. Сега той е Вавилон, непреклонният враг на Бога. “Той стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица” (Откровение 18:2). Понеже Израел отхвърли Христос, целият народ стана обсебен от демони, напълно без надежда (сравнете Матей 12:38-45; Откровение 9:1-11). Следователно, Божиите хора не трябва да се стремят да реформират Израел, а да го изоставят на неговата съдба. Спасението е с Христос и Църквата, и само гибел чака онези, които се присъединят към Блудницата: “Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете й, и да не споделите язвите й” (Откровение 18:4; сравнете Евреи 10:19-39; 12:15-29; 13:10-14).
И така Ерусалим е разрушен, за да не се издигне никога отново: “И един силен ангел взе един камък голям като воденичен, та го хвърли в морето [сравнете Лука 17:2], и рече: Така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град, и няма вече да се намери” (Откровение 18:21). Но “Ерусалим” все още стои през двадесети век, нали? Как е разрушен завинаги през 70 от Хр.? Това означава, че Израел, като заветния народ, ще престане да съществува. Ерусалим – като великия град, святия град – “няма вече да се намери.” Наистина, както видяхме от Римляни 11, потомците на Авраам ще се върнат в завета. Но те няма да бъдат отделен, свят народ от специални свещеници. Те ще се присъединят към народите на света в спасеното множество, без разграничение (Исая 19:19-25; ср. Ефесяни 2:11-22). Така Ерусалим, който остави заветната религия и се обърна към демоничния култ на магьосничество, вълшебства и поклонение пред държавата, ще бъде завинаги сринат. Това, което преди беше рай, никога вече няма да познае благословенията на Едемската градина (Откровение 18:22-23).
Божиите хора се молят за разрушението на Ерусалим (Откровение 6:9-11). Сега, когато на техните молитви е отговорено, голямото множество на изкупените възкликва в ответно хваление:
“Алилуя! Спасение, слава и сила принадлежат на нашия Бог; защото са истинни и праведни Неговите съдби; понеже Той осъди великата блудница, която е разтляла земята с блудството си; и даде върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги.” И втори път рекоха: “Алилуя! И димът и се издига до вечни векове!” (Откровение 19:1-3; сравнете 18:20).
Противно на очакванията на Рим, разрушаването на Ерусалим не е краят на Църквата. Обратното, то е пълното установяване на Църквата като новия Храм, окончателната заявяване, че Блудницата е отстранена и екзекутирана, и Бог е взел нова Невяста. Съдът и спасението са неразделни. Разрухата на нечестивото общество не е краят на света, а неговото пресъздаване, както в Потопа и при Изхода. Божиите хора са спасени от блудствата на света, за да станат Божия невяста; и постоянният белег на този факт е Църковното празнуване на Причастието, “Сватбената вечеря на Агнето” (Откровение 19:7-9).
Но има още едно голямо пиршество тук, “Великата Божия вечеря,” на която земните лешояди са поканени да ядат “месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на онези, които яздят на тях, дори месата на всичките човеци, свободни и роби, малки и големи” (Откровение 19:17-18) – всичките врагове на Христос, онези, които отказаха да се подчинят на Неговата власт. Защото Той язди на Своя бял кон, следван от Своята войска от светии, завладяващ народите с Божието Слово, Благовестието, символизирано от меча излизащ от устата Му (Откровение 19:11-16). Това не е Второто Пришествие; това е символично заявление на надежда, уверението, че Божието Слово ще бъде победоносно по целия свят, така че Христовата власт ще бъде установена навсякъде. Христос ще бъде признат навсякъде като Цар на всички царе, Господар на всички господари. От началото на Откровение посланието на Христос към Неговата Църква е заповед да се побеждава, да се завладява (Откровение 2:7, 11, 17, 26-28; 3:5, 12, 21); тук Той уверява страдащата Църква, че независимо от яростното гонение от Израел и Рим, Христос и Неговият народ ще бъдат победоносни над всички врагове. Съдбата на Звяра, на Лъжепророка и на всички, които се противопоставят на Христовото господство, е смърт и гибел, във времето и във вечността (Откровение 19:19-21).
Християните от първи век, обкръжени с гонение и отстъпление, можеха лесно да бъдат изкушени да смятат своето поколение за Края. Голямото свидетелство на Откровение е, че тези неща не са Края, а Началото. В най-страшната си сила Звярът и неговите съзаклятници само изпълняват постановленията на върховния Бог (Откровение 17:17). Той нарежда самите им действия, и Той е наредил тяхната гибел. Народите се разгневяват, но Бог се смее: Той вече е поставил Своя Цар на Своя свят хълм, и всички народи ще бъдат управлявани от Него (Псалм 2). Всяка власт на небето и на земята е дадена на Христос (Матей 28:18); както пее Мартин Лутер, “Той трябва да спечели битката.” Когато благовестието напредва по земята, то ще печели, и печели и печели, докато всички царства станат царства на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува завинаги. Не трябва да предаваме на врага дори квадратен сантиметър земя на небето или на земята. Христос и Неговата войска яздят напред, побеждаващи и да побеждават, и чрез Него ще наследим всичко.
След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Онзи, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно. Очите му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той; и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието Слово. И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне. Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий. И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: ЦАР НА ЦАРЕТЕ И ГОСПОД НА ГОСПОДАРИТЕ (Откровение 19:11-16).
Кой тогава е Този, който е направил тези неща и е обединил в мир онези, които се мразеха едни с други, освен възлюбеният Син на Бащата, нашият общ Спасител Исус Христос, Който заради Своята любов претърпя всичко за нашето спасение? Нещо повече, от самото начало този мир, който Той трябваше да наложи, беше предсказан, защото Писанието казва: “Те ще направят своите мечове на палешници и своите копия на сърпове, и народ няма да изтегля меч срещу народ, нито ще се учат вече на война” [Исая 2:4].
Св. Атанасий, За въплъщението [52]
Сподели с приятели: |
