Информация за състоянието в сектор „Енергетика”

Основните изводи, които сме направили за сега.

Наблюдава се излишък на капацитет на производствени мощности и се очаква този излишък на капацитет да продължи поне до 2020 година, най-вероятно и след това. Откъде идва тази ситуация. Търсенето на електроенергия намалява заради енергийната ефективност. Това не са само програмите, които правителството е поело като ангажимент пред европейската общност, това е самата промяна в индустрията. Производството става по-ефективно. За да се произведе една единица Брутен вътрешен продукт ще се ползва все по-малко и по-малко енергия. Естествено трябва да се разгледа възможността за износ, за развиване на тежка индустрия в България. Това е част от т.нар. икономическа и енергийна стратегия на България, която ние няма да успеем да завършим. Не е реалистично едно служебно правителство да постави тази рамка на България, но ще дадем насоки за това как да се развива. Ще видите детайли, които подкрепят тази позиция. Задълженията на обществения доставчик, които се изпълняват в момента от НЕК всички знаем поради редица непоследователни решения се очаква да стигне 4 милиарда лева в края на месец юни догодина и ако се добавят възможни други шокове към системата от рода на големи суми, които НЕК също може да задължи в резултат на текущи дела това наистина е голям проблем. Този проблем е започнал да нараства главоломно последната година и наистина трябва да се вземат много спешни мерки.

Малко се говори за либерализация на пазара, но всъщност до края на 2015 година пазарът трябва да бъде напълно либерализиран. Това не означава, че общественият доставчик и дългосрочните договори автоматично ще изчезнат, те ще продължат да съществуват, но колкото повече се либерализира пазарът участниците в този пазар трябва да имат други умения. Тоест, за тези, които са на свободният пазар няма да има гарантирано изкупуване, ще трябва да се управлява производственият цикъл по друг начин, ще трябва да се планира какви са доставките за електроенергия, колко въглища трябват и т.н. Ще Ви дам пример, който показва според мен, че един участник, който не е готов или не е направил необходимата подготовка за този пазар поема риск, който не може да се прехвърли на държавата.

Нуждата от инвестиции. Поради тази дупка всички държавни дружества, включително и мините са почти прекратили своята инвестиционна програма. Аз имах възможността да посетя ТЕЦ „Марица 2“ и Мини „Марица изток“, като видите с какви багери и транспортьори работят тези хора в студа – просто е ужасяващо, нямат пари за ремонти, но са мъжки момчета, казват : „Ние ще осигурим необходимото количество въглища каквото и ще да става“. За мен е непростимо да не се осигурят достатъчно средства на тези хора, но пък от друга страна трябва да се повишава ефективността и тогава въпросът е къде е проблема, в недоброто управление на държавните фирми или в цялата система. Но нужда от инвестиции има и подходът трябва да осигури средства за тези инвестиции.

За законовата рамка, много е важно това нещо. Защо трябва да се спазва тя? Съществуващите закони не могат да бъдат пренебрегвани. Те осигуряват равнопоставено третиране на всички участници на пазара. Ако дадена мощност, дадена централа не отговаря на екологичните изисквания, тя не бива да работи, защото по този начин се създава една неравнопоставеност, която позволява на едни участници да печелят прекомерно, а други да нямат пари за инвестиции. Тази ситуация съответно и предотвратява по-нататъшни инвестиции в индустрията.

Накратко за ситуацията. Това, което трябва да знаете за енергийната система на България. Има генератори или мощности, които подлежат на задължително изкупуване. Това са 14 терават часа на година. Плащаме на тях дали ги ползваме или не. Тук се включват ВЕИ, двете електроцентрали с дългосрочни договори и голяма част от когенерациите, почти всички. Като кажа когенерации най-вече имам предвид топлофикациите, „Брикел“ и т.н. Тук плащаме на сравнително високи цени, които напрягат системата. На свободния пазар има други участници, най-големите са „Марица изток 2“ и АЕЦ „Козлодуй“, също внасяме и малко енергия, но изнасяме много повече. Тези пътеки на електроенергия минават през общественият доставчик, което е всъщност регулираният пазар или през свободният пазар, което е търговията. В процеса на либерализация на пазара обемите от тук намаляват и се преместват в свободния пазар. Това е добре, защото ние сме пазарна икономика и всички ние вярваме в пазара, в Европа. Свободният пазар най-добре алокира ресурсите спрямо участниците. Но производители, които са свикнали да работят на гарантирано изкупуване или са свикнали на един постоянен процес на работа, ако не се пренастройват да работят на този свободен пазар, който изисква други умения ще им бъде много трудно, голяма част от тях може да не оцелеят или да претърпят големи загуби. После имаме пренос, съответно няколко такси и виждате крайната цена към домакинствата, която е около 147 лева за домашните потребители, около 119 лева за бизнесите на високо, средно и ниско напрежение, а за износа е около 105 лева, но тя варира от редица причини. Цената на износа зависи от пазара, донякъде и от капацитета, който имаме към съседните държави. Хубаво е бизнесът да плаща по-малко, те купуват ток в по-големи количества и според пазарната методика, който купува по-голямо количество ток трябва да плаща по-малко. Но това, което трябва да се отчете е, че за да се балансира системата тази цена ще продължи да нараства. Дупката се определя от тази цена. Колкото повече тази цена нараства домакинствата плащат повече и тази разлика и тук най-вече се увеличава. Докато големият и средният бизнес може да отиде на пазара и да си вземе сравнително евтина енергия.

Защо ние мислим, че има свръхкапацитет на мощности и съответно за потреблението на електроенергия. Това са фактите до 2013 година и 2014 година можете да го смятате почти като факт, защото е базирано на първите осем месеца реални данни, прогнозирани до края на годината. Това, което се наблюдава е, че потреблението на вътрешния пазар леко спада, на свободният пазар се увеличава, както е в момента около 19-20, очаква се догодина да бъде 17 деривата на регулирания пазар. Износът зависи от много неща, зависи от капацитет, от ситуацията в околните държави, от колко е дъждовен даден сезон, защото Румъния има евтина вода например.

България е една от малкото държави в Европа, която изнася голям процент от електроенергията. Това от една страна е хубаво, защото генерира приходи. От друга страна е риск. Защо е риск? Всяка държава се стреми да бъде енергийно независима. Ние се стараем да бъдем енергийно независими, по същият начин Турция, Румъния и околните държави големи потребители. Ако ние инвестираме в много мощности, които изцяло да се издържат от износ, особено ако това са дългосрочни мощности с период на изплащане десетки години, рискът го поема България, защото ако на даден етап този пазар изчезне или се намали, тогава ние ще имаме още по-голям свръх капацитет. Това е едно от нещата, върху което ние работим. Колко риск може да поеме държава като България? Всички обичаме големи проекти, многомилиардни проекти, интересни са, велики са, но те в крайна сметка носят риск за България и България като малка държава трябва да помисли колко риск можем да поемем, колко подобни ситуации – „Цанков камък“, „Белене“ и някои други проекти може да поеме България преди да се получат непреодолими дефицити в системата.

Информация от Мини „Марица изток“. Както знаете, около 45-50% от електроенергията в България се произвежда от лигнитните въглища в този район чрез централите в региона. През 1953-1961 години построяват се централите, стигаме до 1987 година и от тогава до 2007 година има един спад. Защо става този спад, може би всеки от нас трябва да си помисли защо става. Една от причините е, че тогава са работили на пълна мощност четирите реактора на АЕЦ „Козлодуй“ и всъщност макар, че е било много по-енергийно и интензивно производството тогава просто се е използвала много повече енергия от АЕЦ и много по-малко от въглища. Когато са затворили реакторите има пик нагоре, тоест – топлоцентралите поемат този пик и веднага след това идват ВЕИ-ата, които намаляват това потребление, защото може да приемете, че на АЕЦ не може да му се променя мощността много, ако му се променя става много неефективно производството. От микса на тези мощности зависи доста какво става с потреблението на въглища в България. Съответно износът е сравнително постоянен през тези години и това нещо трябва да се вземе предвид, когато разработваме дългосрочната стратегия.

Детайлен анализ от къде се получава този дисбаланс. Това са реални данни за първите шест месеца на 2014 година. Реални данни означава истински данни, тук няма прогнози, няма оценки. Имаме слънчеви централи, AES, когенерации, вятърни, „Контур Глобал“, „Хидро“ на НЕК, „Марица изток 2“ и АЕЦ Козлодуй. Това не е цялата мощност на централите, това е процентът от тяхната мощност, който е отишъл за регулирания пазар, защото свободният пазар е частен пазар, на свободният пазар всеки работи за себе си, Министерство на икономиката и енергетиката само управлява свободният пазар, не се старае да му влияе по никакъв начин. В този период действаща цена на обществения доставчик е била 100 лева. Виждате, че всички цени над 100 лева товарят системата. От соларните – това са 230 милиона лева за 6 месеца повече от тази цена. От AES са 122, от когенерации 141. Единствените, които са под тази линия са атомната електроцентрала и „Марица изток 2“, хидро-то е горе-долу в размер. Средната цена на този микс е 136 лева, минус 100 лева по 10 терават часа, което е бил обема на регулирания пазар за първите шест месеца, това е дупката от 360 милиона лева. Това е истинската дупка за първите шест месеца на годината.

Какво ще стане следващите години, имам предвид от 1 юли тази година до 30 юни догодина. Обемът на регулирания пазар ще стигне 17 терават часа. Това са парите, които всъщност НЕК за една година дава, за да изкупи тази енергия от пазара. Виждаме същите тенденции. Слънчевите централи дават 1,3 терават часа само, но поради високата цена от 500 лева, за тях плащаме 665 милиона лева. Това са средните цени – 500, 185, 190. 70% от това, което ние казваме – ВЕИ и PPH е дългосрочен договор за изкупуване, 70% от разхода идва от тези два вида източници, а те дават само 50% от обема.

По принцип това само по себе си не е проблем. Защо? Ние искаме да развиваме зелената енергия, искаме да не замърсяваме околната среда, има доста въглищни централи, които не отговарят на екологичните норми, просто пропорциите са излезли извън контрол в последните няколко години. Тези пари са много. Спазваме законите, не можем да се върнем назад, но занапред трябва да се вземат мерки системата да влезе в баланс. Защото средната цена на мощностите на регулирания пазар се вдига? Колкото повече се свива пазарът от 20 на 17 остават тези 14 теравата, които са задължително изкупувани. Ние тях ги плащаме дали ги ползваме или не. И си остават само 3 теравата, които са най-евтината енергия от АЕЦ и от „Марица изток 2“, затова тази цена се вдига. Тази цена се е вдигнала за първото 6-месецие 136 лева, сега стига 167 лева. Дори като е вдигната цената на обществения доставчик до 114 лева, дупката всъщност се увеличава. Дори и сега да се вдигне с малко тази цена, пак ще остане дупка. Тоест, дупката се увеличава вместо да я стабилизираме, да я намалим и един ден секторът да излезе наравно. А едва ли да генерира достатъчно финансови потоци, за да може да си върне старите заеми.

Исках да поговорим малко за либерализирания пазар. На регулирания пазар проблемите са ясни. Там трябва да се предоговорят тези дългосрочни споразумения и трябва да има дългосрочна визия как ще отпадат мощности и тези, които са екологични приемливи мощности как ще поемат по-голяма част от пазара. Но всичко останало работи на този либерализиран пазар, където цената е 72 лева в момента и всички, които работят на пазара трябва да могат да оперират на 72 лева и да правят печалба. Тези, които не могат ще трябва да излязат от пазара.

Това, което е важно е, че всеки играч на свободния пазар трябва сам да си търси къде да си продава електроенергията и когато има зависимост, няма търсене или няма сключени договори, тогава да си организира дейността, така че да не идват въглищата с голяма скорост в централите, а да може да се спира и да започва работата. Това е пазарната икономика, няма връщане към тази посока, цяла Европа се движи в тази посока.

Ако искате мога да Ви разкажа аз как виждам в контекста на това нещо ситуацията с „Бобов дол“, макар, че това е изцяло въпрос на Министерство на околната среда и водите, ако искате после можем да го обсъдим това нещо.

Това са насоките, с които ще работим в Енергийния борд. Не гледаме назад, гледаме само какво можем да променим оттук нататък. Основното е последователна и приемствена политика, за което ще работи Енергийният борд. Другите мерки, които сме взели и които споменах - законови несъответствия, ако има, ще трябва да се избегнат. Не искаме да позволяваме безрискови печалби, както в момента имат някои участници на пазара. Трябва да се преведат в баланс на ВЕИ дългосрочните договори.

Тази презентация ще бъде публикувана след като приключим.

Благодаря Ви. Можем да пристъпим към въпроси.

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Уважаеми господин министър, искам да Ви благодаря за информацията, защото по принцип така сме свикнали да ни казват, че няма проблем и се радвам, че преждеговорившият и Вие казвате, че има проблем и то сериозен проблем, което разбира се всички ние знаем и предполагам, че знае цялото население. Имаме си човек в Енергийния борд, колегите също, там ще се говори по същество. Използвам възможността да Ви дам една идея. Така или иначе дават много пари за фотоволтаиците, безспорен факт. Кой го е измислил, господин вицепремиер, е ясно на стоящите на тази маса, не Вие, преди това. Сега се чудите какво да правите. Ние много отдавна Ви казахме, не може да избягате, подписали сте, ще Ви скъсат от дела, няма къде да бягате. Въведете им т.нар. товарови графици. Да Ви обясня, господин министър. В момента една фотоцентрала не може да работи на пълен капацитет, защото е облачно. Само че енергийният оператор трябва да каже – господа, фотоволтаици, вятър и т.н., искаме да ни дадете до час (в Румъния е до час) товарови графици какъв ток може да ни подавате, за да си направим сметката, защото „Марица изток“, АЕЦ постоянно казват колко могат и ЕССО знае къде и колко да даде. Тези обаче другари си правят каквото си искат – каквото произведат ти купуваш. Не е така. Ако той Ви заяви, че ще Ви произведе 150 мегавата, Вие сте приготвили пари за 150 мегавата. Той произвежда 200 мегавата, защото слънцето пече здраво. Съжалявам, другарю фотоволтаик, политик, защото те са на политици предимно, ние ти плащаме 150, останалите – сори. Ако той не произведе обаче 150, а 120, да бъде така добър да плати 30 мегавата разлика. Това е един от вариантите.

Второ. Не казахте нищо за идеята какво ще правим с Козлодуй, защото там трябват едни пари, за да го потегнем и да имаме още години напред работещи реактори. Това е много важно нещо. Сега Седми блок, „Белене“, дайте да ги оставим за други времена. Говорим за рехабилитацията на тези блокове. Това е много важно, защото очертава бъдещето и все пак ние се вълнуваме, не само че имаме вътре хиляди хора, а и като граждани.

ВИКТОР СЕРОВ: Ще започна с енергетиката, като си запазвам правото да кажа и няколко думи за бюджета, тъй като нямахме възможност да го направим преди малко. Действително картината, която изложихте пред нас е такава, каквато е, в това спор няма. Може би въпросът, който трябва да си поставим най-напред е защо е такава, преди да тръгнем да правим стратегии и т.н. да излезем от ситуацията. Казано с други думи – трябва да се върнем малко назад и да видим защо допуснахме това нашата система енергетика да работи неефективно. Мисля че отговорът на този въпрос не е труден и е ясен за всички. Заради това, че се пуснаха маса супер скъпи, но неефективни мощности. Заради това, както и Вие сам казахте, даде се изключително висока цена за ВЕИ, която сега държавата не може да плаща, но се налага предвид сключени договори и т.н. Тоест, ние трябва да направим анализ защо се е случило и ако може по някакъв начин в контекста на това, което се каза по предишния въпрос да потърсим отговорност, защото не става дума за десетки, стотици или хиляди лева, а става дума за стотици милиони лева, от които някои хора станаха супер богати. Тоест, трябва да започнем с този анализ.

Поздравления за Енергийния борд, но в този му вид според нас той няма да работи. Събрали сте орел, рак и щука по наша оценка. Тук изключвам официалното представителство, което имат синдикати, работодателски организации и т.н. Всички други, изключвайки правителството са заинтересовани лица и те са заинтересовани не да пада цената на тока, а да се увеличава. Трудно ми е да си представя как този орган ще работи и как ще генерира адекватни решения.

Що се отнася до НЕК трябва да го предвидим в бюджета за следващата година, защото ако действително дупката е 4 милиарда и както каза зам.-министър Ананиев трябва да правим актуализация, която ще се опитаме да стигне до 3% и не повече, аз се питам от къде и кой ще плати тези 4 милиарда, които се оформят към месец юни, по Вашите думи. Тоест, това трябва да го имаме предвид.

Що се отнася до либерализацията – да, това е пътят и според нас пазара, но няма как държавата да абдикира от задълженията си към т.нар. енергийно слаби семейства, защото Вие може би не си спомняте, но ние тук присъстващите си спомняме точно преди година и половина как се палеха хората и точно Вашите колеги от едно друго служебно правителство се чудеха какво да правят. Много внимателно трябва да се пипа с повишението на цените. Да, това е пътят, няма друго решение, но трябва да се мисли за хората, които няма да могат да платят. Защото Вие сам дадохте пример – 105 лева износ, губещ тотално, за какво да изнасяме, логично. За домакинство – 147 лева, бизнесът е малко по-надолу.

Свръхкапацитет. Като има свръхкапацитет тук е въпрос, според мен на стратегия. Какво ще правим с АЕЦ „Белене“ и със Седми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Доколкото на нас ни е известно за Седми блок нещата са решени, в смисъл няма мърдане, нещо подобно на ВЕИ-ата. Може би от гледна точка на перспектива – 50-годишнината, да, от тези неща ще има нужда. Обаче от сегашната ни гледна точка на свръхкапацитет… Какво всъщност ще се прави?

За фотоволтаиците, по повод на казаното от д-р Тренчев, това се прави, д-р Тренчев, да знаете. Аз понеже известно време следях консултативният съвет на ДКЕВР, това се прави. Правят се прогнози, тези прогнози се подават, даже нещо повече – на преференциална цена се изкупува определена част от произведената енергия, а не цялата, както може би някои си мислят. Казвам го просто за яснота.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря за Вашата презентация. Наистина е много интересна, с много данни, анализ и поглед напред.

Ще си позволя да не се съглася с едно нещо, което е фундаментално за мен. Доколко изводът, че имаме излишък от капацитет е устойчив във времето напред? Първо, дали прогнозите за развитие на икономиката лежат върху някакви явни допускания? Тоест – какъв растеж на брутния продукт, правим ли нещо, за да възраждаме индустрията на България, коя индустрия, колко е енергоемка. Тоест какво потребление е във времето на пред в следващите 15, 20, 30, 50 години. тогава можем да твърдим за излишък от капацитет. И какво излиза през тези следващи 10, 20, 30, 50 години от пазара, тоест кога излиза пети, шести блок АЕЦ Козлодуй“ и т.н., кога трябва да влезе. Всички сме наясно, че един блок не може да се построи за пет месеца, а за пет години. Така че тук ми се струва, че малко… не казвам, че в момента има излишък, безспорно има, то се вижда обективно. После, доколко е устойчив този излишък във времето напред.

Вторият въпрос, който за мен е важен, на едро ниво, е как фискално подпомагаме системата. Ние чухме за прогнозата. Тя е експертна, професионална, какво става с нея. Ако "НЕК" има и 2015 – те са 4 милиарда задължения - какво правим в проектобюджета за 2015 г., господин Ананиев? Нещо държавата предвижда ли да прави там? Ние постоянно твърдим от нашата организация и това го казва и регулаторът, че поне половината от задълженията на "НЕК" са разходи, които не могат да бъдат вкарани в цената, тоест дали да вдигнем с 30, 40, 50% цената на ел енергията, разходите за „Белене“ и „Цанков камък“ не могат да бъдат вкарани там – регулаторът твърди много ясно. Тоест някак си трябва да го разтоварим "НЕК". Единственият начин е държавно гарантираният заем или по друг начин – фискални или финансови инженерингови механизми, които да могат да разтоварят системата. Това трябва сега в момента да се коментира и да се залага като инструмент за цялостната визия напред на макрониво. Наред с всички други мерки, за които говорите, безспорно, въобще не ги поставям под съмнение и не ги отричам, естествено, за мен е въпросителна какво значи оптимизация на държавните предприятия, но какво се прие зад тези думички. Обикновено искаме да знаем в детайли и тук споменахме нашата първа среща с вас, ако си спомняте, че ние сме склонни да подкрепим отново Закона за държавните предприятия, който беше подготвен при предишното правителство експертно, да бъде сложен на масата за управлението им от вашето правителство и да бъде подготвен сега и да бъде сложен при следващия кабинет е много важно.

Съвсем последно. Казахте, че „Бобов дол“ е проблем на екологията. Не само. „Бобов дол“ в момента е проблем на ЕСО. Има висящи с МОСВ. Там твърдението е: ние нямаме проблем да пуснат да правят проби на сероочистката, която трябва да влезе от 1 януари 2015 г., само че ЕСО казва: един блок работи. Как да пуснат? Те правят проби. То е във Вашето министерство, тоест под Вашата шапка.

Най-накрая, последното, за домакинствата. Всички знаем, че 20% от домакинствата консумират 80% от ел енергията. Тоест когато говорим за ценови равнища и мерки, според мен трябва да мислим и в тая посока. Останалите 80% от домакинствата, по-бедните имам предвид, масово бедните, енергийно бедните, защото горе-долу са такива всичките, консумират 20% от тези 20 или по-малко теравата, за които говорите. Според мен ако говорим за мерки, цената трябва да се увеличава за тези, които могат да я платят, дори и повече, а тези ,които не могат да я платят, трябва да не получават непременно енергийни финансирания и субсидирания и помощи, а да получат една твърда, стабилна и устойчива цена, която е страшно ниска, за сметка на увеличението на по-богатите, които могат да си позволят в домакинския сектор (не в бизнеса).

ВАСИЛ ЩОНОВ: Благодаря Ви. Предлагам Ви да се опитаме да отговорим на тези въпроси. много интересни въпроси. На първо четене мисля, че всъщност имаме съгласие по всички от тях. Просто е въпрос на комуникация и уеднаквяване на точките.

Относно прогнозирането на фотоволтаиците и балансиращата енергия, този механизъм съществува в момента. Това нещо трябва да се реши от пазара, тоест трябва да има добър пазар на балансираща енергия, а не примерно ДКЕВР да определя тези цени, както е в момента. Пазарът ще прецени когато един фотоволтаик примерно е в недостиг или в излишък на енергия, тези разходи или излишъци се заплащат по пазарните цени.

Естествено, за да преминем към пазарна цена на балансиращата енергия, трябва да се мине през един период, в й тя се определя от регулатора. Ние сме в процес на преминаване към свободен пазар. Всички държави в света са преминали през това нещо. Аз си спомням в Щатите, когато беше 2001 г., когато те се либерализираха достигаха нива от рода на 100 000 дол. на мегават час на моменти. Просто системата се учеше как да започне да работи пазарът добре, ефективно и балансиращо. Знаем за това нещо. Трябва ни малко време да преминем от цени, които ги определя ДКЕВР към цени, които ги определя пазарът. Това също включва създаването на тази енергийна борса, така че всички договори, които се сключват за покупка и продажба на електроенергия на свободния пазар, да минат през тази борса. Постепенно този процес ще се изчисти. Това е една от мерките, които работим.

За „Козлодуй“ – изключително важна тема. Един от приоритетите (и днес за това отивам там), върху който работим, е удължаването на срока на пети и шесто блок. Според нас, според министерството и според мен лично може би най-важната задача в момента пред българската енергетика е удължаването на срока на тези блокове. Ситуацията там е следната.

Лицензът им изтича в края на 2017 г. – на пети блок, а в края на 2019 г. – на шести блок. Направен е план, който се състои от две части. Едното е оценка на състоянието в момента на корпусите и други елементи, който ще струва една сума пари. Тази оценка е много важна, защото колкото е по-безпристрастна и по-точна, толкова по-малко елементи ще бъдат заменяни. Можете да си представите, че съществува огромна възможност за корупция. Там има само един доставчик на това оборудване и това са руската фирма проектант на тези блокове. Като се прави този анализ, много лесно може да се каже: това трябва да се замени заради безопасност, това не трябва да се замени. Така че това, върху което работим в момента, първата фаза да се оцени точно колко неща трябва да се подменят, какво е състоянието на корпусите. Втората фаза ще бъде всъщност подменянето на тръби, кранове, технически детайли.

Получавам уверения от БЕХ и от „АЕЦ Козлодуй“, че няма да има забавяне във времето. Тоест ако сега се движим с около 9 месеца закъснение, обикновено трябва пет години преди очакването на края на експлоатационния период да започнем процедурата. Тя е започнала, сега се движи в малко забавяне.. но имам уверение, че всъщност лицензът ще бъде продължен навреме. Това, за което се говори в момента, е около 20 години. Кое според българското законодателство ще бъде10 плюс 10, защото на всеки десет години трябва пак да се лицензира? Това е за „АЕЦ Козлодуй“ – определено ни е приоритет.

Това, което казахте за причините всъщност, няколко пъти получавам този коментар: нека да направим детайлен анализ на причините. Причините са ясни на абсолютно всеки Щом аз мога като външен човек за индустрията след три седмици да си създам горе-долу ясна представа за индустрията, тези от вас които са от много години тук са от ясни по-ясни. Трудното е решенията.

Така че подходът, който ние се опитваме да приложим, е кои са предложенията за решение, защото това е другото важно. бордът прави предложения, решенията се вземат от Министерството на икономиката и енергетиката и от ДКЕВР относно цените. Бордът няма да изземе тези функции. Бордът ще дава предложения и ще се старае да осигури последователна политика, да не се позволява на едно или друго правителство или един или друг политически интерес да взема превес и да се води тази непоследователна политика. Но бордът няма да бъде орган, който взема тези решения, тоест ние не променяме структурата на правителството по този начин.

Интересно е, ако не носи отговорност, но ако има действащ закон, за нас е по-важно да видим как могат да се променят нещата за в бъдеще и затова естествено изисква правилен анализ на причините които са довели до това нещо. Ние не искаме да си прекараме; стандартен подход е една година да анализираме причините, една година да се съгласим кои са тези причини, кои не са и още две години. За четири години това не е по силите дори на едно правителство.

Ние искаме да предложим хипотези за излизане от тази ситуация и после да кажем коя хипотеза работи, коя хипотеза не работи Това е малко по-различен начин на мислене, който се прилага в частния сектор и мисля, че може да бъде успешен и тук. Не казвам, че не анализираме причините. Просто не искаме да си прекараме цялото време да анализираме неща, които са ясни.

Относно орел, рак и щука в борда, естествено, но отново, те не взимат решенията. В борда правим предложения и това е една рамка, която е необходима да съдържат участниците в рамка, за да може да се избегнат тези непоследователни решения. Но естествено, решението е в органите, които поменах.

Относно обществото и енергийно бедните имаше няколко въпроса. Трябваше да има както промяна в ценовия модел, както Вие споменахте за тези 18, 20 %, така и фонд за подпомагане на енергийно бедните домакинства и това е нещо върху което работим. Нали никой не си представя, че ще вдигнем цената на тока с някаква баснословна сума, или ДКЕВР ще вдигне цената на електроенергията с някаква баснословна сума, без да има защитата на домакинствата. Така че двете неща ще вървят едновременно.

Също е важно, че вдигането на цената на обществения доставчик само по себе си, без да са направени другите стъпки преговорите с ВЕИ-тата с дългосрочните договори за доставка, с по-добрия микс на мощности и съответно реформирането на държавните предприятия просто няма да сработи. Ще вдигнем цената с много, ще създадем напрежение в обществото, няма да бъде равнопоставено. Тоест, защо домакинствата да плащат много по-висок ток, а износът и бизнесът да са на различни нива? Само да знаете: цената на бизнеса е по –ниска, защото към нея трябва да се добави и преносът на ток в другата държава, в Турция например, така че там нещата ще са еднакви, но трябва да има равнопоставеност и баланс.

Относно големите проекти Седми блок и „АЕЦ Белене“.

За „АЕЦ Белене“ не мога да Ви дам повече информация, защото сме в процес на арбитраж, както знаете. В момента има изслушване в Лондон по делото. Очаква се най-рано в май-юни месец 2015 г. да има решение по това дело и дотогава просто нямаме коментар по темата. Мисля, че това е правилното решение на едно служебно правителство.

Относно Седми блок, за да се вземе решение за продължаване на дейностите по анализа на Седми блок – казвам: по анализа – първо трябва да се направи тази стратегия, от какви мощности имаме нужда, как във времето ще се извеждат от мощност тези централи, които не отговарят на екологичните изисквания, колко би струвало определени централи, които са важни за географската стабилност на мрежата, колко би струвало те да се екологизират и да могат да произвеждат електроенергия, макар и частично, защото не може да се концентрира цялата енергия в басейна „Марица Изток“ или в АЕЦ Козлодуй. Има си пренос на мрежа, има си генератори, които отговарят за стабилността на системата и те също трябва да работят или поне да са в готовност да работят.

След това трябва да се направи анализ колко ще струва токът от този евентуален седми блок. Къде ще се продава тази електроенергия? На вътрешния или на външния пазар? Ако се продава на външния пазар, поемаме риск, който някой тук каза – системен риск. Тоест това е риск, който е трудно прогнозируем за следващите много години напред. Но като цяло в проекта има много хубави неща, има осигурено финансиране, което не е било осигурено за другите проекти. Просто трябва да се направи този анализ. Когато говорим за десетгодишен проект, дали този анализ ще се направи за два месеца или за четири месеца, не е толкова критично. Отново аз апелирам към това нещо. Откакто съм встъпил на тази длъжност, непрекъснато идват хора с огромни проекти и ми казват: Това решение трябва да се вземе тази седмица. Решения за милиарди лева или евро не се вземат за един месец и преди да стане този анализ, е много трудно ние като служебно правителство да дадем мнение дали това е изгодна инвестиция за България или не. Така че продължаваме анализите, продължаваме преговорите. Но това решение ще трябва да се вземе от едно редовно правителство.

Устойчив извод за излишъка. Абсолютно съгласен съм с Вас. В момента има излишък. По прогнозни данни излишъкът ще продължи до 2020 г. но точно колко ще бъде след това и как ще се променя търсенето, естествено, е период на много по-задълбочени анализи.

След като се направят тези анализи, както казах, ще може да се вземат решенията и за по-големите мощности, а също и това за балансиране на системата, колко да инвестираме в електропроводи и колко да имаме различни географски диверсифицирани мощности.

Виждал съм няколко стратегии, които предишното правителство ми остави. Всичките са абсолютно непоследователни. Едната казва: Ще строим и седми блок, и Белене, и девети и десети блок в Марица Изток 2. Нито има пари да станат всички тези проекти едновременно, нито е добре за системата. Посто почни всичко, което съм видял досега, или е политически мотивирано, или няма вътрешен интегритет.

Така че ще започнем да работим по такава стратегия. Ние сме започнали. Няма да успеем да извършим в срока. Отново, не е реалистично да се очаква до един месец да поставим рамката за развитие на индустрията в следващите 25 до 30 години. но насоките ще ги предадем на следващото правителство и се надявам и на приемственост, което и да е то.

Подпомагане на системата. Вярно е, че тази дупка от 4 милиарда съществува. Тоест ще съществува в края на юни догодина. Но защо първо трябва да се реформира системата и после да се покрива тази дупка? Помислете си, че махнем 2 милиарда оттук, това, което Вие казахте преди малко относно това. Аз Ви гарантирам, че за две години ще се натрупат нови 2 милиарда задължения. Просто има един такъв принцип – когато някъде има празно, лошите елементи се надуват и го изпълват отвсякъде. Затова какво значи да се реформира системата? Естествено, ние можем да реформираме само държавните предприятия и договорите, които общественият доставчик е сключил с някои от тези оператори. Но не бива да си мислите, че става въпрос само за една мярка. Ще има баланс от тези мерки. Не можем да кажем също, че проблемът са само ВЕИ–тата ВЕИ-тата си изпълняват само роля в обществото, която е доста значима и ние сме поели ангажименти. Ние всъщност вярваме в екологията, вярваме, че хората искат да дишат чист въздух. Това е много важно.

От друга страна, има доста други елементи, в които просто трябва да има баланс. Точно това е идеята на борда – да се постигне този баланс. Затова аз казвам, че всички трябва да направят отстъпки и предпочитам първо да имаме ясна посока как да излезем от тази каша и тогава да видим с колко може да бъде подпомогнат балансът на БЕХ всъщност и на "НЕК" относно тези разходи, които казахте, натрупани от предишните години. Иначе просто ще се вкараме в двойно по-голяма каша.

За „Бобовдол“ остана въпросът. Свършва ми времето, трябва да тръгвам. Моето разбиране за проблема в „Бобовдол е следното. Централата в момента работи изцяло на свободния пазар. Задължение на централата е да си намира пазара на електроенергия и да се продава тази електроенергия. В същото време от Министерство на околната среда и водите ме информират, че на 15 септември на тях им изтича комплексното разрешително. Имало е проблем, в който ЕСО-то е ограничило мощността за няколко дена просто защото се е получило – те са запитали Министерство на околната среда и водите и съответно се е получил сигнал, че всъщност това разрешително изтича на 15 август, а то изтича на 15 септември и това са няколко дни, които донякъде, което донякъде е проблем всъщност на РИОСВ Перник, оттам е дошъл проблемът. Както и да е, не искам да влизам в подробности.

Идеята е следната. Ако аз съм един собственик на фирма и съм сключил договор за продажба на електроенергия на някой клиент, примерно за триста мегавата и знам, че на мен ми изтича на 15 септември комплексното разрешително и съм започнал процес да си изкарам другото комплексно разрешително, което още не е излязло, тогава е мое задължение да си организирам процеса така, че да не ми се струпват много въглища на едно място. Мое задължение е да си намеря алтернативен източник на тази електроенергия, ако моето разрешително спре. Точно на свободния пазар може да се купи тази електроенергия и не е справедливо в последния миг, след като се е знаело, че това разрешително изтича на 15 септември една или две години преди това, този проблем да се повдига точно сега.

От тази гледна точка мисля, че отговорността донякъде трябва да се поеме от управлението на „ТЕЦ Бобов дол“, но от гледна точка на Министерството на икономиката и енергетиката за тези пет дни, когато е било ограничено, може да се направи някакъв компромис, но ако ние не спазваме закона след 15 септември тогава просто нямаме никакъв кредибилити – мотив. Тоест законите или се спазват, или не се спазват. Това е положението.

ВАЛЕНТИН НИКИФОРОВ: Господин министър, едно пояснение, защото съм пряк участник в преговорите?

Ограничението на производството на електроенергия в „ТЕЦ Бобов дол“ е от 25 миналия месец. В понеделник Вашият заместник-министър Павлов трябваше да бъде в Министерство на околната среда и водите, което беше обещал, защото със зам-министър Малинов и министърката на околната среда една огромна група трябваше да намерим разрешение на въпроса.

Компплексното разрешително е до 31 декември. Куриозното е, че „ТЕЦ Бобов дол“ има право да работи с трети блок, който да бълва колкото си и ска милиони тонове в атмосферата. Прави се проба на първи блок, защото има сероочистка на първи и втори блок. Електросистемният оператор ги спират. На последните преговори, на които бяха и вчера, от електросистемния оператор казаха, че няма проблеми да работят, защото са само за износ, никой не ги вкарва в микс, зад микс и т.н. Ограничението да се работи с един блок доведе до това, че вместо 15 000 тона на денонощие да се харчат въглища, са между 7 и 8 хиляди. Те пуснаха едно писмо до всички въгледобивни дружества – Станянци, Чукурово Бели Брег, Перник, Бобов дол, Раново – на 50% и миньорите останаха без работа. Така че те са готови и ще дойдат тук. Защото не може да се съберем двете министерства – Вашето и екологичното – да седнете и да кажете: да, спазвайте законите. Дотам сме го докарали ,че да им казваме: Пускайте трети блок и бълвайте кой колкото може. От екологията се молят: Не го пускайте. РИОКОЗ Перник затова са пуснали защото в момента България се наблюдава и сме пред съдебна процедура и трябва колкото може надолу да намалява. Разберете се, но дайте шанс на миньорите да работят, защото – и не е 15 септември, а е 31 декември комплексното разрешително. Те дотогава ще докажат, че сероочистката, ако работи – работи, ако не работи – това е отговорност на мениджърския екип, да си носят отговорност… Така че ако може следобед да водим преговори днес.

ВАСИЛ ЩОНОВ: Прощавайте, комплексното разрешително за трети блок е до 31 декември. За тестовете на първи и втори блок да работят и двата блока едновременно е до 15 септември. Това вярно ли е или не?

ВАЛИНТИН НИКИФОРОВ: Вярно е и трябва да се удължи за времето, което стоим.

ВАСИЛ ЩОНОВ: Какво трябва е въпрос на дискусия с Министерство на околната среда и водите. Но това, което аз не приемам, е фактите да се изкривяват. В двата лока – първи и втори, сероочистката работи на първия. Разрешено е първи и втори да работят до 15 септември, за да се направи подготовката. След това не е разрешено на първи и втори да работят.

ВАЛЕНТИН НИКИФОРОВ: Вярно е, но първи блок е спрян на 25 миналия месец и електросистемният оператор не дава включване. Как ще се докаже сероочистката?

ВАСИЛ ЩОНОВ: Затова Ви казах много точно: за тези дни, защото това е проблем при нас, ще направим компромис и ще го оставим да работи над 15-ти, защото е било грешка. Това е било въпрос на екологията, аз не мога да говоря от тяхно име. Но това, което е много неприятно, е, че се смесват трите блока. Неправомерно е спрян – това е бил проблем с РИОСВ Перник, който е подал грешен сигнал. Приемаме го това, но недейте да ми казвате, че първи и втори блок могат да работят до 31 декември, защото те могат да работят до 15 септември заедно и ако не си говорим с фактите, дискусията не става.

ВАЛЕНТИН НИКИФОРОВ: Така е, първи и втори блок могат да работят до 1 септември е сега още 10 дни – да работят до 25 септетмври. Но „ТЕЦ Бобов дол“ работи на два блока и може да работи с втори и трети без да спира и да бълва каквото си иска. Така е в комплексното разрешително, кой каквото е дал. Трябва да се направи взаимен компромис между Вашето министерство и другото при спазване на Евродирективата и на Закона за околната среда. Дайте да го направим, защото… още следобед ако кажете, след излизането, утре сутринта, викайте мениджърския екип, синдикатите участваме с колегите от КТ „Подкрепа“, но ние вече няма как да ги спрем миньорите, честно Ви казвам. Няма как да ги спрем. Решението им е за другата седмица вторник или сряда, когато има Министерски съвет да са тук. Това е решението.

ВАСИЛ ЩОНОВ: Нека да го оставим този проблем засега, защото , както Ви казах, при пълната яснота, че този проблем съществува и че трети блок е на студен резерв, в момента се смесват втори и трети и Вие смесвате закона с интерпретацията на закона, което аз като неюрист ми е много рудно да коментирам. Така че нека да продължат преговорите, но нека да има разбиране от страна на всички, че не може да се нарушават законите. Предлагам да приключим въпроса с „Бобов дол“. Други въпроси?

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Господин министър, да се изясня. За товаровите графици, тъй като ние първи сме поставили въпроса, много добре знаем какво е положението. Че някои хора имат фотоволтаици и не им отърва, е друг въпрос. Искам да Ви кажа следното. Завишете контрола в Централно диспечерно управление, защото фотоволтаиците работят до 11-12 часа през нощта, крадат от мрежата и по този начин си оправят товаровите графици, което е абсолютно недопустимо.

На господин Ананиев му казвам: в прогнозата, господин Ананиев, включете и дефицита, защото така ще ни ушият за Белене, че просто един милиард отсега го включете. Моя препоръка е.

ВАСИЛ ЩОНОВ: Благодаря. Ще го взема предвид това нещо за късното работене на фотоволтаиците и за ушиването. Благодаря за Вашето мнение по въпроса.

Ако може да ме извините, аз наистина трябва да тръгна, но ще се радвам да продължим този диалог.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: За нивата и отношенията между Националния съвет за тристранно сътрудничество, браншовите съвети във Вашето министерство и Енергийния борд. Трябва много добре да си дадем сметка и Вие като неюрист и аз като неюрист все пак има определени правни норми и рамки. Тук в тази национален съвет ние коментираме заедно с Вас и се съгласяваме трите страни за определени важни стратегически въпроси. тоест рамката на работа на енергийния борд по енергетика трябва да я решаваме тук и консултиране в рамките на тристранните съвети във Вашето министерство.

А какви експертни предложения ще прави вече бордът към съответните компетентни органи, експертното решение, естествено, е негова компетенция, но политическият дебат трябва да бъде тук, това искам да припомня, така казва поне законът.

ВАСИЛ ЩОНОВ: Абсолютно съм съгласен.

Благодаря Ви.

Закриваме заседанието.

(Заседанието завърши в 12,00 часа.)


СТЕНОГРАФИ:

Петя Георгиева

Благовеска Стефанова

Юлия Димитрова